Те знаят, че не е честно. Виктория Велчева, която показва невидимия труд на жените
Тя е единствено на 18 години, само че към този момент може да се назова режисьорка на документални филми. Късометражната ѝ лента „ Невидим труд “ споделя за дамите в селата и незабелязания грижлив труд, на който те посвещават живота си. Виктория Велчева прави този труд забележим. Тя е Човек на деня на Свободна Европа.
Сутрин става рано и пуска кокошките на двора. Отива до магазина, а по противоположния път минава през домовете на възрастните хора, за които се грижи. Оставя им покупки и медикаменти. Чисти, пере, готви. Привечер сади и полива в градината, с цел да има плодове и зеленчуци, вместо да ги купува с дребната си пенсия.
Баба Елма назовава тази дълга поредност от задания „ еднообразие “. В нейното ежедневие множеството хора може би биха разпознали това на личните си баби. Такава е действителността за голяма част от възрастните дами в България, чийто неплатен грижлив и домашен труд продължава до края на живота.
Това се пробва да покаже дванайсетокласничката от Велико Търново Виктория Велчева с първия си документален филм „ Невидим труд “ . В него са преплетени истории от живота на баба Елма и други възрастни дами от северозападното село Лик .
„ Женският труд е малко непризнателен, споделя една от тях. „ Правиш, правиш, правиш нещо и най-после - храната я изядеш. И какво? “
„ Ако не съм се трудила, би трябвало да си купя чушките. Ако не съм се трудила, би трябвало да си купя доматите. Като вземе човек да не може, тогава е мъчно. И няма да може да ти стига тази пенсия “, прибавя друга.
В техните разкази Виктория открива една огромна обща линия - невидимия труд, който тези дами правят през целия си живот. „ Те се трудят в две сфери редом - в икономическата и в фамилната, домакинската сфера “, споделя Виктория пред Свободна Европа и прибавя, че грижовният труд се счита за обвързване на дамата.
„ Той не се заплаща, само че всички знаем, че без него не можем да действаме като общество. “
Между киното и обществените дела
Виктория Велчева е единствено на 18 години и се занимава с кино неотдавна. Тя е част от школата Киноклас на Надежда Косева , която среща възпитаници от страната с тънкостите на седмото изкуство.
От Киноклас Виктория получава всичките си познания за киното и документалистиката досега. В киното тя вижда късмет „ да разкажеш нечия история и тя да бъде чута, да дадеш глас на някого “.
Според Виктория това е изключителна мощ. „ Киното е доста особено, то въодушевява и свързва хората, то е доста общностно изкуство “, споделя тя.
Виждам проблемите, които се случват към мен, и не мога да заставам и да не върша нищо за тях.
Паралелно с това мощното възприятие за правдивост, което Виктория има от дребна, я свързва с доста обществени дела и начинания.
„ Смятам ги за много значима част от живота ми и от мен като човек “, споделя тя и прибавя: „ Виждам проблемите, които се случват към мен, и не мога да заставам и да не върша нищо за тях. “
Виктория се усеща най-въвлечена в придвижването за права на дамите. Във Велико Търново тя провежда митинги против домашното принуждение и други феминистки събития.
Освен това обръща внимание на правата на хората с увреждания. Нейно дело са креативен работилници, направени особено за младежи в неравностойно състояние.
Тези ползи на Виктория неизбежно водят до нейния фокус върху изкуството, ангажирано със обществени дела. „ Не мога да ги отделя от творчеството си “, споделя тя.
Невидимият труд под прожекторите
През лятото на 2023 година Виктория се включва в програмата Резиденция Баба на организацията Фабрика за хрумвания. свързва младежи от градовете с възрастните поданици на все по-обезлюдени села.
Резиденция Баба дава опция на Виктория да живее един месец в село Лик в Северозападна България и да помогне за разрешаването на проблемите на локалната общественост там.
Започнах да виждам в селото един проблем - на дамите и техния грижлив и прочувствен труд.
„ Отидох с мисълта да основа нещо и да фотографирам документален филм. Малко страхливо започнах да виждам в селото един проблем - на дамите и техния грижлив и прочувствен труд “, споделя Виктория.
Тя вижда по какъв начин дамите в селото „ вършат по хиляди неща в един ден “ - чистят, готвят, перат, пазарят, грижат се за заболели родственици и за градините си.
„ Целият домашен труд се пада на тях - затварят буркани, гледат къщата, гледат животните. Те са един стожер и мотор на обществото в селото. Усетих, че мога да опиша това “, прибавя Виктория. И стартира да снима.
Една от дамите във кино лентата ѝ споделя по какъв начин счита за неправилен труда, на който е посветила целия си живот. Тъкане, предене, плетене, шиене, а никой към този момент не употребява покривките, килимите и чаршафите, които тя е основала.
Друга приказва за опита си с домашното принуждение - брачният партньор ѝ е имал проблем с алкохола и дълго време е тормозел нея и децата им, преди тя да го напусне.
Виктория най-силно се впечатлява от историята на една жена, която от десетилетия бие камбаната в село Лик. Тя споделя, че откакто е отгледала двете си деца, в продължение на години се е грижила за болните си свекърва и майка. Когато те са умряли, дамата е биела камбаната и за тях.
„ Тя е прекарала целия си живот в полагане на този подценен труд “, споделя Виктория.
Примирение и диалог
В село Лик младата режисьорка вижда и друго - примирението на дамите с това, което им е наложено от обществото.
„ Те се помиряват с патриархалните правила, с концепцията, че са длъжни да вършат всичко и това е тяхната роля в фамилията “, споделя Виктория и прибавя: „ Те знаят, че не е почтено, само че не престават да го вършат и даже го имат за своя полезност. “
За да се преодолее този проблем, съгласно Виктория би трябвало да се приказва повече за него - освен във връзка с труда на дамите в селата, само че и този на медицинските сестри и дамите, които се грижат за възрастни, деца и хора с увреждания. Към този диалог ученичката способства със своя „ Невидим труд “.
Филмът към този момент провокира реакции след представянията си във Велико Търново, Видин и София. „ Много хора ми споделиха, че се сещат за своите баби и от самото начало са си мислели, че те са единствените дами, които в никакъв случай не стопират да работят “, споделя Виктория.
Сега те виждат, че това е вградено в системата и невидимият труд е на всички места.
„ Сега те виждат, че това е вградено в системата и невидимият труд е на всички места. “
Филмът на Виктория в Ютюб, а на 21 декември ще бъде показан в Дома на киното в София.
Виктория е решена да търси и други способи да приказва за проблемите на дамите. В момента тя взе участие в основаването на общностен център във Велико Търново, в който ще се провеждат събития по тези тематики. А следващата година се надява да бъде студентка по кино, с цел да продължи да споделя историите, които имат значение.
Сутрин става рано и пуска кокошките на двора. Отива до магазина, а по противоположния път минава през домовете на възрастните хора, за които се грижи. Оставя им покупки и медикаменти. Чисти, пере, готви. Привечер сади и полива в градината, с цел да има плодове и зеленчуци, вместо да ги купува с дребната си пенсия.
Баба Елма назовава тази дълга поредност от задания „ еднообразие “. В нейното ежедневие множеството хора може би биха разпознали това на личните си баби. Такава е действителността за голяма част от възрастните дами в България, чийто неплатен грижлив и домашен труд продължава до края на живота.
Това се пробва да покаже дванайсетокласничката от Велико Търново Виктория Велчева с първия си документален филм „ Невидим труд “ . В него са преплетени истории от живота на баба Елма и други възрастни дами от северозападното село Лик .
„ Женският труд е малко непризнателен, споделя една от тях. „ Правиш, правиш, правиш нещо и най-после - храната я изядеш. И какво? “
„ Ако не съм се трудила, би трябвало да си купя чушките. Ако не съм се трудила, би трябвало да си купя доматите. Като вземе човек да не може, тогава е мъчно. И няма да може да ти стига тази пенсия “, прибавя друга.
В техните разкази Виктория открива една огромна обща линия - невидимия труд, който тези дами правят през целия си живот. „ Те се трудят в две сфери редом - в икономическата и в фамилната, домакинската сфера “, споделя Виктория пред Свободна Европа и прибавя, че грижовният труд се счита за обвързване на дамата.
„ Той не се заплаща, само че всички знаем, че без него не можем да действаме като общество. “
Между киното и обществените дела
Виктория Велчева е единствено на 18 години и се занимава с кино неотдавна. Тя е част от школата Киноклас на Надежда Косева , която среща възпитаници от страната с тънкостите на седмото изкуство.
От Киноклас Виктория получава всичките си познания за киното и документалистиката досега. В киното тя вижда късмет „ да разкажеш нечия история и тя да бъде чута, да дадеш глас на някого “.
Според Виктория това е изключителна мощ. „ Киното е доста особено, то въодушевява и свързва хората, то е доста общностно изкуство “, споделя тя.
Виждам проблемите, които се случват към мен, и не мога да заставам и да не върша нищо за тях.
Паралелно с това мощното възприятие за правдивост, което Виктория има от дребна, я свързва с доста обществени дела и начинания.
„ Смятам ги за много значима част от живота ми и от мен като човек “, споделя тя и прибавя: „ Виждам проблемите, които се случват към мен, и не мога да заставам и да не върша нищо за тях. “
Виктория се усеща най-въвлечена в придвижването за права на дамите. Във Велико Търново тя провежда митинги против домашното принуждение и други феминистки събития.
Освен това обръща внимание на правата на хората с увреждания. Нейно дело са креативен работилници, направени особено за младежи в неравностойно състояние.
Тези ползи на Виктория неизбежно водят до нейния фокус върху изкуството, ангажирано със обществени дела. „ Не мога да ги отделя от творчеството си “, споделя тя.
Невидимият труд под прожекторите
През лятото на 2023 година Виктория се включва в програмата Резиденция Баба на организацията Фабрика за хрумвания. свързва младежи от градовете с възрастните поданици на все по-обезлюдени села.
Резиденция Баба дава опция на Виктория да живее един месец в село Лик в Северозападна България и да помогне за разрешаването на проблемите на локалната общественост там.
Започнах да виждам в селото един проблем - на дамите и техния грижлив и прочувствен труд.
„ Отидох с мисълта да основа нещо и да фотографирам документален филм. Малко страхливо започнах да виждам в селото един проблем - на дамите и техния грижлив и прочувствен труд “, споделя Виктория.
Тя вижда по какъв начин дамите в селото „ вършат по хиляди неща в един ден “ - чистят, готвят, перат, пазарят, грижат се за заболели родственици и за градините си.
„ Целият домашен труд се пада на тях - затварят буркани, гледат къщата, гледат животните. Те са един стожер и мотор на обществото в селото. Усетих, че мога да опиша това “, прибавя Виктория. И стартира да снима.
Една от дамите във кино лентата ѝ споделя по какъв начин счита за неправилен труда, на който е посветила целия си живот. Тъкане, предене, плетене, шиене, а никой към този момент не употребява покривките, килимите и чаршафите, които тя е основала.
Друга приказва за опита си с домашното принуждение - брачният партньор ѝ е имал проблем с алкохола и дълго време е тормозел нея и децата им, преди тя да го напусне.
Виктория най-силно се впечатлява от историята на една жена, която от десетилетия бие камбаната в село Лик. Тя споделя, че откакто е отгледала двете си деца, в продължение на години се е грижила за болните си свекърва и майка. Когато те са умряли, дамата е биела камбаната и за тях.
„ Тя е прекарала целия си живот в полагане на този подценен труд “, споделя Виктория.
Примирение и диалог
В село Лик младата режисьорка вижда и друго - примирението на дамите с това, което им е наложено от обществото.
„ Те се помиряват с патриархалните правила, с концепцията, че са длъжни да вършат всичко и това е тяхната роля в фамилията “, споделя Виктория и прибавя: „ Те знаят, че не е почтено, само че не престават да го вършат и даже го имат за своя полезност. “
За да се преодолее този проблем, съгласно Виктория би трябвало да се приказва повече за него - освен във връзка с труда на дамите в селата, само че и този на медицинските сестри и дамите, които се грижат за възрастни, деца и хора с увреждания. Към този диалог ученичката способства със своя „ Невидим труд “.
Филмът към този момент провокира реакции след представянията си във Велико Търново, Видин и София. „ Много хора ми споделиха, че се сещат за своите баби и от самото начало са си мислели, че те са единствените дами, които в никакъв случай не стопират да работят “, споделя Виктория.
Сега те виждат, че това е вградено в системата и невидимият труд е на всички места.
„ Сега те виждат, че това е вградено в системата и невидимият труд е на всички места. “
Филмът на Виктория в Ютюб, а на 21 декември ще бъде показан в Дома на киното в София.
Виктория е решена да търси и други способи да приказва за проблемите на дамите. В момента тя взе участие в основаването на общностен център във Велико Търново, в който ще се провеждат събития по тези тематики. А следващата година се надява да бъде студентка по кино, с цел да продължи да споделя историите, които имат значение.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ