Тя излиза на сцената на националната опера в Украйна с

Тя излиза на сцената на националната опера в Украйна с функции в " Шехерезада ", " Лебедово езеро " и " Ромео и Жулиета ", само че през днешния ден заменя балетната пачка с униформа и оръжието на своя умрял брачен партньор. Балерината Леся Воротнюк и нейната молба към света.

Сцената на украинската опера и балет постоянно е завладявала своите фенове с хубост и великолепие. Залата постоянно е била кей за  мозъците и сърцата. Днес постройката е затворена, а сцената е измежду бомбардировките.

" Здравейте, аз съм Олеся, актьор от балета на национална опера на Украйна. Киев е моят дом. Киев моето отечество. Днес се брои следващ ден от пълномащабна война, само че тази война трае към този момент 8 години ", сподели Леся.

Войната лишава най-близкия човек на Леся.

" Моят мъж беше боен. Той воюваше, с цел да отбрани цялостта и суверенитета на страната ни, още през 2014 година в Донецка и Луганска области. През 2019 година той почина по време на военни дейности, водени от Руска Федерация. Много като него изгубиха живота си през последните 8 години ", каза Воротнюк.

Днес красивата коса на Леся е скрита, а изящната й фигура се губи в грубите военни облекла. Животът й претърпява цялостен поврат - от хубост и естетика до тъга и боязън. Съгласява се да приказва, тъй като споделя, че в този момент никой не би трябвало да мълчи. И всеки украински глас би трябвало да стигне до света.

" Русия – върви си вкъщи! Извинявам се, може би твърдо прочувствено го споделям, само че преди броени дни стартира пълномащабна война. Започна с това, че чухме гърмежи на летище Бориспол. Русия стартира да стреля във всички краища на Украйна. Стреля с всичко, с което може. Това е злополука. Ами Харков? Искат да го изтрият от лицето на земята. В момента на знам останало ли е нещо живо в този град... Хората се крият в убежища, не излизат от бункери. Хора се раждат в бункери... Всички нови украинци в този момент се раждат в бункери ", споделя Леся.

Изповедта на Леся продължава. Едва сдържа сълзите си.

" Какво виждам? Питате ме какво виждам? Виждам страданието на хората, виждам по какъв начин стартират да ненавиждат Русия. Русия стреля по къщи, по лечебни заведения, по учебни заведения, по детски градини. При нас умират хора, доста хора, а на лекарите не им стигат ръцете. Не им стигат медикаменти ", каза Воротнюк.

Една история от предишното разрушава сърцето й…

" Сега подкрепям връзка с преподавател-репетитор на нашия спектакъл, тя е на 84 години. Преживяла е предходната международна война. Разказва ми по какъв начин те са криели в окопите към Бабий Яр, под немските обстрели. Тя ми сподели по този начин: Олеся, в този момент е по ужасно. Руснаци са по страшни от немците. Оцелях в онази война, в която не видях подобен смут като днешния ", каза Леся.

Има и една молба…

" Затворете небето ни. Молим Ви, свят - затворете нашето небе. Вие ме питахте виждам ли общо сред армията и балета - виждам, тъй като балетът възпитава мощ на духа ", прикани тя.

Леся мечтае още веднъж да стъпва с деликатност и прелест и моли балетния свят да се сплоти в търсене на положителното. А диалогът приключва с обръщение към въоръжените сили на Украйна.

" Мои обичани, прекланям се пред вас и върша огромен балетен реверанс. Благодаря! ", каза Воротнюк.