Необходимостта от значима работа
У индивида е заложена нуждата работата му да е значима, даже не постоянно това да е осъзнато. Имаме потребността да вършим неща, които оценяваме като значими и потребни. Тогава изпитваме задоволство от това, което вършим и сами ценим напъните си. Ако дребното ви дете попита какво работите, каквато и да е специалността ви с елементарни думи ще се опитате да му обясните, какво получават в последна сметка хората, каква е изгодата за тях.
Много пъти човек си споделя – в този момент работя за пари, тъй като би трябвало да устоявам фамилията си. Ала в случай че работата му е прекомерно еднообразна и той не вижда никакъв смисъл в нея, тя го изморява, става му досадна и омразна. На такава работа е мъчно да се задържиш дълго, тя би трябвало да ти дава най-малко вероятност за смяна в бъдеще. Иначе гледаш на нея като на краткотрайна спирка.
В началото на индустриализацията е било обикновено служащият да се приема като винтче от огромната машина на предприятието, да прави едни и същи механични придвижвания. Ала това е нетипично за човешката природа. Започват да се вършат рационализации, промени в организацията на работа и с течение на времето от ден на ден и по-често индивидът ръководи, управлява машини и процеси, т.е. прави надалеч по-сложна мисловна активност. Да, и в този момент има поточни линии и служащи, които правят едно и също край тях. Но не инцидентно това е най-неквалифицираната работа, а нормално концепцията е служащият да се образова и по този начин да премине на друго равнище.
Възможно е въпреки всичко човек да не приема работата си за значима. Това неизбежно въздейства на отношението му към нея, както и на личната му самокритика. Ако е ангажиран в рекламата, да вземем за пример, той може да вижда работата си като средство за машинация на хората – изтъкваш несъществуващи качества на продукта. Ако обаче продуктът е в действителност добър, този човек оказва помощ на хората да създадат верния избор като изважда на показ преимуществата му. Тогава работата му добива смисъл и той я прави стимулирано. Ако е преподавател, е допустимо да намира работата си за безсмислена, защото учениците не се интересуват от просвета, преписват, с цел да преминат в идващ клас, а той търпи всичко това, с цел да има въобще работа. Това е разновидността, в случай че този човек не я намира за значима. В подобен случай той на процедура изобщо не я прави, а единствено симулира активност. Уви, по този начин може да продължи доста дълго и всички са губещи, а повода е в публичната толерантност. Ако този преподавател обаче счита работата си за значима и доста потребна, обстановката ще е друга, даже и да работи със същите възпитаници. Науката, която преподава, все има и по-интересна страна, която да притегли вниманието им, ще си помогне с анекдот или забавна история. Той би могъл да беседва и за значимите за децата неща, да разясняват дружно проблемите им. Тогава той ще е повече възпитател, психолог и човек, в сравнение с учител, само че ще е доста по-полезен на работното си място.
Всъщност към всяка една работа човек може да се отнесе като към значима или като към непотребна. Продавачката като че ли единствено ви дава едни артикули против парите ви. Но тя може да предложи нещо положително и да ви защищити от неприятна покупка, работата й е обвързвана със обществени контакти, които при една общителна персона ще й носят в допълнение наслаждение. Автомонтьорът просто поправя коли, само че преди този момент намира къде е казусът в машината, взема решение значим за клиента проблем – колата му да проработи. Може да си банков чиновник и в профил да наподобява, че по през целия ден се ровичкаш в някакви числа и това е досадно. Ти обаче си уверен, че това, което вършиш е доста значимо – към теб е проявено доверие – институцията и обособените хора са поверили парите си таман тъй като ти си прецизен, правилен и виновен човек.
От отношението към работата зависят резултатът от нея, публичната изгода и личното ни удовлетворение. Човек работи преди всичко за пари, това е ясно. Но и освен. Ако те са единственият му претекст, надали това му стига. Той има потребност да знае каква е изгодата от работата му, какво основава, за какво другите имат потребност от него. Работата би трябвало да има смисъл в личните му очи, с цел да е важен и той самият пред себе си и в своето обграждане.
Много пъти човек си споделя – в този момент работя за пари, тъй като би трябвало да устоявам фамилията си. Ала в случай че работата му е прекомерно еднообразна и той не вижда никакъв смисъл в нея, тя го изморява, става му досадна и омразна. На такава работа е мъчно да се задържиш дълго, тя би трябвало да ти дава най-малко вероятност за смяна в бъдеще. Иначе гледаш на нея като на краткотрайна спирка.
В началото на индустриализацията е било обикновено служащият да се приема като винтче от огромната машина на предприятието, да прави едни и същи механични придвижвания. Ала това е нетипично за човешката природа. Започват да се вършат рационализации, промени в организацията на работа и с течение на времето от ден на ден и по-често индивидът ръководи, управлява машини и процеси, т.е. прави надалеч по-сложна мисловна активност. Да, и в този момент има поточни линии и служащи, които правят едно и също край тях. Но не инцидентно това е най-неквалифицираната работа, а нормално концепцията е служащият да се образова и по този начин да премине на друго равнище.
Възможно е въпреки всичко човек да не приема работата си за значима. Това неизбежно въздейства на отношението му към нея, както и на личната му самокритика. Ако е ангажиран в рекламата, да вземем за пример, той може да вижда работата си като средство за машинация на хората – изтъкваш несъществуващи качества на продукта. Ако обаче продуктът е в действителност добър, този човек оказва помощ на хората да създадат верния избор като изважда на показ преимуществата му. Тогава работата му добива смисъл и той я прави стимулирано. Ако е преподавател, е допустимо да намира работата си за безсмислена, защото учениците не се интересуват от просвета, преписват, с цел да преминат в идващ клас, а той търпи всичко това, с цел да има въобще работа. Това е разновидността, в случай че този човек не я намира за значима. В подобен случай той на процедура изобщо не я прави, а единствено симулира активност. Уви, по този начин може да продължи доста дълго и всички са губещи, а повода е в публичната толерантност. Ако този преподавател обаче счита работата си за значима и доста потребна, обстановката ще е друга, даже и да работи със същите възпитаници. Науката, която преподава, все има и по-интересна страна, която да притегли вниманието им, ще си помогне с анекдот или забавна история. Той би могъл да беседва и за значимите за децата неща, да разясняват дружно проблемите им. Тогава той ще е повече възпитател, психолог и човек, в сравнение с учител, само че ще е доста по-полезен на работното си място.
Всъщност към всяка една работа човек може да се отнесе като към значима или като към непотребна. Продавачката като че ли единствено ви дава едни артикули против парите ви. Но тя може да предложи нещо положително и да ви защищити от неприятна покупка, работата й е обвързвана със обществени контакти, които при една общителна персона ще й носят в допълнение наслаждение. Автомонтьорът просто поправя коли, само че преди този момент намира къде е казусът в машината, взема решение значим за клиента проблем – колата му да проработи. Може да си банков чиновник и в профил да наподобява, че по през целия ден се ровичкаш в някакви числа и това е досадно. Ти обаче си уверен, че това, което вършиш е доста значимо – към теб е проявено доверие – институцията и обособените хора са поверили парите си таман тъй като ти си прецизен, правилен и виновен човек.
От отношението към работата зависят резултатът от нея, публичната изгода и личното ни удовлетворение. Човек работи преди всичко за пари, това е ясно. Но и освен. Ако те са единственият му претекст, надали това му стига. Той има потребност да знае каква е изгодата от работата му, какво основава, за какво другите имат потребност от него. Работата би трябвало да има смисъл в личните му очи, с цел да е важен и той самият пред себе си и в своето обграждане.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ