У нас има около 700 000 души с хронично бъбречно

„ У нас има към 700 000 души с хронично бъбречно заболяване, като огромна част от тях към момента нямат диагноза. Бъбреците „ не болят “, ХБЗ се открива късно, когато увредата е напреднала и пациентите стигат до бъбречна непълнота. Това сподели проф. Борис Богов, основен координатор на Експертния съвет по нефрология към министъра на опазването на здравето, по време на осведомително събитие „ Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство през пациентите в България “. Събитието се организира по самодейност на Христина Николова, ръководител на Асоциацията на пациентите с бъбречни болести (АПБЗ) и с поддръжката на Негово Превъзходителство Натаниъл Копси, дипломат на Англия в България, който бе хазаин на срещата в резиденцията си.

Проф. Богов уточни още, че единствено дребна част от пациентите с бъбречна непълнота доближават до диализа, тъй като умират прибързано, даже без да са разбрали, че повода за това е обвързвана с бъбреците.

„ Известен е фактът, че пациентите с ХБЗ страдат от затруднения, свързани със сърдечносъдовата система, и рискът да загинат от сърдечносъдова гибел е шест пъти по-голям, в сравнение с да доближат до бъбречна непълнота “, добави нефрологът.

Председателката на АПАЗ Христина Николова показа данни, съгласно които 10% от хората у нас имат ХБЗ, само че едвам един от 10 има диагноза. Тя напомни, че през февруари тази година в Народното събрание се организира кръгла маса на същата тематика, по време на която политици и специалисти се сплотиха, че ХБЗ е обществено значимо заболяване, за което би трябвало да се вземат бързи и съответни ограничения. След това АПБЗ внесе в Министерство на здравеопазването оферти за промени в Наредба №8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, целящи да обезпечат навременна диагностика на ХБЗ и да подобрят грижите за тези пациенти.

„ Голяма крачка напред е доближаването на проучванията за бъбречно здраве към европейските стандарти – посредством въвеждане на индикатора скорост на гломерулна дестилация (GFR) и на ново проучване – съответствие албумин/креатинин в урината (uACR). Това са двата съществени индикатора, нужни за диагностика на ХБЗ, предложени от интернационалните насоки. Достатъчно ли е това обаче, с цел да получат българските пациенти диагноза и съответна грижа? За страдание, разноските за лекуване на тези пациенти се усилват, и с цел да прекъснем тази наклонност, би трябвало да продължим работата по предварителна защита, ранната диагностика и вярно лекуване на ХБЗ “, сподели Николова. Тя добави, че една от идващите стъпки е да се промени българската подредба на кодовете, под които се диагностицира болестта и да възприемем европейските.

По думите на Христина Николова нужните промени са няколко: въвеждане на диспансерно наблюдаване на пациентите от ОПЛ и от нефролози съгласно стадия на ХБЗ, регламентиране на наложителни съвещания с нефролог за пациентите с избрана степен на бъбречна увреда и въвеждане на модерна подредба на болестта, с цел да може пациентите да получат правилна диагноза и кореспондираща на нея грижа.

В срещата взеха присъединяване министърът на опазването на здравето доктор Галя Кондева, ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов, ръководителят на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) доцент Любомир Киров.

Министър Кондева осведоми, че в Министерството на здравеопазването е била извършена среща с БЛС, на която са били конкретизирани благоприятни условия за промени в нормативната база, с които да се удовлетворят потребностите на пациентите с ХБЗ.