Практически вече си я загубил, без дори да го осъзнаваш
Тя към този момент е почнала да се отдалечава от теб, в случай че ти:
• Отговаряш на известията й единствено когато ти е комфортно на теб, въпреки тя да чака отговора ти.
• Поглеждаш пратените от нея фотоси и просто си затваряш телефона.
• Отказваш се от взаимните ви проекти, в случай че се е появило нещо по-добро.
• Обръщаш й малко внимание.
• Скучно ти е, когато тя ти споделя нещо за себе си, макар че в този миг тя чака от теб същото внимание, което постоянно тя ти обръща.
• Приемаш подаръците й като нещо по дифолт, въпреки тя да е изразходвала доста сили и време за изненадата, а ти даже не се замисляш за това.
• Получаваш помощ от нея единствено щом поискаш такава, въпреки тя в никакъв случай да не се е обръщала към теб с сходна молба.
• Разделяйки се с нея, към този момент имаш свои проекти за на следващия ден, макар че в това време тя с неспокойствие чака идния ден, с цел да се срещне още веднъж с теб.
Тя за теб безусловно е като прочетена книга и ти просто знаеш, че в случай че имаш потребност от нея, тя сигурно ще пристигна. Но къде е тук хазартът? Дали такава обич носи наслада? А в това време тя от ден на ден се отдалечава то теб, в случай че:
• Постоянно отменяш общите ви проекти.
• Оставяш без отговор нейните въпроси, позвънявания или писма.
• Не цениш това, което прави за теб, както и нея самата.
• Спрял си да я смяташ за подарък от ориста.
• Караш я да заспива с мисли какво не й доближава, с цел да е с теб.
• Търсиш някоя друга, въпреки ти за нея да си единствен в целия свят.
Тя още не е осъзнала горчивата истина, тъй като разсъдъкът й е омаян от мощните усеща към теб. Тя е най-хубавото, което може да ти се случи, само че ти не я заслужаваш. Иначе би схванал какъв брой е значима.
Ще пристигна ден и ще я загубиш вечно. Вече няма да ти предложи нищо и това ще разбие сърцето й. В последна сметка тя е вярвала в теб, само че по твоя виновност тази религия е изсечена. И ще пристигна миг когато към този момент няма да дава отговор на известията ти, а ти ще продължаваш да ги пращаш с вярата, че просто не е забелязала предходните.
Няма да ти е хубаво, когато тя стартира да се отнася към теб по този начин, както си правел ти. Ще я повикаш, само че тя няма да пристигна. Ще започнеш да проверяваш обществените мрежи, с цел да схванеш по какъв начин и с кого живее тя в този момент и на кого принадлежи усмивката й към този момент.
Ще ти липсват нощите, когато се притискала към теб в тъмното и е желала да си говорите. Ще страдаш от безмълвната тишина, очаквайки още веднъж да чуеш гласа й.
Ще се научиш и да пазиш всички мемоари за момичето, което е било готово на всичко поради теб. Може би ще схванеш, че въпреки и в нея да не е имало някаква загадка или мистерия, то тя е била почтена с теб. А през днешния ден това качество се среща рядко.
Тя не обичаше игрички като всички други, които познаваш. Тя е от тези, които трансформират хората към по-добро и ти имаше щастието да бъдеш един от тях. А в този момент поради твоите игрички с други девойки постоянно ще виждаш какво не им доближава на тях, безрезултатно пробвайки се да опиташ да намериш това, което в миналото си виждал в нея…
