Тя продължава да се усмихва, въпреки всички удари, които животът

Тя продължава да се усмихва, макар всички удари, които животът й нанесе. Бившата водеща на „ Съдебен спор “, Нана Гладуиш, неколкократно се изправя пред диагнозата рак – един от тях е изключително мъчителен, тъй като се касае не за нея самата, а за сестра й Мартина. За първи път от половин година насам Нана проговори за гибелта на Мартина.

Тя умря точно от рак и въпреки че болестта е било съществено, никой – даже лекарите, не са очаквали да почине толкова рано.

„ Сестра ми водеше тежка борба с рака от 2017 година. Тя беше диагностицирана в напреднал етап на заболяването, на два пъти съумя да влезе в ремисии и да управлява болестта. За страдание, преди две години заболяването още веднъж се върна и тогава се оказа, че тя е станала резистентна на терапиите, правеше и алергични реакции към някои, които преди помагаха “, разказва Нана пред „ Галерия “.

И продължава: „ Последно чакахме да излязат резултати, с цел да се види дали могат да й приложат новаторски лечения, само че до момента в който това се случи, прогресията на болестта продължаваше. Аз отпътувах за Маями при започване на ноември, а тя умря на 22 декември. Всичко се случи доста ненадейно за нас, тъй като тя трябваше да лети три дни по-късно за Израел за лъчетерапия, всичко беше планувано и уговорено. След това трябваше да ни пристигна на посетители в Маями, само че това по този начин и не се случи “.

Двете сестри са се чували всеки ден, а от време на време и по няколко пъти за денонощие, само че в деня, в който Мартина си отива, не се чули нито един път.

„ Човек в никакъв случай не знае по кое време за последно ще чуе околните си. Така и не разбрахме за какво краят настъпи по този начин ненадейно. Каква беше повода. При сестра ми нещата бяха съществени, само че картината съгласно проучванията не предполагаше това, което се случи. Мислехме, че имаме време. Мислехме, че има още какво да се направи. Дори лекарите бяха сюрпризирани “, дава си сметка някогашната водеща.

Тя в никакъв случай няма да не помни нощта, в който шурей й се обадил да й заяви най-лошото.

„ Беше 3 през нощта. Изпаднах в цялостен потрес. Не можех да го схващам под никаква форма. Дори в съзнанието си да съм допускала, че нещата могат да се развият зле и е допустимо да се случи най-лошото някой ден, някак си го отлагах във времето. Не одобрявах, че може да се случи като действителна опция. Изобщо не бяхме готови. Затова и шокът беше ужасяващ. Месеци наред се будех всяка нощ в три часа и не можех да дремя от този потрес, който съм изживяла “, споделя Нана.

След шока тя изпада в тежка меланхолия и тотално се срутва. Нищо не съумява да й помогне – нито медикаменти, нито професионална помощ.

„ През март ни пристигнаха на посетители наши другари от България и това ми оказа помощ, отклони ме от това положение. След това дойде моя първа братовчедка с мъжа си, и аз започнах да се възвръщам. Е, към момента изпадам в рецесии, само че към този момент започнах да излизам от положението.

И в този момент постоянно потеглям да набирам номера на Мартина в желанието си да я чуя. Продължавам да бъда в някакво изключително мое си положение, само че не е толкоз тежко, колкото беше преди. Наясно съм, че процесът ще е дълъг. “