Тромпетистката Лусиен Реноден Вари: Свиря боса, за да усещам вибрацията на оркестъра зад себе си
Тя е родена във френския северозапад, където стартира да учи музика, само че се дипломира в Парижката консерватория с типичен тромпет. През 2010 година печели състезанието Selmer Le Parnasse, а през ноември същата година, единствено на 11, приключва трета в Европейското съревнование за млади тромпетисти, във възрастовата група 14-17 години.
Оттук насетне кариерата на Лусиен Реноден Вари продължава в стремителна последователност напред и нагоре, и всичко към нея като че ли става огромно. Започват огромните й концертни изяви. Издава първия си албум с огромен лейбъл на 18 години, а единствено преди месец стана лауреат на огромната и влиятелна премия „ Опус класик “. Албумът ѝ Piazzolla Stories (2021) с филхармонията на Монте Карло и диригента Саша Гьотцел се изкачи до първо място в Apple Music Classic и в Amazon.
На 18 ноември в зала „ България “, дружно със Софийската филхармония и под палката на Саша Гьотцел, Лусиен показа „ Мария от Буенос Айрес “, „ Чин чин “ и „ Либертанго “ във версии за тромпет и оркестър.
На сцената тя просто излиза и стартира да свири. И лекотата, с която го прави, е не по-малко впечатляваща от цялата й досегашна биография, изпъстрена с много златни буквички. Логично е, изумлението от гения й занапред да следва – като се има поради, че резултатите са напълно плод на нейната характерност. Любопитно е, че даже родителите й не са музиканти. Баща й е начален преподавател, а майка й – стопанка. Семейството обаче отглежда още две отворени към изкуството момчета – по-големият наследник свири на контрабас, а по-малкият рисува.
Лусиен Реноден Вари много постоянно свири боса. Казва, че по този начин придвижванията й са по-естествени и може да усеща вибрацията на оркестъра зад себе си. По-хубавата вест е, че публиката също усеща вибрациите, които 22-годишната французойка носи с наличието си.
Снимка: Даниел Димитров
Разговорът с Лусиен върви като по ноти, написани за рожден ден, с доста смях, и за край – една спонтанна фотосесия на необут крайник...
Само преди две седмици в зала „ България “ свири солистът на кралския Концертгебау оркестър Мирослав Петков, който също е тромпетист. Познавате ли се с него?
- Не, изобщо не го познавам, само че съм свирила на това място (Залата се намира в Амстердам, издигната е през 1888 година – бел. а.). Оркестърът е страховит!
А имате ли усещания от българската музика и музиканти?
- За първи път съм тук и не познавам никого.
Може ли да се каже, че през днешния ден светът на класическата музика е мъжки или женски? Има ли надмощие на избран пол?
- Не, несъмнено. Аз изсвирвам на тромпет и считам, че всеки може да свири на този инструмент – без значение дали е мъж, жена, момиче, момче. Няма потребност да си огромен и мощен, и да имаш огромен размер на белите дробове. Музиката няма пол. Това е просто музика и всеки може да я свири.
Тромпетът във Вашите ръце по-джазов или по-класически инструмент е?
- Аз изсвирвам на тромпет от деветгодишна. Започнах с Бърнстейн, който е и типичен, и джазов. За мен няма значение дали изсвирвам класика или джаз, или боса нова, или нещо друго, то е просто музика. Мисля, че когато можеш да свириш класика и джаз, можеш да свириш всичко.
Кой е Жером дю Кро?
- Той е доста прочут известен френски аранжор. Невероятен! Беше огромен шанс да работя с него по най-новия ми албум (Става въпрос за Piazzolla Stories – бел. а.). Той го оформи тъкмо съгласно същността на тромпета.
https://btvnovinite.bg/lifestyle/gallery/luka-shulich-dzhentalmenat-kojto-mozhe-da-izbuhne-po-vsjako-vreme-na-scenata-snimki-video.html
Дю Кро е работил и с челиста Готие Капюсон (Готие Капюсон ще има концерт в София – бел. а.), както и с доста други известни музиканти.
На церемония концерта на „ Опус класик “ свирихте „ Мария от Буенос Айрес “? Това ли е обичаната Ви история на Пиацола?
- Обичам цялата музика на Пиацола. Беше същинска магия да изсвирвам това произведение в берлинската „ Концертхауз “.
А за какво боса?
- Защото е по-удобно. Все едно си в къщи. Вкъщи също вървя боса. Много обичам да се движа и да танцувам на сцената. Когато си необут, това се получава по-добре, придвижванията са по-естествени и по този начин мога да чувствам вибрацията на оркестъра зад себе си. Невероятно е!
Знам, че пеете. Но пробвала ли сте да пеете и свирите по едно и също време, какъвто е бил и Вашият обичан тромпетист Чет Бейкър?
- Не е допустимо да пея и да изсвирвам по едно и също време. Пробвала съм, само че не ми се коства естествено. По време на запис също е необичайно и доста неестествено, тъй като това са две обособени партии, ти си единствено един. Няма по какъв начин да се комбинират двете неща.
Но изсвирвам и пея джаз. Аз въпреки всичко не съм певица. Освен това, гласът ми е невисок. Пея по този начин, както бих пяла под душа. Импровизирам като при джаза, просто мелодии и обичани песни.
Всички ли надарени тромпетистки са руси? И Алисън Болсъм, която знам, че харесвате, е руса, и Михаела Рабич, която пък назовават „ актуалния Чет Бейкър в женски облик “...
- Аз не съм руса (Смее се – бел. а.). Аз съм русокоска под прикритие, подправено руса (Продължава да се смее – бел. а.).
Снимка: Даниел Димитров
Може би, тъй като нормално мъжете свирят на тромпет, дамите би трябвало да подчертаят това, че са дами, крещейки „ Аз съм руса! “ (Смее се – бел. а.).
Вярно ли е, че мъркането на котките Ви успокоява?
- Откъде знаете, че имам котка. Виждали ли сте я? (Смее се – бел. а.).
Имате ли котка?
- Разбира се, че имам котка (Смее се – бел. а.). И тя е доста красива. Казва се Уми, което значи океан на японски (Уми, 海, значи море на японски – бел. а.)
Опитвала ли сте да възпроизведете мъркането с тромпет?
- Неее. Но това е доста добра концепция и безусловно ще опитвам.
Правила ли сте опит дали котките се успокояват от музиката на тромпета?
- Не знам дали е добре за моята котка, само че, сигурно, е привикнала с моя тромпет.
Снимка: Даниел Димитров
Много е занимателно да наблюдаваш котка, която за първи път вижда тромпет –
обърква се накъде да гледа, пробва се да го хване...
Бихте ли споделила най-простото упражнение за дишане, което вършиме?
- Аз персонално не върша такива извършения. Но за артистите, когато са доста неспокойни, е добре да вършат такива извършения (Показва упражнение за белите дробове – бел. а.). Пълниш дробовете и издишаш постепенно през носа. Това е, с цел да нормализираш сърдечния темп, когато си нервозен.
Аз нямам избрана рутинна подготовка за концерт. Просто изсвирвам музика, която ми следва да извърша на сцената. Упражненията са включени в самите творби.
Музиката и тромпетът лишават в действителност доста от моето време. Затова, когато не изсвирвам, най-често погалвам котката (Смее се – бел. а.). Обичам да пазаря, обичам да чета и да отивам на кино. Обичам да сготвям зеленчуци и да върша сладки неща.
Оттук насетне кариерата на Лусиен Реноден Вари продължава в стремителна последователност напред и нагоре, и всичко към нея като че ли става огромно. Започват огромните й концертни изяви. Издава първия си албум с огромен лейбъл на 18 години, а единствено преди месец стана лауреат на огромната и влиятелна премия „ Опус класик “. Албумът ѝ Piazzolla Stories (2021) с филхармонията на Монте Карло и диригента Саша Гьотцел се изкачи до първо място в Apple Music Classic и в Amazon.
На 18 ноември в зала „ България “, дружно със Софийската филхармония и под палката на Саша Гьотцел, Лусиен показа „ Мария от Буенос Айрес “, „ Чин чин “ и „ Либертанго “ във версии за тромпет и оркестър.
На сцената тя просто излиза и стартира да свири. И лекотата, с която го прави, е не по-малко впечатляваща от цялата й досегашна биография, изпъстрена с много златни буквички. Логично е, изумлението от гения й занапред да следва – като се има поради, че резултатите са напълно плод на нейната характерност. Любопитно е, че даже родителите й не са музиканти. Баща й е начален преподавател, а майка й – стопанка. Семейството обаче отглежда още две отворени към изкуството момчета – по-големият наследник свири на контрабас, а по-малкият рисува.
Лусиен Реноден Вари много постоянно свири боса. Казва, че по този начин придвижванията й са по-естествени и може да усеща вибрацията на оркестъра зад себе си. По-хубавата вест е, че публиката също усеща вибрациите, които 22-годишната французойка носи с наличието си.
Снимка: Даниел Димитров
Разговорът с Лусиен върви като по ноти, написани за рожден ден, с доста смях, и за край – една спонтанна фотосесия на необут крайник...
Само преди две седмици в зала „ България “ свири солистът на кралския Концертгебау оркестър Мирослав Петков, който също е тромпетист. Познавате ли се с него?
- Не, изобщо не го познавам, само че съм свирила на това място (Залата се намира в Амстердам, издигната е през 1888 година – бел. а.). Оркестърът е страховит!
А имате ли усещания от българската музика и музиканти?
- За първи път съм тук и не познавам никого.
Може ли да се каже, че през днешния ден светът на класическата музика е мъжки или женски? Има ли надмощие на избран пол?
- Не, несъмнено. Аз изсвирвам на тромпет и считам, че всеки може да свири на този инструмент – без значение дали е мъж, жена, момиче, момче. Няма потребност да си огромен и мощен, и да имаш огромен размер на белите дробове. Музиката няма пол. Това е просто музика и всеки може да я свири.
Тромпетът във Вашите ръце по-джазов или по-класически инструмент е?
- Аз изсвирвам на тромпет от деветгодишна. Започнах с Бърнстейн, който е и типичен, и джазов. За мен няма значение дали изсвирвам класика или джаз, или боса нова, или нещо друго, то е просто музика. Мисля, че когато можеш да свириш класика и джаз, можеш да свириш всичко.
Кой е Жером дю Кро?
- Той е доста прочут известен френски аранжор. Невероятен! Беше огромен шанс да работя с него по най-новия ми албум (Става въпрос за Piazzolla Stories – бел. а.). Той го оформи тъкмо съгласно същността на тромпета.
https://btvnovinite.bg/lifestyle/gallery/luka-shulich-dzhentalmenat-kojto-mozhe-da-izbuhne-po-vsjako-vreme-na-scenata-snimki-video.html
Дю Кро е работил и с челиста Готие Капюсон (Готие Капюсон ще има концерт в София – бел. а.), както и с доста други известни музиканти.
На церемония концерта на „ Опус класик “ свирихте „ Мария от Буенос Айрес “? Това ли е обичаната Ви история на Пиацола?
- Обичам цялата музика на Пиацола. Беше същинска магия да изсвирвам това произведение в берлинската „ Концертхауз “.
А за какво боса?
- Защото е по-удобно. Все едно си в къщи. Вкъщи също вървя боса. Много обичам да се движа и да танцувам на сцената. Когато си необут, това се получава по-добре, придвижванията са по-естествени и по този начин мога да чувствам вибрацията на оркестъра зад себе си. Невероятно е!
Знам, че пеете. Но пробвала ли сте да пеете и свирите по едно и също време, какъвто е бил и Вашият обичан тромпетист Чет Бейкър?
- Не е допустимо да пея и да изсвирвам по едно и също време. Пробвала съм, само че не ми се коства естествено. По време на запис също е необичайно и доста неестествено, тъй като това са две обособени партии, ти си единствено един. Няма по какъв начин да се комбинират двете неща.
Но изсвирвам и пея джаз. Аз въпреки всичко не съм певица. Освен това, гласът ми е невисок. Пея по този начин, както бих пяла под душа. Импровизирам като при джаза, просто мелодии и обичани песни.
Всички ли надарени тромпетистки са руси? И Алисън Болсъм, която знам, че харесвате, е руса, и Михаела Рабич, която пък назовават „ актуалния Чет Бейкър в женски облик “...
- Аз не съм руса (Смее се – бел. а.). Аз съм русокоска под прикритие, подправено руса (Продължава да се смее – бел. а.).
Снимка: Даниел Димитров
Може би, тъй като нормално мъжете свирят на тромпет, дамите би трябвало да подчертаят това, че са дами, крещейки „ Аз съм руса! “ (Смее се – бел. а.).
Вярно ли е, че мъркането на котките Ви успокоява?
- Откъде знаете, че имам котка. Виждали ли сте я? (Смее се – бел. а.).
Имате ли котка?
- Разбира се, че имам котка (Смее се – бел. а.). И тя е доста красива. Казва се Уми, което значи океан на японски (Уми, 海, значи море на японски – бел. а.)
Опитвала ли сте да възпроизведете мъркането с тромпет?
- Неее. Но това е доста добра концепция и безусловно ще опитвам.
Правила ли сте опит дали котките се успокояват от музиката на тромпета?
- Не знам дали е добре за моята котка, само че, сигурно, е привикнала с моя тромпет.
Снимка: Даниел Димитров
Много е занимателно да наблюдаваш котка, която за първи път вижда тромпет –
обърква се накъде да гледа, пробва се да го хване...
Бихте ли споделила най-простото упражнение за дишане, което вършиме?
- Аз персонално не върша такива извършения. Но за артистите, когато са доста неспокойни, е добре да вършат такива извършения (Показва упражнение за белите дробове – бел. а.). Пълниш дробовете и издишаш постепенно през носа. Това е, с цел да нормализираш сърдечния темп, когато си нервозен.
Аз нямам избрана рутинна подготовка за концерт. Просто изсвирвам музика, която ми следва да извърша на сцената. Упражненията са включени в самите творби.
Музиката и тромпетът лишават в действителност доста от моето време. Затова, когато не изсвирвам, най-често погалвам котката (Смее се – бел. а.). Обичам да пазаря, обичам да чета и да отивам на кино. Обичам да сготвям зеленчуци и да върша сладки неща.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ