Тя звучи в милиони домове, ресторанти и детски градини. Лесна

Тя звучи в милиони домове, заведения за хранене и детски градини. Лесна като три акомпанимента. Познат до последната нота. „ Happy Birthday to You “ е най-разпознаваемата мелодия в историята на човечеството. Тя се пее от деца и президенти, гасят се свещи, подвигат се наздравици и се извършват стремежи. Но малко хора знаят, че дълго време тази безобидна ария е трябвало да бъде плащана – изключително за тези, които са се осмелявали да я включат във филм, телевизионно предаване или реклама.

Някой е печелил милиони от нея. А индивидът, който я е композирал, е починал в беднотия. Историята на най-изпяваната мелодия в света не е обвързвана единствено с рождените дни

Песента, която всеки знае

Може би няма друга мелодия, която да се запомня от хората, преди да са разбрали по какъв начин протичат рождените дни. „ Happy Birthday to You “ е проникнала във всички култури, вкоренена е в груповата памет и е станала съвсем инстинктивна. Дори тези, които не знаят британски, я пеят автоматизирано – с акцент, само че с убеденост.

Една от аргументите е нейната елементарност. Четири къси реда, обикновена мелодия, която не изисква музикален слух. Тя е лесна за адаптиране: можете да вмъкнете някое име, да измененията темпото, да пеете с или без китара. Този повсеместен „ формат “ е трансформирал песента в всекидневен международен обред, сходен на духането на свещи.

Интересно е, че песента се е трансформирала не просто във декор на празника, а в негова наложителна част. Сякаш празникът е повърхностен без нея. Този миг стана толкоз нормален, че се чака не по-малко от самата торта. Само няколко мелодии са на сходно равнище на известност – да вземем за пример националните химни или коледните класики като „ Jingle Bells “. Но „ Happy Birthday “ има това преимущество, че е самостоятелна от вяра, география или идеология. Тя се пее в Африка, Азия, Европа – на всеки празник, с всевъзможен глас.

Но тази международна популярност дълго време е криела една поразителна детайлност: макар видимо „ националната “ си принадлежност, песента е била обект на строги авторски права. А правото да я изпълняваш – изключително обществено – е коствало доста пари.

Кой в действителност е написал „ Happy Birthday “?

Произходът на най-известната ария в света е доста по-неясен от простата ѝ мелодия. Мотивът ѝ е чут за първи път през XIX век в американския град Луисвил, Кентъки. Той е композиран от две сестри – Пати Смит Хил и Милдред Джейн Хил. И двете са били педагози, запалени по новите способи на ранното образование. През 1893 година те разгласяват алманах с детски песни, наименуван „ Песенни истории за детската градина “, и наред с други композиции там се появява и мелодията „ Good Morning to All “.

Това е била песента за добре пристигнали в утринния блок на детската градина. Лека, отзивчива, лесна за запомняне – тъкмо такава е била предопределена да бъде. Текстът ѝ е бил по-друг: «Good morning to you / Good morning to you / Good morning, dear children / Good morning to all». В него няма нищо за рожден ден. Но мелодията е същата – разпознаваема още от първите ноти.

Не е известно тъкмо кой и по кое време е заменил поздрава с приветствие. Още при започване на XX век стартират да се появяват разновидности с текста „ Happy Birthday to You “. Може би това е станало непринудено: деца, родители и учители са почнали да приспособяват мелодията за съответни случаи. За първи път новата версия е отразена в печата през 1912 година – без да се загатват създателите. Оттогава песента стартира независим живот, само че официално принадлежи на сестрите Хил. Само едната от тях обаче доживява да види по какъв начин песента печели пари. И сигурно нито една от тях не е получила това, което е можела да получи – при заслужено систематизиране на правата.

Любопитно е, че авторството на мелодията е било оспорвано неведнъж. Композитори и издатели са се опитвали да потвърдят, че тя принадлежи на „ народа “ или на тях самите. Но историците и музиколозите са единомислещи: Милдред е тази, която е композирала мелодията, а Пати е приспособила думите. Десетилетия по-късно обаче напълно други хора стартират да извличат финансова полза от песента, към което сестрите Хил въобще не са се стремили.

Как мелодията става платена

В началото на 20-ти век „ Happy Birthday to You “ се трансформира в неразделна част от културния пейзаж на Съединените щати. Пее се в учебните заведения, на частни празненства и в заведенията за хранене. Започва да навлиза в всеобщата просвета – и това е отправната точка за нейната комерсиализация. През 1935 година компанията Clayton F. Summy Co. подава поръчка за авторско право за „ нова “ версия на песента с текста „ Happy Birthday to You “, като показва като за създатели Пати Хил и трима аранжори. Въпреки че истинската мелодия е съществувала доста преди този момент, регистрацията е утвърдена и песента се оказва публично предпазена от закона.

По-късно правата са трансферирани на Warner/Chappell Music, едно от най-големите музикални издателства в света. Именно от този миг стартира ерата на платените поздрави. Всяко обществено осъществяване на песента – по малкия екран, във филми, на концерти – предстои на таксуване. Тарифите зависели от мащаба, само че приблизително потреблението на „ Happy Birthday “ в един филм коствало на продуцентите сред 5000 и 10 000 $. Някои източници показват обособени случаи, в които цената достигала 50 хиляди $ и даже повече.

Този метод изглеждал неуместен, само че бил напълно легален. Песента била неразрешена да се пее даже ввъв веригите заведения за хранене: с цел да не заплащат, личният състав измислял свои различни „ песни за цветущ рожден ден “. Много шефове просто заобикалят истинската мелодия, като употребяват нейни заместители. Така мелодията, която множеството хора смятаха за национална, в действителност остава под строгия надзор на авторските права – и носи на Warner към 2 милиона $ годишно.

Парадоксът се състои в това, че необятната известност на песента не я прави налична. Напротив, точно известността ѝ я прави стопански преференциална. И до момента в който милиони хора не престават нехайно да пеят познатите редове на домашните празненства, тези, които се пробват да я употребяват в медиите, си заплащат. И облагите не отиват при създателите, а при притежателите на правата, които ги оформят юридически десетилетия след основаването на мелодията.

Най-печалният абсурд

Докато издателите пресмятат облагите си, името на същинския основател на най-разпознаваемата мелодия в историята постепенно изчезва от полезрението. Милдред Джейн Хил, учителка по музика и органистка, умира през 1916 година – 19 години преди песента да бъде комерсиализирана. Тя не е знаела, че нейната елементарна мелодия ще придобие международна популярност. Сестра ѝ Пати, която живее до 1946 година, се пробва да отбрани авторството, само че няма огромно въздействие в света на музикалния бизнес.

Семейство Хил не печели съвсем нищо от последвалия триумф на песента. Въпреки че имената им са упоменати в заявката за авторско право от 1935 година, главните дивиденти отиват при издателя, а по-късно при световната корпорация Warner. Лъвският дял от приходите не постъпва от хартиени сборници или плочи, а от лицензиране на обществените осъществявания. Авторите са оставени отвън този развой.

На фона на милиардния оборот на музикалната промишленост историята на Милдред Хил наподобява изключително контрастна. Нейният принос освен е бил недооценен още приживе, само че и съзнателен прекомерно късно. Въпреки обстоятелството, че е съдействала с една от най-значимите мелодии за културното пространство на ХХ век, името ѝ от дълго време не участва в публичната памет. Дори в университетските среди тя е споменавана пътем – като че ли мелодията се е „ родила сама “.

Това е главният абсурд: песента, прославяща рождения ден и насладата, се е трансформирала в образец за безмълвна неправда към своя основател. Милдред Хил не е получила нито популярност, нито самопризнание, нито – с цялостно право – приходи от труда си. В същото време всякога, когато на екрана прозвучават познатите ноти, парите отиват в касичката на тези, които просто съумяват да подадат документите в точния момент.

Как всичко се промени – кой „ освободи “ песента

В началото на 2010 година песента „ Happy Birthday to You “ е била под закрилата на авторското право по-дълго от доста творби от същия интервал. Това повдигна въпроси измежду адвокати, музиканти и деятели, защото първичният период на отбрана от дълго време е изминал. През 2013 година режисьорката Дженифър Нелсън, която работи по документален филм за песента, се сблъсква с искане да заплати 1500 $ за потреблението на мелодията. Вместо да се подчини, тя съди Warner/Chappell Music – с цел да потвърди, че компанията няма законни права върху текста и мелодията.

Съдебният развой продължава три години и се трансформира в едно от най-значимите каузи за авторски права в историята. По време на процеса юристите се опират на архивни документи, изявления от началото на XX век и противоречиви нюанси при прехвърлянето на правата. Съдът стига до заключението, че Warner не може да претендира за изключителни права върху текста на песента и затова не може да събира такси за потреблението му. През 2016 година съдът на окръг Лос Анджелис постановява своето публично решение: „ Happy Birthday to You “ е публично притежание.

Този казус е знаков. Песента, която се считаше за знак на празника, най-сетне към този момент не беше обект на финансов надзор. На милиони хора по света беше разрешено да я пеят, без да се опасяват, че ще нарушат закона, а на филмовата промишленост и рекламата беше разрешено да я употребяват, без да се преценяват с лицензионните такси. Освен това Warner/Chappell се ангажираха да изплатят 14 млн. $ обезщетение на тези, които преди този момент бяха платили за потреблението на песента.

Така, след повече от век, „ Happy Birthday to You “ се върна там, където трябваше да бъде от самото начало – при хората. Тя беше освободена не от музиканти или политици, а от адвокати и документалисти, които взеха решение, че дори една елементарна мелодия не трябва да бъде нечий монопол, в случай че принадлежи на всички.