Бриджит Бардо на 90. От секссимвол до спасителка на мечки
Тя първата " нимфетка " в киното. Създава облика за разкрепостената жена в следвоенна Франция. Превръща се в международна легенда - въздействието ѝ пробива даже Желязната завеса. Но стопира да се снима още преди да навърши 40. Бриджит Бардо през днешния ден пази животните. И чества 90-ия си рожден ден.
Казва, че е имала 17 значими връзки, само че основното за нея постоянно е била първичната пристрастеност. " В момента, в който възприятията изстиваха ", споделя Бриджит Бардо в рядко изявление през 2018 година, " събирах багажа си и напусках ".
Поведението на младата Бриджит в следвоенна Франция е хранило пълчища от папараци, а съпротивата на родителите ѝ да стане актриса единствено е укрепвала решимостта ѝ да следва пътя си. Дядо ѝ Франсуа се е застъпил за внучката с думите: " Ако това момиченце стане лека жена, повода не е в киното ".
Бриджит Бардо е родена в Париж преди тъкмо 90 години - на 28 септември, в заможно католическо семейство. Пуританската атмосфера в дома води до образуването на бунтарския ѝ темперамент. Усилено се занимава с балет. Майката ѝ е била уверена, че детето има качества за професионална кариера.
Приета е в влиятелната академия за танцови изкуства в Париж, където в продължение на три години репетира и усъвършенства уменията си с съветския балетмайстор Борис Князев.
Когато е на 15, Бриджит попада в полезрението на бъдещия режисьор Роже Вадим - съдбоносно събитие, което значително дефинира бъдещето ѝ. Вадим тогава е на 22 години и сред двамата пламва тъкмо това, което Бардо след това търси във всяка нова връзка.
Родителите ѝ са ужасени и желаят да я изпратят да учи в Англия. Само че Бриджит подпалва косата си - и майка ѝ и татко ѝ капитулират. Условието им е, че влюбените би трябвало да се бракосъчетаят в деня, в който Бриджит навърши 18 години.
" И Бог сътвори дамата "
През 1952 г . с епизодични функции започва филмовата кариера на Бардо. Режисьорският дебют на Вадим " И Бог сътвори дамата " през 1956 година с нейно присъединяване провокира възторг в Западна Европа. Тогава за пръв път по адрес на Бардо стартира да се употребява терминът " нимфетка ". Романът " Лолита " на Владимир Набоков е оповестен единствено година по-рано.
Книгата и филмът се конкурират по степен на сензационност - въпреки и да няма директна връзка посред им. Във кино лентата Бардо играе прелъстителна тийнейджърка, която всява ужас в задремал недодялан град. Ролята ѝ се удава впечатляващо.
По-късно Бардо споделя, че просто е играла самата себе си - по тази причина и нещата се получавали с лекост.
" И Бог сътвори дамата " жъне главозамайващ интернационален триумф - още повече за дебют на режисьор, а в Съединени американски щати филмът скандализира публиката. Само там приходите са 4 милиона $ (457 млн., преизчислено към 2024 г.) - нечувано достижение за задгранична кино продукция.
Бардо е толкоз значима за Франция, колкото износът на коли " Рено "
На тогавашния президент на Франция Шарл дьо Гол се приписват думите, че Бардо е толкоз значима за Франция, колкото износът на коли " Рено ".
В по-консервативните южни щати е имало случаи полицията да арестува съдържателите на киносалони, дръзнали са прожектират кино лентата. Имало е и забрани за излъчването му. Всичко това се случва в апогея на придвижването за цивилен права в Съединени американски щати в обществено взривоопасна, само че очевидно едва толерантна към европейско еротично кино атмосфера.
Макар и да господства международната киноиндустрия, Холивуд през 50-те години на предишния век отразява нравите на едно надълбоко пуританско, наплашено от Макартизма общество. Интимните връзки са били показвани на екран в безплоден, обезкостен тип. И тогава, сходно на терминатор, се появява Бардо. С разголеното си тяло 21-годишната французойка разрушава американските стандарти и утвърждава новия облик на свободната, предизвикателна жена.
Локомотив в историята
През 1959 година списание " Ескуайър " разгласява есето на философката Симон дьо Бовоар " Бриджит Бардо и синдромът на Лолита ". В него френската феминистка разказва 25-годишната Бардо като " локомотив " в историята на разкрепостяването на дамата. По същото време в медиите интензивно стартира да се използва терминът " секс знак " - точно за Бардо.
Следва да се означи, че за разлика от известните през 40-те години на 20 век по този начин наречени Pin-Up звезди (Вивиан Ли, Рита Хейуърт, Лана Търнър, чиито фотоси се окачват по стените, откъдето идва и терминът - б.р.) Бардо има тренирано от балета тяло c изваяни мускули и източени форми. Красавиците от американските Pin-Up плакати са разчитали най-вече на положителните си гени и рядко са посещавали фитнес зали. В комбиниране с чувствените си устни и искрено провокационен взор Бардо не е оставяла капчица вяра за конкуренцията. Тя е първообразът за женско тяло, натрапен и разпространяван по-късно от посредством метода ѝ за аеробика.
По съвпадане - след развода на Бардо и Вадим, новата муза на френския режисьор с съветски генезис е точно младата американска актриса Фонда.
Холивуд не е за нея Получава оферти за непрекъсната работа в Холивуд, само че и двата пъти отхвърля
Заиграването на Бардо с Холивуд продължава с изменчив триумф в англоезични филми до края на 60-те години, само че нейното същинско предопределение и самопризнание постоянно е била Европа и френскоезичното кино. Два пъти получава оферти за непрекъсната работа в Холивуд, само че и двата пъти отхвърля - и поради слабия си британски, и поради страха от полети със аероплан, и около терзанията ѝ за конкуренцията в Лос Анджелис.
Години по-късно Бардо споделя, че наблюденията ѝ върху работата в холивудските продукции твърдо са я убедили, че това не е за нея - щели са да я " изядат с парцалите ".
През 1958 година Бардо става най-високоплатената актриса във Франция, а година по-късно – и в Европа. През 1968 година - интервал на всеобщи студентски безредици във Франция - Бардо играе за пръв и единствен път дружно с във кино лентата " Духовете на умрелите " по претекстове от разкази на Едгар Алън По.
Към края на 60-те години на предишния век славата на провокативната френска актриса към този момент от дълго време е минала държавни и идеологически граници.
Авторът на този текст си спомня, че във фризьорските салони в София наложително имаше най-малко една огромна цветна фотография на Бардо или даже афиш.
Популярността (включително и в соцлагера) на женската прическа " кок " - високо вдигната коса сходно на купа сено – значително се дължи на Бриджит Бардо.
Пред кино " Славейков " на едноименния площад са извиваха големи опашки за билети в редките случаи, когато филм с присъединяване на Бардо стигаше до българския екран. Тези филми, несъмнено, бяха с изрязани еротични подиуми и съпроводени с предизвестие " Забранен до 16 години! ". За всеки софийски тинейджър по това време обаче името на френската актриса беше добре познато.
Филмовата рецензия в соцдържавите от една страна представяше Бардо като образец на декадентството и разврата на " загниващия " Запад, само че въпреки това редица нейни изявления посочваха, че тя е " прогресивна " от позиция на идеологическите цензори и по тази причина филми с нейно присъединяване бяха допускани на екраните. Разказваха се и политически вицове с присъединяване на Бардо. Като този: След приключването на следващия кинофестивал в Москва Бриджит Бардо пита Леонид Брежнев: " Льоня, що не отворите границите за всички искащи "? Брежнев сластно се смее: " Бриджит, единствено двамата уединено ли искаш да останем? "
Чуждият облик
Един от парадоксите в живота на Бардо е това, че тя в никакъв случай не се е взимала насериозно като актриса, нито пък е считала, че има гений. От една страна желанието ѝ да се снима във филми е доминирало интервала на креативното ѝ оформяне, само че един път достигнала статуса на световна звезда и секссимвол, тя надълбоко се разочарова от киноиндустрията и сама приключва кариерата си преди да е навършила 40 години.
По-късно Бардо твърди, че всичко, с което хората я отъждествяват на екрана, не е тя, не е нейната същина, не отразява нищо от вътрешния ѝ свят и убеждения, че обликът на екрана ѝ е изцяло непознат. Нейните съвременници обаче показват страдание, че тя е прекратила филмовата си кариера толкоз рано, и че в нея – обратно на личните ѝ думи – е имало голям актьорски капацитет. Четиримата от " Бийтълс " са идолизирали Бардо, изключително в ранния си интервал. Джордж Харисън и Ринго Стар са я считали за най-хубавата европейска актриса. Така я възприема и американският бард Боб Дилън, който загатва името ѝ (заедно с това на София Лорен) през 1963 година в песента " I Shall Be Free ".
По време на филмовия си интервал Бардо е записала и доста песни на френски, британски и испански. Някои стават шлагери, само че самата Бардо дефинира певческия си гений като " нула ".
Влиянието на Бриджит Бардо с лекост се открива в стила на актуалните списания за мода, а също и в театралното държание на звезди като Линдзи Лоън, Ел Макферсън, Жизел Бюндхен и Риана.
В името на животните
След като завършва филмовата си кариера през 1973 година Бардо се посвещава на задачата за отбрана на животните и се утвърждава като активистка с световно въздействие.
Тя е отказвала оферти за милиони долари да се снима още веднъж. Бардо поддържа концепцията за кастрация на бездомните домашни животни като метод да се обезпечи заслужен живот без премеждия за по-малкия брой питомци. През 1986 г . тя основава фондация за отбрана на животните. Сред плановете на тази фондация е и финансирането на Парка за танцуващи мечки край Белица в България.
Някои от мненията и изявленията на Бриджит Бардо през годините са предизвиквали публично отвращение. Тя е била упреквана в расизъм, ислямофобия и радикализъм, даже фашизъм. Бардо е изразявала благосклонности към лидерката на десницата във Франция Марин Льо Пен, споделяла е и удивление от политиката на съветския президент Владимир Путин във връзка с бездомните животни. Истината е, че Бардо не понася фалша и не желае да бъде двуличник. Винаги е казвала тъкмо това, което мисли.
През 1984 година Бардо е диагностицирана с рак на гърдата. Отказва химиотерапия, само че се лекува с радиация. До момента няма ремисия. От 1992 година Бриджит Бардо живее с четвъртия си брачен партньор Бернар Д’Ормал. Рядко излизат от имението си. Последният ѝ обществен акт е от юли тази година – послание към президента на Турция Реджеп Ердоган с молба да не допусне въвеждането на закон, чието деяние може да докара до евтаназията на 4 милиона бездомни кучета в страната.
Казва, че е имала 17 значими връзки, само че основното за нея постоянно е била първичната пристрастеност. " В момента, в който възприятията изстиваха ", споделя Бриджит Бардо в рядко изявление през 2018 година, " събирах багажа си и напусках ".
Поведението на младата Бриджит в следвоенна Франция е хранило пълчища от папараци, а съпротивата на родителите ѝ да стане актриса единствено е укрепвала решимостта ѝ да следва пътя си. Дядо ѝ Франсуа се е застъпил за внучката с думите: " Ако това момиченце стане лека жена, повода не е в киното ".
Бриджит Бардо е родена в Париж преди тъкмо 90 години - на 28 септември, в заможно католическо семейство. Пуританската атмосфера в дома води до образуването на бунтарския ѝ темперамент. Усилено се занимава с балет. Майката ѝ е била уверена, че детето има качества за професионална кариера.
Приета е в влиятелната академия за танцови изкуства в Париж, където в продължение на три години репетира и усъвършенства уменията си с съветския балетмайстор Борис Князев.
Когато е на 15, Бриджит попада в полезрението на бъдещия режисьор Роже Вадим - съдбоносно събитие, което значително дефинира бъдещето ѝ. Вадим тогава е на 22 години и сред двамата пламва тъкмо това, което Бардо след това търси във всяка нова връзка.
Родителите ѝ са ужасени и желаят да я изпратят да учи в Англия. Само че Бриджит подпалва косата си - и майка ѝ и татко ѝ капитулират. Условието им е, че влюбените би трябвало да се бракосъчетаят в деня, в който Бриджит навърши 18 години.
" И Бог сътвори дамата "
През 1952 г . с епизодични функции започва филмовата кариера на Бардо. Режисьорският дебют на Вадим " И Бог сътвори дамата " през 1956 година с нейно присъединяване провокира възторг в Западна Европа. Тогава за пръв път по адрес на Бардо стартира да се употребява терминът " нимфетка ". Романът " Лолита " на Владимир Набоков е оповестен единствено година по-рано.
Книгата и филмът се конкурират по степен на сензационност - въпреки и да няма директна връзка посред им. Във кино лентата Бардо играе прелъстителна тийнейджърка, която всява ужас в задремал недодялан град. Ролята ѝ се удава впечатляващо.
По-късно Бардо споделя, че просто е играла самата себе си - по тази причина и нещата се получавали с лекост.
" И Бог сътвори дамата " жъне главозамайващ интернационален триумф - още повече за дебют на режисьор, а в Съединени американски щати филмът скандализира публиката. Само там приходите са 4 милиона $ (457 млн., преизчислено към 2024 г.) - нечувано достижение за задгранична кино продукция.
Бардо е толкоз значима за Франция, колкото износът на коли " Рено "
На тогавашния президент на Франция Шарл дьо Гол се приписват думите, че Бардо е толкоз значима за Франция, колкото износът на коли " Рено ".
В по-консервативните южни щати е имало случаи полицията да арестува съдържателите на киносалони, дръзнали са прожектират кино лентата. Имало е и забрани за излъчването му. Всичко това се случва в апогея на придвижването за цивилен права в Съединени американски щати в обществено взривоопасна, само че очевидно едва толерантна към европейско еротично кино атмосфера.
Макар и да господства международната киноиндустрия, Холивуд през 50-те години на предишния век отразява нравите на едно надълбоко пуританско, наплашено от Макартизма общество. Интимните връзки са били показвани на екран в безплоден, обезкостен тип. И тогава, сходно на терминатор, се появява Бардо. С разголеното си тяло 21-годишната французойка разрушава американските стандарти и утвърждава новия облик на свободната, предизвикателна жена.
Локомотив в историята
През 1959 година списание " Ескуайър " разгласява есето на философката Симон дьо Бовоар " Бриджит Бардо и синдромът на Лолита ". В него френската феминистка разказва 25-годишната Бардо като " локомотив " в историята на разкрепостяването на дамата. По същото време в медиите интензивно стартира да се използва терминът " секс знак " - точно за Бардо.
Следва да се означи, че за разлика от известните през 40-те години на 20 век по този начин наречени Pin-Up звезди (Вивиан Ли, Рита Хейуърт, Лана Търнър, чиито фотоси се окачват по стените, откъдето идва и терминът - б.р.) Бардо има тренирано от балета тяло c изваяни мускули и източени форми. Красавиците от американските Pin-Up плакати са разчитали най-вече на положителните си гени и рядко са посещавали фитнес зали. В комбиниране с чувствените си устни и искрено провокационен взор Бардо не е оставяла капчица вяра за конкуренцията. Тя е първообразът за женско тяло, натрапен и разпространяван по-късно от посредством метода ѝ за аеробика.
По съвпадане - след развода на Бардо и Вадим, новата муза на френския режисьор с съветски генезис е точно младата американска актриса Фонда.
Холивуд не е за нея Получава оферти за непрекъсната работа в Холивуд, само че и двата пъти отхвърля
Заиграването на Бардо с Холивуд продължава с изменчив триумф в англоезични филми до края на 60-те години, само че нейното същинско предопределение и самопризнание постоянно е била Европа и френскоезичното кино. Два пъти получава оферти за непрекъсната работа в Холивуд, само че и двата пъти отхвърля - и поради слабия си британски, и поради страха от полети със аероплан, и около терзанията ѝ за конкуренцията в Лос Анджелис.
Години по-късно Бардо споделя, че наблюденията ѝ върху работата в холивудските продукции твърдо са я убедили, че това не е за нея - щели са да я " изядат с парцалите ".
През 1958 година Бардо става най-високоплатената актриса във Франция, а година по-късно – и в Европа. През 1968 година - интервал на всеобщи студентски безредици във Франция - Бардо играе за пръв и единствен път дружно с във кино лентата " Духовете на умрелите " по претекстове от разкази на Едгар Алън По.
Към края на 60-те години на предишния век славата на провокативната френска актриса към този момент от дълго време е минала държавни и идеологически граници.
Авторът на този текст си спомня, че във фризьорските салони в София наложително имаше най-малко една огромна цветна фотография на Бардо или даже афиш.
Популярността (включително и в соцлагера) на женската прическа " кок " - високо вдигната коса сходно на купа сено – значително се дължи на Бриджит Бардо.
Пред кино " Славейков " на едноименния площад са извиваха големи опашки за билети в редките случаи, когато филм с присъединяване на Бардо стигаше до българския екран. Тези филми, несъмнено, бяха с изрязани еротични подиуми и съпроводени с предизвестие " Забранен до 16 години! ". За всеки софийски тинейджър по това време обаче името на френската актриса беше добре познато.
Филмовата рецензия в соцдържавите от една страна представяше Бардо като образец на декадентството и разврата на " загниващия " Запад, само че въпреки това редица нейни изявления посочваха, че тя е " прогресивна " от позиция на идеологическите цензори и по тази причина филми с нейно присъединяване бяха допускани на екраните. Разказваха се и политически вицове с присъединяване на Бардо. Като този: След приключването на следващия кинофестивал в Москва Бриджит Бардо пита Леонид Брежнев: " Льоня, що не отворите границите за всички искащи "? Брежнев сластно се смее: " Бриджит, единствено двамата уединено ли искаш да останем? "
Чуждият облик
Един от парадоксите в живота на Бардо е това, че тя в никакъв случай не се е взимала насериозно като актриса, нито пък е считала, че има гений. От една страна желанието ѝ да се снима във филми е доминирало интервала на креативното ѝ оформяне, само че един път достигнала статуса на световна звезда и секссимвол, тя надълбоко се разочарова от киноиндустрията и сама приключва кариерата си преди да е навършила 40 години.
По-късно Бардо твърди, че всичко, с което хората я отъждествяват на екрана, не е тя, не е нейната същина, не отразява нищо от вътрешния ѝ свят и убеждения, че обликът на екрана ѝ е изцяло непознат. Нейните съвременници обаче показват страдание, че тя е прекратила филмовата си кариера толкоз рано, и че в нея – обратно на личните ѝ думи – е имало голям актьорски капацитет. Четиримата от " Бийтълс " са идолизирали Бардо, изключително в ранния си интервал. Джордж Харисън и Ринго Стар са я считали за най-хубавата европейска актриса. Така я възприема и американският бард Боб Дилън, който загатва името ѝ (заедно с това на София Лорен) през 1963 година в песента " I Shall Be Free ".
По време на филмовия си интервал Бардо е записала и доста песни на френски, британски и испански. Някои стават шлагери, само че самата Бардо дефинира певческия си гений като " нула ".
Влиянието на Бриджит Бардо с лекост се открива в стила на актуалните списания за мода, а също и в театралното държание на звезди като Линдзи Лоън, Ел Макферсън, Жизел Бюндхен и Риана.
В името на животните
След като завършва филмовата си кариера през 1973 година Бардо се посвещава на задачата за отбрана на животните и се утвърждава като активистка с световно въздействие.
Тя е отказвала оферти за милиони долари да се снима още веднъж. Бардо поддържа концепцията за кастрация на бездомните домашни животни като метод да се обезпечи заслужен живот без премеждия за по-малкия брой питомци. През 1986 г . тя основава фондация за отбрана на животните. Сред плановете на тази фондация е и финансирането на Парка за танцуващи мечки край Белица в България.
Някои от мненията и изявленията на Бриджит Бардо през годините са предизвиквали публично отвращение. Тя е била упреквана в расизъм, ислямофобия и радикализъм, даже фашизъм. Бардо е изразявала благосклонности към лидерката на десницата във Франция Марин Льо Пен, споделяла е и удивление от политиката на съветския президент Владимир Путин във връзка с бездомните животни. Истината е, че Бардо не понася фалша и не желае да бъде двуличник. Винаги е казвала тъкмо това, което мисли.
През 1984 година Бардо е диагностицирана с рак на гърдата. Отказва химиотерапия, само че се лекува с радиация. До момента няма ремисия. От 1992 година Бриджит Бардо живее с четвъртия си брачен партньор Бернар Д’Ормал. Рядко излизат от имението си. Последният ѝ обществен акт е от юли тази година – послание към президента на Турция Реджеп Ердоган с молба да не допусне въвеждането на закон, чието деяние може да докара до евтаназията на 4 милиона бездомни кучета в страната.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ