Йохана Траянова, която чрез фотографията напомня, че всички сме хора
Тя обича да снима, с цел да споделя истории. Вярва, че през естествените обекти може да съобщи всяка човешка мисъл. Най-новата ѝ галерия е отдадена на лесбийките в България. С нея Йохана Траянова желае да ни каже, че всички сме хора и предразсъдъците не би трябвало да ни разделят.
За нея фотографията е „ невероятна пристрастеност “. Непрекъснато мисли „ в картинки и изображения “, а най-вече я въодушевява природата.
Тя е Йохана Траянова – фотографка и образна артистка. Най-новата ѝ галерия „ Прозирам “ може да бъде до 22 ноември в столичната изложба „ Харта “.
В работата си Йохана постоянно изследва връзката сред човешката еднаквост и естествените облици. Подобна е концепцията и зад настоящия ѝ план. Изложбата „ Прозирам “ е основана в партньорство с феминисткия колектив „ Леспектра “ и е отдадена на лесбийките в България.
За нея Йохана снима седем лесбийки – дами, които харесват дами. Тя ги интервюира, с цел да научи повече за страховете и битките им. Прави им портрет, а по-късно събира още фотографии на естествени обекти, които да изобразят вътрешния им свят.
Всички изображения са отпечатани върху стъкло по специфична техника, която разрешава „ да надникнеш вътре в индивида, да видиш оттатък изображението “, споделя Йохана пред Свободна Европа.
Преди да направи изложбата, Йохана в никакъв случай не се е срещала с хора с хомосексуална ориентировка.
„ Когато започнах да си приказвам с тях, осъзнах, че те имат доста борби за водене. Много постоянно в България ги одобряват по етикет, а не по това, че са хора като всички останали “, споделя фотографката.
Йохана Траянова е родена през 1991 година Завършва компетентност „ Драматургия “ в Националната академия за театрално и кино изкуство „ Кръстьо Сарафов “ ( НАТФИЗ ) и минава през разнообразни курсове по модерна снимка и графичен дизайн. От 2016 година интензивно се занимава с образни изкуства.
Още в университета доста се възхищава на хората, които снимат, само че изначало се захваща с фотографията единствено любителски. До момента, в който получава първия си фотоапарат от брачна половинка си и брат си.
„ Тогава започнах малко по-дълбоко да разчепквам цялата концепция с разказването на истории посредством изображения “, споделя Йохана.
Страстта ѝ е в различната и пробната снимка. Там Йохана вижда доста благоприятни условия да се разгърне като актьор и във всяка една своя галерия да оставя „ едно поле за фена, който самичък да изрисува, измисли и види това, което има потребност да види “.
Първата ѝ независима галерия се споделя „ Сънувам “ (2018). Фотографиите в нея, съчетани с тъмното пространство, в което са изложени, пресъздават чувството за света на сънищата.
След това ползата на Йохана се насочва към връзката на индивида с природата. Така се стига до изложбата „ Къс земя “ (2020). За нея Йохана построява „ геодезична сфера “, в която слага фотосите си. Добавя и среда от звуци – на дъжд, птици, вятър, гръмотевици. Сферата пътува на разнообразни места в София, стига и до Пловдив.
„ Не желаех да затварям изкуството в изложба “, споделя Йохана. „ Предпочетох хората да могат да се сблъскат с него на всички места, с цел да избягат от забързаното ежедневие и да се потопят в природата. “
За фотографката природата е изключително значима. „ Чрез нейните положения и форми ясно мога да изкажа всяка една философска концепция, всяка човешка мисъл “, споделя тя.
През 2021 година Йохана губи майка си, което отваря огромна празнина в живота ѝ. Оттам се ражда концепцията за изложбата „ Крехки “ (2022-2023). В нея Йохана показва няколко „ мозайки “ от по три изображения на цветя, като оставя празно пространство там, където би трябвало да е четвъртото.
„ Идеята беше всеки фен да запълни последното изображение с неналичието, която носи в себе си, да си го дорисува “, споделя Йохана.
Последните ѝ планове пък обръщат взор към облика и превъплъщенията на дамата. Така се стига до изложбата с полароидни операции „ Потапяне: Тя “ (2024).
„ Жената е единствено един човек, а би трябвало да играе ужасно доста функции. Исках да опиша за дамата като безпорядък, обич, живот, мощ, битка “, споделя Йохана.
В новата си галерия „ Прозирам “ тя продължава това проучване, само че го концентрира върху лесбийките. Фотосесиите ѝ с участниците не престават по няколко часа. Йохана им задава доста въпроси и след това добавя портретите с естествени фотоси, с цел да преведе „ персоналните им истории на един символен език “.
„ Не бях допускала, че средата в България е толкоз хомофобска, колкото е. За тези девойки това е една сериозна борба. Те всеки ден живеят, работят, основават в една среда, която постоянно е враждебна към тях “, споделя Йохана.
„ Не мога да схвана за какво това би трябвало да е по този начин. Те не са с нищо по-различни от хетеросексуалните хора “, прибавя фотографката.
Това е и посланието, което Йохана желае да насочи с изложбата си. Че „ всички сме хора и това кого обичаме и какво харесваме не би трябвало да ни дели “.
Освен с снимка, Йохана обича да се занимава и с кино. Тя е съоснователка на Българския образен списък – онлайн запас, който на елементарните хора в България през XX век. Колекцията съдържа над 16 000 фотоси от предишния век, като доста от тях са персонални дарения.
„ Мотивацията ни беше да съхраним предишното и то да бъде елементарно налично за всички последващи генерации “, споделя Йохана.
За нея фотографията е „ невероятна пристрастеност “. Непрекъснато мисли „ в картинки и изображения “, а най-вече я въодушевява природата.
Тя е Йохана Траянова – фотографка и образна артистка. Най-новата ѝ галерия „ Прозирам “ може да бъде до 22 ноември в столичната изложба „ Харта “.
В работата си Йохана постоянно изследва връзката сред човешката еднаквост и естествените облици. Подобна е концепцията и зад настоящия ѝ план. Изложбата „ Прозирам “ е основана в партньорство с феминисткия колектив „ Леспектра “ и е отдадена на лесбийките в България.
За нея Йохана снима седем лесбийки – дами, които харесват дами. Тя ги интервюира, с цел да научи повече за страховете и битките им. Прави им портрет, а по-късно събира още фотографии на естествени обекти, които да изобразят вътрешния им свят.
Всички изображения са отпечатани върху стъкло по специфична техника, която разрешава „ да надникнеш вътре в индивида, да видиш оттатък изображението “, споделя Йохана пред Свободна Европа.
Преди да направи изложбата, Йохана в никакъв случай не се е срещала с хора с хомосексуална ориентировка.
„ Когато започнах да си приказвам с тях, осъзнах, че те имат доста борби за водене. Много постоянно в България ги одобряват по етикет, а не по това, че са хора като всички останали “, споделя фотографката.
Йохана Траянова е родена през 1991 година Завършва компетентност „ Драматургия “ в Националната академия за театрално и кино изкуство „ Кръстьо Сарафов “ ( НАТФИЗ ) и минава през разнообразни курсове по модерна снимка и графичен дизайн. От 2016 година интензивно се занимава с образни изкуства.
Още в университета доста се възхищава на хората, които снимат, само че изначало се захваща с фотографията единствено любителски. До момента, в който получава първия си фотоапарат от брачна половинка си и брат си.
„ Тогава започнах малко по-дълбоко да разчепквам цялата концепция с разказването на истории посредством изображения “, споделя Йохана.
Страстта ѝ е в различната и пробната снимка. Там Йохана вижда доста благоприятни условия да се разгърне като актьор и във всяка една своя галерия да оставя „ едно поле за фена, който самичък да изрисува, измисли и види това, което има потребност да види “.
Първата ѝ независима галерия се споделя „ Сънувам “ (2018). Фотографиите в нея, съчетани с тъмното пространство, в което са изложени, пресъздават чувството за света на сънищата.
След това ползата на Йохана се насочва към връзката на индивида с природата. Така се стига до изложбата „ Къс земя “ (2020). За нея Йохана построява „ геодезична сфера “, в която слага фотосите си. Добавя и среда от звуци – на дъжд, птици, вятър, гръмотевици. Сферата пътува на разнообразни места в София, стига и до Пловдив.
„ Не желаех да затварям изкуството в изложба “, споделя Йохана. „ Предпочетох хората да могат да се сблъскат с него на всички места, с цел да избягат от забързаното ежедневие и да се потопят в природата. “
За фотографката природата е изключително значима. „ Чрез нейните положения и форми ясно мога да изкажа всяка една философска концепция, всяка човешка мисъл “, споделя тя.
През 2021 година Йохана губи майка си, което отваря огромна празнина в живота ѝ. Оттам се ражда концепцията за изложбата „ Крехки “ (2022-2023). В нея Йохана показва няколко „ мозайки “ от по три изображения на цветя, като оставя празно пространство там, където би трябвало да е четвъртото.
„ Идеята беше всеки фен да запълни последното изображение с неналичието, която носи в себе си, да си го дорисува “, споделя Йохана.
Последните ѝ планове пък обръщат взор към облика и превъплъщенията на дамата. Така се стига до изложбата с полароидни операции „ Потапяне: Тя “ (2024).
„ Жената е единствено един човек, а би трябвало да играе ужасно доста функции. Исках да опиша за дамата като безпорядък, обич, живот, мощ, битка “, споделя Йохана.
В новата си галерия „ Прозирам “ тя продължава това проучване, само че го концентрира върху лесбийките. Фотосесиите ѝ с участниците не престават по няколко часа. Йохана им задава доста въпроси и след това добавя портретите с естествени фотоси, с цел да преведе „ персоналните им истории на един символен език “.
„ Не бях допускала, че средата в България е толкоз хомофобска, колкото е. За тези девойки това е една сериозна борба. Те всеки ден живеят, работят, основават в една среда, която постоянно е враждебна към тях “, споделя Йохана.
„ Не мога да схвана за какво това би трябвало да е по този начин. Те не са с нищо по-различни от хетеросексуалните хора “, прибавя фотографката.
Това е и посланието, което Йохана желае да насочи с изложбата си. Че „ всички сме хора и това кого обичаме и какво харесваме не би трябвало да ни дели “.
Освен с снимка, Йохана обича да се занимава и с кино. Тя е съоснователка на Българския образен списък – онлайн запас, който на елементарните хора в България през XX век. Колекцията съдържа над 16 000 фотоси от предишния век, като доста от тях са персонални дарения.
„ Мотивацията ни беше да съхраним предишното и то да бъде елементарно налично за всички последващи генерации “, споделя Йохана.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ