Страната на мъртвите мечти. Защо светът забрави за тези жени
Тя признава, че това, което прави, е рисково. И че го прави не без, а макар страха.
„ Най-мъчителни са часовете късно вечер, тъкмо преди да заспя. Започвам да си представям какво ще стане, в случай че талибаните внезапно почукат на вратата ми. Какво ще стане, в случай че ме арестуват, в случай че ме отвлекат, в случай че ми създадат нещо. “
Шукрия Садат е една от афганистанките, които проведоха поредност от митинги след нахлуването на талибаните в Кабул. В тях дамите упорстваха правата им да учат, да работят и да се движат свободно, да им бъдат върнати.
От няколко месеца Садат се крие в отдалечено село, в къщата на свои познати дружно с още няколко активистки.
„ Трябваше да се махнем от града, тъй като там за талибаните е прекомерно елементарно да ни намерят и да ни заловен “, споделя Садат. „ Не е добре за нашата сигурност “
В началото на септември режимът забрани всички демонстрации, които не са получили авансово публично утвърждение. Освен за самото събитие, талибаните изискват и позволение за всеки един от лозунгите, които уредниците на митинга считат да повдигнат.
Оттогава митингите на дамите се организират скрито, тук-там на открито, които се намират надалеч от патрулите на талибаните, или на, в нечий дом.
Още преди възбраната някои от демонстрациите бяха разпръсквани от талибаните със, пердах и удари с камшици. Някои от активистките получиха и писма, уведомяващи ги, че талибаните разполагат със лист с имената на дамите, които са взели участие в митингите, и ще ги потърсят в домовете им.
Това е и повода през октомври Шукрия Садат и доста други дами да изоставен Кабул.
„ Не разбирам за какво мълчат “
На 15 август, преди към този момент 4 месеца, талибаните превзеха афганистанската столица. Тогава новината за успеха на ислямистките бойци беше посрещната с потрес – както от директно засегнатите афганистанци, по този начин и от болшинството от западните наблюдаващи.
Последва невиждано от най-малко 20 години медийно внимание върху Афганистан. Голяма част от него беше отделена на ситуацията на дамите и тяхното бъдеще. Експерти, публицисти, политици показаха терзанията си, че както при ръководството на талибаните през 90-те, по този начин и в този момент дамите още веднъж ще се трансфорат в пандизчии в личните си домове. Съединени американски щати даже сложиха опазването на правата на дамите като изискване за размразяването на финансовата помощ за Афганистан.
Още тогава обаче този нараснал интерес към бъдещето на афганистанските дами беше избран като кратковременен, неоткровен, двуличен.
За Шукрия Садат през днешния ден, 4 месеца по-късно, тези обвинявания се удостоверяват. Жените в страната нямат право да учат в междинни учебни заведения, да работят, да излизат отвън домовете си без мъж компаньон. А интернационален напън върху талибаните, тъй че това да се промени, съгласно нея липсва.
„ Не разбирам за какво интернационалната общественост мълчи, не разбирам по какъв начин по този начин са ни не запомнили “, споделя Садат в изявление за Свободна Европа и прибавя: „ Сега е времето да се приказва – за какво мълчат? “
„ Случаят на стотици дами “
Подобни въпроси си задават немалка част от хората в Афганистан. Но самата Садат не е средностатистическа афганистанка. Тя е израснала в столицата Кабул, има положително обучение, бакалавър по политически науки и тапия за инструктор по йога.
„ След като приключих бакалавъра си в Индия, се върнах в Афганистан и започнах да давам часове по йога и да образовам други дами, с цел да станат и те инструкторки “, споделя Садат. Тази есен е трябвало да продължи образованието си с магистратура в Истанбул.
Всичко обаче се трансформира с идването на власт на талибаните. Въпреки уверенията на водачите на придвижването, че рестриктивните мерки на правата на дамите са единствено краткотрайни, през днешния ден афганистанките не престават да не могат да работят, с някои дребни изключения в лечебните заведения и учебните заведения, девойките нямат право да вървят на учебно заведение след 12-годишна възраст, а държавните университети са затворени за дами. Жени се позволяват само в частните такива, само че студентите там са разграничени едни от други съгласно пола.
Дори и да са позволени до университети в чужбина обаче, какъвто е казусът на Садат, те не могат да заминат, тъй като постоянните полети от и до Афганистан са спрени. Не могат да изтеглят и спестяванията си от банките поради рестриктивните мерки, наложени от талибаните - наред с лимитираните си права, хората в страната са изправени и пред тежка икономическа рецесия.
„ Преди с дипломата си за йога инструктор можех да работя и да изкарвам пари за фамилията си. Но талибаните затвориха залата за спорт [в която работех]. Сега не ми е разрешено да работя, нямам пари и няма по какъв начин да се оправям с живота си “, споделя Садат.
„ Това е казусът на стотици дами, които преди работеха в държавното управление, в разнообразни организации. Сега те просто си стоят у дома. Но ние имаме същото право на работа, на обучение, на спорт както другите дами по света “, прибавя тя.
Това е и повода да стачкува, да се бори гласът ѝ „ да бъде чут “. Днес тя е част от група на дами активистки, които се пробват да привлекат интернационално внимание върху обстановката на дамите в Афганистан. В новата акция, която възнамеряват, активистките желаят да попитат света „ за какво толкоз бързо е не запомнил Афганистан “.
„ Не знам за какво Организация на обединените нации мълчи, не знам за какво международните водачи мълчат, не знам за какво водачите на мюсюлманските страни мълчат за тези случаи “, споделя Садат.
„ Никоя майка не желае щерка ѝ да прави нещо толкоз рисково “
Акцията ще се случи на закрито, само че ще бъде снимана и публикувана онлайн. Дори това обаче крие огромни опасности.
„ Говорихме си с моите приятелки: какво ще стане в случай че талибаните видят това видео, в случай че ни намерят? “, споделя Садат. В началото на ноември стана прочут първият случай на убита активистка за правата на дамите – 29-годишната Форузан Сафи. Обстоятелствата към гибелта ѝ обаче са неразбираеми и не се знае дали тя е била убита от бойци на талибаните.
„ Опасно е, доста е рисково. И аз го върша с доста боязън “, признава Садат.
Ако майка ми беше още жива, нямаше да ми разреши да не преставам с това.Шукрия Садат
„ Ако майка ми беше още жива, нямаше да ми разреши да не преставам с това. Защото никоя майка не желае щерка ѝ да прави нещо толкоз рисково. Но в този момент нямам какво да изгубвам – татко ми го няма, майка ми я няма, сестра ми и брат ми не са в Афганистан. А аз би трябвало да държа съзнанието си заето с нещо. “
Казва, че единственото ѝ предпочитание сега е да помогне на афганистанките в битката им за права. Това съгласно нея е нейно обвързване като образована жена.
„ Докато нещата в Афганистан са по този метод, ще не преставам да го върша дружно с други дами. Защото дамите имаха доста фантазии. Но всички тези фантазии през днешния ден са мъртви. “
Най-тъжната страна на света
Мъртви наподобяват освен фантазиите на афганистанските дами, а на афганистанците въобще. Според на Мрежата за решения за стабилно развиване на Организация на обединените нации Афганистан е най-тъжната страна на света. Дотолкова, че Садат признава, че очакванията ѝ за близкото бъдеще са свързани не с цивилен права, а с доставките на съществени битови артикули.
Страната сега се намира в невиждана филантропична рецесия. Близо 60% от хората в 40-милионната страна и са застрашени от гладна гибел.
По думите на Садат ситуацията с бедността в страната е толкоз неприятно, че някои фамилии са принудени да продават дъщерите си. В болшинството от случаите малолетните девойки биват продавани на доста по-възрастни мъже. Според последния отчет на УНИЦЕФ броят на детските бракове в страната фактически се е нараснал.
„ Най-бедните ядат самун и вода, а най-тежката зима даже още не е пристигнала “, споделя Садат. Думите ѝ удостоверяват данните на интернационалните организации, които демонстрират, че в Афганистан не доближават съществени хранителни артикули, медикаменти, облекла.
„ Преди да дойдат талибаните, зимата беше обичаният ми сезон, с моите другари доста я обичахме “, отбелязва Садат. „ Но в този момент ми се коства като най-ужасния сезон в живота ми. Светът не би трябвало да мълчи. Храната и облеклата нямат общо с политиката. “
„ Най-мъчителни са часовете късно вечер, тъкмо преди да заспя. Започвам да си представям какво ще стане, в случай че талибаните внезапно почукат на вратата ми. Какво ще стане, в случай че ме арестуват, в случай че ме отвлекат, в случай че ми създадат нещо. “
Шукрия Садат е една от афганистанките, които проведоха поредност от митинги след нахлуването на талибаните в Кабул. В тях дамите упорстваха правата им да учат, да работят и да се движат свободно, да им бъдат върнати.
От няколко месеца Садат се крие в отдалечено село, в къщата на свои познати дружно с още няколко активистки.
„ Трябваше да се махнем от града, тъй като там за талибаните е прекомерно елементарно да ни намерят и да ни заловен “, споделя Садат. „ Не е добре за нашата сигурност “
В началото на септември режимът забрани всички демонстрации, които не са получили авансово публично утвърждение. Освен за самото събитие, талибаните изискват и позволение за всеки един от лозунгите, които уредниците на митинга считат да повдигнат.
Оттогава митингите на дамите се организират скрито, тук-там на открито, които се намират надалеч от патрулите на талибаните, или на, в нечий дом.
Още преди възбраната някои от демонстрациите бяха разпръсквани от талибаните със, пердах и удари с камшици. Някои от активистките получиха и писма, уведомяващи ги, че талибаните разполагат със лист с имената на дамите, които са взели участие в митингите, и ще ги потърсят в домовете им.
Това е и повода през октомври Шукрия Садат и доста други дами да изоставен Кабул.
„ Не разбирам за какво мълчат “
На 15 август, преди към този момент 4 месеца, талибаните превзеха афганистанската столица. Тогава новината за успеха на ислямистките бойци беше посрещната с потрес – както от директно засегнатите афганистанци, по този начин и от болшинството от западните наблюдаващи.
Последва невиждано от най-малко 20 години медийно внимание върху Афганистан. Голяма част от него беше отделена на ситуацията на дамите и тяхното бъдеще. Експерти, публицисти, политици показаха терзанията си, че както при ръководството на талибаните през 90-те, по този начин и в този момент дамите още веднъж ще се трансфорат в пандизчии в личните си домове. Съединени американски щати даже сложиха опазването на правата на дамите като изискване за размразяването на финансовата помощ за Афганистан.
Още тогава обаче този нараснал интерес към бъдещето на афганистанските дами беше избран като кратковременен, неоткровен, двуличен.
За Шукрия Садат през днешния ден, 4 месеца по-късно, тези обвинявания се удостоверяват. Жените в страната нямат право да учат в междинни учебни заведения, да работят, да излизат отвън домовете си без мъж компаньон. А интернационален напън върху талибаните, тъй че това да се промени, съгласно нея липсва.
„ Не разбирам за какво интернационалната общественост мълчи, не разбирам по какъв начин по този начин са ни не запомнили “, споделя Садат в изявление за Свободна Европа и прибавя: „ Сега е времето да се приказва – за какво мълчат? “
„ Случаят на стотици дами “
Подобни въпроси си задават немалка част от хората в Афганистан. Но самата Садат не е средностатистическа афганистанка. Тя е израснала в столицата Кабул, има положително обучение, бакалавър по политически науки и тапия за инструктор по йога.
„ След като приключих бакалавъра си в Индия, се върнах в Афганистан и започнах да давам часове по йога и да образовам други дами, с цел да станат и те инструкторки “, споделя Садат. Тази есен е трябвало да продължи образованието си с магистратура в Истанбул.
Всичко обаче се трансформира с идването на власт на талибаните. Въпреки уверенията на водачите на придвижването, че рестриктивните мерки на правата на дамите са единствено краткотрайни, през днешния ден афганистанките не престават да не могат да работят, с някои дребни изключения в лечебните заведения и учебните заведения, девойките нямат право да вървят на учебно заведение след 12-годишна възраст, а държавните университети са затворени за дами. Жени се позволяват само в частните такива, само че студентите там са разграничени едни от други съгласно пола.
Дори и да са позволени до университети в чужбина обаче, какъвто е казусът на Садат, те не могат да заминат, тъй като постоянните полети от и до Афганистан са спрени. Не могат да изтеглят и спестяванията си от банките поради рестриктивните мерки, наложени от талибаните - наред с лимитираните си права, хората в страната са изправени и пред тежка икономическа рецесия.
„ Преди с дипломата си за йога инструктор можех да работя и да изкарвам пари за фамилията си. Но талибаните затвориха залата за спорт [в която работех]. Сега не ми е разрешено да работя, нямам пари и няма по какъв начин да се оправям с живота си “, споделя Садат.
„ Това е казусът на стотици дами, които преди работеха в държавното управление, в разнообразни организации. Сега те просто си стоят у дома. Но ние имаме същото право на работа, на обучение, на спорт както другите дами по света “, прибавя тя.
Това е и повода да стачкува, да се бори гласът ѝ „ да бъде чут “. Днес тя е част от група на дами активистки, които се пробват да привлекат интернационално внимание върху обстановката на дамите в Афганистан. В новата акция, която възнамеряват, активистките желаят да попитат света „ за какво толкоз бързо е не запомнил Афганистан “.
„ Не знам за какво Организация на обединените нации мълчи, не знам за какво международните водачи мълчат, не знам за какво водачите на мюсюлманските страни мълчат за тези случаи “, споделя Садат.
„ Никоя майка не желае щерка ѝ да прави нещо толкоз рисково “
Акцията ще се случи на закрито, само че ще бъде снимана и публикувана онлайн. Дори това обаче крие огромни опасности.
„ Говорихме си с моите приятелки: какво ще стане в случай че талибаните видят това видео, в случай че ни намерят? “, споделя Садат. В началото на ноември стана прочут първият случай на убита активистка за правата на дамите – 29-годишната Форузан Сафи. Обстоятелствата към гибелта ѝ обаче са неразбираеми и не се знае дали тя е била убита от бойци на талибаните.
„ Опасно е, доста е рисково. И аз го върша с доста боязън “, признава Садат.
Ако майка ми беше още жива, нямаше да ми разреши да не преставам с това.Шукрия Садат
„ Ако майка ми беше още жива, нямаше да ми разреши да не преставам с това. Защото никоя майка не желае щерка ѝ да прави нещо толкоз рисково. Но в този момент нямам какво да изгубвам – татко ми го няма, майка ми я няма, сестра ми и брат ми не са в Афганистан. А аз би трябвало да държа съзнанието си заето с нещо. “
Казва, че единственото ѝ предпочитание сега е да помогне на афганистанките в битката им за права. Това съгласно нея е нейно обвързване като образована жена.
„ Докато нещата в Афганистан са по този метод, ще не преставам да го върша дружно с други дами. Защото дамите имаха доста фантазии. Но всички тези фантазии през днешния ден са мъртви. “
Най-тъжната страна на света
Мъртви наподобяват освен фантазиите на афганистанските дами, а на афганистанците въобще. Според на Мрежата за решения за стабилно развиване на Организация на обединените нации Афганистан е най-тъжната страна на света. Дотолкова, че Садат признава, че очакванията ѝ за близкото бъдеще са свързани не с цивилен права, а с доставките на съществени битови артикули.
Страната сега се намира в невиждана филантропична рецесия. Близо 60% от хората в 40-милионната страна и са застрашени от гладна гибел.
По думите на Садат ситуацията с бедността в страната е толкоз неприятно, че някои фамилии са принудени да продават дъщерите си. В болшинството от случаите малолетните девойки биват продавани на доста по-възрастни мъже. Според последния отчет на УНИЦЕФ броят на детските бракове в страната фактически се е нараснал.
„ Най-бедните ядат самун и вода, а най-тежката зима даже още не е пристигнала “, споделя Садат. Думите ѝ удостоверяват данните на интернационалните организации, които демонстрират, че в Афганистан не доближават съществени хранителни артикули, медикаменти, облекла.
„ Преди да дойдат талибаните, зимата беше обичаният ми сезон, с моите другари доста я обичахме “, отбелязва Садат. „ Но в този момент ми се коства като най-ужасния сезон в живота ми. Светът не би трябвало да мълчи. Храната и облеклата нямат общо с политиката. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ