Алена разказва за приятелството си с Ози Озбърн
Тя показа за дългогодишното си другарство с един от най-емблематичните музиканти на международната сцена – Ози Озбърн. Неговата кончина на 22 юли 2025 година поставя завършек на цяла ера, само че и отваря вратата към неподозирани разкази за същинската същина на Принца на мрака.
„ Запознахме се, нямаше сняг, само че беше студено... “ – по този начин стартира персоналният роман на Алена, отвеждайки ни обратно във времето, когато по време на служебна командировка в Източен Берлин, животът я среща с бъдещия ѝ другар – Ози Озбърн. По това време тя е част от група икономисти от София, преподаватели и млади експерти. Покана или импулсивно решение я води на концерт под намерено небе – „ Шарено котле “, известен музикален формат в тогавашната Германска демократична република, прочут с присъединяване на международни реализатори.
Реклама
Именно там, в паузата на концерта, ориста се намесва. Към Алена се доближава висока жена – Шарън, бъдещата брачна половинка на Ози, впечатлена от нейната усмивка и наличие. „ Партньорът ми се тормозил да се запознае, та изпратил нея “, спомня си Алена. Случайна замяна на реплики, неразпознато лице, вътрешна вътрешен глас и едно име – Ози. " Озбърн? " – пита тя. И добавя с типичната си откровеност: „ Няма да примирам “. Началото на едно 43-годишно другарство е сложено.
Следващата съдбовна среща е в Шотландия. Алена е в Лондон по служебни каузи, когато другари ѝ оферират да пътуват до Единбург – 650 километра, с цел да се срещнат с прочут музикант. Без да знае кой, тя потегля... и още веднъж се озовава пред Ози. Срещата не е концерт, а диалог с почитатели. Когато Алена пита за какво няма да пее, Ози дава отговор, че уредниците желаят единствено разговор. Тогава тя се обръща към публиката, с необятна усмивка и вдигнати ръце, пита: „ Искате ли подарък – една ария от Ози? “ Отговорът е плевел: „ Five! Ten! “ Миг по-късно, сцената се изпълва с музиканти и се трансформира в паметен ваучър.
Реклама
Поредната им среща ги събира още веднъж ненадейно – този път оттатък океана. Алена е на образование в Ню Йорк, когато нейният учител по астрология в Кеплер академия ѝ предлага среща с „ един специфичен комшия “. Праща хеликоптер, който я води в Калифорния. И изненадата – това е Ози. Семействата се разпознават и още веднъж сближават. От този миг нататък, поддържат връзка през годините, макар дистанцията – посредством Zoom, чат, и чести известия.
„ На 18-и юли си писахме. На 21 му постнах едно сърчице. Това е. “ – споделя Алена. Последният контакт сред тях е директно преди кончината му. Поканата за посещаване в България остава неосъществена, само че в сърцето ѝ живее благодарността за споделените мигове, за другарството, за искреността на един човек, който светът познава под друго лице.
„ Ози е ера. Повторение на неговото творчество и глас няма да има. Страданието му струеше от очите на прощалния концерт на „ Блек Сабат “. Почивай в мир, приятелю. Наричаха те Принц на мрака, само че ти живееше в Светлина. “ Така приключва разказът на една жена, чието наличие озарява подиуми, салони и ориси. Един непредвиден роман за една невероятна връзка – сред астрологията и хеви метъла, сред България и Англия, сред светлината и мрака.
„ Запознахме се, нямаше сняг, само че беше студено... “ – по този начин стартира персоналният роман на Алена, отвеждайки ни обратно във времето, когато по време на служебна командировка в Източен Берлин, животът я среща с бъдещия ѝ другар – Ози Озбърн. По това време тя е част от група икономисти от София, преподаватели и млади експерти. Покана или импулсивно решение я води на концерт под намерено небе – „ Шарено котле “, известен музикален формат в тогавашната Германска демократична република, прочут с присъединяване на международни реализатори.
Реклама
Именно там, в паузата на концерта, ориста се намесва. Към Алена се доближава висока жена – Шарън, бъдещата брачна половинка на Ози, впечатлена от нейната усмивка и наличие. „ Партньорът ми се тормозил да се запознае, та изпратил нея “, спомня си Алена. Случайна замяна на реплики, неразпознато лице, вътрешна вътрешен глас и едно име – Ози. " Озбърн? " – пита тя. И добавя с типичната си откровеност: „ Няма да примирам “. Началото на едно 43-годишно другарство е сложено.
Следващата съдбовна среща е в Шотландия. Алена е в Лондон по служебни каузи, когато другари ѝ оферират да пътуват до Единбург – 650 километра, с цел да се срещнат с прочут музикант. Без да знае кой, тя потегля... и още веднъж се озовава пред Ози. Срещата не е концерт, а диалог с почитатели. Когато Алена пита за какво няма да пее, Ози дава отговор, че уредниците желаят единствено разговор. Тогава тя се обръща към публиката, с необятна усмивка и вдигнати ръце, пита: „ Искате ли подарък – една ария от Ози? “ Отговорът е плевел: „ Five! Ten! “ Миг по-късно, сцената се изпълва с музиканти и се трансформира в паметен ваучър.
Реклама
Поредната им среща ги събира още веднъж ненадейно – този път оттатък океана. Алена е на образование в Ню Йорк, когато нейният учител по астрология в Кеплер академия ѝ предлага среща с „ един специфичен комшия “. Праща хеликоптер, който я води в Калифорния. И изненадата – това е Ози. Семействата се разпознават и още веднъж сближават. От този миг нататък, поддържат връзка през годините, макар дистанцията – посредством Zoom, чат, и чести известия.
„ На 18-и юли си писахме. На 21 му постнах едно сърчице. Това е. “ – споделя Алена. Последният контакт сред тях е директно преди кончината му. Поканата за посещаване в България остава неосъществена, само че в сърцето ѝ живее благодарността за споделените мигове, за другарството, за искреността на един човек, който светът познава под друго лице.
„ Ози е ера. Повторение на неговото творчество и глас няма да има. Страданието му струеше от очите на прощалния концерт на „ Блек Сабат “. Почивай в мир, приятелю. Наричаха те Принц на мрака, само че ти живееше в Светлина. “ Така приключва разказът на една жена, чието наличие озарява подиуми, салони и ориси. Един непредвиден роман за една невероятна връзка – сред астрологията и хеви метъла, сред България и Англия, сред светлината и мрака.
Източник: hotnews.bg
КОМЕНТАРИ