,fit(480:270))
Най-голямата измамница на XX век: Как една жена заблуди дори кралското семейство, че е известна руска принцеса По женски
Тя се появява от нищото – млада дама без име и минало, подготвена на най-отчаяната стъпка. Историята ѝ се трансформира в една от най-големите мистерии на предишния век.
През 1920 година в Берлин е арестувана млада жена без документи. Тя отхвърля да назове името си и съвсем не приказва. С времето обаче стартира да поддържа връзка и декларира, че е по знамение оживялата, най-малката щерка на.
Някои представители на европейската аристокрация и даже част от съветските емигранти одобряват думите ѝ за истина. Тази жена, станала известна като Анна Андерсон, се трансформира в централна фигура на един от най-шумните правосъдни процеси на XX век за завещание и доказване на идентичност. Защо нейната история наподобява правдоподобна и по какъв начин съумява да заблуди толкоз доста хора? Началото на огромната неистина
През лятото на 1920 година берлински служител на реда вижда млада жена на мост, която се готви да скочи в канала. У нея не са открити нито документи, нито пари, а тя самата съвсем не приказва. Жената е избавена и изпратена в клиника за душевноболни, където е записана в регистрите като „ Фройлайн Неизвестна “.
Съседката ѝ по стая се оказва Мария Пойтерт, някогашна работничка в петербургско ателие. Тя вижда аналогия сред загадъчната пациентка и най-малката щерка на Николай II. Жената е впечатлена от благородните ѝ обноски и особената външност. Пойтерт взема решение, че пред нея стои по знамение избавената княгиня Анастасия. Това нейно наблюдаване слага началото на един дълготраен мит.
За справедлива инспекция е поканена баронеса София Буксгевден, която дълги години е била придворна дама на императрицата и е познавала децата персонално. След няколко диалога баронесата декларира: „ Това не е Анастасия “. По това време дамата към този момент е изписана от клиниката и е приютена от фамилията на служителя на реда декор Кляйст. Именно там, макар мнението на Буксгевден, тя публично се показва като Анастасия Романова.
Тя споделя трагична и завладяваща история. Твърди, че в онази страшна нощ в мазето на къщата на Ипатиев е изгубила схващане още при първите изстрели. Спасил я боец на име Александър Чайковски, който бил скрито влюбен в нея. Той я изнесъл оттова, крил я дълго време, а по-късно двамата избягали в Румъния.
Според описа ѝ там боецът бил погубен, а тя, обезумяла от тъга, се скитала из Европа. Така се озовала в Берлин – на ръба на моста и на живота. Емоционалният роман трогва сърцата на мнозина. В него има романтика, всеотдайност и знамение, което придава на основания облик меродавност. Хората просто желали да повярват в една приказка с благополучен край.
За да се постави точка на историята, инспекторът се свързва със самата вдовстваща императрица Мария Фьодоровна. Тя обаче не повярвала във опцията момичето да е оживяло. Тогава в Берлин идва по-малката сестра на Николай II, великата княгиня Олга Александровна. Тя отива на срещата дружно с някогашната бавачка на царските деца.
Те прекарват няколко часа със самозванката. Олга ѝ задава персонални въпроси за детството, навиците и фамилията. Жената се обърква, не разпознава фамилни смешки и разказва събития, които в никакъв случай не са се случвали. Великата княгиня си потегля с натежало сърце. Дълго се колебае, само че най-после е сигурна – това е машинация. За нея срещата се трансформира в дълбока персонална драма.
Въпреки присъдата на Романови, историята получава необятна публичност. Журналистите се вкопчват в сензацията. Жената, към този момент наричаща се Анна Андерсон, се трансформира в обществена фигура. Тя притегля поддръжници и намира нови настойници. Но колкото по-шумни стават изказванията ѝ, толкоз по-задълбочено става следствието.
Детайлите от описа ѝ стартират да се ревизират. Оказва се, че боец на име Александър Чайковски в никакъв случай не е бил в Букурещ. Историята му е цялостна небивалица. Успоредно с това проверяващите откриват следите на изчезнала работничка от полски цех на име Франциска Шанцковска. Момичето е получило контузия по време на работа, изгубило е годеника си и е допустимо да е пробвало да се самоубие. Следите водят към същия оня берлински мост. Съвпаденията са прекомерно явни. Какво се случва по-късно?
Анна Андерсон не се предава. Тя отпътува за Съединени американски щати, където намира поддръжка измежду някои далечни родственици на Романови, които не са познавали персонално Анастасия. През 1938 година завежда дело за признание на правата ѝ върху наследството на царското семейство. Съдебната борба се проточва десетилетия.
През това време Анна се омъжва за професор Джон Манахан. Делото се трансформира в най-мащабното следствие на самозванство. През 1970 година съдът във Федерална Република Германия дефинитивно отхвърля претенциите ѝ. Установено е, че Анна Андерсон и Франциска Шанцковска са едно и също лице. Но даже след присъдата, до самата си гибел през 1984 година, тя продължава да упорства за своята легенда, в която толкоз доста хора все пак са повярвали.
През 1920 година в Берлин е арестувана млада жена без документи. Тя отхвърля да назове името си и съвсем не приказва. С времето обаче стартира да поддържа връзка и декларира, че е по знамение оживялата, най-малката щерка на.
Някои представители на европейската аристокрация и даже част от съветските емигранти одобряват думите ѝ за истина. Тази жена, станала известна като Анна Андерсон, се трансформира в централна фигура на един от най-шумните правосъдни процеси на XX век за завещание и доказване на идентичност. Защо нейната история наподобява правдоподобна и по какъв начин съумява да заблуди толкоз доста хора? Началото на огромната неистина
През лятото на 1920 година берлински служител на реда вижда млада жена на мост, която се готви да скочи в канала. У нея не са открити нито документи, нито пари, а тя самата съвсем не приказва. Жената е избавена и изпратена в клиника за душевноболни, където е записана в регистрите като „ Фройлайн Неизвестна “.
Съседката ѝ по стая се оказва Мария Пойтерт, някогашна работничка в петербургско ателие. Тя вижда аналогия сред загадъчната пациентка и най-малката щерка на Николай II. Жената е впечатлена от благородните ѝ обноски и особената външност. Пойтерт взема решение, че пред нея стои по знамение избавената княгиня Анастасия. Това нейно наблюдаване слага началото на един дълготраен мит.
Мария Пойтерт се свързва с съветски емигранти, с цел да заяви новината. От този миг при „ Фройлайн Неизвестна “ стартират да идват някогашни аристократи, с цел да ревизират достоверността на информацията. Мненията им обаче се разделят: едни настояват, че разпознават в нея чертите на Романови, до момента в който други изрично го отхвърлят.
За справедлива инспекция е поканена баронеса София Буксгевден, която дълги години е била придворна дама на императрицата и е познавала децата персонално. След няколко диалога баронесата декларира: „ Това не е Анастасия “. По това време дамата към този момент е изписана от клиниката и е приютена от фамилията на служителя на реда декор Кляйст. Именно там, макар мнението на Буксгевден, тя публично се показва като Анастасия Романова.
Измислицата като оръжие
Тя споделя трагична и завладяваща история. Твърди, че в онази страшна нощ в мазето на къщата на Ипатиев е изгубила схващане още при първите изстрели. Спасил я боец на име Александър Чайковски, който бил скрито влюбен в нея. Той я изнесъл оттова, крил я дълго време, а по-късно двамата избягали в Румъния.
Според описа ѝ там боецът бил погубен, а тя, обезумяла от тъга, се скитала из Европа. Така се озовала в Берлин – на ръба на моста и на живота. Емоционалният роман трогва сърцата на мнозина. В него има романтика, всеотдайност и знамение, което придава на основания облик меродавност. Хората просто желали да повярват в една приказка с благополучен край.
Среща с Романови
За да се постави точка на историята, инспекторът се свързва със самата вдовстваща императрица Мария Фьодоровна. Тя обаче не повярвала във опцията момичето да е оживяло. Тогава в Берлин идва по-малката сестра на Николай II, великата княгиня Олга Александровна. Тя отива на срещата дружно с някогашната бавачка на царските деца.
Те прекарват няколко часа със самозванката. Олга ѝ задава персонални въпроси за детството, навиците и фамилията. Жената се обърква, не разпознава фамилни смешки и разказва събития, които в никакъв случай не са се случвали. Великата княгиня си потегля с натежало сърце. Дълго се колебае, само че най-после е сигурна – това е машинация. За нея срещата се трансформира в дълбока персонална драма.
Въпреки присъдата на Романови, историята получава необятна публичност. Журналистите се вкопчват в сензацията. Жената, към този момент наричаща се Анна Андерсон, се трансформира в обществена фигура. Тя притегля поддръжници и намира нови настойници. Но колкото по-шумни стават изказванията ѝ, толкоз по-задълбочено става следствието.
Детайлите от описа ѝ стартират да се ревизират. Оказва се, че боец на име Александър Чайковски в никакъв случай не е бил в Букурещ. Историята му е цялостна небивалица. Успоредно с това проверяващите откриват следите на изчезнала работничка от полски цех на име Франциска Шанцковска. Момичето е получило контузия по време на работа, изгубило е годеника си и е допустимо да е пробвало да се самоубие. Следите водят към същия оня берлински мост. Съвпаденията са прекомерно явни. Какво се случва по-късно?
Анна Андерсон не се предава. Тя отпътува за Съединени американски щати, където намира поддръжка измежду някои далечни родственици на Романови, които не са познавали персонално Анастасия. През 1938 година завежда дело за признание на правата ѝ върху наследството на царското семейство. Съдебната борба се проточва десетилетия.
През това време Анна се омъжва за професор Джон Манахан. Делото се трансформира в най-мащабното следствие на самозванство. През 1970 година съдът във Федерална Република Германия дефинитивно отхвърля претенциите ѝ. Установено е, че Анна Андерсон и Франциска Шанцковска са едно и също лице. Но даже след присъдата, до самата си гибел през 1984 година, тя продължава да упорства за своята легенда, в която толкоз доста хора все пак са повярвали.
Снимки: Instagram
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ