Не изпитват никаква омраза. Йожени Софи, която снима оцелелите български евреи
Тя живее сред София и Виена и от дребна обича да снима. Семейната ѝ история провокира интереса ѝ към прекарванията на евреите по време на Холокоста. Сега тя показва галерия за оживелите български евреи. Фотографката Йожени Софи е Човек на деня на Свободна Европа.
Продадоха пианото, с цел да се храним. Страхувахме се, че ще ни депортират. По две яйца на човек, по едно яйце на евреин. Напомняха ни, че сме разнообразни. Не знам за какво е тази ненавист към евреите. Лошото е, че хората бързо не помнят.
Това са фрагменти от изявленията, събрани в изложбата „ Последните оживели “ . Тя показва истории на евреи от България, които са оживели по време на Втората международна война и Холокоста.
Техният живот е разказан през обектива на една френско-австрийска фотографка - Йожени Софи , която живее сред София и Виена. Портрети, архивни фотоси и аудио изявленията - всички те разплитат травматичните прекарвания на една общественост, за които се приказва прекомерно малко.
Изложбата може да се види до 22 септември от 15 до 20 часа в изложба Espace PORT.A на ул. „ Триадица “ 5 в София, а по-късно и на.
Между Франция, Австрия и България
Майката на Йожени Софи е от Франция , а татко ѝ - от Австрия . За фотографката двете националности са неделими една от друга. Двата езика - също.
Затова Йожени учи интернационална търговия в Страсбург, а снимка - във Виена . Макар да не е първото ѝ обучение, фотографията играе значима роля в живота ѝ от дребна.
„ Обикновено правех фамилните фотоси като тийнейджърка и по тази причина взех решение да изучавам и това “, споделя Йожени за Свободна Европа. След като приключва университета във Виена, тя работи за огромни компании, само че преди няколко години взема решение да стане фотограф на свободна процедура и да се посвети на персонални планове.
После Йожени се мести в София поради нова работа на брачна половинка си, само че не прекъсва връзката си с Виена, където също работи. „ Отначало е мъчно да свикнеш, само че в този момент взимам най-хубавото от всяка от двете страни “, споделя фотографката.
Тя не желае да се обвързва с етикети като актьор - не може да е единствено брачен, туристически или документален фотограф. „ Човек узрява с фотографията си, това не се случва за един ден. Невинаги е елементарно, само че е хубав развой “, споделя Йожени.
Със сигурност обаче сърцето ѝ е в портретите. „ При тях има интеракция с индивида, който снимаш. Говорите, гледате се, движите се един към различен “, споделя тя и прибавя:
„ Създаваш искра в очите на хората. “
Историята на българските евреи
Йожени е еврейка по майчина линия, по тази причина се усеща обвързана с историята и прекарванията на еврейските общности обратно във времето.
Идвайки в България, фотографката е впечатлена от от българските евреи по време на Холокоста . „ За страдание, това не се отнася за всички “, прибавя Йожени.
Евреите от „ старите “ български граници са избавени, само че 11 343 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот - така наречен „ нови земи “, и в концентрационния лагер Треблинка .
„ Нищо не е черно или бяло, би трябвало да преглеждаме всички аспекти на историята “, споделя Йожени. „ И въпреки всичко България е изключение на картата на Европа, а не всички хора във Франция или Германия знаят за това. “
Така идва концепцията на фотографката да снима оживели български евреи, които са избрали да останат в България и след Холокоста.
С тях Йожени се свързва през организацията на евреите в България „ Шалом “ , която подкрепя изложбата дружно със Софийската синагога и КвАРТал Фестивал.
„ Тези хора са живи “
Отначало фотографката стартира да прави единствено портрети. „ После си споделих, че би трябвало да ги съживя. Намерих си преводач и започнах да запитвам хората дали имат остарели свои фотоси, с цел да се види, че са живели, влюбвали са се и са имали фамилии “, споделя Йожени.
Освен през фотоси, посетителите на изложбата се срещат с нейните герои и през фрагменти от изявленията, които да слушат или прочетат. Има и обособен „ ъгъл на пропагандата “, в който са събрани материали от Държавния списък, всяващи ненавист към евреите.
Историите на хората, възприятията им, опитът им - това най-вече допира Йожени, до момента в който стои зад обектива на камерата.
Това е историята на Хаим , чиито другари от учебно заведение до един отпътуват за Израел. Историята на Естер , пребита от служител на реда, тъй като е не запомнила да постави на пуловера си отличителната жълта звезда. Историята на Арон , който едвам тригодишен се среща с татко си, тъй като до тогава той е бил в трудов лагер.
„ Да не забравяме, че те са били деца и младежи. Искали са да играят, да излязат на открито, да се забавляват. А е трябвало да стоят у дома, да се местят в различен град, да преживявят война “, споделя Йожени. „ Затова желаех да ги овластя, да ги показва в цвят. Тези хора са живи. “
„ Най-много ме докосна това, че те не изпитват никаква ненавист и никакво предпочитание за възмездие “, прибавя фотографката. „ Казах си, че в случай че мога да науча нещо от тези хора - това е то. “
Омразата не би трябвало да се толерира
Какво остава с Йожени от работата по плана? Емоциите са прекалено много, с цел да се опишат. Но един нацистки знак, нарисуван на фасадата на постройка, не може да се не помни. Той е доста покрай дома на Виктория - една от показаните в изложбата дами.
„ Тя е трябвало да преживее войната и в този момент вижда този знак до къщата си. Това ме ядосва. Това не би трябвало да се толерира “, споделя фотографката.
Според нея и всички други типове ненавист към малцинства са живи и през днешния ден, по тази причина има заплаха травматичната история да се повтори.
„ За да не допуснем това, би трябвало да почитаме всички култури, да сме учтиви с останалите. Да обръщаме внимание, когато вървим по улицата, да се намесим, когато се случва нещо неправилно “, споделя Йожени.
Нейният метод да помогне за превъзмогването на тази ненавист е изкуството, което допира хората.
И преди Йожени е работила по такива планове - в Тел Авив от всевъзможни вероизповедания, които преследват вълните дружно.
В Сараево пък Йожени работи с на разнообразни места в града - също знаци на неговото разнообразие от етнически и религиозни такъми.
Преди да се посвети на някой нов план, фотографката желае да сътвори азбучник на изложбата „ Последните оживели “. Би интервюирала и български евреи, които са отпътували за Израел след войната.
Но към този момент най-важното е, че изложбата съумява да доближи до хората - изключително до младите измежду тях. Те идват, гледат портретите, слушат интервютата. Вижда се, че имат въпроси, които са останали без отговор през годините в учебно заведение.
А това е явен знак за Йожени и всички актьори - има още доста работа за извършване.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Продадоха пианото, с цел да се храним. Страхувахме се, че ще ни депортират. По две яйца на човек, по едно яйце на евреин. Напомняха ни, че сме разнообразни. Не знам за какво е тази ненавист към евреите. Лошото е, че хората бързо не помнят.
Това са фрагменти от изявленията, събрани в изложбата „ Последните оживели “ . Тя показва истории на евреи от България, които са оживели по време на Втората международна война и Холокоста.
Техният живот е разказан през обектива на една френско-австрийска фотографка - Йожени Софи , която живее сред София и Виена. Портрети, архивни фотоси и аудио изявленията - всички те разплитат травматичните прекарвания на една общественост, за които се приказва прекомерно малко.
Изложбата може да се види до 22 септември от 15 до 20 часа в изложба Espace PORT.A на ул. „ Триадица “ 5 в София, а по-късно и на.
Между Франция, Австрия и България
Майката на Йожени Софи е от Франция , а татко ѝ - от Австрия . За фотографката двете националности са неделими една от друга. Двата езика - също.
Затова Йожени учи интернационална търговия в Страсбург, а снимка - във Виена . Макар да не е първото ѝ обучение, фотографията играе значима роля в живота ѝ от дребна.
„ Обикновено правех фамилните фотоси като тийнейджърка и по тази причина взех решение да изучавам и това “, споделя Йожени за Свободна Европа. След като приключва университета във Виена, тя работи за огромни компании, само че преди няколко години взема решение да стане фотограф на свободна процедура и да се посвети на персонални планове.
После Йожени се мести в София поради нова работа на брачна половинка си, само че не прекъсва връзката си с Виена, където също работи. „ Отначало е мъчно да свикнеш, само че в този момент взимам най-хубавото от всяка от двете страни “, споделя фотографката.
Тя не желае да се обвързва с етикети като актьор - не може да е единствено брачен, туристически или документален фотограф. „ Човек узрява с фотографията си, това не се случва за един ден. Невинаги е елементарно, само че е хубав развой “, споделя Йожени.
Със сигурност обаче сърцето ѝ е в портретите. „ При тях има интеракция с индивида, който снимаш. Говорите, гледате се, движите се един към различен “, споделя тя и прибавя:
„ Създаваш искра в очите на хората. “
Историята на българските евреи
Йожени е еврейка по майчина линия, по тази причина се усеща обвързана с историята и прекарванията на еврейските общности обратно във времето.
Идвайки в България, фотографката е впечатлена от от българските евреи по време на Холокоста . „ За страдание, това не се отнася за всички “, прибавя Йожени.
Евреите от „ старите “ български граници са избавени, само че 11 343 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот - така наречен „ нови земи “, и в концентрационния лагер Треблинка .
„ Нищо не е черно или бяло, би трябвало да преглеждаме всички аспекти на историята “, споделя Йожени. „ И въпреки всичко България е изключение на картата на Европа, а не всички хора във Франция или Германия знаят за това. “
Така идва концепцията на фотографката да снима оживели български евреи, които са избрали да останат в България и след Холокоста.
С тях Йожени се свързва през организацията на евреите в България „ Шалом “ , която подкрепя изложбата дружно със Софийската синагога и КвАРТал Фестивал.
„ Тези хора са живи “
Отначало фотографката стартира да прави единствено портрети. „ После си споделих, че би трябвало да ги съживя. Намерих си преводач и започнах да запитвам хората дали имат остарели свои фотоси, с цел да се види, че са живели, влюбвали са се и са имали фамилии “, споделя Йожени.
Освен през фотоси, посетителите на изложбата се срещат с нейните герои и през фрагменти от изявленията, които да слушат или прочетат. Има и обособен „ ъгъл на пропагандата “, в който са събрани материали от Държавния списък, всяващи ненавист към евреите.
Историите на хората, възприятията им, опитът им - това най-вече допира Йожени, до момента в който стои зад обектива на камерата.
Това е историята на Хаим , чиито другари от учебно заведение до един отпътуват за Израел. Историята на Естер , пребита от служител на реда, тъй като е не запомнила да постави на пуловера си отличителната жълта звезда. Историята на Арон , който едвам тригодишен се среща с татко си, тъй като до тогава той е бил в трудов лагер.
„ Да не забравяме, че те са били деца и младежи. Искали са да играят, да излязат на открито, да се забавляват. А е трябвало да стоят у дома, да се местят в различен град, да преживявят война “, споделя Йожени. „ Затова желаех да ги овластя, да ги показва в цвят. Тези хора са живи. “
„ Най-много ме докосна това, че те не изпитват никаква ненавист и никакво предпочитание за възмездие “, прибавя фотографката. „ Казах си, че в случай че мога да науча нещо от тези хора - това е то. “
Омразата не би трябвало да се толерира
Какво остава с Йожени от работата по плана? Емоциите са прекалено много, с цел да се опишат. Но един нацистки знак, нарисуван на фасадата на постройка, не може да се не помни. Той е доста покрай дома на Виктория - една от показаните в изложбата дами.
„ Тя е трябвало да преживее войната и в този момент вижда този знак до къщата си. Това ме ядосва. Това не би трябвало да се толерира “, споделя фотографката.
Според нея и всички други типове ненавист към малцинства са живи и през днешния ден, по тази причина има заплаха травматичната история да се повтори.
„ За да не допуснем това, би трябвало да почитаме всички култури, да сме учтиви с останалите. Да обръщаме внимание, когато вървим по улицата, да се намесим, когато се случва нещо неправилно “, споделя Йожени.
Нейният метод да помогне за превъзмогването на тази ненавист е изкуството, което допира хората.
И преди Йожени е работила по такива планове - в Тел Авив от всевъзможни вероизповедания, които преследват вълните дружно.
В Сараево пък Йожени работи с на разнообразни места в града - също знаци на неговото разнообразие от етнически и религиозни такъми.
Преди да се посвети на някой нов план, фотографката желае да сътвори азбучник на изложбата „ Последните оживели “. Би интервюирала и български евреи, които са отпътували за Израел след войната.
Но към този момент най-важното е, че изложбата съумява да доближи до хората - изключително до младите измежду тях. Те идват, гледат портретите, слушат интервютата. Вижда се, че имат въпроси, които са останали без отговор през годините в учебно заведение.
А това е явен знак за Йожени и всички актьори - има още доста работа за извършване.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ