Намерените човешки останки са на Джулиан Сандс
Тялото, което е намерено в пустинята покрай планината Болди в Калифорния в събота, ена изчезналия английски артист Джулиан Сандс, съобщи The Guardian. Транспортирано е до правосъдната работа за идентификация, а шерифският отдел на Сан Бернардино споделя в изказване през вчерашния ден: " Процесът на идентификация на тялото… е приключен и позитивно е разпознат като 65-годишния Джулиан Сандс ".
Отделът на шерифа на окръг Сан Бернардино координира издирването на артиста, за който беше обявено, че еизчезнал в планините Сан Габриел на 13 януари. Лошото време попречи на спасителите, до момента в който се опитваха да намерят Сандс, предотвратявайки търсенията за дълги интервали. Миналата седмица офисът на шерифа сподели, че понижават търсенето, откакто възобновеното изпитание, включващо повече от 80 души на 17 юни, се оказа несполучливо.
Няколко дни по-късно фамилията на Сандс излезе с първото си изказване от четири месеца, в което споделя, че са „ надълбоко признателни “ на екипите за търсене и че не престават да пазят артиста „ в сърцата си “ със светли мемоари за него като прелестен татко, брачен партньор, откривател, фен на естествения свят и изкуствата и като автентичен и взаимен реализатор. “
Джон Малкович, другар на Сандс от 40 години, откакто се срещат на снимачната площадка на “The Killing Fields “ през 1983 година, му отдаде респект като “Seneca – On the Creation of Earthquakes “. Това е последният филм, който направиха дружно и беше показан на филмовия фестивал в Берлин през февруари. Малкович споделя: „ Обичам Джулс. Той бешмного, многоумен човек... Това е огромна загуба. “ И прибавя: „ Той беше толкоз страховит повествовател... и толкоз, толкоз занимателен. От деня, в който се срещнахме, можех да приказвам с него за всичко и той можеше да приказва с мен за всичко. “
Роден през 1958 година, Сандс придобива известност на смел и екстравагантен артист, влюбен както в живота навън, по този начин и в представленията. „ Търсех нещо екзотично, неща, които ме изкарват от самия мен “, споделя той пред Guardian през 2018 година „ Мисля, че се оказах малко отегчителен. “
Сандс може би е затвърди името си, когато играелорд Грейстоук – прочут още като Тарзан – през 80-те години, откакто е бил водещ кандидат за централната роля, само че в последна сметка е определен Кристофър Ламбърт. Вместо това Сандс прави своя пробив в ролята на фотограф Джон Суейн в наградения с Оскар епос “The Killing Fields “ през 1984 година и с гладко осъществяване на Джордж Емерсън, любовта на Хелена Бонам Картър в акомодацията от 1986 година “A Room With a View “. Впоследствие той затвърждава репутацията си на открито с ролята на Пърси Шели в лудия книжовен хорър на Кен Ръсел „ Gothic “.
След това Сандс се мести в Лос Анджелис, само че по личното му самопризнание „ не желае да бъде холивудски артист “. Изборът му на функции е нетрадиционен по всички стандарти: той взе участие в сатанинския хорър Warlock, играе изменящия формата си извънземен Ив Клоке във фантасмагоричния “Naked Lunch “ на Дейвид Кроненбърг и хирург с ампутация на крака в спорния “Boxing Helena “ на Дженифър Линч.
Следват по-конвенционални филми: играе учен-експерт по паяци в хитовия трилър “Arachnophobia “, а връзката с английския режисьор Майк Фигис довежда до функции във “The Browning Version “ (като учител) и “Leaving Las Vegas “ (като нечовечен източноевропейски сводник). Въпреки товаСандс явно избира да работи отвън мейнстрийма, присъединявайки се към Фигис в по-експериментална игра ( “The Loss of Sexual Innocence, Timecode “) и играейки основната роля във кино лентата на ужасите на Дарио Ардженто от 1998 година „ Фантомът от операта “.
След това поема по изумително еклектичен път: от дребни функции в “Ocean`s Thirteen “ и “The Girl with the Dragon Tattoo “ до страховития чешки боен епос “The Painted Bird “ и последната му роля в биографичния филм за “Siegfried Sassoon Benediction “.
Любовта на Сандс към планинското катерене и пешеходния туризъм е добре известна, като споделя пред Guardian, че е бил най-щастлив, когато е бил „ покрай планински връх в една превъзходна студена заран “. Женен е два пъти: за журналистката Сара Сандс сред 1984-1987 година и през 1990 година за журналистката Евгения Цитковиц.
Отделът на шерифа на окръг Сан Бернардино координира издирването на артиста, за който беше обявено, че еизчезнал в планините Сан Габриел на 13 януари. Лошото време попречи на спасителите, до момента в който се опитваха да намерят Сандс, предотвратявайки търсенията за дълги интервали. Миналата седмица офисът на шерифа сподели, че понижават търсенето, откакто възобновеното изпитание, включващо повече от 80 души на 17 юни, се оказа несполучливо.
Няколко дни по-късно фамилията на Сандс излезе с първото си изказване от четири месеца, в което споделя, че са „ надълбоко признателни “ на екипите за търсене и че не престават да пазят артиста „ в сърцата си “ със светли мемоари за него като прелестен татко, брачен партньор, откривател, фен на естествения свят и изкуствата и като автентичен и взаимен реализатор. “
Джон Малкович, другар на Сандс от 40 години, откакто се срещат на снимачната площадка на “The Killing Fields “ през 1983 година, му отдаде респект като “Seneca – On the Creation of Earthquakes “. Това е последният филм, който направиха дружно и беше показан на филмовия фестивал в Берлин през февруари. Малкович споделя: „ Обичам Джулс. Той бешмного, многоумен човек... Това е огромна загуба. “ И прибавя: „ Той беше толкоз страховит повествовател... и толкоз, толкоз занимателен. От деня, в който се срещнахме, можех да приказвам с него за всичко и той можеше да приказва с мен за всичко. “
Роден през 1958 година, Сандс придобива известност на смел и екстравагантен артист, влюбен както в живота навън, по този начин и в представленията. „ Търсех нещо екзотично, неща, които ме изкарват от самия мен “, споделя той пред Guardian през 2018 година „ Мисля, че се оказах малко отегчителен. “
Сандс може би е затвърди името си, когато играелорд Грейстоук – прочут още като Тарзан – през 80-те години, откакто е бил водещ кандидат за централната роля, само че в последна сметка е определен Кристофър Ламбърт. Вместо това Сандс прави своя пробив в ролята на фотограф Джон Суейн в наградения с Оскар епос “The Killing Fields “ през 1984 година и с гладко осъществяване на Джордж Емерсън, любовта на Хелена Бонам Картър в акомодацията от 1986 година “A Room With a View “. Впоследствие той затвърждава репутацията си на открито с ролята на Пърси Шели в лудия книжовен хорър на Кен Ръсел „ Gothic “.
След това Сандс се мести в Лос Анджелис, само че по личното му самопризнание „ не желае да бъде холивудски артист “. Изборът му на функции е нетрадиционен по всички стандарти: той взе участие в сатанинския хорър Warlock, играе изменящия формата си извънземен Ив Клоке във фантасмагоричния “Naked Lunch “ на Дейвид Кроненбърг и хирург с ампутация на крака в спорния “Boxing Helena “ на Дженифър Линч.
Следват по-конвенционални филми: играе учен-експерт по паяци в хитовия трилър “Arachnophobia “, а връзката с английския режисьор Майк Фигис довежда до функции във “The Browning Version “ (като учител) и “Leaving Las Vegas “ (като нечовечен източноевропейски сводник). Въпреки товаСандс явно избира да работи отвън мейнстрийма, присъединявайки се към Фигис в по-експериментална игра ( “The Loss of Sexual Innocence, Timecode “) и играейки основната роля във кино лентата на ужасите на Дарио Ардженто от 1998 година „ Фантомът от операта “.
След това поема по изумително еклектичен път: от дребни функции в “Ocean`s Thirteen “ и “The Girl with the Dragon Tattoo “ до страховития чешки боен епос “The Painted Bird “ и последната му роля в биографичния филм за “Siegfried Sassoon Benediction “.
Любовта на Сандс към планинското катерене и пешеходния туризъм е добре известна, като споделя пред Guardian, че е бил най-щастлив, когато е бил „ покрай планински връх в една превъзходна студена заран “. Женен е два пъти: за журналистката Сара Сандс сред 1984-1987 година и през 1990 година за журналистката Евгения Цитковиц.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ