4 научни факта, които трябва да знаем за пушенето
Тютюнопушенето е един от най-големите проблеми в световен мащаб – и като здравни, и като стопански последствия. Какви са обстоятелствата за него и кои са нещата, които не знаем?
Над 25 милиарда – това е броят на цигарите, които хората пушат в света всеки ден. Смята се, че над 1,3 милиарда души на планетата пушат. Най-малкият пушач в света е бил на 2 години - през 2010 година Арди Ризал от Индонезия мина рехабилитационна стратегия за отричане от цигарите. Първата същинска цигара може би е изпушена през 1832 година от боец по време на войната сред Турция и Египет.
20 години без цигари и сърдечният риск изчезва
Само 30% от пациентите с инфаркт стопират да пушат, макар че рискът от сърдечен удар е 2 до 4 пъти по-сериозен при пушачите. Отказът от тютюнопушене може да докара до фрапантно понижаване на риска от развиване на сърдечно-съдови болести, като сърдечен удар или инсулт. Според Мари Робъртсън, кардиолог и шеф на Американската кардиологична асоциация, през първите 2 години след отхвърли от тютюнопушене доста от спомагателния риск понижава. След 10 години рискът от гибел от сърдечно-съдови болести спада с 63% спрямо риска при актуалните пушачи. След 20 до 30 години този риск спада до сходни равнища като при тези, които в никакъв случай не са пушили.
90% не ги отхвърлят поради нереалистичен оптимизъм
Над 70% от пушачите желаят да спрат, а за най-подходящ ден за старт на борбата те считат понеделник. Една от аргументите над 90% от тях да са наясно в елементи с рисковете, които води след себе си пушенето и все пак да не престават с нездравословния си табиет, е така наречен нереалистичен оптимизъм. Така учените назовават положението, при което хората осъзнават опцията да се разболеят от рак на белия дроб, различен тип онкологична диагноза или да развият сърдечно-съдови заболявания, само че не стопират цигарите поради концепцията, че “няма да се случи на мен ”.
„ Няма вълшебен бутон да накараме пациентите да създадат това, което би трябвало. Посланията мъчно доближават до тях, когато те не желаят да създадат дадената смяна “, споделя Кула Асимакопулу, професор по здравна логика на психиката от университета Оксфорд Брукс във Англия. Високата цена не стопира най-бедните
Най-бедните 20% от британците заплащат близо 1300 пауда годишно във тип на данък за алкохол и цигари или така наречен наказателни налози. Типичният пушач харчи сред 18 и 22% от приходите си за цигари. Наказателните налози, с които се покачват цените на цигари, алкохол и нездравословна храна, не са ефикасен инструмент хората да бъдат отказани да ги употребяват. Разходите заради заболявания, свързани с тютюнопушенето във Англия са с близо 1/3 повече в сравнение с при диагнози, свързани със затлъстяване или увреждания, породени от въоръжени спорове, война и тероризъм. Рисковото държание може да се промени с информация за вредата и финансов тласък нездравословните привички да бъдат сменени с други възможности с понижена щета в другите аспекти. Никотиновите други възможности не излагат близките на второстепенен пушек и могат евентуално да понижат бъдещите разноски за опазване на здравето, показват най-новите разбори на икономисти и учени, представени от английския университет Брунел.
Никотинът може би е ключът към лекуването на Алцхаймер
Все повече научни проучвания удостоверяват, че никотинът може да бъде употребен сполучливо при лекуването на редица мозъчни разстройства, за които към момента се търси ефикасна терапия. Учените са обнадеждени, че стимулантът може да се окаже ключ към възстановяване на положението на пациенти с диагнози като Алцхаймер, Паркинсон и шизофрения. Пилотно изследване измежду 74 пациенти непушачи с леко когнитивно увреждане, които получили трансдермален никотин, е посочило първите обещаващи резултати още през 2000 г. Приложен по различен метод, никотинът покачва ефикасността на мозъка и може да редуцира процесите в мозъчната кора до нужното равнище. Това с други думи покачва концентрацията към съответната интервенция, която се прави сега, без да отделя запас за странични мозъчни интервенции. Вредата от цигарите идва от горенето на тютюна, при което се отделят над 6000 разнообразни субстанции, някои от тях канцерогенни. Именно излагането на тях води до редица диагнози, измежду които онкологични, респираторни и сърдечно-съдови заболявания.
Над 25 милиарда – това е броят на цигарите, които хората пушат в света всеки ден. Смята се, че над 1,3 милиарда души на планетата пушат. Най-малкият пушач в света е бил на 2 години - през 2010 година Арди Ризал от Индонезия мина рехабилитационна стратегия за отричане от цигарите. Първата същинска цигара може би е изпушена през 1832 година от боец по време на войната сред Турция и Египет.
20 години без цигари и сърдечният риск изчезва
Само 30% от пациентите с инфаркт стопират да пушат, макар че рискът от сърдечен удар е 2 до 4 пъти по-сериозен при пушачите. Отказът от тютюнопушене може да докара до фрапантно понижаване на риска от развиване на сърдечно-съдови болести, като сърдечен удар или инсулт. Според Мари Робъртсън, кардиолог и шеф на Американската кардиологична асоциация, през първите 2 години след отхвърли от тютюнопушене доста от спомагателния риск понижава. След 10 години рискът от гибел от сърдечно-съдови болести спада с 63% спрямо риска при актуалните пушачи. След 20 до 30 години този риск спада до сходни равнища като при тези, които в никакъв случай не са пушили.
90% не ги отхвърлят поради нереалистичен оптимизъм
Над 70% от пушачите желаят да спрат, а за най-подходящ ден за старт на борбата те считат понеделник. Една от аргументите над 90% от тях да са наясно в елементи с рисковете, които води след себе си пушенето и все пак да не престават с нездравословния си табиет, е така наречен нереалистичен оптимизъм. Така учените назовават положението, при което хората осъзнават опцията да се разболеят от рак на белия дроб, различен тип онкологична диагноза или да развият сърдечно-съдови заболявания, само че не стопират цигарите поради концепцията, че “няма да се случи на мен ”.
„ Няма вълшебен бутон да накараме пациентите да създадат това, което би трябвало. Посланията мъчно доближават до тях, когато те не желаят да създадат дадената смяна “, споделя Кула Асимакопулу, професор по здравна логика на психиката от университета Оксфорд Брукс във Англия. Високата цена не стопира най-бедните
Най-бедните 20% от британците заплащат близо 1300 пауда годишно във тип на данък за алкохол и цигари или така наречен наказателни налози. Типичният пушач харчи сред 18 и 22% от приходите си за цигари. Наказателните налози, с които се покачват цените на цигари, алкохол и нездравословна храна, не са ефикасен инструмент хората да бъдат отказани да ги употребяват. Разходите заради заболявания, свързани с тютюнопушенето във Англия са с близо 1/3 повече в сравнение с при диагнози, свързани със затлъстяване или увреждания, породени от въоръжени спорове, война и тероризъм. Рисковото държание може да се промени с информация за вредата и финансов тласък нездравословните привички да бъдат сменени с други възможности с понижена щета в другите аспекти. Никотиновите други възможности не излагат близките на второстепенен пушек и могат евентуално да понижат бъдещите разноски за опазване на здравето, показват най-новите разбори на икономисти и учени, представени от английския университет Брунел.
Никотинът може би е ключът към лекуването на Алцхаймер
Все повече научни проучвания удостоверяват, че никотинът може да бъде употребен сполучливо при лекуването на редица мозъчни разстройства, за които към момента се търси ефикасна терапия. Учените са обнадеждени, че стимулантът може да се окаже ключ към възстановяване на положението на пациенти с диагнози като Алцхаймер, Паркинсон и шизофрения. Пилотно изследване измежду 74 пациенти непушачи с леко когнитивно увреждане, които получили трансдермален никотин, е посочило първите обещаващи резултати още през 2000 г. Приложен по различен метод, никотинът покачва ефикасността на мозъка и може да редуцира процесите в мозъчната кора до нужното равнище. Това с други думи покачва концентрацията към съответната интервенция, която се прави сега, без да отделя запас за странични мозъчни интервенции. Вредата от цигарите идва от горенето на тютюна, при което се отделят над 6000 разнообразни субстанции, някои от тях канцерогенни. Именно излагането на тях води до редица диагнози, измежду които онкологични, респираторни и сърдечно-съдови заболявания.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ