Надя Младенова: Истинската борба е в това, да победиш себе си
Тя е секси, красива и едно от най-ведрите девойки, които сме срещали в последно време. Освен това е международен първенец по карате Шотокан, а най-големите си триумфи в спорта (за сега) реализира през 2014-а година на международното състезание и международна кохай купа в Домброва Гурнича, Полша. На надпреварата Младенова печели първо място в категория до 55 кг.
Срещаме се с Надя Младенова, с цел да си поговорим за спорта, мотивацията за облеклото, което е толкоз значимо когато се движим в залата или отвън нея.
- Здравей Надя, благодарим ти, че се съгласи на това изявление. Ти си международен първенец по карате и не може да не те попитаме на какво те научи спортът? Кои са най-големите уроци, които получи от каратето, на терена и в живота?
-Аз благодаря за поканата. Спортът в действителност ме научи на пъклен доста неща. От самодисциплина, през обич към придвижването, работа в екип, обмисляне, реализиране на набелязани цели, самонаблюдение и куп други. Може би един от най-големите уроци, на които в действителност ме научи карате беше, че същинската битка я водим вътре в себе си. И сега, когато към този момент от вътрешната страна няма конкурент и няма против кого да се борим, тогава никой не може да ни победи извън
- Мислила ли си в миналото за кариера на треньор? Какво научи от своя треньор и би желала да предадеш като познания?
-О, да, аз към този момент от няколко години практикувам треньорската специалност и бих споделила, че тя е едно ужасно предизвикателство за мен. Удовлетворението, което получавам когато оказвам помощ на другите да реализират задачите си и да са по здрави е голямо! В карате треньорът се назовава „ сенсей “, което главно се превежда като „ човек, роден преди различен или „ този, който идва по-рано “ - „ преподавател “. Имала съм щастието да имам доста учители в карате и в останалата част от живота си. Благодарение на тях съм това, което съм. Основното, което бих желала да предам е изкуството на самопознанието. Само посредством него сме способни в действителност да реализираме задачите си – без значение дали в спорта или в живота.
- Спомняш ли си първите стъпки в каратето? Каква беше страстта от първото съревнование?
- Много добре си припомням! Голяма тъга. Първите стъпки бяха доста сложни. Като по-малка изпитвах голямо напрежение преди срещи и като цяло се " самосаботирах " поради прекомерно премисляне на обстановката. С годините, със самонаблюдението, с пробите и грешките, и с помощта на треньорите ми, съумях да овладея това терзание и да съм доста по-спокойна и ефикасна.
- Ти несъмнено си момиче, което е влюбено в спорта. Когато стягаш сака за подготовка, кои са нещата, които в никакъв случай не пропускаш да сложиш вътре? - Много зависи от това, което ще упражнявам Тъй като се занимавам с разнородни спортове, в сака ми можете да видите от бански костюм и плувни очила, през маратонки за тичане в града или в планината, обувки за фитнес, до колоездачен колан с аварийна гума, бутилка с вода и наложителния аксесоар за всевъзможни тренировки – безжичните ми слушалки (освен когато упражнявам с група).
- Доколко е значимо облеклото, когато тренираш. Кое за теб е преди всичко - комфорта или визията? Или и двете?
- Всички, които като мен упражняват навън зимата, знаят какъв брой е значимо облеклото. Буквално то може да ти саботира цялата подготовка. В общи линии, в случай че е студено, за мен комфортът постоянно е преди всичко. Ако времето е благосклонно, се стремя да комбинирам и двете. За благополучие имам много разнородни екипи от и мога да не жертвам визията за сметка на комфорта (усмихва се).
- За доста хора първата крачка в спорта е най-трудна. Първият един километър, изтичан в парка, и първите 5 клека с тежести.... те постоянно попадат в графата " аз в никакъв случай няма да мога да направя това ". Какво ще посъветваш хората, които тази година са решили да се посветят на повече спорта, само че към момента се опасяват да създадат първата подготовка?
- Наистина първата крачка във всичко в живота е най-трудна. Като треньор изпитвам огромно задоволство, когато видя някой да реализира задачите си и види, че в действителност може всичко, което си е намислил, стига просто да направи първата крачка деликатно и без крайности. Спомням си по какъв начин един от бегачите в групата Runners Sofia, на която съм капитан, не беше бягал и 5км. в живота си, а след една година тичане с нас съумя да избяга първия си маратон (42км). Въпросният бегач бе на 50 години и се оправи повече от ужасно! Всичко е допустимо! За мен едно от най-важните неща е човек да попадне в вярната среда. Точно както е в нашата група, там сме с цел да се поддържаме един различен, както в една същинска общественост.
- Ако приказваме за тичане в парка или във фитнеса, кои са обувките, които ти персонално предпочиташ и за какво?
- Като цяло аз съм почитател на бягането на открито, а фитнеса е мястото, където упражнявам мощ и кондиция. Обувките, с които тичам сега са новия модел на Те са извънредно меки и комфортни за градско тичане и към този момент съумях да ги тествам дори и на сняг, макар, че не са направени тъкмо за такова време. Но пък се оправиха учудващо добре. Според мен това е идеалната маратонка за тичане в града или в парка.
- Когато избираме тичане за бягане, кои са главните параметри, които би трябвало да ни създадат усещане? Меката подметка, дишащата материя, удобството, или...?
- Много зависи от това какви са задачите на човек, какъв брой опит има, на какъв терен ще бяга, какви дистанции, кои модели са му комфортни и кои - не. Като цяло съвета, който давам на всички, които ме питат с какво да създадат първите си стъпки в бягането, е да стартират с модели от вида на или Supernova, защото те са подобаващи за начинаещи в градска среда. Разбира се, в случай че ще се бяга в планината, бих предложила по-скоро серията Terrex, за писта - да вземем за пример Adizero. Доста е самостоятелно в действителност. Хубаво е да се направи разбор на бягането от експерт, който по-късно може да предложи подобаваща обувка, само че и без подобен с малко тестване ще намерите своята.
- И за край, обещай ни да си почтена - показа си, че е неделя заран и излизаш да бягаш в парка. Какви маратонки си обула и какво си мислиш, до момента в който си връзваш връзките?
- Когато времето е топло, неделите съм в планината, по този начин, че Terrex. Ако съм в града, и не е доста кално, в този момент си обувам новите. А до момента в който си вързвам връзките, нормално си мисля дали не съм не запомнила котлона включен и дали съм си заредила часовника, с който си проследявам бяганията. И също по този начин какво ще хапна по-късно!
Срещаме се с Надя Младенова, с цел да си поговорим за спорта, мотивацията за облеклото, което е толкоз значимо когато се движим в залата или отвън нея.
- Здравей Надя, благодарим ти, че се съгласи на това изявление. Ти си международен първенец по карате и не може да не те попитаме на какво те научи спортът? Кои са най-големите уроци, които получи от каратето, на терена и в живота?
-Аз благодаря за поканата. Спортът в действителност ме научи на пъклен доста неща. От самодисциплина, през обич към придвижването, работа в екип, обмисляне, реализиране на набелязани цели, самонаблюдение и куп други. Може би един от най-големите уроци, на които в действителност ме научи карате беше, че същинската битка я водим вътре в себе си. И сега, когато към този момент от вътрешната страна няма конкурент и няма против кого да се борим, тогава никой не може да ни победи извън
- Мислила ли си в миналото за кариера на треньор? Какво научи от своя треньор и би желала да предадеш като познания?
-О, да, аз към този момент от няколко години практикувам треньорската специалност и бих споделила, че тя е едно ужасно предизвикателство за мен. Удовлетворението, което получавам когато оказвам помощ на другите да реализират задачите си и да са по здрави е голямо! В карате треньорът се назовава „ сенсей “, което главно се превежда като „ човек, роден преди различен или „ този, който идва по-рано “ - „ преподавател “. Имала съм щастието да имам доста учители в карате и в останалата част от живота си. Благодарение на тях съм това, което съм. Основното, което бих желала да предам е изкуството на самопознанието. Само посредством него сме способни в действителност да реализираме задачите си – без значение дали в спорта или в живота.
- Спомняш ли си първите стъпки в каратето? Каква беше страстта от първото съревнование?
- Много добре си припомням! Голяма тъга. Първите стъпки бяха доста сложни. Като по-малка изпитвах голямо напрежение преди срещи и като цяло се " самосаботирах " поради прекомерно премисляне на обстановката. С годините, със самонаблюдението, с пробите и грешките, и с помощта на треньорите ми, съумях да овладея това терзание и да съм доста по-спокойна и ефикасна.
- Ти несъмнено си момиче, което е влюбено в спорта. Когато стягаш сака за подготовка, кои са нещата, които в никакъв случай не пропускаш да сложиш вътре? - Много зависи от това, което ще упражнявам Тъй като се занимавам с разнородни спортове, в сака ми можете да видите от бански костюм и плувни очила, през маратонки за тичане в града или в планината, обувки за фитнес, до колоездачен колан с аварийна гума, бутилка с вода и наложителния аксесоар за всевъзможни тренировки – безжичните ми слушалки (освен когато упражнявам с група).
- Доколко е значимо облеклото, когато тренираш. Кое за теб е преди всичко - комфорта или визията? Или и двете?
- Всички, които като мен упражняват навън зимата, знаят какъв брой е значимо облеклото. Буквално то може да ти саботира цялата подготовка. В общи линии, в случай че е студено, за мен комфортът постоянно е преди всичко. Ако времето е благосклонно, се стремя да комбинирам и двете. За благополучие имам много разнородни екипи от и мога да не жертвам визията за сметка на комфорта (усмихва се).
- За доста хора първата крачка в спорта е най-трудна. Първият един километър, изтичан в парка, и първите 5 клека с тежести.... те постоянно попадат в графата " аз в никакъв случай няма да мога да направя това ". Какво ще посъветваш хората, които тази година са решили да се посветят на повече спорта, само че към момента се опасяват да създадат първата подготовка?
- Наистина първата крачка във всичко в живота е най-трудна. Като треньор изпитвам огромно задоволство, когато видя някой да реализира задачите си и види, че в действителност може всичко, което си е намислил, стига просто да направи първата крачка деликатно и без крайности. Спомням си по какъв начин един от бегачите в групата Runners Sofia, на която съм капитан, не беше бягал и 5км. в живота си, а след една година тичане с нас съумя да избяга първия си маратон (42км). Въпросният бегач бе на 50 години и се оправи повече от ужасно! Всичко е допустимо! За мен едно от най-важните неща е човек да попадне в вярната среда. Точно както е в нашата група, там сме с цел да се поддържаме един различен, както в една същинска общественост.
- Ако приказваме за тичане в парка или във фитнеса, кои са обувките, които ти персонално предпочиташ и за какво?
- Като цяло аз съм почитател на бягането на открито, а фитнеса е мястото, където упражнявам мощ и кондиция. Обувките, с които тичам сега са новия модел на Те са извънредно меки и комфортни за градско тичане и към този момент съумях да ги тествам дори и на сняг, макар, че не са направени тъкмо за такова време. Но пък се оправиха учудващо добре. Според мен това е идеалната маратонка за тичане в града или в парка.
- Когато избираме тичане за бягане, кои са главните параметри, които би трябвало да ни създадат усещане? Меката подметка, дишащата материя, удобството, или...?
- Много зависи от това какви са задачите на човек, какъв брой опит има, на какъв терен ще бяга, какви дистанции, кои модели са му комфортни и кои - не. Като цяло съвета, който давам на всички, които ме питат с какво да създадат първите си стъпки в бягането, е да стартират с модели от вида на или Supernova, защото те са подобаващи за начинаещи в градска среда. Разбира се, в случай че ще се бяга в планината, бих предложила по-скоро серията Terrex, за писта - да вземем за пример Adizero. Доста е самостоятелно в действителност. Хубаво е да се направи разбор на бягането от експерт, който по-късно може да предложи подобаваща обувка, само че и без подобен с малко тестване ще намерите своята.
- И за край, обещай ни да си почтена - показа си, че е неделя заран и излизаш да бягаш в парка. Какви маратонки си обула и какво си мислиш, до момента в който си връзваш връзките?
- Когато времето е топло, неделите съм в планината, по този начин, че Terrex. Ако съм в града, и не е доста кално, в този момент си обувам новите. А до момента в който си вързвам връзките, нормално си мисля дали не съм не запомнила котлона включен и дали съм си заредила часовника, с който си проследявам бяганията. И също по този начин какво ще хапна по-късно!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ