Фьодор Тютчев: 5 изненадващи факта за поета, съчинил „формулата“ Русия
Тютчев (1803-1873) освен е съчинил най-точното стихотворение, описващо родината, само че е вярвал в нейния специфичен път и се е опитвал ѝ да сътвори позитивен образ на Запад.
Създал е „ формулата “ Русия
Третяковска изложба, Москва
Русия с разум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра
Русия с цел да схванеш,
само е нужна религия.
Това малко стихотворение, съчинено от поета Фьодор Тютчев през 1866 година, знае наизуст всеки руснак. Трудно е човек да си показа по-всеобхващащо и тъкмо определение на същността на Русия и на ключа към загадъчната съветска душа. Широко публикувано е убеждението, че Русия има собствен личен път, че тя не принадлежи нито на Европа, нито на Азия.
Над 20 години живее в Германия и превежда немски поети
От сбирката на музей-имение „ Мураново “Sputnik
Тютчев е потомък на остарял дворянски жанр. Той се е родил във фамилното имение Овстуг в Брянска област. Получава ослепително обучение вкъщи, знаел е древногръцки, латински и още няколко европейски езика. Още като младеж той към този момент превежда одите на Хораций.
След университета Тютчев стартира работа като посланик и е изпратен в Мюнхен. Там той се сприятелява със самия Хайне и е първият който превежда на съветски този популярен стихотворец. От немски той превежда също Гьоте и Шилер, само че не се лимитира единствено с тях – среща съветския четец още с Байрон и Юго. Много преводи на Тютчев и до момента са приети от съветските филолози като канонични.
В Германия поетът става прочут като огромен любовник и се дами за германка – Елеонора Петерсон му ражда три дъщери, които след това стават придворни дами в императорския двор. Между другото, някои от най-известните стихотворения „ Обичам гръмотевична стихия при започване на май “ и „ Зимата не без съображение се сърди… “, които доста руснаци с обич цитират, гледайки през прозореца, в действителност са написани в Германия и илюстрират локалната природа.
От романтизма минава към политически стихове
Хайнрих ХайнеGetty Images
Ранните стихове на Тютчев припомнят комплицираната архаична лирика на XVIII век. По форма те наподобяват на оди – той се обръща съм събеседника, приканва към нещо. През 1820-а Тютчев образува отношението си към предназначението на поезията. Това стихотворение е било неговият отговор на одата „ Волност “ на Александър Пушкин, поради която последният е пратен на изгнание. Тютчев отбелязва, че задачата не е да се подлага на критика царят или да се изобличават пороците:
Със своята вълшебна струна
Внеси покой, не тревожи душата!
От 1830-ге години поезията на Тютчев към този момент повече наподобява на романтизма и той явно е под въздействието на немските поети. Стиховете му постоянно са къси и точни, във всеки от тях той разсъждава по избрана тематика.
Един от обичаните му сюжети е разговорът на човек с вселената. Лирическите герои остават уединено с небето, звездите и осъзнават личната си незначителност пред вечността.
Тъй доста са дребните и безимени
Съзвездия високо в небесата,
За слабия и затъмнен наш поглед,
Недосегаеми са те…
Реториката му обаче изцяло се трансформира през зрелите му години. След съвсем десетгодишната пауза в основаването на лирика Тютчев още веднъж стартира да написа стихове през 1850-те и те са главно политически. Той се вълнува от ориста на Русия, отвръща на нападките на Запада, популяризира самотното опълчване на родината на света. Стихотворението „ Русия с разум не ще прозреш “ е точно от този интервал.
Той е бил професионален цензор
Портрет на Ф.И. Тютчев (1876)Третяковска изложба, Москва
Тютчев се завръща в Русия през 1844 година и продължава да работи в Министерството на външните работи, като дава отговор за цензурата. По това време написа доста публицистични публикации, в това число и на непознати езици. Разсъждава за Русия и Запада и излиза с концепцията, че славянските нации би трябвало да се обединят под управлението на Русия.
Тютчев написа записката „ За цензурата в Русия “ до министъра на външните работи княз Александър Горчаков (който е другар от лицея на Пушкин). Обезпокоен от вълненията в Европа, Тютчев показва, че към печата би трябвало да има добре премислено отношение, че с негова помощ може да се показва позицията на страната. Той обаче не приканва към слепи ограничавания, а към това страната да възпитава като родител мозъците на незрелите деца.
„ Цензурата, както и да работи, надалеч не удовлетворява условията на настоящето положение на нещата. Цензурата служи като ограничаване, а не като управление. И в нашата литература, както и във всичко останало, не би трябвало да става дума за угнетяване, а за ориентиране “.
Лично император Николай I утвърждава Тютчев да написа в западния щемпел и да поддържа позитивния образ на Русия на Запад.
Мислел е, че в Русия революцията е невъзможна
„ Над безконечния покой “, Исак ЛевитанТретяковска изложба
Потресен от европейските революции от 1848-49-а, Тютчев написва трактата „ Русия и революцията “. В него той разказва до какво плачевно положение съгласно него са изпаднали претърпелите революции Франция, Германия и Австрия. Той размишлява и за природата на съветския народ и написа, че революцията е непозната на неговия темперамент.
„ Преди всичко Русия е християнска страна, а съветският народ е християнски освен поради православната си религия, само че и с помощта на нещо още по-задушевно “. Поетът написа, че саможертвата е в кръвта на руснаците. А революцията опонира на християнството и нормите на морала и затова не грози руснаците.
Според Тютчев саможертвата е път, начертан от Бог. Поетът умира през 1873 година и не съумява да види нито първите съветски революции от XX век, нито първите революционни талази, нито пък по какъв начин през 1881 година революционери-терористи убиват император Александър II.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Създал е „ формулата “ Русия
Третяковска изложба, Москва
Русия с разум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра
Русия с цел да схванеш,
само е нужна религия.
Това малко стихотворение, съчинено от поета Фьодор Тютчев през 1866 година, знае наизуст всеки руснак. Трудно е човек да си показа по-всеобхващащо и тъкмо определение на същността на Русия и на ключа към загадъчната съветска душа. Широко публикувано е убеждението, че Русия има собствен личен път, че тя не принадлежи нито на Европа, нито на Азия.
Над 20 години живее в Германия и превежда немски поети
От сбирката на музей-имение „ Мураново “Sputnik
Тютчев е потомък на остарял дворянски жанр. Той се е родил във фамилното имение Овстуг в Брянска област. Получава ослепително обучение вкъщи, знаел е древногръцки, латински и още няколко европейски езика. Още като младеж той към този момент превежда одите на Хораций.
След университета Тютчев стартира работа като посланик и е изпратен в Мюнхен. Там той се сприятелява със самия Хайне и е първият който превежда на съветски този популярен стихотворец. От немски той превежда също Гьоте и Шилер, само че не се лимитира единствено с тях – среща съветския четец още с Байрон и Юго. Много преводи на Тютчев и до момента са приети от съветските филолози като канонични.
В Германия поетът става прочут като огромен любовник и се дами за германка – Елеонора Петерсон му ражда три дъщери, които след това стават придворни дами в императорския двор. Между другото, някои от най-известните стихотворения „ Обичам гръмотевична стихия при започване на май “ и „ Зимата не без съображение се сърди… “, които доста руснаци с обич цитират, гледайки през прозореца, в действителност са написани в Германия и илюстрират локалната природа.
От романтизма минава към политически стихове
Хайнрих ХайнеGetty Images
Ранните стихове на Тютчев припомнят комплицираната архаична лирика на XVIII век. По форма те наподобяват на оди – той се обръща съм събеседника, приканва към нещо. През 1820-а Тютчев образува отношението си към предназначението на поезията. Това стихотворение е било неговият отговор на одата „ Волност “ на Александър Пушкин, поради която последният е пратен на изгнание. Тютчев отбелязва, че задачата не е да се подлага на критика царят или да се изобличават пороците:
Със своята вълшебна струна
Внеси покой, не тревожи душата!
От 1830-ге години поезията на Тютчев към този момент повече наподобява на романтизма и той явно е под въздействието на немските поети. Стиховете му постоянно са къси и точни, във всеки от тях той разсъждава по избрана тематика.
Един от обичаните му сюжети е разговорът на човек с вселената. Лирическите герои остават уединено с небето, звездите и осъзнават личната си незначителност пред вечността.
Тъй доста са дребните и безимени
Съзвездия високо в небесата,
За слабия и затъмнен наш поглед,
Недосегаеми са те…
Реториката му обаче изцяло се трансформира през зрелите му години. След съвсем десетгодишната пауза в основаването на лирика Тютчев още веднъж стартира да написа стихове през 1850-те и те са главно политически. Той се вълнува от ориста на Русия, отвръща на нападките на Запада, популяризира самотното опълчване на родината на света. Стихотворението „ Русия с разум не ще прозреш “ е точно от този интервал.
Той е бил професионален цензор
Портрет на Ф.И. Тютчев (1876)Третяковска изложба, Москва
Тютчев се завръща в Русия през 1844 година и продължава да работи в Министерството на външните работи, като дава отговор за цензурата. По това време написа доста публицистични публикации, в това число и на непознати езици. Разсъждава за Русия и Запада и излиза с концепцията, че славянските нации би трябвало да се обединят под управлението на Русия.
Тютчев написа записката „ За цензурата в Русия “ до министъра на външните работи княз Александър Горчаков (който е другар от лицея на Пушкин). Обезпокоен от вълненията в Европа, Тютчев показва, че към печата би трябвало да има добре премислено отношение, че с негова помощ може да се показва позицията на страната. Той обаче не приканва към слепи ограничавания, а към това страната да възпитава като родител мозъците на незрелите деца.
„ Цензурата, както и да работи, надалеч не удовлетворява условията на настоящето положение на нещата. Цензурата служи като ограничаване, а не като управление. И в нашата литература, както и във всичко останало, не би трябвало да става дума за угнетяване, а за ориентиране “.
Лично император Николай I утвърждава Тютчев да написа в западния щемпел и да поддържа позитивния образ на Русия на Запад.
Мислел е, че в Русия революцията е невъзможна
„ Над безконечния покой “, Исак ЛевитанТретяковска изложба
Потресен от европейските революции от 1848-49-а, Тютчев написва трактата „ Русия и революцията “. В него той разказва до какво плачевно положение съгласно него са изпаднали претърпелите революции Франция, Германия и Австрия. Той размишлява и за природата на съветския народ и написа, че революцията е непозната на неговия темперамент.
„ Преди всичко Русия е християнска страна, а съветският народ е християнски освен поради православната си религия, само че и с помощта на нещо още по-задушевно “. Поетът написа, че саможертвата е в кръвта на руснаците. А революцията опонира на християнството и нормите на морала и затова не грози руснаците.
Според Тютчев саможертвата е път, начертан от Бог. Поетът умира през 1873 година и не съумява да види нито първите съветски революции от XX век, нито първите революционни талази, нито пък по какъв начин през 1881 година революционери-терористи убиват император Александър II.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ