Тя е уникално явление в историята на операта. За нея

Тя е неповторимо събитие в историята на операта. За нея са изписани хиляди страници в печата, има и значително книги, останали са малко записи, и прекалено много митове. Била е занаятчия на рекламата и саморекламата / в днешно време само Кабаиванска следва образеца й/. В тези пикантни истории с лордове, крале, султани, с Джили и Шаляпин има и истини и лъжи, само че за времето си са били потребни – и това е разпространявало операта и артистите, до момента в който през днешния ден у нас на напред във времето, за жалост, са ниските жанрове в музиката и даже това ужасяващо събитие – чалгата.

Родена е на 2 август 1905, / Илинден, под знака на Лъва и в действителност беше лъвица!/ в столицата, в фамилията на публицист и учителка. От татко си, Стефан Мавродиев, наследява усета към рекламата и сензациите, нещо което, както споделих, съпътства цялата ѝ кариера. Като дребна се увлича от балета, след това от театъра, а по-късно се влюбва и в операта. Седемнайсет годишна е към този момент студентка в Държавната музикална академия при водещия тогава възпитател Иван Вульпе. Дипломира се с отличие и отпътува за Милано, където учи при солистката на Ла Скала Вилани. След това учи и при фамозната съветска певица Фения Литвин, която изиграва решаваща роля в образованието и израстването ѝ като певица.

Подготвя първите си функции: Амнерис от „ Аида ”, Улрика от „ Бал с маски ” и Лаура от „ Джоконда ”, с които по- късно ще гостува на огромните подиуми по света. Тогава, при започване на кариерата си, гори от неспокойствие да пее в Италия, само че не получава задължения. Заминава С Фения Литвин за Франция. Там печели конкурс за щатен солист в операта на Бордо. Дебютира в ролята на Мадалена в „ Риголето ” през 1930 година Следват Кармен и Амнерис. На един от спектаклите на „ Аида ” я чува шефът на Гран опера Руше. И от Париж стартира огромната ѝ кариера. Първо пее в „ Риголето ”, следват Кармен, Амнерис, Далила, Шарлота от „ Вертер ”, Орфей на Глук, Фидеса от „ Пророкът ” на Майербер, Иродиада от „ Иродиада ” на Жул Масне, Улрика, Азучена... И гастроли из огромните оперни театри на цяла Франция: Лион, Марсилия, Тулон, Ница, Нанси, Тулуза, Ним, Монпелие...Пресата стартира да приказва за „ хубавицата от България ”, на всички места я обсипват с аплаузи, цветя, суперлативи. Освен че е добра певица и темпераментна актриса, тя е и хубавица на сцената и в живота, а това не се среща прекомерно постоянно при мецосопраните. Канят я из цяла Европа, гастролира даже в страните на Латиска Америка и Магреба / Тунис, Алжир, Мароко/. Нейни сътрудници са: Бенеамино Джили, с който пее в Скалата и на редица други огромни италиански подиуми, Жорж Тил, Петре Щефанеску- Гоанга, Алфред Пикавер, Джана Педерцини, Джакомо Лаури Волпи, Джино Беки, Тито Скипа, Джина Чиня, Магда Оливиеро, Аурелиано Пертиле – всички огромни артисти от епохата. Пее и с великия Фьодор Шаляпин, с който, съгласно спомените ѝ, има и интимна връзка...

Дирижират я огромните диригенти: Тулио Серафин, Артуро Тосканини, Джузепе Мариуци.
През 1937 година победи и в Миланската Скала в три постановки на три разнообразни опери: „ Джоконда ” от Понкиели, „ Бал с маски ” на Верди и „ Тристан и Изолда ” на Вагнер.

През 1940 се завръща в България и постъпва в Софийската опера. Изнася и доста концерти. Тук поема целия мецосопранов репертоар от класиката, като прибавя към него и редица функции от български и съветски създатели: Кера от „ Хитър Петър ” на Веселин Стоянов, Ефросина от „ Момчил ” на Любомир Пипков, Солоха от „ Черевички ” на Чайковски, Олга от „ Евгений Онегин ”, Марина Мнишек от „ Борис Годунов ” на Мусоргски. В края на блестящата си кариера се превъплъщава в ролята на Графинята от „ Дама Пика ” на Чайковски, едно, бих споделил, удивително певческо и актьорско достижение, останало в историята на българския оперен спектакъл.

Илка Попова ни остави малко и не изключително качествени записи. Самата тя не се е записвала нито в Европа, нито у нас. Но съгласно съвременниците ѝ е имала хубав и мощен, пробивен мецосопран с необятен размер, компактност и благородна мелодичност изключително в ниския указател и медиума. Способна да построява като същинска трагична актриса своите облици, тя увлича със стихийната мощ на своя мъчно податлив характер. Това личи най- блестящо в коронните ѝ функции: Амнерис, Кармен, Далила, Азучена, а също и в Графинята. Записът на нейната сцена е съхранен в Златния фонд на БНР.