Тя има любовни афери и с мъже, и с жени.

Тя има любовни афери и с мъже, и с дами. Бяга от нацистите, признава Америка за собствен дом: немската актриса Марлене Дитрих умира преди 30 години, само че ни оставя значими уроци. Пет неща, които можем да научим от нея:

Икона на Ваймарската република, холивудска звезда, бежанка, хуманистка, само че и жена, която доста добре знае по кое време би трябвало да слезе от огромната сцена. На 6 май се навършват 30 години от гибелта на огромната Марлене Дитрих. Ето какво можем да научим от нея:

1. Обичай който искаш

Марлене Дитрих е имала любовни афери и с мъже, и с дами. И в никакъв случай не го е крила. Нейната бисексуалност наподобява нито я е тормозила, нито е предизвиквала бурни публични полемики. Когато няколко години преди гибелта ѝ режисьорът и артист от австрийско-швейцарски генезис Максимилиан Шел я попитал за секса с дами, тя дала отговор сбито: " Ах, знаете ли, при мъж и жена мъжът ляга върху дамата и нещата се случват, нали по този начин? Същото е и с две дами. "

Марлене Дитрих беше жена, която обичаше намерено и напълно естествено и двата пола - нещо, което и до през днешния ден не е нещо естествено. Но също и асексуалните връзки не са ѝ били непознати: Марлене Дитрих е била влюбена в американския публицист Ърнест Хемингуей, който споделял възприятията ѝ. Те обаче си останали единствено на лист хартия - в писмата, които си пишели.

2. Правилата са, с цел да бъдат нарушавани

Неслучайно тя е считана за фешън икона: Марлене Дитрих се появява в обществото с дрехи, които са считани за чисто " мъжки ". Така да вземем за пример в първия си холивудски филм ( " Мароко ", 1930) тя носи смокинг и целува друга жена. И двете неща в никакъв случай преди този момент не са виждани на огромния екран: жена в смокинг, и жена да целува жена. Има и доста нейни фотоси, на които тя е с панталон и вратовръзка. А един чисто мъжки аксесоар даже я трансформира в мечтан полов обект: на една от най-известните си фотоси Дитрих е с жартиери и носи цилиндър - в сцена от немския филм от 1930 " Синият ангел ", с който тя става известна.

Тя се усеща еднообразно добре и в двата фешън свята и постоянно се облича в костюми с панталон. В някои фешън лексикони той даже попада под името " Панталон Марлене ". Същевременно не престава да носи и рокли и да се гримира.

Марлене Дитрих в " Синия ангел "

3. Наблюдавай политиката, бъди на страната на демокрацията

За разлика от други свои сътрудници от времето на Ваймарската република (1918-1933) Марлене Дитрих е срещу пропагандата на националсоциалистите. През 1930 година тя приема поканата от Холивуд и дружно с любовника си Йозеф декор Щернберг, който е режисьор на кино лентата " Синият ангел ", отпътува за Калифорния. Но тя продължава да поддържа контакт със брачна половинка си Рудолф Зибер, с който остават женени чак до гибелта му.

Докато немската режисьорка Лени Рифенщал снима пропагандни филми за националсоциалистите, по време на войната Марлене Дитрих е на страната на американците. През 1939 година тя се отхвърля от немското си поданство и приема американското. След като приятелят ѝ Жан Габен постъпва във френската войска, Марлене обикаля Европа, с цел да пее пред американските бойци. За тази своя поддръжка тя е удостоена с рицарско звание на френския задграничен легион, а в Съединени американски щати получава през 1947 ордена " Медалът на свободата " - най-високото отличие за цивилни жители. Впрочем, същият медал получи и немската канцлерка Ангела Меркел - от президента Барак Обама.

В Германия, където значително хора са я считали даже за предателка, признанието закъснява: чак през 2002 година посмъртно Марлене Дитрих е оповестена за почетна гражданка на Берлин.

4. Да знаеш по кое време е настъпил краят

Марлене Дитрих се пристрастява към алкохола и избрани лекарства. Края на живота си прекарва в Париж, където се отдръпва от обществените събития. Но тя знае чудесно по кое време би трябвало да го направи: след едно пострадване през 1975 Дитрих приключва театралната си активност, а три години по-късно е и последното ѝ присъединяване във филм. Тя даже отхвърля да бъде снимана в документалния филм " Марлене " на Максимилиан Шел, който не съумява да я убеди да застане пред камерата. Имено пред него тя произнася известната си фраза " I`ve been photographed to death " - че е била снимана " до гибел ". Особено във времето на селфитата, Инстаграм и ТикТок, когато младежи сами разгласяват свои фотоси в интернет, с цел да бъдат оценени от другите, отводът на Марлене Дитрих да застане пред камерата е равностоен на акт на опозиция. Както и това да знаеш по кое време би трябвало да слезеш от сцената.

Марлене Дитрих през 1955

5. Да останеш жител на света

Национализмът и патриотизмът са ѝ непознати. Когато Максимилиан Шел я пита по време на фотосите на документалния филм " Марлене " за какво се е преместила в Париж, тя споделя, че се усеща еднообразно добре и в Париж, и в Ню Йорк, и че продължава доста да пътува. " Имам усеща към хората, не към градовете ", споделя тя.

Но в това време Марлене Дитрих не се усеща без татковина. " Америка е същинският ми дом. Там ме одобриха, когато дойдох, там живее щерка ми, там е фамилията ми. "

Трийсет години след гибелта ѝ тя продължава да бъде един тип пример и през днешния ден, в 21-ви век: тя е образец за съумяла жена и гражданка на света, която прекатурва визиите за обичайна роля на половете и в спешни времена застава твърдо на страната на хуманизма и демокрацията.

***
Вижте и тази фотогалерия от архива ни: