Тя го вижда за първи път в Гърция, той среща

Емануела Толева и Андрей Арнаудов: Рядко се караме, но винаги прилича на война

Тя го вижда за първи път в Гърция, той среща две високи и доста красиви девойки в гардеробна на Тв7, без да знае, че ще се ожени за едното

Емануела: Обичам и вечерите, и сутрините, и всичкото време, в което сме дружно

Андрей: Тя ме чака с вечеря и едно крещящо и тичащо във всички направления 5-годишно момче до нея

24×24 е новата ни графа, с която „ 24 часа “ влиза освен в 2024 година, само че и в дълбоките, от време на време спокойни, различен път бурни води на човешките връзки.

В нея ще каним известни „ дуети “ – в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото сред тях ще е едно – ще са умни, надарени и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се опасяват да бъдат откровени.

Всеки от двамата ще дава отговор на общо 24 идентични и персонални въпроса – една занимателна, само че и провокативна опция човек да забави темпото и да си напомни за какво обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели – късмет да ги опознаят по-отблизо.

Първите ни посетители са тв продуцентът Андрей Арнаудов и красивата му брачна половинка Емануела Толева, която работи в компанията му „ Междинна станция “. Двамата са дружно от 8 години и имат 5-годишен наследник Васил.

Какво най-вече цените в половинката?

Емануела Толева: Няма да изреждам персоналните му качества, за мен те са доста. Най-много обаче оценявам това, че думата му на две не става. Пример, който съм видяла още от дете от дядо ми и несъмнено по тази причина толкоз оценявам.

Андрей Арнаудов: Най-много оценявам, че Еми почита персоналното ми пространство и нещата, изключително професионалните, които са значими за мен. Любовта без доверие и схващане няма по какъв начин дълготрайно да работи.

А какво ви нервира?

Емануела: Често желае да менажира моето време и схващане за това по какъв начин и в какъв ред да се случи нещо по отношение на неговото схващане. Ако може това да е на момента, той ще е най-щастлив! (Смее се.)

Андрей: Много е припряна и постоянно бърза. Леко налудничаво е от моя страна това да ме нервира, тъй като и аз съм подобен. Разликата е, че във значимите моменти аз забавям, а тя към момента не се е научила на това.

Емануела и Андрей театралничат на фона на цъфнала магнолия.

Кои са трите най-любими негови/нейни неща?

Емануела: 1) Тефтерът му, в който по леко демодиран за мен, само че доста обаятелен табиет той си написа всички задания за деня.

2) Очилата му.

3) И дано да разчупим с едни патладжани, сготвени по всевъзможен метод.

Андрей: Ако разбирам вярно, става дума за предмети, нали? Слънчеви очила, цветя и чаша с вряло кафе.

Коя е случката с него/нея, която в никакъв случай няма да забравите?

Емануела: Непосилно е за мен да помня лица и дати, само че всичко, обвързвано с най-важните за мен хора, е незабравимо. Сигурно и той ще се изненада по какъв начин помня всичко – от първата ни среща та чак до през днешния ден.

Андрей: Всяко наше пътешестване е незабравимо. Ние живеем, с цел да пътуваме. Не разбираме хората, които могат да си изкарват по 10-15 дни у дома, без да се постанова. Това би бил призрачен сън и за двама ни.

Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?

Емануела: Всичко избираме дружно. Без музиката. Нея си я чувам сама. Аз съм меломан! Васко (синът им – бел.ред.)прилича на мен в това отношение и знае наизуст всички мои обичани песни. Някои пее чисто фонетично, само че не се отхвърля!

Андрей: Храната дружно, филмите дружно, пътуванията дружно. Музика слуша основно тя. Аз до трийсетия си рожден ден взех съвсем всичката си музика за този живот.

Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте дружно?

Емануела: Обожавам всички наши пътувания, само че както скоро четох някъде – “животът не е времето, в което пиете коктейла си на брега на морето, до момента в който сте на почивка. Животът ви е във всекидневните привички и във времето, което прекарвате със фамилията си вкъщи. Например, до момента в който вечеряте ”.

В този ред на мисли обичам и вечерите, и сутрините, и всичкото време, в което сме дружно.

Андрей: Почивните дни, лятото, далечните пътувания и всеки момент в Италия!

Емануела Толева и Андрей Арнаудов в обичаната им Италия

Какво помните от първия път, в който го/я видяхте?

Емануела: Всеки от нас беше с различен сътрудник тогава. Беше в Гърция. През разум не ми е минавало, че ще имаме семейство и ще му родя дете.

Андрей: Беше в една гардеробна по времето на Тв7. Видях две доста високи и красиви девойки (близначките Емануела и Доротея – бел.ред.), само че въобще не ми е минало през мозъка, че едната ще ми стане жена. После мина доста време, до момента в който действително се запознахме.

Кога разбрахте, че го/я обичате?

Емануела: Трябваше ми малко време. Вече можех да разграничавам влюбване от обич.

Андрей: Мисля, че изначало го знаех, само че ми трябваха няколко месеца да си допускам. (Смее се.)

Знаете ли кой е обичаният му/ѝ филм, книга, цвят?

Емануела: Филм – La Vita e bella ( “Животът е прелестен ” на Роберто Бенини – бел.ред.), книга – не, цвят – оранжев.

Андрей: Филм – не, книга – не, цвят – черен.

Кое е най-голямото разграничение в характерите ви?

Емануела: Много си приличаме, дори не мога да се сетя.

Андрей: Аз съм мъж, а тя е жена, това въпреки всичко са си две разнообразни планети!

По какво си наподобявате най-вече?

Емануела: В светоусещането. Мирогледите ни доста си наподобяват, по този начин се и познахме първоначално. И двамата почитаме персоналното пространство на другия. Ама същински!

Андрей: По ужасно доста неща. Темпо, предпочитание за прекарвания, любознание към живота, неспокойствие, дисциплинираност, доста, доста неща.

Болка или прекарване, което бихте лишили от другия, в случай че можете?

Емануела: Винаги, когато Андрей усеща болежка или има тягост, бих дала и направила всичко да облекча прекарването му. Мисля, че това е доста естествено, когато имаш възприятие на любов към даден човек. А аз обичам доста Андрей!

Андрей: Страхът ѝ от заболявания, и от края.

Как се трансформира любовта ви във времето?

Емануела: Обичаме се повече и се разбираме повече един различен.

Андрей: Мисля, че се обичаме повече с времето.

Как се променихте вие в тази обич?

Емануела: Променила съм се сигурно. Може би той би трябвало да отговори на този въпрос. Важно е, че измененията не са ми тежали и са се случили незабелязано.

Андрей: Трудно е да се каже, доста се трансформирах, само че освен поради нея. Аз още преди този момент бях почнал да се трансформирам. Но тя ме научи да не пребивавам самичък. Въпреки че аз постоянно съм имал дами до себе си, за пръв път съм част от семейство с нея.

Как бихте описали колегата си на различен човек?

Емануела: Не желая да го разказвам на никого… Това си е моят Андрей. (Смее се.)

Андрей: Не виждам причина да я разказвам на други хора.

Какво не бихте дали прошка на другия?

Емануела: Може би една от измененията в мен през годините е, че престанах да бъда последна. Не зная дали има такова нещо и в случай че има, какво е то. Искрено не желая да мисля в тази посока.

Андрей: Не знам. Мисля, че не е добре да се споделя, че има непростими неща. Надявам се да не го ревизираме в действителността.

Какво не бихте дали прошка на себе си в връзките с другия?

Емануела: И двамата търсим виновността в себе си, от време на време и без мотив. Често се самобичувам без всевъзможен аргумент. Мисля, че това е признак.

Андрей: Аз съм човек, който непрекъснато се самонаказва и е неудовлетворен от себе си. Когато върша неточности, се старая да намирам сили откровено да се извиня. Голяма част от хората ги е боязън от това.

Защо го/я обичате?

Емануела: Не зная, просто го обичам… Заради всичко, което е.

Андрей: Не би трябвало този въпрос да има един отговор. Мисля, че изобщо не би трябвало да си го задаваме.

Как посрещате колегата си, когато се прибира вкъщи вечер?

Емануела: С усмивка. Изпитвам наслада, когато се прибере вечер вкъщи. Е, и с вечеря. Понякога ме предизвестява внимателно и завоалирано, че е тръгнал към у дома, с цел да си знам, че е доста гладен и е време да сложа масата! (Смее се.)

Андрей: Тя ме посреща. Аз постоянно се прибирам финален. Чака ме с вечеря и едно крещящо и тичащо във всички направления 5-годишно момче до нея.

Емануела и Андрей Арнаудов на екскурзия със сина им Васил

Какво обичате да вършиме дружно и какво всеки избира да прави самичък?

Емануела: Никога не сме имали проблем или какъвто и да е проблем по отношение на времето, което прекарваме дружно или всеки поотделно.

И двамата обичаме да прекарваме време и дружно, и всеки самичък със себе си, с заниманията си или с приятелите си. Това е едно от нещата, които доста оценявам във взаимоотношенията ни.

Андрей: Стараем се всеки да има персонално пространство. Обичам да оставам самичък, когато имам проблеми. Проблемите са си мои, насладите би трябвало да са общи. Не тъй като тя не се интересува от грижите ми, а тъй като аз съм подобен.

Чувствате ли се свободни във връзката си – да бъдете себе си, да имате собствен другарски кръг и занимания?

Емануела: Да, мисля, че това да чувстваш независимост, е значимо.

Андрей: Да! И считам, че това е доста здравословно. Хората, които са непрекъснато залепени, ме ужасяват. Аз и с приятелите съм по този начин от дете. Хубавото е, че и тя мисли като мен.

Как реагира сътрудникът ви, когато му съобщавате неприятна вест?

Емануела: Генерално Андрей е подкрепящ. Понякога подценява моите женски прекарвания и проблеми, само че май това е доста обикновено. Мъж!

Андрей: Подкрепя ме, само че от време на време, когато имам проблеми и съм нервозен, и тя става леко нападателна.

За какво се карате най-често и по какъв начин решавате разногласията?

Емануела: За тези съвсем 8 години имаме няколко доста шумни кавги. Сигурно се броят на пръстите на двете ръце, само че както към този момент загатнах, аз помня всичко с Андрей. Тях също. Ето това е огромна наша разлика, в този момент се сетих. Той има доста къса памет за свадите, аз помня и съм в страстта по-дълго. Тук той би споделил: “Нормално, дамите са по-злопаметни! ”.

Андрей: Рядко, само че доста бурно се караме. Няма избрана тематика. Различни са аргументите, само че постоянно наподобява на война.

Има ли табиет, който желаете другият да промени?

Андрей: Аз за нея – да е по-малко безредна, по-подредена, а тя за мен, допускам – да не поставям прилагателни, когато съм ядосан.