Това е най-тежката история - тази на борбата за свобода със звяра отвътре!
Тя е надарена актриса и поетеса, сензитивна и нежна жена, майка на огромно дете. Алкохолно подвластна. Гледам тези думи и не мога да не се запитам – кое е най-важно в човешкия живот? Кое прави личността? И с кое ще ни запомнят – дали с многото, което сме основали, или с многото, което сме разрушили? Ето най-тежката история – тази на битката за независимост със звяра от вътрешната страна, написа obekti.bg.
Осемнайсетгодишна, още съвсем дете, късо остригано и начетено, тя взема решение да се хвърли в театъра. Отива на първия си конкурс – в Смолянския спектакъл, на автостоп и без съвсем никакви облекла. Печели го от раз и още на другия ден се качва на сцената като Буратино. Остава пет години. След една от първите министър председатели, както си му е редът, попада на прием. Артистичният контингент поръчва пиянство на стомах. Тя – най-малката, поръчва шоколадово ликьорче. Скъсват я от насмешки. Е, може ли да се понесе такова нещо? Зареждат се премиера след премиера, прием след банкета, чаша след чаша.
„ Стана незабелязано. Още си млад. Морето ти е до колене” ,
споделя безстрастно тя. След раждането на щерка й стартират денонощните купони. Върволици другари и родственици от цялата страна се извървяват ден след ден през дома й. В същото време кариерата й върви с цялостна мощ. От заран до вечер е в театъра, от вечер до заран – майка и стопанка на орди радостни посетители. Весели и пиещи. И след това отново на сцената – да печели за наздравиците.
„ Не помня по какъв начин съм издържала. Оставях бележки на вратата, че посетители не одобряваме, те късаха бележките и отново влизаха. И последователно алкохолът се трансформира от добавка за развлечение, песни, танци и китари в нужда.”
Сутрин се буди трепереща и замаяна. Пие литри вода. На няколко пъти има възприятието, че умира.
На 30-годишна възраст бракът й рухва. Официална причина – алкохолът. Започват да я изместват и от сцената – „ като човек с проблем бях комфортна за това”. Оттогава сякаш стартира и борбата й с чудовището.
„ Аз го назовавам лилавия дракон с жълтите очи.
Много е мощен този дракон. Битката е жестока – не борба, а война. Много борби съм печелила, само че ме е боязън, че войната е изгубена.”
Светът към нея не й дава доста вяра за победа. Приятелите, които с цената на жестоки старания съумяват да се изчистят от алкохола, споделят за себе си: „ Аз не съм някогашен пияч. Аз съм пияч, който не пие от 20 години”. Лекарите, при които търси избавление, я твърдят, че за „ женския алкохолизъм” няма лек. Петдневният й престой в болница, с който се пробва да избави кариерата си, е изпълнен с унижения и пренебрежения, задоволителни да срутен и най-здравия. Тръгва си от клиниката, с цел да не се върне повече, с цялостното схващане, че се лишава от опцията, въпреки и хипотетична, да се завърне в миналото в театъра. „ Приятел” й дава съвет да се самоубие.
Продължава сама. „ Открих, че смисълът на живота е в придвижването. Движение на тялото, придвижване на духа, придвижване на мисълта.” Когато съумява да победи змея в главата си, извървява по 10-15 километра дневно. Всяка наслада обаче би трябвало да се полее, всяка тъга – да се удави. И всичко стартира изначало. Изчистванията са страшни. „ Пиеш литри вода. Трепериш, казваш си – по-добре да умра. Добре де, аз по този начин ще се отърва, само че какво ще причиня на най-близките си? И
притискам зъби, намирам някакви останки от сили да стана,
да се измия, да се облека. Мия по три пъти неща, които нямат потребност. Щъкам, щъкам, до момента в който си събера силите за живот и изляза на открито.”
Не има вяра, че алкохолизмът е болест. „ Всичко е в твои ръце. И по тази причина не преставам да се надхитрям със змея. Той е доста мощен, доста мощен – нали въпреки всичко е дракон. Но моята глава е корава, а и понесох прекалено много загуби, с цел да му се дам!”
Сега, на петдесет и малко, тя е чиста. От 10 години съвсем не излиза от у дома. Не желае да пречи. Не желае да тормози хората. Целува ръцете на щерка си, която безрезервно се грижи за нея от София. Има и две думи за тези, които водят същата битка като нея: „ Обичайте се. Защото в случай че обичате себе си, никой не може да ви победи.” Може би е факсимиле. Но може би е истина.
В тези стихове тя изля душата си.
Автобиография
Аз все увещавам.
И все неразбрана оставам.
Защо ли?
Като дете убеждавах,
че мога да хвана Слънцето.
Топка си нямах. От беднотия.
Щях да играя със него.
Като младеж мислех,
че мога да хвана безкрая.
Исках да имам разгадка
на всички човешки фантазии и стремежи.
Исках да имам обич,
светлина и шир,
а трябваше да потвърждавам,
че съм девствена,
че от целувки не се раждат
противозаконни деца.
Исках закона да убедя,
че е закостенял и тъп,
само че ме подведоха под разследване.
Исках света да убедя,
че не съм за психиатър,
само че ми издадоха бързо
здравно удостоверение.
И по този начин –
с вродена неврастения,
фикс идея за великолепие
и нрав на продажница
бродя по улиците,
пуша цигари,
потъвам...
И все увещавам.
Осемнайсетгодишна, още съвсем дете, късо остригано и начетено, тя взема решение да се хвърли в театъра. Отива на първия си конкурс – в Смолянския спектакъл, на автостоп и без съвсем никакви облекла. Печели го от раз и още на другия ден се качва на сцената като Буратино. Остава пет години. След една от първите министър председатели, както си му е редът, попада на прием. Артистичният контингент поръчва пиянство на стомах. Тя – най-малката, поръчва шоколадово ликьорче. Скъсват я от насмешки. Е, може ли да се понесе такова нещо? Зареждат се премиера след премиера, прием след банкета, чаша след чаша.
„ Стана незабелязано. Още си млад. Морето ти е до колене” ,
споделя безстрастно тя. След раждането на щерка й стартират денонощните купони. Върволици другари и родственици от цялата страна се извървяват ден след ден през дома й. В същото време кариерата й върви с цялостна мощ. От заран до вечер е в театъра, от вечер до заран – майка и стопанка на орди радостни посетители. Весели и пиещи. И след това отново на сцената – да печели за наздравиците.
„ Не помня по какъв начин съм издържала. Оставях бележки на вратата, че посетители не одобряваме, те късаха бележките и отново влизаха. И последователно алкохолът се трансформира от добавка за развлечение, песни, танци и китари в нужда.”
Сутрин се буди трепереща и замаяна. Пие литри вода. На няколко пъти има възприятието, че умира.
На 30-годишна възраст бракът й рухва. Официална причина – алкохолът. Започват да я изместват и от сцената – „ като човек с проблем бях комфортна за това”. Оттогава сякаш стартира и борбата й с чудовището.
„ Аз го назовавам лилавия дракон с жълтите очи.
Много е мощен този дракон. Битката е жестока – не борба, а война. Много борби съм печелила, само че ме е боязън, че войната е изгубена.”
Светът към нея не й дава доста вяра за победа. Приятелите, които с цената на жестоки старания съумяват да се изчистят от алкохола, споделят за себе си: „ Аз не съм някогашен пияч. Аз съм пияч, който не пие от 20 години”. Лекарите, при които търси избавление, я твърдят, че за „ женския алкохолизъм” няма лек. Петдневният й престой в болница, с който се пробва да избави кариерата си, е изпълнен с унижения и пренебрежения, задоволителни да срутен и най-здравия. Тръгва си от клиниката, с цел да не се върне повече, с цялостното схващане, че се лишава от опцията, въпреки и хипотетична, да се завърне в миналото в театъра. „ Приятел” й дава съвет да се самоубие.
Продължава сама. „ Открих, че смисълът на живота е в придвижването. Движение на тялото, придвижване на духа, придвижване на мисълта.” Когато съумява да победи змея в главата си, извървява по 10-15 километра дневно. Всяка наслада обаче би трябвало да се полее, всяка тъга – да се удави. И всичко стартира изначало. Изчистванията са страшни. „ Пиеш литри вода. Трепериш, казваш си – по-добре да умра. Добре де, аз по този начин ще се отърва, само че какво ще причиня на най-близките си? И
притискам зъби, намирам някакви останки от сили да стана,
да се измия, да се облека. Мия по три пъти неща, които нямат потребност. Щъкам, щъкам, до момента в който си събера силите за живот и изляза на открито.”
Не има вяра, че алкохолизмът е болест. „ Всичко е в твои ръце. И по тази причина не преставам да се надхитрям със змея. Той е доста мощен, доста мощен – нали въпреки всичко е дракон. Но моята глава е корава, а и понесох прекалено много загуби, с цел да му се дам!”
Сега, на петдесет и малко, тя е чиста. От 10 години съвсем не излиза от у дома. Не желае да пречи. Не желае да тормози хората. Целува ръцете на щерка си, която безрезервно се грижи за нея от София. Има и две думи за тези, които водят същата битка като нея: „ Обичайте се. Защото в случай че обичате себе си, никой не може да ви победи.” Може би е факсимиле. Но може би е истина.
В тези стихове тя изля душата си.
Автобиография
Аз все увещавам.
И все неразбрана оставам.
Защо ли?
Като дете убеждавах,
че мога да хвана Слънцето.
Топка си нямах. От беднотия.
Щях да играя със него.
Като младеж мислех,
че мога да хвана безкрая.
Исках да имам разгадка
на всички човешки фантазии и стремежи.
Исках да имам обич,
светлина и шир,
а трябваше да потвърждавам,
че съм девствена,
че от целувки не се раждат
противозаконни деца.
Исках закона да убедя,
че е закостенял и тъп,
само че ме подведоха под разследване.
Исках света да убедя,
че не съм за психиатър,
само че ми издадоха бързо
здравно удостоверение.
И по този начин –
с вродена неврастения,
фикс идея за великолепие
и нрав на продажница
бродя по улиците,
пуша цигари,
потъвам...
И все увещавам.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ