Възхвала на жената в галерия „Финес“ с изложбата „Тя“ на Румен Статков
„ Тя “ е вълнуващо премеждие из загадачната женска природа, през което ни превеждат 45 маслени платна – определени женски портрети, Това е 90-ата подред галерия на известния художник.
„ Имало е обстановки, в които не можеш да кажеш дали обликът е мъж или жена, изключително в цикъла „ Между небето и земята “. Там се появяват едни големи лица, които излъчват разнообразни положения и съвсем си приказват. Беше доста необичайно. Всичко зависи от тематиката, в която съм попаднал. Истината е, че този облик е нещо, което аз по този начин и не мога да си обясня, само че постоянно съм се стремял да се доближа някак си до него. Той излъчва одушевеност, разсъдък, непорочие, успокоение, сякаш някакво голямо знание за всички нас и изобщо за света, някакъв галактически разсъдък. Имам възприятието, че този облик следи и мен. Фактът, че се пробвам да го обрисувам от толкоз години приказва самичък по себе си за това. Но не всеки път стигам докрая. Все отново не преставам да го преоткривам, постоянно, когато усетя наличието му. Сега към този момент на тези години считам да се докосна колкото се може по-близо до него “, безапелационен е художникът.
Той показа и какво желае да доближи до публиката като страст и обръщение посредством този облик.
„ Може би да й заприказва и тя да усети живото в него, отношението, този взор, излъчващ разсъдък. Много ми се желае да съм съумял ненапълно да обрисувам този облик, с цел да може да го предам на хората по някакъв метод. Сега се сещам по какъв начин Ван Гог рисува и споделя - „ Аз го виждам по този метод и би трябвало да го направя по този начин, че да могат и другите хора да го виждат по същия метод “, по какъв начин той разгражда цветовете, по какъв начин употребява галактическите цветове. Тоест всеки един художник има някакво обръщение и блян да нарисува нещо, което не е правено до момента. Независимо от това, че при портрета човек няма доста накъде да бяга, въпреки всичко се рисува едно лице, което стои против тебе, има опция обликът да бъде променян “, акцентира художникът.
Стремежът на Румен Статков е посредством този облик, който ни сервира, с неговата мощ, омагьосване и сила, да ни накара да се замислим надълбоко, да преразгледаме целите си, да се вгледаме в себе си и да се върнем към човещината, към онази възвишена ценностна система, която ни е заложена изначално от Бога.
„ Давам си сметка, че самите ние би трябвало да се доближим до този облик, тъй като сега човечеството е позволило толкоз доста неточности. Съсипахме природата, алчността на индивида стигна до такива безобразия, всички виждаме – войни, вируси, радиация. Вече живеем във века на войната. Най-много войни има в нашия век. На всичкото от горната страна продължаваме сами против себе си да вървим, тъкмо противоположното на този облик, който аз виждам. Разпиляваме всичко, което ни е обещано. Може би там някъде ще си помисля за някакво обръщение още веднъж и още веднъж “, сподели още Румен Статков.
На въпрос дали е съумял въпреки всичко да разгадае женската природа, изследвайки този облик години наред, той отговори прочувствено:
„ Това е едно голямо разнообразие. Толкова са разнообразни всички дами по света. Те са разнообразни като визия, като знание, като разсъдък. Един мъж се стреми към избрана група от женското съсловие. Някои дами са доста напреднали в своето развиване, други не са толкоз, обаче те пък носят нещо друго, съхранили са нещо човешко да речем, към момента неомърсено. Това голямо разнообразие аз съм го следил през всички години. Нормално е, тъй като художникът е човек, който следи и пресъздава, пресътворява и природа, и хора. Наистина портретът е най-сложният род в изкуствата. Знаем, че и във фотографията, и в литературата да изградиш един облик е много комплицирано. Аз се вълнувах през всички години, наблюдавайки дамите “.
Румен Статков напомни, че неслучайно преди доста години е основал цикъла „ Жените на света “.
„ Започнах с картини на „ първите дами “. Бях нарисувал даже Ева, Хера, Майката Земя, т.е. пробвах се да се докосна до най-най-изначалното. Там, сякаш, се вижда това голямо достойнство и по-скоро майчинството. Но да създадеш цялостен един свят, не е лесна работа. Помня, че портретът на Хера беше доста забавен. Направих портрет и на Еос – Богинята на зората, и й сложих книги в ръката, тъй като си споделих, че освен утрото е ново начало, само че също по този начин знанието, книгата, която държи, е нещо ново. Намесих ето такива неща, които да ми оказват помощ да изразя по-добре облика и да има обръщение в него. Картините не бяха инцидентни. След това проучвах дамата от другите цивилизации – каква е азиатката, каква е египтянката, каква е европейката и така нататък Наистина се получи една доста хубава и забавна серия, само че за жалост в актуалната галерия няма нито една картина от нея, тъй като всички към този момент са отишли някъде, те са продадени или подарени. Няма по какъв начин да я възстановя към този момент “, показа Румен Статков.
Известният създател направи и самобитна ретроспекция на своя креативен път през годините.
„ Връщайки се обратно във времето и виждайки всичко, през което съм минал, след „ Жените на света “ бях направил опит за портрет на България. Там наблюдавах пък няколко женски облика, които са доста присъщи за нас българите. След това попаднах, напълно обикновено, в този цикъл „ Каменната книга на България “. Там пък се разрових из цялата история. След това минах през тракийската непреходност. Създадох серията „ Импресия “, една концепция на нов Романтизъм, скрита непреходност. Това са все изложения, които се случиха, откакто бях посочил към този момент моите послания към света. Всъщност аз започнах в обратна посока “, описа художникът.
Говорейки за посланията на художниците, той даде образец с Франсиско Гоя.
„ Гоя първоначално рисува по всички кралски дворове и прави какви ли не композиции. Но в последна сметка най-после той нарисува най-силния си графичен цикъл „ Послание към света “ ( 30 произведения, рисувани в продължение на към 7 години), за което го гонят и преследват на края на живота му. Аз направих противоположното. Аз се появих с „ Посланието към света “, което предизвестява всички хора за това, че ще се случи нещо неприятно, за кръговрата на живота. Там е и наказване за алчността, там е и „ Страшният съд “. Там е непрекъснато под наблюдаване целият Космос. Там е съвременникът, впримчен в мрежата на безкрайността. Там са чудовищно метафизичен разсъждения, на които не им обърнахме внимание, тъй като в тези години България беше в преход, имаше мутренски времена, не се чуваше гласът на изкуството някак. Като разбрах къде съм попаднал, започнах да дълбая и в историята и минах през всички цикли. Настоящата галерия е нещо друго от, както го казахме, „ Тя “ – войната, алчността, лъжата, подлостта. Не е това, а тъкмо противоположното. „ Тя “ е любовта, съзиданието, взаимопомощтта, знанието, усъвършенстването. Искам да наклоня везните към нещо по-добро. В момента имаме потребност да си оказваме помощ и да градим, а не да разрушавам, да съхраним, а не да събаряме “, уточни Румен Статков.
Той загатна и каква е концепцията на неговата бъдеща галерия.
„ Най-новите ми работи са отново на една такава безконечна тематика, обвързвана със взаимозависимостта във Вселената. Една мрежа, в която още веднъж се появява облик, който е вплетен в нея, мъчно осезаем, само че в последна сметка човек го вижда “, разкри той.
Художникът изрази вяра напълно скоро да осъществя и галерия на тази тематика и призна, че новите му креативен търсения са тотално разнообразни от творбите му до момента.
„ Най-новият ми цикъл ще бъде доста добре обвързван с предизвестието, посланието към света, което насочих доста, доста от дълго време, преди 30 години. Новите ми работи са по-близо до него. Подобно на Майстора аз рисувам с туш и перо, с подобен вид щрих. По подобен метод построявам формата. И тези мрежи или линии са един придирчив ураган от линии, който не е инцидентен изобщо. Той изяснява нашата причинност, взаимовръзка, комплицираните, заплетени връзки сред нас, свързани с нашата душeвност, човешки разсъдък. Тук ще бъде огромното обръщение, само че просто очаквам подобаващия миг да ги покажа. Те са съвсем подготвени. Имам към 30-40 картини, които стоят две години към този момент и не се демонстрират, до момента в който не пристигна мигът. Мисля, че би трябвало да изчакаме още малко. Но всичко, което съм предсказъл посредством изкуството си, още при започване на творчеството ми, в този момент се случва и го виждам даже в природата “, сподели в умозаключение огромният български художник Румен Статков.
Румен Статков е един от нaй-популярните и универсални български художници. Той твори, както в изящните, по този начин и в приложните изкуства – акварел, графика, шаржове, комикси, маслени картини, стъклописи, дърворезба, илюстрации на книги и други
Румен Статков е роден през 1961 година в Бургас. Учи в Художествената гимназия за изящни изкуства в София, а през 1990 година приключва Националната художествена академия, компетентност графика при проф. Петър Чуклев. Първа независима галерия провежда още през 1974 година в началното си учебно заведение в град Бургас.
В годините провежда редица изложения в страната и чужбина. Негови произведения са владеене на галерии и частни сбирки в България, Франция, Португалия, Белгия, Германия, Русия, Турция и Северна Македония.
Негови шаржове на портрети са благосъстоятелност на известни съвременници, измежду които са Бил и Хилари Клинтън, Хавиер Солана, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Жак Ширак, Владимир Путин, Ян Гилън, Рафаел Надал, крал Хуан Карлос и други.
Сред неговите емблематични произведения са маслен портрет на „ Света София “ за 100-годишнината на София; картина на „ Българската Коледа “, два на два метра, която рисува по време на благотворителния концерт под патронажа на президента в Народния театър; портретът на Кольо Фичето, който тази година ще заеме почтено място в музея в Дряново във връзка неговата годишнина; портретът на Томъс Джеферсън за Втора британска гимназия, маслени бои; портретът на лекар Мария Монтесори; портрет на пловдивския Митрополит Николай и още портрети на Ванга, Нострадамус, Салвадор Дали, Моцарт и т.н.
„ Имало е обстановки, в които не можеш да кажеш дали обликът е мъж или жена, изключително в цикъла „ Между небето и земята “. Там се появяват едни големи лица, които излъчват разнообразни положения и съвсем си приказват. Беше доста необичайно. Всичко зависи от тематиката, в която съм попаднал. Истината е, че този облик е нещо, което аз по този начин и не мога да си обясня, само че постоянно съм се стремял да се доближа някак си до него. Той излъчва одушевеност, разсъдък, непорочие, успокоение, сякаш някакво голямо знание за всички нас и изобщо за света, някакъв галактически разсъдък. Имам възприятието, че този облик следи и мен. Фактът, че се пробвам да го обрисувам от толкоз години приказва самичък по себе си за това. Но не всеки път стигам докрая. Все отново не преставам да го преоткривам, постоянно, когато усетя наличието му. Сега към този момент на тези години считам да се докосна колкото се може по-близо до него “, безапелационен е художникът.
Той показа и какво желае да доближи до публиката като страст и обръщение посредством този облик.
„ Може би да й заприказва и тя да усети живото в него, отношението, този взор, излъчващ разсъдък. Много ми се желае да съм съумял ненапълно да обрисувам този облик, с цел да може да го предам на хората по някакъв метод. Сега се сещам по какъв начин Ван Гог рисува и споделя - „ Аз го виждам по този метод и би трябвало да го направя по този начин, че да могат и другите хора да го виждат по същия метод “, по какъв начин той разгражда цветовете, по какъв начин употребява галактическите цветове. Тоест всеки един художник има някакво обръщение и блян да нарисува нещо, което не е правено до момента. Независимо от това, че при портрета човек няма доста накъде да бяга, въпреки всичко се рисува едно лице, което стои против тебе, има опция обликът да бъде променян “, акцентира художникът.
Стремежът на Румен Статков е посредством този облик, който ни сервира, с неговата мощ, омагьосване и сила, да ни накара да се замислим надълбоко, да преразгледаме целите си, да се вгледаме в себе си и да се върнем към човещината, към онази възвишена ценностна система, която ни е заложена изначално от Бога.
„ Давам си сметка, че самите ние би трябвало да се доближим до този облик, тъй като сега човечеството е позволило толкоз доста неточности. Съсипахме природата, алчността на индивида стигна до такива безобразия, всички виждаме – войни, вируси, радиация. Вече живеем във века на войната. Най-много войни има в нашия век. На всичкото от горната страна продължаваме сами против себе си да вървим, тъкмо противоположното на този облик, който аз виждам. Разпиляваме всичко, което ни е обещано. Може би там някъде ще си помисля за някакво обръщение още веднъж и още веднъж “, сподели още Румен Статков.
На въпрос дали е съумял въпреки всичко да разгадае женската природа, изследвайки този облик години наред, той отговори прочувствено:
„ Това е едно голямо разнообразие. Толкова са разнообразни всички дами по света. Те са разнообразни като визия, като знание, като разсъдък. Един мъж се стреми към избрана група от женското съсловие. Някои дами са доста напреднали в своето развиване, други не са толкоз, обаче те пък носят нещо друго, съхранили са нещо човешко да речем, към момента неомърсено. Това голямо разнообразие аз съм го следил през всички години. Нормално е, тъй като художникът е човек, който следи и пресъздава, пресътворява и природа, и хора. Наистина портретът е най-сложният род в изкуствата. Знаем, че и във фотографията, и в литературата да изградиш един облик е много комплицирано. Аз се вълнувах през всички години, наблюдавайки дамите “.
Румен Статков напомни, че неслучайно преди доста години е основал цикъла „ Жените на света “.
„ Започнах с картини на „ първите дами “. Бях нарисувал даже Ева, Хера, Майката Земя, т.е. пробвах се да се докосна до най-най-изначалното. Там, сякаш, се вижда това голямо достойнство и по-скоро майчинството. Но да създадеш цялостен един свят, не е лесна работа. Помня, че портретът на Хера беше доста забавен. Направих портрет и на Еос – Богинята на зората, и й сложих книги в ръката, тъй като си споделих, че освен утрото е ново начало, само че също по този начин знанието, книгата, която държи, е нещо ново. Намесих ето такива неща, които да ми оказват помощ да изразя по-добре облика и да има обръщение в него. Картините не бяха инцидентни. След това проучвах дамата от другите цивилизации – каква е азиатката, каква е египтянката, каква е европейката и така нататък Наистина се получи една доста хубава и забавна серия, само че за жалост в актуалната галерия няма нито една картина от нея, тъй като всички към този момент са отишли някъде, те са продадени или подарени. Няма по какъв начин да я възстановя към този момент “, показа Румен Статков.
Известният създател направи и самобитна ретроспекция на своя креативен път през годините.
„ Връщайки се обратно във времето и виждайки всичко, през което съм минал, след „ Жените на света “ бях направил опит за портрет на България. Там наблюдавах пък няколко женски облика, които са доста присъщи за нас българите. След това попаднах, напълно обикновено, в този цикъл „ Каменната книга на България “. Там пък се разрових из цялата история. След това минах през тракийската непреходност. Създадох серията „ Импресия “, една концепция на нов Романтизъм, скрита непреходност. Това са все изложения, които се случиха, откакто бях посочил към този момент моите послания към света. Всъщност аз започнах в обратна посока “, описа художникът.
Говорейки за посланията на художниците, той даде образец с Франсиско Гоя.
„ Гоя първоначално рисува по всички кралски дворове и прави какви ли не композиции. Но в последна сметка най-после той нарисува най-силния си графичен цикъл „ Послание към света “ ( 30 произведения, рисувани в продължение на към 7 години), за което го гонят и преследват на края на живота му. Аз направих противоположното. Аз се появих с „ Посланието към света “, което предизвестява всички хора за това, че ще се случи нещо неприятно, за кръговрата на живота. Там е и наказване за алчността, там е и „ Страшният съд “. Там е непрекъснато под наблюдаване целият Космос. Там е съвременникът, впримчен в мрежата на безкрайността. Там са чудовищно метафизичен разсъждения, на които не им обърнахме внимание, тъй като в тези години България беше в преход, имаше мутренски времена, не се чуваше гласът на изкуството някак. Като разбрах къде съм попаднал, започнах да дълбая и в историята и минах през всички цикли. Настоящата галерия е нещо друго от, както го казахме, „ Тя “ – войната, алчността, лъжата, подлостта. Не е това, а тъкмо противоположното. „ Тя “ е любовта, съзиданието, взаимопомощтта, знанието, усъвършенстването. Искам да наклоня везните към нещо по-добро. В момента имаме потребност да си оказваме помощ и да градим, а не да разрушавам, да съхраним, а не да събаряме “, уточни Румен Статков.
Той загатна и каква е концепцията на неговата бъдеща галерия.
„ Най-новите ми работи са отново на една такава безконечна тематика, обвързвана със взаимозависимостта във Вселената. Една мрежа, в която още веднъж се появява облик, който е вплетен в нея, мъчно осезаем, само че в последна сметка човек го вижда “, разкри той.
Художникът изрази вяра напълно скоро да осъществя и галерия на тази тематика и призна, че новите му креативен търсения са тотално разнообразни от творбите му до момента.
„ Най-новият ми цикъл ще бъде доста добре обвързван с предизвестието, посланието към света, което насочих доста, доста от дълго време, преди 30 години. Новите ми работи са по-близо до него. Подобно на Майстора аз рисувам с туш и перо, с подобен вид щрих. По подобен метод построявам формата. И тези мрежи или линии са един придирчив ураган от линии, който не е инцидентен изобщо. Той изяснява нашата причинност, взаимовръзка, комплицираните, заплетени връзки сред нас, свързани с нашата душeвност, човешки разсъдък. Тук ще бъде огромното обръщение, само че просто очаквам подобаващия миг да ги покажа. Те са съвсем подготвени. Имам към 30-40 картини, които стоят две години към този момент и не се демонстрират, до момента в който не пристигна мигът. Мисля, че би трябвало да изчакаме още малко. Но всичко, което съм предсказъл посредством изкуството си, още при започване на творчеството ми, в този момент се случва и го виждам даже в природата “, сподели в умозаключение огромният български художник Румен Статков.
Румен Статков е един от нaй-популярните и универсални български художници. Той твори, както в изящните, по този начин и в приложните изкуства – акварел, графика, шаржове, комикси, маслени картини, стъклописи, дърворезба, илюстрации на книги и други
Румен Статков е роден през 1961 година в Бургас. Учи в Художествената гимназия за изящни изкуства в София, а през 1990 година приключва Националната художествена академия, компетентност графика при проф. Петър Чуклев. Първа независима галерия провежда още през 1974 година в началното си учебно заведение в град Бургас.
В годините провежда редица изложения в страната и чужбина. Негови произведения са владеене на галерии и частни сбирки в България, Франция, Португалия, Белгия, Германия, Русия, Турция и Северна Македония.
Негови шаржове на портрети са благосъстоятелност на известни съвременници, измежду които са Бил и Хилари Клинтън, Хавиер Солана, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Жак Ширак, Владимир Путин, Ян Гилън, Рафаел Надал, крал Хуан Карлос и други.
Сред неговите емблематични произведения са маслен портрет на „ Света София “ за 100-годишнината на София; картина на „ Българската Коледа “, два на два метра, която рисува по време на благотворителния концерт под патронажа на президента в Народния театър; портретът на Кольо Фичето, който тази година ще заеме почтено място в музея в Дряново във връзка неговата годишнина; портретът на Томъс Джеферсън за Втора британска гимназия, маслени бои; портретът на лекар Мария Монтесори; портрет на пловдивския Митрополит Николай и още портрети на Ванга, Нострадамус, Салвадор Дали, Моцарт и т.н.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ