Албена Ситнилска от „Игри на волята“ продава медали, за да изхрани дъщеря си
Тя е измежду най-силните участници в приключенското предаване
Една от най-силните участници в „ Игри на волята “ - майсторката на бойните спортове Албена Ситнилска, е била принудена да продаде златните си медали от международни и европейски шампионати, с цел да изхрани дъщеричката си. Случва се по време на пандемията, когато надпреварите са спрени. Бюджетът на шампионката по таекуондо и кикбокс внезапно се свива. Приятели обаче подават ръка на Ситнилска и сбирката от оценки е избавена.
Русокосата биткаджийка с визия на фотомодел има 23 европейски и 4 международни трофеи в таекуондо ITF, три пъти е европейска и толкоз международна шампионка по кикбокс.
„ 2020-а беше повратна за мен. Спря спортът, прекратиха надпреварите. А когато знаеш, че няма по какъв начин да се погрижиш за детето си, става ужасно. Стигаш до миг, в който намразваш това, което най-вече си обичал. Изпитах гняв, че тези медали, за които съм дала голяма част от живота си, в действителност нищо не ми носят. Затова взех решение, че би трябвало да ги продам. Поне това да ми донесат ", откровена е до болежка 41-годишната Ситнилска.
Спортът не се тачи доста в България. Нямаш нищо, нямаш осигуровки, поддръжка от страната. Да, печелиш популярност за 5 минути. Тази популярност обаче не те храни. Това беше моментът, когато разбрах, че не би трябвало да се предавам, а да събера сили и да се боря. Исках и да покажа на щерка си Христея, че майка й й дамите като цяло са мощни. Че може да се оправят с всевъзможни компликации “.
Междувременно Ситнилска връзва фамилния бюджет като рекламен дизайнер. Има свое студио. Работи и като фитнес инструктор. След като се разделя с бащата на Христея и неин треньор – Вергилий Ситнилски, красивата шампионка напуща Благоевград, където няколко пъти е ставала „ Спортист на годината “.
Албена е доста отдадена майка и признава, че прави всичко в името на своето дете. Голямо предизвикателство в живота й е да се върне в спорта, освен това сполучливо, след майчинството. Не стопира да тренира до 8-ия месец на бременността. Завръща се в залата единствено месец след раждането.
Звездата на племето на „ Амазонките “ се старае да не демонстрира уязвимост пред щерка си. Казва, че в случай че хлапето прояви интерес към спорта, би го подкрепила и насочила към избрани дисциплини. Малката Христея, която е първокласнична, е нейното ентусиазъм. Пада си по танците, само че няма по какъв начин да не тръгне по спортния път на родителите си, тъй като непрекъснато е в залата.
По време на пандемията от ковид Ситнилска открива и нова пристрастеност – каскадьорството. Записва се на курс по актьорско майсторство в киноцентър Бояна.
„ Това ми потвърди доста дози адреналин, а и чувството да бъда на ръба. Да съм уверена, че мога да се оправя с всичко. В каскадите изразът „ да си подготвен на 100 % е дословен “. Не става да си 99, тъй като този един %, който ти липсва, може да се окаже съдбовен. Затова влязох готова на 100 % в „ Игри на волята “, споделя Ситнилска. Като дете и тийнейджърка обича да се заяжда с по-големите и постоянно яде бой. Мисленето й се променя с тренировките. Знае какви ще са следствията за съперника. Започва да се занимава с таекуондо, когато е на 15 година Преди това тренира други спортове, само че не се посвещава на нито един от тях. И по този начин до момента в който не вижда публикация за занимания по таекуондо, залепена в Техникума по текстил и облекло, където учи графичен дизайн.
„ Отидохме на занимания с приятелки в столичната зала „ Раковски “. Състезателите таман се бяха върнали с доста медали, купи. Хареса ми самата страст. Поисках и аз да спечелвам оценки. Бойните спортове имат извънредно доста преимущества. Изграждат те като човек, като темперамент. Учат те да се справяш с компликациите. Подобряват физическото и психическото ти положение и е ужасно наслаждение, най-малко за мен “ , споделя Ситнилска. Неслучайно има татуировка на жена самурай. Първоначално тренира в Централния полицейски клуб в София, а по-късно при севернокорееца, който е учредител на таекуондото в България – Ким Унг Чол. От 2001 година е в националния тим. Три години по-късно идва огромният пробив, ставайки на родна земя европейска шампионка за първи път.
Една от най-силните участници в „ Игри на волята “ - майсторката на бойните спортове Албена Ситнилска, е била принудена да продаде златните си медали от международни и европейски шампионати, с цел да изхрани дъщеричката си. Случва се по време на пандемията, когато надпреварите са спрени. Бюджетът на шампионката по таекуондо и кикбокс внезапно се свива. Приятели обаче подават ръка на Ситнилска и сбирката от оценки е избавена.
Русокосата биткаджийка с визия на фотомодел има 23 европейски и 4 международни трофеи в таекуондо ITF, три пъти е европейска и толкоз международна шампионка по кикбокс.
„ 2020-а беше повратна за мен. Спря спортът, прекратиха надпреварите. А когато знаеш, че няма по какъв начин да се погрижиш за детето си, става ужасно. Стигаш до миг, в който намразваш това, което най-вече си обичал. Изпитах гняв, че тези медали, за които съм дала голяма част от живота си, в действителност нищо не ми носят. Затова взех решение, че би трябвало да ги продам. Поне това да ми донесат ", откровена е до болежка 41-годишната Ситнилска.
Спортът не се тачи доста в България. Нямаш нищо, нямаш осигуровки, поддръжка от страната. Да, печелиш популярност за 5 минути. Тази популярност обаче не те храни. Това беше моментът, когато разбрах, че не би трябвало да се предавам, а да събера сили и да се боря. Исках и да покажа на щерка си Христея, че майка й й дамите като цяло са мощни. Че може да се оправят с всевъзможни компликации “.
Междувременно Ситнилска връзва фамилния бюджет като рекламен дизайнер. Има свое студио. Работи и като фитнес инструктор. След като се разделя с бащата на Христея и неин треньор – Вергилий Ситнилски, красивата шампионка напуща Благоевград, където няколко пъти е ставала „ Спортист на годината “.
Албена е доста отдадена майка и признава, че прави всичко в името на своето дете. Голямо предизвикателство в живота й е да се върне в спорта, освен това сполучливо, след майчинството. Не стопира да тренира до 8-ия месец на бременността. Завръща се в залата единствено месец след раждането.
Звездата на племето на „ Амазонките “ се старае да не демонстрира уязвимост пред щерка си. Казва, че в случай че хлапето прояви интерес към спорта, би го подкрепила и насочила към избрани дисциплини. Малката Христея, която е първокласнична, е нейното ентусиазъм. Пада си по танците, само че няма по какъв начин да не тръгне по спортния път на родителите си, тъй като непрекъснато е в залата.
По време на пандемията от ковид Ситнилска открива и нова пристрастеност – каскадьорството. Записва се на курс по актьорско майсторство в киноцентър Бояна.
„ Това ми потвърди доста дози адреналин, а и чувството да бъда на ръба. Да съм уверена, че мога да се оправя с всичко. В каскадите изразът „ да си подготвен на 100 % е дословен “. Не става да си 99, тъй като този един %, който ти липсва, може да се окаже съдбовен. Затова влязох готова на 100 % в „ Игри на волята “, споделя Ситнилска. Като дете и тийнейджърка обича да се заяжда с по-големите и постоянно яде бой. Мисленето й се променя с тренировките. Знае какви ще са следствията за съперника. Започва да се занимава с таекуондо, когато е на 15 година Преди това тренира други спортове, само че не се посвещава на нито един от тях. И по този начин до момента в който не вижда публикация за занимания по таекуондо, залепена в Техникума по текстил и облекло, където учи графичен дизайн.
„ Отидохме на занимания с приятелки в столичната зала „ Раковски “. Състезателите таман се бяха върнали с доста медали, купи. Хареса ми самата страст. Поисках и аз да спечелвам оценки. Бойните спортове имат извънредно доста преимущества. Изграждат те като човек, като темперамент. Учат те да се справяш с компликациите. Подобряват физическото и психическото ти положение и е ужасно наслаждение, най-малко за мен “ , споделя Ситнилска. Неслучайно има татуировка на жена самурай. Първоначално тренира в Централния полицейски клуб в София, а по-късно при севернокорееца, който е учредител на таекуондото в България – Ким Унг Чол. От 2001 година е в националния тим. Три години по-късно идва огромният пробив, ставайки на родна земя европейска шампионка за първи път.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ