Дженифър Лорънс, която обича да разбива старите митове
Тя има няколко блокбъстъра, Оскар и Златни глобуси и обича да схваща " старите легенди ". Тя е актрисата Дженифър Лорънс и е Човек на деня на Свободна Европа.
В най-новият ѝ филм се споделя за самун и рози. За страхове и храброст. За репресии и безконечен кураж. Тя самата обаче не играе в него, а е единствено продуцент.
Става дума за една от най-успешните американски актриси - Дженифър Лорънс, която в неделя показа на Фестивала в Кан новия документален филм Bread and roses ( " Хляб и рози " ), на който е продуцентка.
Филмът споделя за битката на три дами в Афганистан в седмиците след рухването на Кабул под контрола на талибаните преди близо две години. Оттогава режимът на талибаните наложи крайни ограничавания на дамите в страната, като забрани достъпа им до обучение и ограничи опциите им за работа и свободното им напредване.
Режисьорката на кино лентата - афганистанката Сахра Мани го снима скрито, благодарение на скрити камери, като постоянно фотосите са правени в изби и секрети убежища, в които дамите се срещат и разискват опциите за митинг.
Във кино лентата са включени и действителни борби сред дамите и членове на талибаните. В една от обстановките една от афганистанките непосредствено упреква член на организацията, че потиска дамите.
" Казах ти да не приказваш! Ще те убия още тук ", изкрещява ѝ той в отговор.
" Добре, убий ме! Затворихте учебните заведения и университетите! По-добре е да ме убиете! ", дава отговор му тя.
" Сърцето ми биеше толкоз мощно, до момента в който гледах по какъв начин тези дами се опълчват на талибаните ", показа самата Дженифър Лорънс в изявление за Би Би Си.
По думите ѝ документалният филм е плод на личното ѝ предпочитание и това на нейната съпродуцентка Жустин Чиарочи да оказват помощ с нещо, колкото и алегорично, на битката на афганистанките за правдивост. Идеята им е да покажат на света и тази страна от историята, която не се вижда в новините всеки ден - за мощните дами, които " отвръщат на удара ".
" В момента те нямат автономност в границите на своята страна. Затова е толкоз е значимо да им се даде опция да документират личната си история по собствен личен метод ", прибавя още Лорънс.
Преди да стигне до продуцентското място обаче Лорънс събира опит като актриса. Любовта ѝ към това изкуство е още от ранна детска възраст, когато играе в локалния учебен спектакъл.
Първият ѝ същински триумф идва през 2010 година, когато Лорънс е единствено на 20 години. Тогава основната ѝ роля във кино лентата " Зимен подарък " ѝ носи номинация за Оскар, Златен глобус, Сателит и Гилдията на американските артисти. Следват голям брой сполучливи продукции като блокбъстъра " Игрите на глада ", Silver Linings Playbook, който ѝ донесе премията на Академията за най-хубава актриса, American Hustle и други.
Документалният филм Bread and roses обаче не е първият път, в който Лорънс заема позиция по сериозна социална тематика. През всичките години от толкоз сполучливата си кариера актрисата не се опасява да приказва обществено за мястото на дамите в киното, отговорността, която самата тя носи поради известността си и опитите ѝ да бъде позитивен модел за подражателство за младите.
Наскоро тя описа какъв брой значимо е било за нея да изиграе ролята на Катнис в " Игрите на глада " - и да покаже че и дами могат да бъдат основни герои в екшън филми.
" Чувството е толкоз положително, [когато] разбиваш старите легенди ", споделя Лорънс.
В най-новият ѝ филм се споделя за самун и рози. За страхове и храброст. За репресии и безконечен кураж. Тя самата обаче не играе в него, а е единствено продуцент.
Става дума за една от най-успешните американски актриси - Дженифър Лорънс, която в неделя показа на Фестивала в Кан новия документален филм Bread and roses ( " Хляб и рози " ), на който е продуцентка.
Филмът споделя за битката на три дами в Афганистан в седмиците след рухването на Кабул под контрола на талибаните преди близо две години. Оттогава режимът на талибаните наложи крайни ограничавания на дамите в страната, като забрани достъпа им до обучение и ограничи опциите им за работа и свободното им напредване.
Режисьорката на кино лентата - афганистанката Сахра Мани го снима скрито, благодарение на скрити камери, като постоянно фотосите са правени в изби и секрети убежища, в които дамите се срещат и разискват опциите за митинг.
Във кино лентата са включени и действителни борби сред дамите и членове на талибаните. В една от обстановките една от афганистанките непосредствено упреква член на организацията, че потиска дамите.
" Казах ти да не приказваш! Ще те убия още тук ", изкрещява ѝ той в отговор.
" Добре, убий ме! Затворихте учебните заведения и университетите! По-добре е да ме убиете! ", дава отговор му тя.
" Сърцето ми биеше толкоз мощно, до момента в който гледах по какъв начин тези дами се опълчват на талибаните ", показа самата Дженифър Лорънс в изявление за Би Би Си.
По думите ѝ документалният филм е плод на личното ѝ предпочитание и това на нейната съпродуцентка Жустин Чиарочи да оказват помощ с нещо, колкото и алегорично, на битката на афганистанките за правдивост. Идеята им е да покажат на света и тази страна от историята, която не се вижда в новините всеки ден - за мощните дами, които " отвръщат на удара ".
" В момента те нямат автономност в границите на своята страна. Затова е толкоз е значимо да им се даде опция да документират личната си история по собствен личен метод ", прибавя още Лорънс.
Преди да стигне до продуцентското място обаче Лорънс събира опит като актриса. Любовта ѝ към това изкуство е още от ранна детска възраст, когато играе в локалния учебен спектакъл.
Първият ѝ същински триумф идва през 2010 година, когато Лорънс е единствено на 20 години. Тогава основната ѝ роля във кино лентата " Зимен подарък " ѝ носи номинация за Оскар, Златен глобус, Сателит и Гилдията на американските артисти. Следват голям брой сполучливи продукции като блокбъстъра " Игрите на глада ", Silver Linings Playbook, който ѝ донесе премията на Академията за най-хубава актриса, American Hustle и други.
Документалният филм Bread and roses обаче не е първият път, в който Лорънс заема позиция по сериозна социална тематика. През всичките години от толкоз сполучливата си кариера актрисата не се опасява да приказва обществено за мястото на дамите в киното, отговорността, която самата тя носи поради известността си и опитите ѝ да бъде позитивен модел за подражателство за младите.
Наскоро тя описа какъв брой значимо е било за нея да изиграе ролята на Катнис в " Игрите на глада " - и да покаже че и дами могат да бъдат основни герои в екшън филми.
" Чувството е толкоз положително, [когато] разбиваш старите легенди ", споделя Лорънс.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ