Германия и Русия една срещу друга. Готов ли е Берлин да стане водеща сила в Европа и НАТО
Тя не е военна мощ, само че водещите ѝ политици през последните месеци дават поръчки да я трансфорат в такава. Време е Германия да заеме по-активно и по-централно място в отбранителната политика на НАТО и Европа, споделят те. Но какво значат тези апели?
Германия като военна мощ. Дълги години тази концепция беше табу – поради Втората международна война, закононарушенията на нацизма, поради настроенията в самата Германия. Въпреки изключенията, държавните управления на страната държаха и на правилото да не изпращат смъртоносни оръжия във военни зони.
2022 година обаче промени това. Берлин намерено поддържа Украйна с оръжия. Разходите на страната за защита бяха фрапантно увеличени. А немските политици към този момент ребром приказват за упоритостта си Германия да се трансформира в една от водещите сили в НАТО и Европа.
„ Ние сме мощната страна в центъра на Европа. Длъжни сме да дадем нашия принос за отбраната на Алианса - доста повече през днешния ден, в сравнение с по времето, когато други, най-много Съединени американски щати, протягаха защитна ръка над нас “, сподели президентът на страната Франк-Валтер Щайнмайер в специфична тирада доскоро повече от седмица.
Щайнмайер сподели и още нещо – време е Германия да се отърси от старите си очаквания за Русия. Нужен е нов метод на мислене, тъй че Берлин да се освободи от съветските си зависимости.
Думите му бяха възприети като поръчка за сериозна смяна в отбранителната и външната политика на страната. Както и като покана към немските жители да свикнат с концепцията за Германия като военна мощ.
Във време, когато Франция работи нерешително, а Англия е заета с вътрешните си политически проблеми, поръчката на Берлин беше положително приветствана. Някои обаче са скептични, че става въпрос за освен това от пожелания. Основният им мотив е един – в случай че представители на смяната са хора като Щайнмайер, реалистична ли е тя?
„ Няма място за старите фантазии “
Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер заема един на първо място параден пост. Думите му обаче са знак за измежду немския политически хайлайф. Затова и му на 28 октомври, която общата посока и настроенията беше избрана като „ послание към нацията “, беше в детайли оценена.
Основните тези на Щайнмайер бяха две – първо, време е Германия да се отърси от илюзиите си за Русия, и второ, да заеме нова, по-централна роля в НАТО и Европа.
„ Ако погледнем днешната Русия, ще забележим, че няма място за старите фантазии “, сподели Щайнмайер. „ Нашите страни са изправени една против друга “, добави той.
Именно в тази връзка е нужно Германия да предприеме дейности, тъй че да е подготвена да отбрани сътрудниците си в НАТО, уточни още Щайнмайер. По думите му страната му може и да не е водеща световна мощ, само че е една от огромните сили в Европа. Затова и от Германия се чака водачество, в това число и военно, а пътят до такава степен наложително минава през подсилването и модернизацията на немската войска.
Щайнамайер отиде и по-далече, като предизвести, че поради тази нова роля на страната им на немските жители ще им се наложи да понесат доста рецензии – такива, на каквито са подложени други световни водачи като Съединени американски щати.
Заявката на немския президент съответствува с позициите и на други водещи политици. Канцлерът Олаф Шолц заприказва за смяна в ролята на Германия и настъпването на една „ повратна точка “ във външната, отбранителната и енергийната политика още през февруари. Два дни след нахлуването на Русия в Украйна държавното управление в Берлин взе решение да помогне на Киев с оръжие, макар че десетилетия наред в немския бундестаг цареше консенсус, че оръжие не би трябвало да бъде изпращано във военни зони.
Ден по-късно беше основан и специфичен фонд от 100 милиарда евро, с който да бъде осъвременена армията. Така разноските за защита бяха доста увеличени – в предходните години страната отделяше към 50 милиарда за армията си.
„ Тези развития отразяват новия ни метод на мислене “, разяснява в своя преди дни Зимтье Мьолер , парламентарен секретар към министерството на защитата.
" Закъснялото пробуждане на Германия "
Според някои наблюдаващи обаче поръчката за една нова, водеща роля на Германия в НАТО и „ нов метод на мислене “ не е изцяло безапелационна.
Още през юни Ларс Клингайл , съпредседателят на Германската социалдемократическа партия, от която е и министър председателят Олаф Шолц, разяснява концепцията скептично. Според него тази нова упоритост на държавното управление идва не от вътрешната страна, а на първо място в отговор на интернационалния напън. Самото държавно управление съща по този начин не поема нужната самодейност, с цел да трансформира Германия във водеща мощ, сподели Клингайл.
Подобен проблем вижда и откривателят Едуард Лукас от Центъра за европейски политически разбори (CEPA). Според него смяната във външната и отбранителна визия на Германия – в случай че въобще се случва, се случва извънредно постепенно, а цената за това закъснение сега се заплаща от украинските жители.
„ Икономическото, политическо и военно въздействие на Германия ще бъдат жизненоважни за успеха на Украйна, а по-късно и за възобновяване на европейската сигурност. Наблюдателите извън схващат това. Не съм сигурен, че германците го осъзнават “, Лукас.
А казусът, който следва от това, е явен: при липса на схващане измежду гласоподавателите, политиците също постоянно не бързат да работят. Събуждането на Германия ще пристигна със забавяне, разяснява анализаторът.
" Липсва меродавност "
За скептицизма на наблюдаващите обаче има и още един, още по-основен мотив. Промяната във външната и отбранителната политика не визира единствено по-активната роля на Берлин, само че и отношението съответно към Русия. В тази връзка липсват признаци немските политици да схващат по какъв начин в действителност се стигна до немската взаимозависимост от Русия. Липсват признаци и забърканите в това да са подготвени да признаят отговорността си.
Един от тези забъркани е точно Щайнмайер, написа в мощно сериозен журналистът от публичната телевизия ZDF Доминик Ржепка .
Настоящият федерален президент Щайнмайер беше външен министър на Германия от 2005 до 2009 и от 2013 до 2017. Преди това той беше и началник и на канцлерския кабинет на Герхард Шрьодер – считан за един от най-близките до Владимир Путин западни политици.
Един от съветските планове, които Щайнмайер настойчиво защитаваше, беше газопроводът „ Северен поток 2 “, с който Русия заобикаля Украйна. Само преди година Щайнмайер дефинира плана като „ съвсем последния мост сред Русия и Европа “, който не би трябвало да бъде разрушаван макар предизвестията на Киев.
Заради позитивното му отношение към Москва той беше непосредствено подложен на критика и от самото украинско държавно управление. През април той беше заставен да анулира пътешестване до Украйна, откакто Киев даде да се разбере, че той не е добре пристигнал. За разлика от болшинството други европейски водачи немският президент от началото на войната едвам в края на октомври.
„ Франк-Валтер Щайнмайер стартира да оказва въздействие върху политиката на Германия по отношение на Русия преди повече от 20 години “, написа Ржепка. „ Зависимостта на Германия от Русия е и негова отговорност “, добави той.
В речта си немският президент сподели единствено, че датата 24 февруари и бомбите над Киев са маркирали „ окончателния, горчив неуспех на дългогодишните политически старания, в това число и мои, да предотвратим този ужасяващ миг “. Това беше единственият намек за самокритичност в цялата му 45-минутна тирада.
Именно поради това, без самият Щайнмайер да признае ролята си, апелът му за смяна в политиката към Русия и въобще в отбранителната визия на Германия няма по какъв начин да звучи правдиво, счита Доминик Ржепка.
„ Не беше задоволително: Щайнмайер приказва за неуспеха на политиката по отношение на Русия от предишното. Но пропуща своята роля. Затова и през днешния ден му липсва меродавност “, написа Ржепка.
Германия като военна мощ. Дълги години тази концепция беше табу – поради Втората международна война, закононарушенията на нацизма, поради настроенията в самата Германия. Въпреки изключенията, държавните управления на страната държаха и на правилото да не изпращат смъртоносни оръжия във военни зони.
2022 година обаче промени това. Берлин намерено поддържа Украйна с оръжия. Разходите на страната за защита бяха фрапантно увеличени. А немските политици към този момент ребром приказват за упоритостта си Германия да се трансформира в една от водещите сили в НАТО и Европа.
„ Ние сме мощната страна в центъра на Европа. Длъжни сме да дадем нашия принос за отбраната на Алианса - доста повече през днешния ден, в сравнение с по времето, когато други, най-много Съединени американски щати, протягаха защитна ръка над нас “, сподели президентът на страната Франк-Валтер Щайнмайер в специфична тирада доскоро повече от седмица.
Щайнмайер сподели и още нещо – време е Германия да се отърси от старите си очаквания за Русия. Нужен е нов метод на мислене, тъй че Берлин да се освободи от съветските си зависимости.
Думите му бяха възприети като поръчка за сериозна смяна в отбранителната и външната политика на страната. Както и като покана към немските жители да свикнат с концепцията за Германия като военна мощ.
Във време, когато Франция работи нерешително, а Англия е заета с вътрешните си политически проблеми, поръчката на Берлин беше положително приветствана. Някои обаче са скептични, че става въпрос за освен това от пожелания. Основният им мотив е един – в случай че представители на смяната са хора като Щайнмайер, реалистична ли е тя?
„ Няма място за старите фантазии “
Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер заема един на първо място параден пост. Думите му обаче са знак за измежду немския политически хайлайф. Затова и му на 28 октомври, която общата посока и настроенията беше избрана като „ послание към нацията “, беше в детайли оценена.
Основните тези на Щайнмайер бяха две – първо, време е Германия да се отърси от илюзиите си за Русия, и второ, да заеме нова, по-централна роля в НАТО и Европа.
„ Ако погледнем днешната Русия, ще забележим, че няма място за старите фантазии “, сподели Щайнмайер. „ Нашите страни са изправени една против друга “, добави той.
Именно в тази връзка е нужно Германия да предприеме дейности, тъй че да е подготвена да отбрани сътрудниците си в НАТО, уточни още Щайнмайер. По думите му страната му може и да не е водеща световна мощ, само че е една от огромните сили в Европа. Затова и от Германия се чака водачество, в това число и военно, а пътят до такава степен наложително минава през подсилването и модернизацията на немската войска.
Щайнамайер отиде и по-далече, като предизвести, че поради тази нова роля на страната им на немските жители ще им се наложи да понесат доста рецензии – такива, на каквито са подложени други световни водачи като Съединени американски щати.
Заявката на немския президент съответствува с позициите и на други водещи политици. Канцлерът Олаф Шолц заприказва за смяна в ролята на Германия и настъпването на една „ повратна точка “ във външната, отбранителната и енергийната политика още през февруари. Два дни след нахлуването на Русия в Украйна държавното управление в Берлин взе решение да помогне на Киев с оръжие, макар че десетилетия наред в немския бундестаг цареше консенсус, че оръжие не би трябвало да бъде изпращано във военни зони.
Ден по-късно беше основан и специфичен фонд от 100 милиарда евро, с който да бъде осъвременена армията. Така разноските за защита бяха доста увеличени – в предходните години страната отделяше към 50 милиарда за армията си.
„ Тези развития отразяват новия ни метод на мислене “, разяснява в своя преди дни Зимтье Мьолер , парламентарен секретар към министерството на защитата.
" Закъснялото пробуждане на Германия "
Според някои наблюдаващи обаче поръчката за една нова, водеща роля на Германия в НАТО и „ нов метод на мислене “ не е изцяло безапелационна.
Още през юни Ларс Клингайл , съпредседателят на Германската социалдемократическа партия, от която е и министър председателят Олаф Шолц, разяснява концепцията скептично. Според него тази нова упоритост на държавното управление идва не от вътрешната страна, а на първо място в отговор на интернационалния напън. Самото държавно управление съща по този начин не поема нужната самодейност, с цел да трансформира Германия във водеща мощ, сподели Клингайл.
Подобен проблем вижда и откривателят Едуард Лукас от Центъра за европейски политически разбори (CEPA). Според него смяната във външната и отбранителна визия на Германия – в случай че въобще се случва, се случва извънредно постепенно, а цената за това закъснение сега се заплаща от украинските жители.
„ Икономическото, политическо и военно въздействие на Германия ще бъдат жизненоважни за успеха на Украйна, а по-късно и за възобновяване на европейската сигурност. Наблюдателите извън схващат това. Не съм сигурен, че германците го осъзнават “, Лукас.
А казусът, който следва от това, е явен: при липса на схващане измежду гласоподавателите, политиците също постоянно не бързат да работят. Събуждането на Германия ще пристигна със забавяне, разяснява анализаторът.
" Липсва меродавност "
За скептицизма на наблюдаващите обаче има и още един, още по-основен мотив. Промяната във външната и отбранителната политика не визира единствено по-активната роля на Берлин, само че и отношението съответно към Русия. В тази връзка липсват признаци немските политици да схващат по какъв начин в действителност се стигна до немската взаимозависимост от Русия. Липсват признаци и забърканите в това да са подготвени да признаят отговорността си.
Един от тези забъркани е точно Щайнмайер, написа в мощно сериозен журналистът от публичната телевизия ZDF Доминик Ржепка .
Настоящият федерален президент Щайнмайер беше външен министър на Германия от 2005 до 2009 и от 2013 до 2017. Преди това той беше и началник и на канцлерския кабинет на Герхард Шрьодер – считан за един от най-близките до Владимир Путин западни политици.
Един от съветските планове, които Щайнмайер настойчиво защитаваше, беше газопроводът „ Северен поток 2 “, с който Русия заобикаля Украйна. Само преди година Щайнмайер дефинира плана като „ съвсем последния мост сред Русия и Европа “, който не би трябвало да бъде разрушаван макар предизвестията на Киев.
Заради позитивното му отношение към Москва той беше непосредствено подложен на критика и от самото украинско държавно управление. През април той беше заставен да анулира пътешестване до Украйна, откакто Киев даде да се разбере, че той не е добре пристигнал. За разлика от болшинството други европейски водачи немският президент от началото на войната едвам в края на октомври.
„ Франк-Валтер Щайнмайер стартира да оказва въздействие върху политиката на Германия по отношение на Русия преди повече от 20 години “, написа Ржепка. „ Зависимостта на Германия от Русия е и негова отговорност “, добави той.
В речта си немският президент сподели единствено, че датата 24 февруари и бомбите над Киев са маркирали „ окончателния, горчив неуспех на дългогодишните политически старания, в това число и мои, да предотвратим този ужасяващ миг “. Това беше единственият намек за самокритичност в цялата му 45-минутна тирада.
Именно поради това, без самият Щайнмайер да признае ролята си, апелът му за смяна в политиката към Русия и въобще в отбранителната визия на Германия няма по какъв начин да звучи правдиво, счита Доминик Ржепка.
„ Не беше задоволително: Щайнмайер приказва за неуспеха на политиката по отношение на Русия от предишното. Но пропуща своята роля. Затова и през днешния ден му липсва меродавност “, написа Ржепка.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ