Кардиолог: Жегите са неприятни, но са по-малко опасни от студовете
Тялото ни е пригодено да действа в температури сред 18 и 25 градуса по Целзий Всичко останало е рисково и несъмнено оказва въздействие върху всекидневието ни. Това стана ясно от изявление за бТВ на водещият български кардиолог проф. Сотир Марчев.
" В този температурен откъслек сърдечносъдовата смъртност е най-ниска. С понижаването на температурите смъртността внезапно се качва. А когато температурите се качат над 25 градуса смъртността също се покачва, само че доста по-леко ", разясни той.
Проф. Марчев е безапелационен, че статистиката у нас от 1880 година насам не демонстрира летен пик на смъртността при хората със сърдечносъдови проблеми поради високите температури.
" Жегите са неприятни, само че са по-малко рискови от студовете. Естествено, всяко лято у нас умират по няколкостотин възрастни българи – това са хора над 65-75 години, който живеят сами. Тези хора умират в дома си – без климатик, без нищо ", уточни той.
Според него, когато един доктор бъде извикан, с цел да установи гибелта, нормално написа, че тя се дължи на " остра сърдечно-съдова уязвимост " или " неочаквана сърдечна гибел ", тъй като в нито един смъртен акт не написа " топлинен удар ".
" Това е една тиха, скрита смъртност, т.е. възрастните хора, които живеят сами в жилища без климатици, са най-рисковите ", сподели още кардиологът.
Той изясни, че човешкото тяло работи на правилото на колите – с водно изстудяване. Проблемът съгласно него е, че човешкото тяло губи течности, когато работи добре, до момента в който колите не си губят антифриза, когато са изправни.
" Представете си, че вътре в тялото ни има нещо като контейнер. Колкото по-малко е едно тяло, толкава по-малък е този контейнер и толкоз повече то усеща жегите. Това важи и за животните – колкото по-дребен е домашният ни любим, толкоз по-тежко му се отразява жегата ", уточни още кардиологът.
Проф. Марчев показа книгата " Бъдете здрави: Как? ", в която са събрани скъпи препоръки за оцеляване. Междувременно обаче той даде и няколко препоръки за превъзмогване на жегите:
Ако нямате климатик у дома, идете в някаква социална постройка с съществуването на изстудяване.
През нощта отворете прозорците, с цел да се охлади жилището ви.
Сутринта дръпнете щорите и затворете прозорците, с цел да не влиза топъл въздух.
Дръжте си медикаментите в най-хладната стая, само че не в хладилника (освен, в случай че това не е категорично посочено на опаковката) или в банята, където въздухът е мокър.
Следете си кръвното – през лятото кръвното кардинално спада и това постанова промяна в дозата на медикаментите при хипертониците.
При малко на брой хипертоници обаче кръвното се подвига от жегите и то би трябвало да се следи всекидневно.
" В този температурен откъслек сърдечносъдовата смъртност е най-ниска. С понижаването на температурите смъртността внезапно се качва. А когато температурите се качат над 25 градуса смъртността също се покачва, само че доста по-леко ", разясни той.
Проф. Марчев е безапелационен, че статистиката у нас от 1880 година насам не демонстрира летен пик на смъртността при хората със сърдечносъдови проблеми поради високите температури.
" Жегите са неприятни, само че са по-малко рискови от студовете. Естествено, всяко лято у нас умират по няколкостотин възрастни българи – това са хора над 65-75 години, който живеят сами. Тези хора умират в дома си – без климатик, без нищо ", уточни той.
Според него, когато един доктор бъде извикан, с цел да установи гибелта, нормално написа, че тя се дължи на " остра сърдечно-съдова уязвимост " или " неочаквана сърдечна гибел ", тъй като в нито един смъртен акт не написа " топлинен удар ".
" Това е една тиха, скрита смъртност, т.е. възрастните хора, които живеят сами в жилища без климатици, са най-рисковите ", сподели още кардиологът.
Той изясни, че човешкото тяло работи на правилото на колите – с водно изстудяване. Проблемът съгласно него е, че човешкото тяло губи течности, когато работи добре, до момента в който колите не си губят антифриза, когато са изправни.
" Представете си, че вътре в тялото ни има нещо като контейнер. Колкото по-малко е едно тяло, толкава по-малък е този контейнер и толкоз повече то усеща жегите. Това важи и за животните – колкото по-дребен е домашният ни любим, толкоз по-тежко му се отразява жегата ", уточни още кардиологът.
Проф. Марчев показа книгата " Бъдете здрави: Как? ", в която са събрани скъпи препоръки за оцеляване. Междувременно обаче той даде и няколко препоръки за превъзмогване на жегите:
Ако нямате климатик у дома, идете в някаква социална постройка с съществуването на изстудяване.
През нощта отворете прозорците, с цел да се охлади жилището ви.
Сутринта дръпнете щорите и затворете прозорците, с цел да не влиза топъл въздух.
Дръжте си медикаментите в най-хладната стая, само че не в хладилника (освен, в случай че това не е категорично посочено на опаковката) или в банята, където въздухът е мокър.
Следете си кръвното – през лятото кръвното кардинално спада и това постанова промяна в дозата на медикаментите при хипертониците.
При малко на брой хипертоници обаче кръвното се подвига от жегите и то би трябвало да се следи всекидневно.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ