У българина има един инат, който е крайно конструктивен. Има

У българина има един дебелоглав, който е извънредно градивен. Има хора, които работят години наред, с цел да получат духовно задоволство, а не мислят за материалното. Всъщност, цялата ни просвета, освен киното, оцелява посредством навръх този градивен български дебелоглав. Думите са на родения през днешния ден режисьор и сценарист Георги Стоянов в изявление за Българска телеграфна агенция от 2013 година

Стоянов, прочут и с псевдонима Мрамор и репликата „ Културата чака на гара „ Подуяне “, а там влакът не стопира “, е роден на 27 юли 1936 година в Москва . Баща му е военният хирург Коста Стоянов – политемигрант след Септемврийското въстание (1923) и последвалите репресии, а по-късно и концлагерист, жертва на сталинския режим. Преживявайки сложното детство, Георги Стоянов получава късмет и приключва топлотехника в Московския енергетически институт през 1959 година Връщайки се в България стартира работа в котлостроителния цех „ Георги Кирков “ в София, само че се оказва същински притеглен от киното.

ДО ПАРИЖ И НАЗАД...

Стоянов споделя, че влечението към седмото изкуство постоянно е съществувало в него, само че един път поел по един професионален път, промяната му не се оказва лесна. След две години процедура като инженер, въпреки всичко намира метод да промени виталното си занятие. Късметът му се усмихва по време на екскурзия в Париж, когато взема решение да кандидатства и е признат в локалния Институт за висше кинематографическо изкуство (IDHEC). Учи и приключва кинорежисура и постановка на монтажа в интервала 1961-1963 година при Жорж Садул, Жан Митри и Ремон Руло, които дружно с културната атмосфера на самата френска столица и общуването с имена като Кшищов Зануси, Лариса Шепитко и Сава Кулиш, оставят мощен отпечатък върху креативните му усещания и похвати.

След завръщането си в родината, стартира работа в Студията за хроникални и документални филми, където дебютира с кино лентата „ Жеко Манолов “ (1964).

През 1965 година младият режисьор прави дебют и в игралното кино - посредством новелата „ Дрямка “, на която е и сценарист.

23 ГОДИНИ В СТУДИЯТА „ БОЯНА “

Въпреки че е добре оценен от рецензията, скоро Георги Стоянов слага документалистиката на назад във времето и през 1967 година към този момент е назначен в Студията за игрални филми „ Бояна “, където е режисьор и живописен началник на редица продукции до 1990 година

Първият му по-значим триумф в игралното кино е с лентата „ Случаят Пенлеве “ (1968). Следват над 15 игрални кино лентата под негова постановка – множеството от тях добре признати, а някои и наградени - както от български, по този начин и от интернационалните състезания.

Сред по-емблематичните продукции на Георги Стоянов са „ Птици и хрътки “ (1969), „ Трета след слънцето “ (1972), „ Щурец в ухото “ (1976), „ Пантелей “ (1978), „ С изкуство, не със мощ “ (1979), „ Прозорецът “ (1980), „ Константин Философ “ (1983), „ Брачни смешки “ (1989), „ Онова нещо “ (1991).

Георги Стоянов е ръководител на Съюза на българските кино дейци от 17 февруари 1983 до 24 март 1992 година, както и в интервала от 21 май 2010 до 26 септември 2013 година Към годините отпред на филмовия съюз се връща с принуда и ги дефинира като „ тягостни “, защото са го лишили от време да снима филми. За ползите си зад камерата споделя: „ Интересуват ме само взаимоотношенията сред по този начин наречените новобранци. Киното би трябвало да вади на показ това, което хората не могат или не желаят да изразят с думи “.

АКТЬОР, СЦЕНАРИСТ, ПИСАТЕЛ, ПОЛИТИК...

През кариерата си, с изключение на с режисьорски гений, сценарийни хрумвания и разработки, Георги Стоянов се отличава и със театрална храброст, снимайки се като артист в няколко кино лентата.

След 1989 година продуктивността на Георги Стоянов на снимачната площадка понижава, само че пристрастеността му към писането се резервира. Негов е сюжетът на кино лентата „ Едуард Захариев и документалното кино “ (2001).

Автор е и на няколко книги, една от които е романът „ Ваучер Калифорния-Гулаг “ (2011), в който е разказана тежката фамилна орис. Именно този отпечатък сякаш не разрешава на Георги Стоянов да страни от публичните процеси и го прави зает с отстояването на ползите на филмовата колегия. Основател и първи ръководител е на Кабинета на младите кино дейци. През 1980 година става член и създател на Първата международна асамблея на кинорежисьорите във Фуншал, остров Мадейра.

В сложните за киното десетилетия, Стоянов режисира два концертни цикъла. Сред изпълнителките, взели участие в 50-те концерта „ Българска мадона “, са Гена Димитрова, Стефка Евстатиева, Христина Ангелакова, Стояна Вълканова, Олга Борисова и Надка Караджова, а измежду 35-те издания от цикъла „ Майстори показват млади “ със своите възпитаници вземат участие Минчо Минчев, Анатоли Кръстев, Стойка Миланова, Йовчо Крушев, Жени Захариева.

Георги Стоянов е народен представител в 9-ото Народно заседание от 1986 до 1990 година За малко е заместник-председател на Българската национална телевизия (1990). Заема поста заместник-министър на културата от февруари 1995 до ноември 1996 година Той е бил и консултант по културата към посолството на България във Вашингтон (1996-1997).

ПРИЗНАНИЕ

Георги Стоянов е притежател на премията на ФИПРЕССИ за писмено кино от фестивала във Варна (1966), премията за постановка и премията на рецензията за кино лентата „ Случаят Пенлеве “ (Варна, 1968), втората премия за кино лентата „ Щурец в ухото “ (Варна, 1976), премиите на Съюза на българските кино дейци (1978, 1979), премията на София (1978, 1981), премията на Министерството на националната култура за кино лентата „ Константин Философ “ (1986), премията на Киноцентъра „ Бояна “ във връзка със 70-годишния му празник, за изцяло творчество и принос към българското кино (2006).

Удостоен е със званието „ Заслужил актьор “ (май 1978). Носител е на медал „ Народна република България “ от 25 юли 1986 година, на медал „ Стара планина “ (първа степен) – за извънредно огромните му заслуги към Република България за развиването и популяризирането на българското изкуство и просвета и във връзка 70-годишнината от рождението му (21 юли 2006). Получава „ Наградата на София “ на 16-ия интернационален кинофестивал „ София филм фест “ на 13 март 2012 година

На 7 юни 2016 година получава премията за изцяло творчество на Българската кино академия и почетния знак „ Златен век “ (звезда) на Министерството на културата.

/ДД

/СЗ/ДС/отдел „ Справочна “/

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Кой кой е в Б-я, с. 674; Енциклопедия „ Българско кино “, Александър Янакиев, с. 243; в. „ Дума “, 21.3.1992 година, 27.7.2006 г.; в. „ 24 часа “, 11.2.1995 г.; в. „ Труд “, 3.2.1995 година, 27.7.1998 г.; в. „ Континент “, 15.11.1996 г.; Дъждовни води, бр. 62, 1.8.2006 г.; Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 24.3.1992, Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 13.3.2012, Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 16.9.2013; Българска телеграфна агенция, ВИНФ 7.6.2016; http://bnr.bg/hristobotev/post/100567910/georgi-stoanov-mramor; https://spisaniekino.com/archive-kino/spisaniekino-avgust-2023/мозаечен-разговор-с-продължения-срещи-с-кинорежисьора-георги-стоянов.html; https://sbp.bg/юбилярят-георги-стоянов-с-дъжд-от-нагр/