Тя е позната като самокритична и ерудирана актриса с профил“

Тя е позната като самокритична и ерудирана актриса с „ профил “ Чехов. Не обича да губи времето на аудиторията си, нито своето. Всичко това я прави една от най-обичаните актриси в България.

Става дума за Светлана Янчева , която изигра основната роля в тазгодишната номинация на България за премиите Оскар за чуждоезичен филм – „ Страх “ . Той може да бъде забелязан в българските кина от 19 ноември, а негов режисьор е Ивайло Христов .

Ролята на Янчева в „ Страх “ се оказва и една от най-успешните ѝ на екрана. През 2020 година тя получава премията за най-хубава женска роля на фестивала „ Златна роза “ за „ искрено и сурово пресъздаване на комплициран облик без суетност и взаимни отстъпки “.

Критерият, по който Янчева избира функциите си, е дали те я развиват. „ За мен е значимо да е нещо ново, да е някакво предизвикателство и да не е клишето, в което доста постоянно се случва по този начин, че те набутват “, споделя тя пред „ Под моста “.

Може да се каже обаче, че е по-взискателна към своите осъществявания, колкото към самите функции. „ Разбирам по кое време играя, по кое време не съм същинска, имам едни мои си неща, които доста добре познавам и които ме издават “, споделя тя пред "Импресио ".

Подготовката ѝ се случва когато и да е и по най-различни способи – до момента в който слуша музика или тича, а от време на време черпи хрумвания даже от сънищата си.

„ Нямам построена система. Влезе ли ми в главата нещо, което ме занимава, то ми е като декор през целия ден “, споделя Янчева в изявление пред режисьора Ани Васева.

С някои от най-големите си провокации като актриса тя се среща в Театрална работилница „ Сфумато “, където дълго време работи с Маргарита Младенова и Иван Добчев.

В същото изявление да вземем за пример Янчева споделя за пробни опити да пресъздадат „ Сто години самотност “. Те обаче се оказват несполучливи, защото героите в магическия натурализъм на Габриел Гарсия Маркес са „ мистериозни, безчовечен създания “.

Сред обичаните ѝ драматурзи са Достоевски, Ибсен, Бекет, само че „ номер едно “ за нея е изрично Чехов. „ Започнах да играя Чехов – „ Вуйчо Ваньо “, „ Три сестри “, „ Чайка “ два пъти. Няма друга драматургия, в която артистът може в действителност да се удави доста елементарно или напряко да полети “, споделя тя.

Светлана Янчева е родена в Бургас, където още като дребна се записва в детска театрална школа. Преди това пробва и музикалния си гений, само че нещата се объркват.

„ Бях на пет, когато ми направиха прослушване за пиано и цигулка. Казаха, че би трябвало да изсвирвам на цигулка, аз се разревах... Мислех, че е нещо пъклен обидно, тъй като желаех на пиано! Свирих малко, само че у дома нямахме пиано... После се разболях и - край с музиката “, споделя тя пред „ София Лайв “.

По-късно през 1986 година приключва актьорско майсторство в НАТФИЗ, а през 1989 добива известност с ролята си във кино лентата „ Аз, графинята “.

Работила е с някои от най-хубавите български театрални и кино режисьори и е била част от екипа на редица театри, измежду които „ Сфумато “, „ Театър 199 “ и Народен спектакъл „ Иван Вазов “.