Ана Пападопулу за пътя към себе си и другите на пътя
Тя носи в себе си една дребна галактика и едно огромно сърце. Усмивката ѝ обезоръжава и най-големия черноглед, а думите, които излизат от устата ѝ, са също толкоз красиви, колкото самата нея.
Ана Пападопулу е известна театрална и кино актриса, която може би познавате от българския сериал "Откраднат живот ". Участва в акцията за пътна сигурност "Да запазим прегръдката жива " в партньорство с NOVA и Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “.
***
Последните няколко месеца са същинско тестване за българските кино и спектакъл. Как ти се отрази карантината в персонален и професионален проект? С какви занимания запълни времето си?
Истината е, че за всички тази обстановка беше тежка. Първите два месеца бяха като сюрреални. После, несъмнено, откакто приемеш нещата, каквито са, се адаптираш. В персонален проект се справихме релативно добре, бяхме изолирани и може би неналичието на игри навън с другари беше най-тежка за децата ми. В професионален проект дългия интервал на изчакване и неналичието на интензивно правене на спектакъл, кино, телевизия считам, че ще докара до същинска рецесия след няколко месеца, когато ще станат ясни същинските загуби от насилствената пауза.
Участвала си в редица сполучливи български филми и постановки. Какво беше чувството да играеш и в сериала на NOVA „ Откраднат живот “ и то брачната половинка на доктор Банков (Юлиян Вергов)?
С Юлиян си партнираме към този момент съвсем 20 години, както в театъра, по този начин и в киното. Работата с него е изпълнена с доста огромно професионално успокоение. Освен отдадеността му към работата ни, в него оценявам високо и умеенето му да разсмива всички ни, даже в най-напрегнатите дни на работа. “Откраднат живот” ми даде опцията да се срещна още веднъж с него и то в роля, която беше в действителност сложна и любопитна за игра. Екипът на продукцията беше от необикновено симпатични и владеещи занаята си хора и бях доста поласкана да работя с тях.
Освен тази роля, несъмнено, в професионалната си хроника имаш и доста други облици, в които си се превъплъщавала. Кой от тях най-вече се приближава до твоята същина? Това значи ли, че за теб е било по-лесно да го представиш под светлината на прожекторите, или таман противоположното?
Във всяка роля диря нещо от себе си, проучвам и хората към мен, диря разнообразни пътища и прототипи в мен и отвън мен. За мен колкото е по-интересна и сложна ролята, толкоз е по-любопитен и процесът на работа, пък и е по-сладко да изненадваш и себе си, и другите.
Споделяла си, че в гимназиалните години си минала през тежки здравословни провокации, свързани с ниската ти самокритика. Какъв съвет би дала на нашите читателки, които не могат да открият пътя към себе си и да обикнат това, което виждат в огледалото?
Ниската самокритика може да се окаже съдбовна в тази нежна възраст. Може би е въпрос на темперамент, а от време на време несвоевременно подхвърлена дума по адрес на външния ти тип или просто липса на убеденост в самия себе си. Но истината е, че в пубертета едно дете е доста уязвимо и границата елементарно се прескача.
Бих споделила на всяко момиче, което има проблеми от този темперамент, да има вяра в себе си, да повярва, че може да промени всичко, което не харесва в себе си, както благодарение на фамилията си, приятелите си, по този начин и в случай че е належащо да се поучава и с психолог. Но в никакъв случай да не прави недомислени диети без контрола на експерт, които могат да доведат до трайни увреждания на организма. Според мен спортът е най-хубавото средство за подсилване на физическото и психическото здраве.
Имаш ли своя загадка рецепта за самонадеяност, която постоянно ти оказва помощ в дните, когато не се чувстваш в най-хубавата си форма?
Смехът и същинският другар постоянно оказват помощ.
NOVA
Участваш в една доста значима акция, която носи името “Да запазим прегръдката жива”. Гледахме и видеото към нея, което ни накара да настръхнем. Разкажи ни малко повече за самодейността, статистиката и концепцията, която стои зад нея.
Ако приказваме за статистиката, е повече от плащещо. Толкова доста безмислена гибел и човешки загуби всяка година са смразяващи. Истината е, че и множеството от смъртните случаи са на хора в разцвета на силите. Да не приказваме за почтените деца, които губят живота си като пешеходци, поради невниманието или неналичието на отговорност от страна на шофиращите. Има един милион аргументи да поддържа тази превъзходна самодейност. Но бих била най-щастлива, в случай че има доста по-строги наказателни ограничения за водачите, нарушаващи обикновените правила за сигурност на придвижването.
Ако употребяваме мобилния си телефон по време на шофиране, е потвърдено, че даже единствено да погледнем кой звъни или да отговорим на смс, се равнява на 50 секунди сляпо шофиране, представете си към минута действително все едно караме със завързани очи.
Вярвам, че е допустимо да станем по-отговорни и да се отнасяме към човешкия живот с нужния почит.
Ти самата имаш ли някаква персонална житейска преживелица, поради която реши да подкрепиш идеята? Случвало ли ти се е да не си деликатна на 100%, до момента в който шофираш?
Всичко, което всекидневно чета в пресата, цялата тъга, която внезапно връхлита цели фамилии, нещастията, които са непоправими, всичко това ме накара да поддържа тази идея на 100%.
Когато мой непосредствен потегля на път, постоянно изпитвам безпокойствие и държа да ми се обади, когато дойде. Случва ли ти се и ти да чувстваш такава тревога? Защо в актуалното ни общество се роди страшният израз “война по пътищата”?
Заради действителната война, която всеки ден взима своите жертви. А дали изпитвам тревога, когато някой непосредствен пътува - о, да! Карам всички да ми се обаждат даже когато вършат паузи по пътя, с цел да знам по какъв начин са и дали пътуват добре. Ще бъде отлично, в случай че тази акция накара повече хора да се замислят и проявят почитание към пътя, пътуващите и живота като цяло.
Секунда нехайство може да лиши вас или различен от прегръдката на обичан човек... Откажете се от телефона, до момента в който шофирате! #ДаЗапазимПрегръдкатаЖива
Публикувахте от NOVA в Понеделник, 20 юли 2020 година
Ана Пападопулу е известна театрална и кино актриса, която може би познавате от българския сериал "Откраднат живот ". Участва в акцията за пътна сигурност "Да запазим прегръдката жива " в партньорство с NOVA и Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “.
***
Последните няколко месеца са същинско тестване за българските кино и спектакъл. Как ти се отрази карантината в персонален и професионален проект? С какви занимания запълни времето си?
Истината е, че за всички тази обстановка беше тежка. Първите два месеца бяха като сюрреални. После, несъмнено, откакто приемеш нещата, каквито са, се адаптираш. В персонален проект се справихме релативно добре, бяхме изолирани и може би неналичието на игри навън с другари беше най-тежка за децата ми. В професионален проект дългия интервал на изчакване и неналичието на интензивно правене на спектакъл, кино, телевизия считам, че ще докара до същинска рецесия след няколко месеца, когато ще станат ясни същинските загуби от насилствената пауза.
Участвала си в редица сполучливи български филми и постановки. Какво беше чувството да играеш и в сериала на NOVA „ Откраднат живот “ и то брачната половинка на доктор Банков (Юлиян Вергов)?
С Юлиян си партнираме към този момент съвсем 20 години, както в театъра, по този начин и в киното. Работата с него е изпълнена с доста огромно професионално успокоение. Освен отдадеността му към работата ни, в него оценявам високо и умеенето му да разсмива всички ни, даже в най-напрегнатите дни на работа. “Откраднат живот” ми даде опцията да се срещна още веднъж с него и то в роля, която беше в действителност сложна и любопитна за игра. Екипът на продукцията беше от необикновено симпатични и владеещи занаята си хора и бях доста поласкана да работя с тях.
Освен тази роля, несъмнено, в професионалната си хроника имаш и доста други облици, в които си се превъплъщавала. Кой от тях най-вече се приближава до твоята същина? Това значи ли, че за теб е било по-лесно да го представиш под светлината на прожекторите, или таман противоположното?
Във всяка роля диря нещо от себе си, проучвам и хората към мен, диря разнообразни пътища и прототипи в мен и отвън мен. За мен колкото е по-интересна и сложна ролята, толкоз е по-любопитен и процесът на работа, пък и е по-сладко да изненадваш и себе си, и другите.
Споделяла си, че в гимназиалните години си минала през тежки здравословни провокации, свързани с ниската ти самокритика. Какъв съвет би дала на нашите читателки, които не могат да открият пътя към себе си и да обикнат това, което виждат в огледалото?
Ниската самокритика може да се окаже съдбовна в тази нежна възраст. Може би е въпрос на темперамент, а от време на време несвоевременно подхвърлена дума по адрес на външния ти тип или просто липса на убеденост в самия себе си. Но истината е, че в пубертета едно дете е доста уязвимо и границата елементарно се прескача.
Бих споделила на всяко момиче, което има проблеми от този темперамент, да има вяра в себе си, да повярва, че може да промени всичко, което не харесва в себе си, както благодарение на фамилията си, приятелите си, по този начин и в случай че е належащо да се поучава и с психолог. Но в никакъв случай да не прави недомислени диети без контрола на експерт, които могат да доведат до трайни увреждания на организма. Според мен спортът е най-хубавото средство за подсилване на физическото и психическото здраве.
Имаш ли своя загадка рецепта за самонадеяност, която постоянно ти оказва помощ в дните, когато не се чувстваш в най-хубавата си форма?
Смехът и същинският другар постоянно оказват помощ.
NOVA Участваш в една доста значима акция, която носи името “Да запазим прегръдката жива”. Гледахме и видеото към нея, което ни накара да настръхнем. Разкажи ни малко повече за самодейността, статистиката и концепцията, която стои зад нея.
Ако приказваме за статистиката, е повече от плащещо. Толкова доста безмислена гибел и човешки загуби всяка година са смразяващи. Истината е, че и множеството от смъртните случаи са на хора в разцвета на силите. Да не приказваме за почтените деца, които губят живота си като пешеходци, поради невниманието или неналичието на отговорност от страна на шофиращите. Има един милион аргументи да поддържа тази превъзходна самодейност. Но бих била най-щастлива, в случай че има доста по-строги наказателни ограничения за водачите, нарушаващи обикновените правила за сигурност на придвижването.
Ако употребяваме мобилния си телефон по време на шофиране, е потвърдено, че даже единствено да погледнем кой звъни или да отговорим на смс, се равнява на 50 секунди сляпо шофиране, представете си към минута действително все едно караме със завързани очи.
Вярвам, че е допустимо да станем по-отговорни и да се отнасяме към човешкия живот с нужния почит.
Ти самата имаш ли някаква персонална житейска преживелица, поради която реши да подкрепиш идеята? Случвало ли ти се е да не си деликатна на 100%, до момента в който шофираш?
Всичко, което всекидневно чета в пресата, цялата тъга, която внезапно връхлита цели фамилии, нещастията, които са непоправими, всичко това ме накара да поддържа тази идея на 100%.
Когато мой непосредствен потегля на път, постоянно изпитвам безпокойствие и държа да ми се обади, когато дойде. Случва ли ти се и ти да чувстваш такава тревога? Защо в актуалното ни общество се роди страшният израз “война по пътищата”?
Заради действителната война, която всеки ден взима своите жертви. А дали изпитвам тревога, когато някой непосредствен пътува - о, да! Карам всички да ми се обаждат даже когато вършат паузи по пътя, с цел да знам по какъв начин са и дали пътуват добре. Ще бъде отлично, в случай че тази акция накара повече хора да се замислят и проявят почитание към пътя, пътуващите и живота като цяло.
Секунда нехайство може да лиши вас или различен от прегръдката на обичан човек... Откажете се от телефона, до момента в който шофирате! #ДаЗапазимПрегръдкатаЖива
Публикувахте от NOVA в Понеделник, 20 юли 2020 година
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ