Тя може да напише цял трактат за това как се

Тя може да напише цялостен етюд за това по какъв начин се укротява опърничавата, само че може да опише и по какъв начин се топят сърца, и по какъв начин се печелят другари. На джаз феста в Банско извърши разбиваща всевъзможни клишета интерпретация на най-известната песен от „ Кармен “ на Бизе. Гласът, майсторлъкът, иронията, намигването към обичайното пеене, контактът с публиката – пет в едно от Милица Гладнишка.

„ Това беше моя версия и доста се веселя, че не съм Ви изплашила “, е нейният непретенциозен коментар, в типичния за нея жанр – след всички похвали и аплаузи, които навреме е отнесла за оня половин час на сцената. Милица споделя истории, прави стендъп, прави спектакъл, пее по собствен неповторим метод, само че най-много се забавлява. И взима най-прекия път, и най-бързия метод да се сдушиш с публиката, да я задавиш от смях и да я направиш твоя.

Няма по какъв начин да няма апетит за Милица Гладнишка. Тя може да обърне битието в празник на любовта, с която можеш и би трябвало да кипиш в творчеството си.

Прадядо ѝ е бил откривател в Африка, майка ѝ е единствената женат тромпетистка в България, а сестра ѝ е виолистка в операта в Грац. Това е не просто „ цветна “ биография, а знак, че на сцената излиза един добре „ заквасен “ актьор. И не просто извършва, а познава същността и корените – и на думите, и на нотите. Което пък е гаранция за задоволително високото равнище на изкуството, с което се пробва да „ изплаши “ публиката.

Милица Гладнишка – за взаимния концерт с Камелия Тодорова и Рут Колева в Банско, за душата на актьора, подложен в неспособност да твори. Как се укротява опърничавата и по какъв начин се калява стоманата, коя е нейната опорна точка и коя е Гладнишката точка. Защо не пее на български и по какъв начин наподобява идеалният концерт. И по кое време за финален път е била на посетители на семейство Мейзга...

На концерта в Банско пяхте най-кратко от трите. А публиката като че ли Вас искаше да слуша най-вече...

- Така се получи, тъй като аз имам своя стратегия и не посмях да изляза от нея. Освен това, след нас имаше и друга група. Затова си карам по програмата.

Какво се случва в душата на актьора, когато желае да пее още, а не може – заради независещи от него условия?

- Това го видяхме по време на пандемията предходната година. Когато нямаше по какъв начин да практикуваме специалността си. Съответно, изпаднахме в меланхолия, като се изключи че банкрутирахме финансово. Имаше и други последици след цяла година, в която не си излизал пред аудитория... А това е различен вид напрежение, което не можеш да предизвикаш, когато репетираш у дома. И, в действителност, формата ти се скапва. Мозъкът ти работи по-бавно...

Снимка: Георги Ангелов и Константин Зайков

Усетих го в предаване, където трябваше да пея. Първият месец и половина имаше странна незаинтересованост. Защото нормално у нас има театрална тресчица и терзание преди да излезем пред аудитория. Този път аз персонално не усещах нищо. Просто усещах по какъв начин мозъкът ми работи постепенно... И това беше последствието от пандемията. Тя фактически ни върна обратно. Аз в никакъв случай в живота си не съм серпантина да работя, да пея, да играя за толкоз дълъг интервал. Дори когато бях сервитьорка, имах тайфа, свирех в „ Суинга “, пеех.

Как се укротява опърничавата?


- (Смее се – бел. а.) Като ѝ намериш забавно занятие. Просто цялата тази свръхенергия, която има, я канализираш в нещо, което ѝ харесва. Съдя по себе си, тъй като съм работохоличка. И когато се появи добър план, незабавно се включвам. Ако не се появи, сама си изобретявам, и по този начин се случват много неща, които съм направила през годините. И постоянно съм щастлива, тъй като е това, което желая.

Само изкуството ли оказва помощ в такива случаи или има и нещо отвън него?

- Изкуството доста оказва помощ, само че най-много това, което ти харесва. Защото, в случай че не си благополучен в персоналния си живот, би трябвало да се хванеш за нещо. Не може на всички места да е дупка. И най-малко в работата, в случай че си скъп и в случай че се забавляваш, доста по-лесно се изтърпяват несгодите, скромните финанси или дългото време без другар.

Снимка: Георги Ангелов и Константин Зайков

Просто би трябвало да имаш една точка, в която се чувстваш мощен, добре и ти харесва. Ако нямаш такава опорна точка, си изгубен. Има хора, които цялостен живот работят потискаща работа, която ненавиждат...

За опорната точка е ясно, само че коя е Вашата G-точка – G-точка като Gladnishka точка?

- (Смее се – бел. а.) Моята G-точка на сцената е творчеството. И изумлението от това, което се случва, когато се съберете и творите, и по-късно, когато го визиите пред публиката. Това е еуфорията, която те обзема. И нерви, и еуфория е – само че е голяма наслада.

Как наподобява идеалният концерт?

- Изглежда по този начин: Работа, трептене преди да излезеш, страхотна аудитория и най-много – ужасно шоу на самата сцена. И няма значение дали публиката се състои от двама души или от двеста, въпросът е на сцената да се получи магията.

Прави усещане, че не пеете на български език...

- Ами тъй като съм израснала с непозната музика... Като тръгнем още от Моцарт, Бах, Бетховен, Перголези, и минем през Майкъл Джексън, Мадона и по-новите групи, както и цялата плеяда от превъзходни джаз актьори. Това е международната музика. Ние също си имаме страхотна музика, само че някак си малко по-късно се развиваме от другите... Има доста малко стилове, които ние сме основали. Такъв да вземем за пример е българският фолклор.

Аз боготворя достоверната българска национална музика, само че не дръзвам да се втурна в нея, тъй като е доста характерна. Имам приятелки, които са луксозни национални певици, които пеят със характерната техника. Аз просто няма по какъв начин да се впиша... Не бих могла да претворя магията с моя глас и по този метод.
Някой ден може и да опитам, само че към този момент нямам тази храброст...

Има ли непозната ария, която желаете да изпеете, само че нещо Ви стопира и не го вършиме?

- Нищо не може да ме спре. Правя каквото си желая (Смее се – бел. а.). Даже сега изобретявам лични части в малко различен жанр. Така че планове валят отвред или си ги сътворяваме сами.

А по какъв начин се калява стоманата?

- (Смее се – бел. а.) Знаем, че стоманата се калява с огън и мраз, с огън и лед. И това е правилно!

(Замисля се – бел. а.). Много съм се чудила в живота си, би трябвало ли човек да е трагичен. Защо се случват нещастия и за какво въобще животът е толкоз сложен.
Но няма по какъв начин да оцениш хубавото, в случай че не си схванал какво е да ти е мъчно... Това е безспорен логически факт.

Кога за финален път бяхте на посетители на семейство Мейзга?

- (Смее се – бел. а.) Свързвам семейство Мейзга с детството си и времето, когато четях доста научнофантастични книги.



Наскоро четох Стивън Кинг, в книгата се споделя за човек, който, без очевидно да отслабва, губи тежестта си, до момента в който става 0 кг. Накрая става безусловно безтегловен и просто излетява в космоса. (Книгата е „ Извисяване “/ Elevation, 2018). Стивън Кинг е превъзходен публицист, който вкарва обществените проблеми в среда, в която сякаш има нещо фантастично, нещо ужасяващо... Но той разплита човешки проблеми. Тогава за последно бях на посетители на семейство Мейзга а ла Стивън Кинг. (Смее се – бел. а.).

Последният ми въпрос е подобен: Уважаема Милица Гладнишка, лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?


- (Смее се – бел. а.) Аз съм всичко (Смее се – бел. а.).

Естествено, че не съм всичко, само че ми се ще да опитам от всичко. Виждам къде не мога, оттеглям се. Но човек, в случай че не опитва, няма по какъв начин да разбере. Не би трябвало сами да се ограничаваме от непотребни страхове.