Един ангел в ада на Аушвиц
Тя не е била депортирана от нацистите, а отива непринудено в Аушвиц, с цел да оказва помощ на пандизчиите. Книгата на историка Харалд Валзер " Един ангел в пъкъла на Аушвиц " споделя историята на здравната сестра Мария Щромбергер.
Към края на 1944-а година съдружниците наближават, а в концентрационния лагер Аушвиц пандизчиите приготвят въстание. Но те се нуждаят от оръжие и въпросът е на кого да бъде поверена виновната задача? В кореспонденцията на групата бунтовници с дата 26 ноември 1944-а попада и следното изречение: " Изпратете гърмеж посредством сестрата ".
Дали " сестрата " съумява, не е известно. Въстание в Аушвиц по този начин и не избухва, може би тъй като единствено два месеца по-късно лагерът е освободен от Червената войска. Но " сестрата " съществува - става въпрос за здравната сестра Мария Щромбергер от лечебницата на концентрационния лагер Аушвиц. Австрийката от Каринтия нееднократно е внасяла скрито оръжие и гърмежи, носела е вести на пандизчиите, които е лекувала в лагера и ги е спасявала от гибел.
Историкът Харалд Валзер от години изследва нейната история, която в този момент споделя в новата си книга " Един ангел в пъкъла на Аушвиц ". Взел е заглавието от някогашен концлагерист-поляк, който е наричал Щромбергер тъкмо по този начин, написа вестник " Ди Цайт ".
Тя носи поща, храна и оръжие
Австрийката от Метниц, провинция Каринтия, първо работи като помощничка в кухня и се грижи за родителите си, след което минава образование за здравна сестра. Когато го приключва, взема решение да даде своя принос за съпротивата против националсоциалистите и отпътува за Полша. Там първо работи в инфекциозно поделение, а по-късно отпътува за Аушвиц. " Искам да видя нещата от вътрешната страна, несъмнено ще мога да оказа помощ някак ", написа тя в писмо до сестра си.
Но това, което заварва в Аушвиц, надвишава и най-лошите ѝ показа. От работното си място в лечебницата на лагера тя всеки ден гледа газовата камера и крематориума. Броени дни след идването си в лагера тя припада, когато пандизчия се самоубива пред очите ѝ. Постепенно Щромбергер се сприятелява с концлагеристите и не след дълго е завербувана от представители на съпротивата да стане техен пощальон.
Така " сестрата " се трансформира освен в скришен вносител на вести извън, само че и в снабдител на оръжие и храна, в бранител на пандизчиите от садистичните есесовски офицери. През ръцете ѝ минават безчет документи с доказателства за вършените в Аушвиц закононарушения. Някои от информациите стигат до външния свят и се популяризират, в това число посредством позиви. Надеждата на съпротивата, че съдружниците ще употребяват тази информация за целенасочени бомбардировки на железопътните линии или на газовите камери, с цел да бъде спряно всеобщото изтребване на хора, обаче не се оправдават, се отбелязва в обявата.
Щромбергер става водеща фигура на съпротивата в Аушвиц. Старшата здравна сестра не буди съмнение у управлението на лагера и може да се движи относително свободно. Което обаче не значи, че не се е намирала в заплаха.
" Беше ни като майка "
Краят на войната заварва Мария Щромбергер при сестра ѝ в Брегенц. Тогава австрийските управляващи и френските окупационни сили интензивно търсят някогашната старша здравна сестра от Аушвиц. През 1946-а година тя даже попада в лагер във Форалберг, само че някогашни пандизчии от Аушвиц я избавят. Полският болшевик и предстоящ министър-председател Юзеф Циранкевич, който е един от водачите на съпротивителното придвижване в Аушвиц, се застъпва за нея пред французите и те я освобождават.
Оцелели от Аушвиц я разказват като " майка " - да вземем за пример роденият през 1921-а година Едвард Пис: " Тя в действителност ни беше като майка - на всички ни ", споделя той пред електронното издание Ö1. А някогашният концлагерист Херман Лангбайн добавя: " Други се правеха на слепи и глухи, когато научаваха нещо значимо. Мария Щромбергер постоянно търсеше истината ".
До гибелта си през 1957-а година Мария Щромбергер остава да живее при сестра си в Брегенц.
Към края на 1944-а година съдружниците наближават, а в концентрационния лагер Аушвиц пандизчиите приготвят въстание. Но те се нуждаят от оръжие и въпросът е на кого да бъде поверена виновната задача? В кореспонденцията на групата бунтовници с дата 26 ноември 1944-а попада и следното изречение: " Изпратете гърмеж посредством сестрата ".
Дали " сестрата " съумява, не е известно. Въстание в Аушвиц по този начин и не избухва, може би тъй като единствено два месеца по-късно лагерът е освободен от Червената войска. Но " сестрата " съществува - става въпрос за здравната сестра Мария Щромбергер от лечебницата на концентрационния лагер Аушвиц. Австрийката от Каринтия нееднократно е внасяла скрито оръжие и гърмежи, носела е вести на пандизчиите, които е лекувала в лагера и ги е спасявала от гибел.
Историкът Харалд Валзер от години изследва нейната история, която в този момент споделя в новата си книга " Един ангел в пъкъла на Аушвиц ". Взел е заглавието от някогашен концлагерист-поляк, който е наричал Щромбергер тъкмо по този начин, написа вестник " Ди Цайт ".
Тя носи поща, храна и оръжие
Австрийката от Метниц, провинция Каринтия, първо работи като помощничка в кухня и се грижи за родителите си, след което минава образование за здравна сестра. Когато го приключва, взема решение да даде своя принос за съпротивата против националсоциалистите и отпътува за Полша. Там първо работи в инфекциозно поделение, а по-късно отпътува за Аушвиц. " Искам да видя нещата от вътрешната страна, несъмнено ще мога да оказа помощ някак ", написа тя в писмо до сестра си.
Но това, което заварва в Аушвиц, надвишава и най-лошите ѝ показа. От работното си място в лечебницата на лагера тя всеки ден гледа газовата камера и крематориума. Броени дни след идването си в лагера тя припада, когато пандизчия се самоубива пред очите ѝ. Постепенно Щромбергер се сприятелява с концлагеристите и не след дълго е завербувана от представители на съпротивата да стане техен пощальон.
Така " сестрата " се трансформира освен в скришен вносител на вести извън, само че и в снабдител на оръжие и храна, в бранител на пандизчиите от садистичните есесовски офицери. През ръцете ѝ минават безчет документи с доказателства за вършените в Аушвиц закононарушения. Някои от информациите стигат до външния свят и се популяризират, в това число посредством позиви. Надеждата на съпротивата, че съдружниците ще употребяват тази информация за целенасочени бомбардировки на железопътните линии или на газовите камери, с цел да бъде спряно всеобщото изтребване на хора, обаче не се оправдават, се отбелязва в обявата.
Щромбергер става водеща фигура на съпротивата в Аушвиц. Старшата здравна сестра не буди съмнение у управлението на лагера и може да се движи относително свободно. Което обаче не значи, че не се е намирала в заплаха.
" Беше ни като майка "
Краят на войната заварва Мария Щромбергер при сестра ѝ в Брегенц. Тогава австрийските управляващи и френските окупационни сили интензивно търсят някогашната старша здравна сестра от Аушвиц. През 1946-а година тя даже попада в лагер във Форалберг, само че някогашни пандизчии от Аушвиц я избавят. Полският болшевик и предстоящ министър-председател Юзеф Циранкевич, който е един от водачите на съпротивителното придвижване в Аушвиц, се застъпва за нея пред французите и те я освобождават.
Оцелели от Аушвиц я разказват като " майка " - да вземем за пример роденият през 1921-а година Едвард Пис: " Тя в действителност ни беше като майка - на всички ни ", споделя той пред електронното издание Ö1. А някогашният концлагерист Херман Лангбайн добавя: " Други се правеха на слепи и глухи, когато научаваха нещо значимо. Мария Щромбергер постоянно търсеше истината ".
До гибелта си през 1957-а година Мария Щромбергер остава да живее при сестра си в Брегенц.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ