Султана - пазителка на семейството и българските родови ценности
Тя се отдръпна от прозореца и потегли из къщи да си потърси някаква работа, да се залиса с други мисли. Не можеше да се залови с нищо - всичко беше изчистено, подредено, всичко беше на мястото си. През цялата заран, както постоянно, бе чистила и подреждала къщата, минал бе и обедът, очакваше я единствено гергефът на миндера в ъгъла на стаята, до прозореца. Тя го остави доскоро, когато излезе за цепача, и в този момент още веднъж седна там.
Неповторимата българска шевица
По опънатото бяло платно тя везеше комплицирани шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или неправилен бод. Те поразяваха със своята трудност и дълбока плановост, нямаше нито една непотребна чертица или фигура и всички - толкоз разнообразни по багри и толкоз разнородни по форма и посока - бяха свързани в едно цяло, в една обща, дълбока и прелестна мисъл. В подбора на багрите и в неуловимата на пръв взор естетика, в която се сливаха, тлееше скрита, сподавена, само че непобедима тъга и единствено на места блестящо пламваха искри на смели очаквания, на твърда, непоколебима религия и смел, неустрашим дух.
Дрехата на българката - нейната градина
Като се наведе още веднъж над гергефа и тънката игла блестеше сред пръстите й, младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си, облиците и на своите най-скрити мисли, а извън кънтяха тежките удари на острата брадва на селянина.
Султана, Железният светилник
