Вярвам, че мога да постигна всичко. Синди Нгамба, която спечели първи медал за бежанците на Олимпиада
Тя се трансформира в незаконен преселник, когато е дете. В новата си страна живее под страха от депортация в родината ѝ, където половата ѝ ориентировка е закононарушение. Тя обаче печели трофеи, а в неделя завоюва първи олимпийски орден за тима на бежанците в историята. Синди Нгамба е Човек на деня.
Често историите на спортистите са извор на ентусиазъм. Това е по този начин поради множеството трудности, които огромните първенци превъзмогват, с цел да се доберат до успеха. А в спорта тази победа доста рядко може просто да бъде подарена.
За една от състезателките в Париж обаче пътят е по-трънлив от елементарното.
В неделя Синди Нгамба обезпечи първия орден в историята на олимпийските тимове на бежанците. Тя се класира на полуфинал на боксовия шампионат за дами в категория до 75 кг. Това се случи след победа над французойката Давина Мишел.
По този метод Нгамба си подсигурява най-малко бронзов орден, само че може да реализира и още по-добър резултат, в случай че надделее в полуфинала против Атейна Билон от Панама. Мачът е в четвъртък вечер.
„ Това е полуда. Толкова съм признателна, просто съм признателна. Много съм щастлива и признателна ”, сподели незабавно след срещата Нгамба.
Нейният път до олимпийската фантазия е сложен и точно поради това триумфът ѝ служи за ентусиазъм.
Тя е родена на 7 септември 1998 година в Камерун . Мести се във Англия, когато е на 11, дружно с чичо си. От този миг, в продължение на години, тя живее под непрекъснатата опасност да бъде депортирана.
Дълго време обаче тя самата не схваща това, тъй като се усеща сигурна и спокойна в новата си страна.
„ Когато бях дребна, бях доста стеснителна. За пръв път чух за бокса, когато бях на 15 “, споделя тя.
Спортът я притегля и тя се хвърля в него. Има и гений, който стартира да ѝ отключва порти. Тогава се оказва, че има сериозен проблем с пребиването ѝ във Англия, за който тя даже не подозира.
В последния ми ден в учебно заведение, когато ми потрябва виза, с цел да аплайвам за лицей, разбрах, че нямам паспорт
„ В последния ми ден в учебно заведение, когато ми потрябва виза, с цел да аплайвам за лицей, разбрах, че нямам паспорт “, споделя Нгамба.
Това отрязва пътя ѝ към доста благоприятни условия, в това число да замине да тренира в Съединени американски щати , което ѝ оферират спонсори. Затруднен е и целият ѝ живот, тъй като не може да прави нещата, които вършат всичките ѝ връстници, просто тъй като може да бъде задържана на улицата във всеки миг.
„ Когато бях даде, бях доведена незаконно и разбирам, че има хора, чиято работа е да отстраняват хора като мен. Когато бях дете обаче нямах концепция какво се случва “, споделя Нгамба.
Единственото, което ѝ остава да прави, е да тренира, тъй като в бокса вижда късмет за това да има естествен живот и да получи опция да бъде призната в новата си страна. Дори и самите ѝ тренировки обаче са лимитирани, още веднъж с цел да не се рискува с депортирането ѝ.
Нормалното престояване продължава да ѝ убягва, а за това не оказват помощ даже спазването на всички условия от страна на управляващите. Единствената ѝ алтернатива остава приемането на бежански статут. Това обаче също се оказва голямо предизвикателство.
За да стигна до този статут трябваше да мина през толкоз доста компликации
„ За да стигна до този статут трябваше да мина през толкоз доста компликации с хората от службите за имигранти, вътрешното министерство, озовах се и в лагер за задържане “, споделя Нгамба.
Най-тежко се оказва задържането и изпращането ѝ в лагер дружно с брат ѝ, когато е на 17 години. Тогава двамата са на постоянна среща в офис на службата за имигранти в Болтън . Там обаче ги посрещат служители на реда и управляващите вземат решение да ги задържат и ги изпращат в лагер за задържане в Лондон .
По това време Нгамба към този момент е натрупала опит като състезателка и е печелила надпревари на национално ниво.
„ Тогава си мислех, че това е краят. Защото тук беше татко ми, фамилията ми, братята и сестрите ми “, споделя боксьорката.
Макар че престоява в лагера един ден, Нгамба споделя за срещите си с доста хора. Някои дами ѝ описват по какъв начин от месеци и години стоят по лагери в очакване на документите си.
Беше рисково за мен да се върна поради половата ми ориентировка
„ Беше рисково за мен да се върна поради половата ми ориентировка. Когато аплайвах за документи, можех да го употребявам, с цел да се разкрия, само че вместо това останах в килера “ [английският термин " closet case " се употребява за хора с друга полова ориентировка, които не я разкриват пред други].
В последна сметка година по-късно, когато е на 18, тя най-сетне признава пред всички, че е лесбийка. Тогава юристът ѝ прави инспекция на Камерун и схваща, че половата ѝ ориентировка се преглежда като закононарушение там. Това автоматизирано значи, че Англия не може да я върне в африканската страна и управляващите склоняват да ѝ дават бежански статут.
Това поставя завършек на непрекъснатите драми и Нгамба се отдава напълно на бокса и ученето.
Тя приключва криминалистика в университета в Болтън. Междувременно печели националната купа за дилетанти при дамите в три разнообразни категории.
От дълго време тя тренира с олимпийския тим на Англия и желае да пази цветовете на Обединеното кралство. Такова е и желанието на федерацията.
Въпреки всичко обаче локалните управляващи по този начин ѝ не и издават паспорт, макар цялостната ѝ акомодация и достиженията ѝ.
В последна сметка през март 2024 година тя печели олимпийска квота, а Международният олимпийски комитет (МОК) я позволява в тима на бежанците.
Именно тя беше една от двете знаменоски на тима по време на откриващата гала в Париж.
Отборът на бежанците беше основан през 2015 година и за пръв път взе присъединяване по време на Олимпиадата в Рио. Целта на този тим е да се даде късмет на милионите хора по света, на които се постанова да живеят надалеч от домовете си и не са получили непознато поданство.
По данни на Организация на обединените нации към 2024 година над 130 млн. души се намират отвън родната си страна поради, в която обитават непрекъснато поради боязън от гонене на породист, набожен, политически или обществен принцип.
" Вярвам, че мога да реализира всичко, върху което се концентрирам, тъй като съм предходна през толкоз компликации, с цел да получа документите си ", споделя Нгамба.
Често историите на спортистите са извор на ентусиазъм. Това е по този начин поради множеството трудности, които огромните първенци превъзмогват, с цел да се доберат до успеха. А в спорта тази победа доста рядко може просто да бъде подарена.
За една от състезателките в Париж обаче пътят е по-трънлив от елементарното.
В неделя Синди Нгамба обезпечи първия орден в историята на олимпийските тимове на бежанците. Тя се класира на полуфинал на боксовия шампионат за дами в категория до 75 кг. Това се случи след победа над французойката Давина Мишел.
По този метод Нгамба си подсигурява най-малко бронзов орден, само че може да реализира и още по-добър резултат, в случай че надделее в полуфинала против Атейна Билон от Панама. Мачът е в четвъртък вечер.
„ Това е полуда. Толкова съм признателна, просто съм признателна. Много съм щастлива и признателна ”, сподели незабавно след срещата Нгамба.
Нейният път до олимпийската фантазия е сложен и точно поради това триумфът ѝ служи за ентусиазъм.
Тя е родена на 7 септември 1998 година в Камерун . Мести се във Англия, когато е на 11, дружно с чичо си. От този миг, в продължение на години, тя живее под непрекъснатата опасност да бъде депортирана.
Дълго време обаче тя самата не схваща това, тъй като се усеща сигурна и спокойна в новата си страна.
„ Когато бях дребна, бях доста стеснителна. За пръв път чух за бокса, когато бях на 15 “, споделя тя.
Спортът я притегля и тя се хвърля в него. Има и гений, който стартира да ѝ отключва порти. Тогава се оказва, че има сериозен проблем с пребиването ѝ във Англия, за който тя даже не подозира.
В последния ми ден в учебно заведение, когато ми потрябва виза, с цел да аплайвам за лицей, разбрах, че нямам паспорт
„ В последния ми ден в учебно заведение, когато ми потрябва виза, с цел да аплайвам за лицей, разбрах, че нямам паспорт “, споделя Нгамба.
Това отрязва пътя ѝ към доста благоприятни условия, в това число да замине да тренира в Съединени американски щати , което ѝ оферират спонсори. Затруднен е и целият ѝ живот, тъй като не може да прави нещата, които вършат всичките ѝ връстници, просто тъй като може да бъде задържана на улицата във всеки миг.
„ Когато бях даде, бях доведена незаконно и разбирам, че има хора, чиято работа е да отстраняват хора като мен. Когато бях дете обаче нямах концепция какво се случва “, споделя Нгамба.
Единственото, което ѝ остава да прави, е да тренира, тъй като в бокса вижда късмет за това да има естествен живот и да получи опция да бъде призната в новата си страна. Дори и самите ѝ тренировки обаче са лимитирани, още веднъж с цел да не се рискува с депортирането ѝ.
Нормалното престояване продължава да ѝ убягва, а за това не оказват помощ даже спазването на всички условия от страна на управляващите. Единствената ѝ алтернатива остава приемането на бежански статут. Това обаче също се оказва голямо предизвикателство.
За да стигна до този статут трябваше да мина през толкоз доста компликации
„ За да стигна до този статут трябваше да мина през толкоз доста компликации с хората от службите за имигранти, вътрешното министерство, озовах се и в лагер за задържане “, споделя Нгамба.
Най-тежко се оказва задържането и изпращането ѝ в лагер дружно с брат ѝ, когато е на 17 години. Тогава двамата са на постоянна среща в офис на службата за имигранти в Болтън . Там обаче ги посрещат служители на реда и управляващите вземат решение да ги задържат и ги изпращат в лагер за задържане в Лондон .
По това време Нгамба към този момент е натрупала опит като състезателка и е печелила надпревари на национално ниво.
„ Тогава си мислех, че това е краят. Защото тук беше татко ми, фамилията ми, братята и сестрите ми “, споделя боксьорката.
Макар че престоява в лагера един ден, Нгамба споделя за срещите си с доста хора. Някои дами ѝ описват по какъв начин от месеци и години стоят по лагери в очакване на документите си.
Беше рисково за мен да се върна поради половата ми ориентировка
„ Беше рисково за мен да се върна поради половата ми ориентировка. Когато аплайвах за документи, можех да го употребявам, с цел да се разкрия, само че вместо това останах в килера “ [английският термин " closet case " се употребява за хора с друга полова ориентировка, които не я разкриват пред други].
В последна сметка година по-късно, когато е на 18, тя най-сетне признава пред всички, че е лесбийка. Тогава юристът ѝ прави инспекция на Камерун и схваща, че половата ѝ ориентировка се преглежда като закононарушение там. Това автоматизирано значи, че Англия не може да я върне в африканската страна и управляващите склоняват да ѝ дават бежански статут.
Това поставя завършек на непрекъснатите драми и Нгамба се отдава напълно на бокса и ученето.
Тя приключва криминалистика в университета в Болтън. Междувременно печели националната купа за дилетанти при дамите в три разнообразни категории.
От дълго време тя тренира с олимпийския тим на Англия и желае да пази цветовете на Обединеното кралство. Такова е и желанието на федерацията.
Въпреки всичко обаче локалните управляващи по този начин ѝ не и издават паспорт, макар цялостната ѝ акомодация и достиженията ѝ.
В последна сметка през март 2024 година тя печели олимпийска квота, а Международният олимпийски комитет (МОК) я позволява в тима на бежанците.
Именно тя беше една от двете знаменоски на тима по време на откриващата гала в Париж.
Отборът на бежанците беше основан през 2015 година и за пръв път взе присъединяване по време на Олимпиадата в Рио. Целта на този тим е да се даде късмет на милионите хора по света, на които се постанова да живеят надалеч от домовете си и не са получили непознато поданство.
По данни на Организация на обединените нации към 2024 година над 130 млн. души се намират отвън родната си страна поради, в която обитават непрекъснато поради боязън от гонене на породист, набожен, политически или обществен принцип.
" Вярвам, че мога да реализира всичко, върху което се концентрирам, тъй като съм предходна през толкоз компликации, с цел да получа документите си ", споделя Нгамба.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ