Лекоатлетката Девора, която вярва в белите чорапи и големите мечти
Тя има десетки аргументи да приказва със самочувствие за достиженията си. В сбирката ѝ личат медали от национали и интернационалните първенства- Балканиади, кросове и надпревари на писта. Има и три поредени победи на 10 км в Софийския маратон. Най-голямата ѝ фантазия е да чуе българския химн, до момента в който стъпва на европейски подиум.
Пътят до такава степен обаче не е елементарен.
Първите ѝ стъпки в спорта са на 11-годишна възраст, когато стартира да практикува насочване. Пробва разнообразни дисциплини - лятото насочване с колоездене, а през зимата - ски тичане и биатлон. На 17 години обаче нещо в нея я води към леката атлетика.
Днес Девора Аврамова е част от тима на.
Срещаме се с нея, с цел да опише за компликациите по пътя, на какво я учи спорта и да опита да ни въодушеви.
След като приключва гимназия, Девора сменя треньора по лека атлетика, само че не и спорта - вкарва още повече конструкция в подготовката си и стартира да изпитва задоволство от постоянството. “Бягането ме учи на независимост. На това да се развличам с компликациите. И най-много - да не разрешавам на неприятните моменти да ме обхванат. ”
Междувременно от Габрово, Девора поема към Стара Загора, където приключва специалността “Рехабилитатор ”, а по-късно и втори бакалавър за преподавател по физическо образование. Комбинацията сред доктрина и процедура построява в нея постоянен мост сред придвижването и науката за човешкото тяло.
Бягане, само че не само…
Девора разказва всекидневието си като много еднакво. Режимът ѝ е строго структуриран- утринна подготовка, следобедна подготовка, отмора, храна, възобновяване. “За някои хора може да е скучно, само че на мен си ми харесва. ”
Когато спортът е цялото ти всекидневие и посвещаваш огромна част от времето си на тренировките, ученето се трансформира във тип разтоварване, споделя тя. “Учението е това, което ме разнообразява от бягането и ме изкарва от рутината. ”
Не липсва и обществената страна. Девора поддържа близки връзки с тима си - хората, с които дели тренировки, победи и разочарования. А приятелите ѝ от други градове ѝ припомнят, че светът не се върти единствено към спортната форма и когато графикът разреши прекарва време с тях.
Из мислите на един бегач
Докато човек бяга си мисли за всичко допустимо - прострял ли е прането, в какъв брой часа би трябвало да става на следващия ден или какъв брой още километра му остават до края. Девора споделя, че мозъкът и шари, когато не бяга в спортна среда.
“По време на съревнование си на цялостен фокус, нямаш време да мислиш и изпадаш във тип медитативно положение. Ако не тичам в спортна среда- по време на тренировки да вземем за пример, мисля за всичко- по какъв начин да си наредя всекидневието, за проблемите си или превъртам на разум последната ария, която съм слушала, ” смее се.
Зад кулисите
Какво е съревнование насмалко поверие? Като много други спортисти, Девора също има своя обред преди огромния ден. “Нося едни избрани бели чорапи по време на всяко съревнование и имам вяра, че ми носят шанс. Но за мен е доста значима леката атмосфера преди старта и по тази причина разгадавам доста на съотборниците си. ”
Преди да е почнало едно съревнование, Девора е наясно, че ще има сложни моменти. “Още от стартовата линия знаеш, че ще има спешна обстановка и знаеш, че ще боли. Но всичко, което правиш в този миг е да се бориш със себе си. ”
Но постоянно идва моментът, когато човек “прегрява ” от тренировки и надпревари. Много е значимо да знаете по кое време да си даде отмора и да заредите батериите по различен метод. Девора зарежда своите акумулатори у дома. “Стоя си у дома при баба, загъвам се, вършим си кафе и палачинки и дружно се любуваме на спокойствието. ” А в случай че има потребност от малко по-динамична отмора се среща с приятелките си от Габрово.
Да откриеш твоето
“За мен ASICS FrontRunner беше някаква загадка, тъй като аз съм от ‘провинцията’, а множеството FrontRunner-и са софиянци. Притеснявах се дали ще бъда призната от другите, обикновено за моята интровертна душа. ” Там обаче Девора открива освен съотборници, само че и най-земните, топли и вдъхновяващи бегачи. “Радвам се, че ми се случи, тъй като се срещнах с толкоз хубави и цветни хора. ”
Като спортист, отдал живота си на бягането, тя приема резултатите по-лично, когато не са удовлетворяващи. “Състезаваш ли се професионално, времето демонстрира какъв брой си добър и часовникът се трансформира в най-големия ти съдник. Искаш да си по-бърз и по-бърз. ” Да бъде част от тима на ASICS FrontRunner я учи на нещо ново.
Докосвайки се до слънчевите хора от ASICS FrontRunner, Девора съумява да схване бягането като нещо, което не е на живот и гибел.
Като всеки бегач, Девора също има обичани обувки - NOVABLAST 4 са нейния безпорен любимец. “Тези маратонки са най-верният ми сателит във всяка една подготовка и съревнование, предходна съм през доста провокации с тях и естествено, наподобяват хубаво, ” смее се Девора. За оптимален комфорт предлага NIMBUS 25, а когато желае да даде всичко от себе си се доверява на серията на METASPEED.
Големите фантазии
“Да ходя напред и да демонстрирам по-добри персонални резултати постоянно е главната цел, това демонстрира, че се развиваш. ” Девора знае, че ще стигне до маратон, макар че леко се ужасява от дистанцията. За нея това би било огромно предизвикателство и гледа на маратонците като на извънземни, на които се възхищава.
Любим неин бегач споделя “Всеки човек, който бяга минава през едни и същи стадии, само че с друга скорост. ” Тя не гони просто победи - тя бяга, с цел да бъде себе си. За Девора бягането е израз на независимост, неизменност и честност към пътя, който тя сама е избрала.
Пътят до такава степен обаче не е елементарен.
Първите ѝ стъпки в спорта са на 11-годишна възраст, когато стартира да практикува насочване. Пробва разнообразни дисциплини - лятото насочване с колоездене, а през зимата - ски тичане и биатлон. На 17 години обаче нещо в нея я води към леката атлетика.
Днес Девора Аврамова е част от тима на.
Срещаме се с нея, с цел да опише за компликациите по пътя, на какво я учи спорта и да опита да ни въодушеви.
След като приключва гимназия, Девора сменя треньора по лека атлетика, само че не и спорта - вкарва още повече конструкция в подготовката си и стартира да изпитва задоволство от постоянството. “Бягането ме учи на независимост. На това да се развличам с компликациите. И най-много - да не разрешавам на неприятните моменти да ме обхванат. ”
Междувременно от Габрово, Девора поема към Стара Загора, където приключва специалността “Рехабилитатор ”, а по-късно и втори бакалавър за преподавател по физическо образование. Комбинацията сред доктрина и процедура построява в нея постоянен мост сред придвижването и науката за човешкото тяло.
Бягане, само че не само…
Девора разказва всекидневието си като много еднакво. Режимът ѝ е строго структуриран- утринна подготовка, следобедна подготовка, отмора, храна, възобновяване. “За някои хора може да е скучно, само че на мен си ми харесва. ”
Когато спортът е цялото ти всекидневие и посвещаваш огромна част от времето си на тренировките, ученето се трансформира във тип разтоварване, споделя тя. “Учението е това, което ме разнообразява от бягането и ме изкарва от рутината. ”
Не липсва и обществената страна. Девора поддържа близки връзки с тима си - хората, с които дели тренировки, победи и разочарования. А приятелите ѝ от други градове ѝ припомнят, че светът не се върти единствено към спортната форма и когато графикът разреши прекарва време с тях.
Из мислите на един бегач
Докато човек бяга си мисли за всичко допустимо - прострял ли е прането, в какъв брой часа би трябвало да става на следващия ден или какъв брой още километра му остават до края. Девора споделя, че мозъкът и шари, когато не бяга в спортна среда.
“По време на съревнование си на цялостен фокус, нямаш време да мислиш и изпадаш във тип медитативно положение. Ако не тичам в спортна среда- по време на тренировки да вземем за пример, мисля за всичко- по какъв начин да си наредя всекидневието, за проблемите си или превъртам на разум последната ария, която съм слушала, ” смее се.
Зад кулисите
Какво е съревнование насмалко поверие? Като много други спортисти, Девора също има своя обред преди огромния ден. “Нося едни избрани бели чорапи по време на всяко съревнование и имам вяра, че ми носят шанс. Но за мен е доста значима леката атмосфера преди старта и по тази причина разгадавам доста на съотборниците си. ”
Преди да е почнало едно съревнование, Девора е наясно, че ще има сложни моменти. “Още от стартовата линия знаеш, че ще има спешна обстановка и знаеш, че ще боли. Но всичко, което правиш в този миг е да се бориш със себе си. ”
Но постоянно идва моментът, когато човек “прегрява ” от тренировки и надпревари. Много е значимо да знаете по кое време да си даде отмора и да заредите батериите по различен метод. Девора зарежда своите акумулатори у дома. “Стоя си у дома при баба, загъвам се, вършим си кафе и палачинки и дружно се любуваме на спокойствието. ” А в случай че има потребност от малко по-динамична отмора се среща с приятелките си от Габрово.
Да откриеш твоето
“За мен ASICS FrontRunner беше някаква загадка, тъй като аз съм от ‘провинцията’, а множеството FrontRunner-и са софиянци. Притеснявах се дали ще бъда призната от другите, обикновено за моята интровертна душа. ” Там обаче Девора открива освен съотборници, само че и най-земните, топли и вдъхновяващи бегачи. “Радвам се, че ми се случи, тъй като се срещнах с толкоз хубави и цветни хора. ”
Като спортист, отдал живота си на бягането, тя приема резултатите по-лично, когато не са удовлетворяващи. “Състезаваш ли се професионално, времето демонстрира какъв брой си добър и часовникът се трансформира в най-големия ти съдник. Искаш да си по-бърз и по-бърз. ” Да бъде част от тима на ASICS FrontRunner я учи на нещо ново. Докосвайки се до слънчевите хора от ASICS FrontRunner, Девора съумява да схване бягането като нещо, което не е на живот и гибел.
Като всеки бегач, Девора също има обичани обувки - NOVABLAST 4 са нейния безпорен любимец. “Тези маратонки са най-верният ми сателит във всяка една подготовка и съревнование, предходна съм през доста провокации с тях и естествено, наподобяват хубаво, ” смее се Девора. За оптимален комфорт предлага NIMBUS 25, а когато желае да даде всичко от себе си се доверява на серията на METASPEED. Големите фантазии
“Да ходя напред и да демонстрирам по-добри персонални резултати постоянно е главната цел, това демонстрира, че се развиваш. ” Девора знае, че ще стигне до маратон, макар че леко се ужасява от дистанцията. За нея това би било огромно предизвикателство и гледа на маратонците като на извънземни, на които се възхищава.
Любим неин бегач споделя “Всеки човек, който бяга минава през едни и същи стадии, само че с друга скорост. ” Тя не гони просто победи - тя бяга, с цел да бъде себе си. За Девора бягането е израз на независимост, неизменност и честност към пътя, който тя сама е избрала.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ