Седемте Сърца На Капитализма. Ако Имаш Капка Себеуважение, Прочети Това!
Тя не се базира на обстоятелства, а създателят й е неизвестен. Независимо дали харесвате милиардери или не, би трябвало да признаете, че щом вярвате на сходни неща, сте се поддали на агитация. Не приказваме за правдивост или тъждество: седемте сърца на Рокфелер просто не са истина.
Но това, което не устоя теста за меродавност, може да послужи чудесно в ролята на метафора. Представете си финансовия капитализъм като посърнал дъртак на възраст над 100 години, получавал не един сърдечен удар през десетилетията. По всички естествени закони той от дълго време би трябвало да почива в гроба, само че големите му връзки, ловкост – а и пръстът на ориста, все го връщат на този свят. С помощта на донори.
Първият сърдечен удар е Голямата меланхолия. Каквото и да приказват последователите на „ ефикасните пазари “, мъчно е да се подцени този проливен дъжд от фалиращи банки, милиони безработни, апетит и обърканост. Лечението – първото присадено сърце на капитализма, е Втората международна война. В различен текст демонстрирах какво е смисъла на международната война за „ излекуването “ на стопанската система на Съединени американски щати от депресията. Първата трансплантация постанова и следваща терапия с „ хапчето “ на Корейската война.
След това, в продължение на две десетилетия старчето Капитализъм общо взето се радва на златните си години. Но при започване на 1970-те нещо се скапва в този нежен организъм. Моето пояснение е, че икономическата система на планетата за пръв път се сблъсква с физически ограничавания на растежа си. Енергията нараства, работещите се радикализират, вярата в светлото бъдеще изтлява. Бившите колонии се еманципират.
Втората сърдечна трансплантация е дело на група идеолози на свободния пазар, стоящи зад двамата основни хирурзи от двете страни на океана – Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Новото биещо сърце изтласква приватизация, по-ниски налози за огромния бизнес, сладки държавни поръчки за частни компании и, несъмнено, още войни. Хирурзите и идеолозите наподобяват толкоз уверени в правотата на това, което правят, че се основава възприятието, че това второ сърце ще е постоянно.
Икономическата система усеща изострен бодеж вляво по време на борсовия срив от 1987 година Рецесията наподобява неизбежна – само че тогава, за благополучие на вековния дъртак, се появява нов непредвиден донор. Съветската империя пада и се отдръпва от някогашните си колонии в Източна Европа и Централна Азия. Създава се пазар от няколкостотин милиона души, който засмуква като вакуум изтощените от живота западни артикули и технологии. Икономиката подушва на изток нов Див Запад, в който може да пораства и да натрупа благосъстояния отвън разпоредбите. С рухването на Берлинската стена е присадено трето сърце.
Но времето не знае прошка и единствено след 12 години се постанова нова интервенция. Дядо Финансов Капитализъм относително леко се отървава от пристъпа на Азиатската финансова рецесия, само че нещата загрубяват, когато дот-ком балонът се пука през март 2000 година Фондовата борса е в суматоха. През март 2001 година Съединени американски щати навлизат в криза. Взимайки мотив от атентата против Кулите близнаци, Западът още веднъж потегля на избавителна война.
Четвъртата трансплантация се реализира в доста етапи. С нахлуването в Ирак през 2003 година се напечатват нови трилиони долари и се дават големи договори на околните до Капитола военни компании. В Близкия Изток е усвоен нефт за доста милиарди. В този интервал Вашингтонският консенсус шества из света и с несиметрична търговия и „ директни задгранични вложения “ изстисква виталните сокове на периферните стопански системи.
Тримата основни доктори : Световната комерсиална организация, Международният валутен фонд и Световната банка, разпореждат да се прелива на стареца кръв от целия свят.
С назначението на Доналд Тръмп в незабавното поделение поражда безпокойство за скорошно ново присаждане. Но в действителност интервенцията е планувана доста от дълго време и е избран живият донор. Без да го питат, несъмнено. Става дума за Русия.
Огромната страна, мостът на Евразийския континент, е в неповторимо слаба позиция. Нейният Брутният вътрешен продукт през 2018 година се чака да бъде едвам 1.5 трилиона $ – на 12-то място в света, единствено крачка пред Испания и Мексико. Населението на Русия е едвам 147 млн. души и прогнозите приказват, че към 2050 година то ще спадне до едвам 128 млн. души. На квадратен километър съветска земя се падат едвам 8 души. Далеч освен броят е проблем – приблизително съветските мъже умират на 67.5 години и това не е от здравословен метод на живот.
В същото време Русия е седнала върху големи благосъстояния. Ако режимът в Москва падне и Западните компании получат правото да се разпореждат с естествените запаси на Русия, финансовият капитализъм ще се достави с гориво за десетилетия напред. Образно казано, от Русия могат да се трансплантират две сърца. С благосъстоянията на Русия, растежът на Брутният вътрешен продукт, надлежно поддържането на кредитната система в богатия свят ще бъдат обезпечени за още четвърт век.
Русия не е единствено петрол и газ: тя е съкровищница на вода, земя, дървесина, витално пространство, търговски пътища в затопляща се Арктика и около Пътя на коприната. Русия е гърбът на Китай. Само че в актуалната мрежа на силите, Русия е най-слабото звено. Да, тя е разгромила Хитлер и Наполеон и има хиляди атомни бомби. Именно по тази причина Русия би трябвало да бъде накарана да се съобщи сама. С руснаци е мъчително да се води война – дано самите те дадат ключа на крепостта.
Икономически наказания, завладяване от вътрешната страна на прилежащи сателитни страни, интернационална изолираност, скалъпени обвинявания за микро-тероризъм (сходни с „ българската диря “ в покушението против папата през 1981 г.), дискредитиране на спорта, накриво показване в новините, поддръжка за опозицията, „ нагряване “ на южните граници с ислямски фундаментализъм – и несъмнено още доста други хватки.
Подлостта на огромните бели братя може дълго да се разисква, само че огромната неволя в тази ситуация е, че Русия през днешния ден не може, или не желае, да бъде опция на западния неправдив международен политически и стопански ред. По тази причина тя не може да му противостои пълноценно. Затова в днешната си форма Русия е обречена.
Руските суровинни компании не престават да продават продукцията си в долари – с цел да не секне дивидентът в „ действителни пари “, нужни за комфорта на елита, гуляещ в първокласните курорти на Западна Европа. В момента неравенството на приходите в Русия е по-изразено, в сравнение с в Съединени американски щати. Отношението на съветската страна към популацията е като към жители, не към жители. Няма грижа за хората, опазването на природата е на отчайващо равнище. Свобода на словото не съществува: руснаците са хора с изострен разум и език, само че по всеобщите медии ще срещнеш единствено агитация. Старият царско – болшевишки ботуш мачка наред.
Русия, която е от последните останали международни сили, стоящи в контраст на Запада, през днешния ден не дава отговор на историческото си предопределение. Тя не чертае нови пътища – големите й запаси разрешават на върхушката да продължава да дреме във вавилонски лукс, подхвърляйки тлъсти огризки на популацията. Никой не смущава комфорта на олигарсите, стига те да „ сътрудничат “ на властта, т.е. с една ръка да пълнят хазната, а с друга да я източват в посока екзотични офшорни зони. Русия е в обърканост, тя предава себе си и историята няма да си затвори очите за това.
Инструментите на финансовия капитализъм – вербувани специалисти, тинк-танкове и така нататък, които обществено сипят ненавист и неприязън против Русия, правят работата на „ потребния глупак “. Тези хора не влизат в несъгласие със съвестта си – Русия през днешния ден фактически е тъмно място, написа bodil.bg. Но мнозина от тях не осъзнават, че насочват стрелите си към Левиатана не в името на полезности, а с цел да се обезпечат още две десетилетия стопански напредък на системата, унищожаваща природата и поробваща индивида със силата на парите.
Спорно е, само че въпреки всичко е евентуално Русия да не издържи на интернационалния напън и да се „ демократизира “, отстъпвайки благосъстоянията си на западни, а и китайски стопански ползи. Но какво ще стане, когато и петото и шестото сърце бъдат износени?
Седмото сърце ще е галактическо. Най-късно до 2040 година чакам на Луната и Марс да действат пълноценни човешки колонии. В момента, в който на Земята стане към този момент невероятно да се живее поради мръсотията и насилието, най-богатата една милионна част от човечеството – към 8 – 10 хиляди души, измежду тях и главните мотори за злополуката на света, към този момент ще разполагат с опцията да се качат на своите първокласни галактически кораби и да отплават към звездите. За амурски тигри не подсигурявам, само че някои богаташи евентуално ще спасят от пропадащата Земя и своите породисти котки.
Но това, което не устоя теста за меродавност, може да послужи чудесно в ролята на метафора. Представете си финансовия капитализъм като посърнал дъртак на възраст над 100 години, получавал не един сърдечен удар през десетилетията. По всички естествени закони той от дълго време би трябвало да почива в гроба, само че големите му връзки, ловкост – а и пръстът на ориста, все го връщат на този свят. С помощта на донори.
Първият сърдечен удар е Голямата меланхолия. Каквото и да приказват последователите на „ ефикасните пазари “, мъчно е да се подцени този проливен дъжд от фалиращи банки, милиони безработни, апетит и обърканост. Лечението – първото присадено сърце на капитализма, е Втората международна война. В различен текст демонстрирах какво е смисъла на международната война за „ излекуването “ на стопанската система на Съединени американски щати от депресията. Първата трансплантация постанова и следваща терапия с „ хапчето “ на Корейската война.
След това, в продължение на две десетилетия старчето Капитализъм общо взето се радва на златните си години. Но при започване на 1970-те нещо се скапва в този нежен организъм. Моето пояснение е, че икономическата система на планетата за пръв път се сблъсква с физически ограничавания на растежа си. Енергията нараства, работещите се радикализират, вярата в светлото бъдеще изтлява. Бившите колонии се еманципират.
Втората сърдечна трансплантация е дело на група идеолози на свободния пазар, стоящи зад двамата основни хирурзи от двете страни на океана – Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Новото биещо сърце изтласква приватизация, по-ниски налози за огромния бизнес, сладки държавни поръчки за частни компании и, несъмнено, още войни. Хирурзите и идеолозите наподобяват толкоз уверени в правотата на това, което правят, че се основава възприятието, че това второ сърце ще е постоянно.
Икономическата система усеща изострен бодеж вляво по време на борсовия срив от 1987 година Рецесията наподобява неизбежна – само че тогава, за благополучие на вековния дъртак, се появява нов непредвиден донор. Съветската империя пада и се отдръпва от някогашните си колонии в Източна Европа и Централна Азия. Създава се пазар от няколкостотин милиона души, който засмуква като вакуум изтощените от живота западни артикули и технологии. Икономиката подушва на изток нов Див Запад, в който може да пораства и да натрупа благосъстояния отвън разпоредбите. С рухването на Берлинската стена е присадено трето сърце.
Но времето не знае прошка и единствено след 12 години се постанова нова интервенция. Дядо Финансов Капитализъм относително леко се отървава от пристъпа на Азиатската финансова рецесия, само че нещата загрубяват, когато дот-ком балонът се пука през март 2000 година Фондовата борса е в суматоха. През март 2001 година Съединени американски щати навлизат в криза. Взимайки мотив от атентата против Кулите близнаци, Западът още веднъж потегля на избавителна война.
Четвъртата трансплантация се реализира в доста етапи. С нахлуването в Ирак през 2003 година се напечатват нови трилиони долари и се дават големи договори на околните до Капитола военни компании. В Близкия Изток е усвоен нефт за доста милиарди. В този интервал Вашингтонският консенсус шества из света и с несиметрична търговия и „ директни задгранични вложения “ изстисква виталните сокове на периферните стопански системи.
Тримата основни доктори : Световната комерсиална организация, Международният валутен фонд и Световната банка, разпореждат да се прелива на стареца кръв от целия свят.
С назначението на Доналд Тръмп в незабавното поделение поражда безпокойство за скорошно ново присаждане. Но в действителност интервенцията е планувана доста от дълго време и е избран живият донор. Без да го питат, несъмнено. Става дума за Русия.
Огромната страна, мостът на Евразийския континент, е в неповторимо слаба позиция. Нейният Брутният вътрешен продукт през 2018 година се чака да бъде едвам 1.5 трилиона $ – на 12-то място в света, единствено крачка пред Испания и Мексико. Населението на Русия е едвам 147 млн. души и прогнозите приказват, че към 2050 година то ще спадне до едвам 128 млн. души. На квадратен километър съветска земя се падат едвам 8 души. Далеч освен броят е проблем – приблизително съветските мъже умират на 67.5 години и това не е от здравословен метод на живот.
В същото време Русия е седнала върху големи благосъстояния. Ако режимът в Москва падне и Западните компании получат правото да се разпореждат с естествените запаси на Русия, финансовият капитализъм ще се достави с гориво за десетилетия напред. Образно казано, от Русия могат да се трансплантират две сърца. С благосъстоянията на Русия, растежът на Брутният вътрешен продукт, надлежно поддържането на кредитната система в богатия свят ще бъдат обезпечени за още четвърт век.
Русия не е единствено петрол и газ: тя е съкровищница на вода, земя, дървесина, витално пространство, търговски пътища в затопляща се Арктика и около Пътя на коприната. Русия е гърбът на Китай. Само че в актуалната мрежа на силите, Русия е най-слабото звено. Да, тя е разгромила Хитлер и Наполеон и има хиляди атомни бомби. Именно по тази причина Русия би трябвало да бъде накарана да се съобщи сама. С руснаци е мъчително да се води война – дано самите те дадат ключа на крепостта.
Икономически наказания, завладяване от вътрешната страна на прилежащи сателитни страни, интернационална изолираност, скалъпени обвинявания за микро-тероризъм (сходни с „ българската диря “ в покушението против папата през 1981 г.), дискредитиране на спорта, накриво показване в новините, поддръжка за опозицията, „ нагряване “ на южните граници с ислямски фундаментализъм – и несъмнено още доста други хватки.
Подлостта на огромните бели братя може дълго да се разисква, само че огромната неволя в тази ситуация е, че Русия през днешния ден не може, или не желае, да бъде опция на западния неправдив международен политически и стопански ред. По тази причина тя не може да му противостои пълноценно. Затова в днешната си форма Русия е обречена.
Руските суровинни компании не престават да продават продукцията си в долари – с цел да не секне дивидентът в „ действителни пари “, нужни за комфорта на елита, гуляещ в първокласните курорти на Западна Европа. В момента неравенството на приходите в Русия е по-изразено, в сравнение с в Съединени американски щати. Отношението на съветската страна към популацията е като към жители, не към жители. Няма грижа за хората, опазването на природата е на отчайващо равнище. Свобода на словото не съществува: руснаците са хора с изострен разум и език, само че по всеобщите медии ще срещнеш единствено агитация. Старият царско – болшевишки ботуш мачка наред.
Русия, която е от последните останали международни сили, стоящи в контраст на Запада, през днешния ден не дава отговор на историческото си предопределение. Тя не чертае нови пътища – големите й запаси разрешават на върхушката да продължава да дреме във вавилонски лукс, подхвърляйки тлъсти огризки на популацията. Никой не смущава комфорта на олигарсите, стига те да „ сътрудничат “ на властта, т.е. с една ръка да пълнят хазната, а с друга да я източват в посока екзотични офшорни зони. Русия е в обърканост, тя предава себе си и историята няма да си затвори очите за това.
Инструментите на финансовия капитализъм – вербувани специалисти, тинк-танкове и така нататък, които обществено сипят ненавист и неприязън против Русия, правят работата на „ потребния глупак “. Тези хора не влизат в несъгласие със съвестта си – Русия през днешния ден фактически е тъмно място, написа bodil.bg. Но мнозина от тях не осъзнават, че насочват стрелите си към Левиатана не в името на полезности, а с цел да се обезпечат още две десетилетия стопански напредък на системата, унищожаваща природата и поробваща индивида със силата на парите.
Спорно е, само че въпреки всичко е евентуално Русия да не издържи на интернационалния напън и да се „ демократизира “, отстъпвайки благосъстоянията си на западни, а и китайски стопански ползи. Но какво ще стане, когато и петото и шестото сърце бъдат износени?
Седмото сърце ще е галактическо. Най-късно до 2040 година чакам на Луната и Марс да действат пълноценни човешки колонии. В момента, в който на Земята стане към този момент невероятно да се живее поради мръсотията и насилието, най-богатата една милионна част от човечеството – към 8 – 10 хиляди души, измежду тях и главните мотори за злополуката на света, към този момент ще разполагат с опцията да се качат на своите първокласни галактически кораби и да отплават към звездите. За амурски тигри не подсигурявам, само че някои богаташи евентуално ще спасят от пропадащата Земя и своите породисти котки.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ