Тя не е била нито крепост, нито дворец. Била е

Пламъци, съдове и памет: Историята на Античния керамичен център край Павликени

Тя не е била нито цитадела, нито замък. Била е вила. Римска вила измежду зелени ливади, при днешното. Но тъкмо тук, в „ нищото “ сред Тракия и Дакия, човешката ръка и духът на занаятчията основали не просто съдове – основали цивилизация.

В началото беше пещта

Годината е почти 100 сл. Хр. В римската провинция Мизия един парцел се разсънва с дима на. Мъж с прашни ръце подрежда глинени тухли в нея, до момента в който друго семейство моделира дръжки за съдове, с които по-късно ще се хранят бойци и деца, купци и божества. Тук, в тази скромна вила-рустика , се ражда древен керамичен център.

Героите без име

Повече от 50 пещи са открити. Всяка – диря от нечии ръце, от упоритостта на хора, чиито имена няма да научим. Те не са били велики пълководци. Били са занаятчии . Хора, които ден след ден, в задух и студ, са създавали съдове, играчки, плочки и лампи – не за популярност, а за потребност.

Детските играчки от глина, открити там, са изключително разтърсващи. Да създадеш играчка в ера на войни и варвари – това е героизъм. Това е религия в бъдеще.

Пламъци и възкресение

През 170 година идват готите . Огънят, който в миналото е пекъл съдове, този път гълтам всичко. Но вълшебството на мястото не умира. Занаятчиите възвръщат вилата. Още един път пещите загърмяват, още един път глината се трансформира в изкуство. Докато през 235 година, като че ли притисната от времето и имперските рецесии, тишината още веднъж не надвие.

Глинената памет, открита още веднъж

През 1971 година – съвсем 1800 години по-късно – един различен воин се появява:. Не с чук, а с четка и карта, той разкопава предишното. 9 900 m² от историята излизат нескрито. Бюст на император Комод. Апликации, мраморни плочки, Тракийският конник. Но над всичко – човешкото неизменност, втъкано в глината.

От руини до учебно заведение по минало

През 70-те години в България се случва нещо извънредно: руините стават класна стая . Античният керамичен център е трансфорат в един от първите музеи навън. През 2013–2017 година – нов живот: вложения, асфалт, паркинг, алеи. Днес деца и възрастни посещават работилници , учат се по какъв начин се оформя глина , по какъв начин се съживява антична пещ.

Няма потребност от мултимедии, когато стоиш пред мястото, където хилядолетна глина е говорила вместо думи.

Заветът на елементарния воин

Историята на Античния керамичен център край Павликени не е единствено за римляни и керамика. Тя е за тези невидими хора, които основават – макар компликациите, макар забравата. Те не оставиха скулптури със своите имена. Но оставиха нещо по-важно: следи в земята и в занаятите. Следи, които през днешния ден оживяват в ръцете на всяко дете, оформящо глинено гърне в модерна работилница.

Това не е просто място. Това е спомен. Жив. Изпечен. И в никакъв случай нерушим.

А разказът за предишното продължава и в сегашното: на 27 юни следва откриването на обновената експозиция на – събитие, което събира в едно модерна музейна визия и дълбокото културно завещание на района. За посетителите това е неповторима опция да съчетаят разходка измежду античните пещи край Павликени с разглеждане на най-новите експозиции в града, създавайки пълноценно уикенд прекарване , което съчетава археология, история и живо познание.

Присъединете се към нашия