Леа Иванова и Еди Казасян: любов по-бурна от джаза
Тя е първата дама на джаза и суинга в България, истинка " лъвица " и хала на сцената. Гласът ѝ не може да се сбърка. Той е нейният сътрудник в музиката и в живота, срамежлив, само че и огромен коцкар. Леа Иванова и Еди Казасян се обичат мощно до последния си мирис и въпреки компликациите, които им сервира ориста, остават свързани доживот. Достатъчно забавни персони сами по себе си, когато се събират, те основават същинска детонация от страсти. Днес ще ви поведем по стъпките на любовната им история, почтена за холивудски филм.
Истинското име на Леа е Лиляна Иванова. Избира псевдонима си, тъй като значи лъвица, а тя е родена под огнения знак – на 13 август 1923 година в Дупница.
Детството ѝ минава в Истанбул, където фамилията ѝ емигрира заради комунистическите убеждения на татко ѝ и присъединяване му в атентата в църквата „ Света Неделя ”. В Турция Леа и четирите ѝ сестри имат оскъдно, само че щастливо детство. Баща ѝ е художник и се надява тя да го наследи. Момичето прилежно рисува, само че нещо не му доближава. Когато става на 17 година фамилията ѝ се мести в София.
„ Мечтаех да стана оперна певица заради обилните и красиви костюми. Когато споделих, околните ми ме заведоха на прослушване при тогавашните оперни звезди Павел Елмазов и Илка Попова. " – споделя джаз дивата. Попова откровено ѝ казва, че няма задоволително богат глас за оперната сцена. Леа не се наскърбява от това, в противен случай – признателна ѝ е и двете стават близки приятелки.
Приятелството с Илка Попова я учи освен на музика, а и на положителни обноски и държание в обществото. За цялостен живот Леа ще запомни урока на оперната прима: „ На сцената и пред обичания би трябвало да имаш 13 лица. За да се съхраниш, в никакъв случай не би трябвало да показваш пред другите твоето същинско въодушевление ”.
Пенко Балкански
Преди Еди Казасян да се трансформира в мъжа на живота ѝ, сърцето ѝ принадлежало на различен - Леон Алфаса. През 1940 година тя е на 17 и е начинаеща на сцената, а той свири на алтсаксофон в фамозния „ Джаз Овчаров ”. Запознават се в артистично кафене на ул. „ Раковски ” и надареният музикант с еврейски генезис стартира да ѝ преподава първите уроци. Макар да е учила в Робърт лицей в Истанбул и да е пяла в детския хор на Българската екзархия, Леа е наблягала на рисуването, с цел да угоди на татко си и не разбира от солфеж.
Леон обаче счита, че хубавицата крие " злато в гърлото си " и я предлага за солистка на джаз формация №1 в България по това време. Изпитът обаче е същинска злополука. Притеснена, Леа не помни текста си, пее подправено и разплакана напуща сцената. Диригентът Асен Овчаров обаче вижда нещо в нея, връща я и по този начин бележи пътя ѝ към славата.
Леон е безнадеждно влюбен в нея. Тя го нарича „ Алфонс ” и двамата са неразделни. Годината обаче е 1941 година и принуждават Алфаса да носи жълта звезда. В знак на взаимност и Леа си поставя такава, без да е еврейка. Една заран военни го прибират от общия им дом и го интернират в провинцията да чука камъни.
„ Леон Алфаса беше прелестен човек и още по-прекрасен музикант, който след войната щеше да поеме палката на диригент в симфоничната музика първо в Париж, а по-късно и в Ню Йорк. Алфаса беше неразлъчен другар на Леа. ” – споделя в спомените си приятелят им Божидар Сакеларев – " Леа се грижеше дълго за него, изпращаше му артикули, писма, яйца или персонално му ги носеше в лагера. Когато на пазара нямаше даже едно яйце, тя му занесе в дървена каса 200 яйца в плява. Алфонс беше първата ѝ любов. Едва разпалена, тази обич трябваше да угасне. Леа нямаше сили да устои на насилствената разлъка. "
Леон Алфаса съумява да избяга от България и прави кариера като музикант по света. Няма данни повече да са се виждали с Леа, само че той я помни цялостен живот, тъй като преди гибелта си, през 90-те години, идва в София особено, с цел да взе участие в документален филм, отдаден на певицата.
Самата Леа изпитва тежкия ботуш на лагерите. След 9-ти сепрември 1944 година я изпращат на лагер в Ножарево за „ леко държание и пеене на упадъчна западна музика ”. Там три месеца е подлагана на унижения. След излизането не ѝ позволяват да пее, оферират ѝ работа като продавачка, но тя отхвърля. Държавна сигурност я следи на всяка крачка, а най-близките ѝ сътрудници са принудени да пишат донесения против нея.
Една неделна заран през 1956 година Леа тича към зала „ България ”. Там полулегално са я допуснали да пее в джазовите матинета. Облечена е в червен костюм, който майка ѝ е ушила от едно знаме. Портиерът застава на пътя ѝ с думите, че към този момент ѝ е забраенно да влиза в залата и затръшва вратата.
Всичко пред нея се завърта. Опомня се в болница, където схваща, че е получила инфаркт - единствено на 33 години! Въпреки че певицата оцелява, София осъмва с новината, че Леа Иванова е умряла. Най-потресен е един талантив млад мъж и огромен неин почитател, който се оказва бедещето ѝ – Еди Казасян.
epicenter.bg
Дори не се познават, само че той към този момент е безнадеждно влюбен в нея – още откогато е бил на 11 години и я чува да пее в един пловдивски бар. Цял живот запомня изпълнението ѝ на " Настроение " от Глен Милър. Толкова е разчувствуван, че не може да спи. До същинската им среща обаче има цели 10 години.
Когато плъзва мълвата, че Леа Иванова е мъртва, младежът върви сърдит към софийската сладкарница „ Савоя ”. Музикант по душа, той от дълго време свири скрито по забави, макар че баща му упорства да учи право.
Изведнъж се случва знамение. На улицата среща своя другарка, която върви на разположение...с Леа Иванова. Въпреки че не пие алкохол и е изгубил мозъка и дума от неочакваната среща, Еди се отзовава на поканата на дамите да пийнат по нещо. Леа има два билета за " Аз пея под дъжда " с Джин Кели. Казасян с наслада приема да посетят прожекцията.
„ В последния миг се оказа, че заменят кино лентата с " Как се каляваше стоманата ". Целият салон се изнесе, единствено ние с Леа останахме ” – припомня си Еди години по-късно – " Останахме сами в салона и по този начин „ калявахме стоманата ”, че не се разделихме през идващите 30 години ”.
Казасян е по-млад от Леа със 7 години. За нея той е освен обичан и музикант, ами най-искрен почитател, другар и носач на куфарите с костюмите. Идеята да учи право е пометена от любовта му към стихийната " лъвица ". Двамата заживяват дружно без подписан брак – извънредно скандално решение за това време. Властите им вършат неочаквани инспекции и от време на време ги глобяват за „ морално-битово разлагане ”.
epicenter.bg
Целият този тормоз от страна на страната омръзва на певицата. По време на подготовка в бар „ България ” Леа изненадващо уведомява оркестъра: „ Ние с Еди ще отидем да сложим по едно подписче в гражданското и след това се връщаме да гуляем " . Еди е сюрпризиран, само че е толкоз влюбен, че не отхвърля неочакваната женитба. " Така избрах безконечното премеждие - Леа! ", споделя той.
Вечерта Леа, която обича пищността, компанията на хората и празненствата, тържествено афишира от сцената, че двамата към този момент са семейство. Всички ръкопляскат и ги поздравяват, но стеснителният Еди се скрива в гримьорната. Публиката скандира името му, той обаче събира кураж да се яви чак в края на програмата.
Двамата си пасват, тъй като са върли бохеми. Животът им е непрекъсната забава. Почти в никакъв случай не остават сами – другари са с всички известни лица по това време. Никога не обядват вкъщи. Управителят на Руския клуб всеки ден чете на Леа менюто по телефона, с цел да си избере ядене. Въпреки звездния им статут, животът им се побира в един куфар.
Еди обаче има един минус. Той е легендарен коцкар и Леа знае добре това, защото го назовава „ погрешен арменецо “. Въпреки това, двамата си принадлежат.
Следват славни години – турнета във Виена, Белград, Берлин. Иванова не слиза от страниците на вестниците и списанията, всеки ден дава изявленията за радио или телевизия. Осигуряват ѝ личен коафьор, гримьор и стилист. Германската столица е луда по българката и нейния оркестър. Целият Берлин е облепен с нейния лик, а всяка вечер я приветстват по 4 000 души във „ Фридрихщадс палас ”.
Живеят пищно и не се тормозят да го показват, следвайки съвета на Илка Попова, че с цел да си същинска звезда, би трябвало да се държиш като звезда. Дават целия си хонорар, с цел да си купят чисто нов " Мерцедес 28 CL ". Западногерманският импресарио Лоренц Райх тогава ненадейно пита „ Всички български реализатори ли карат такива коли? ”. „ А, не, единствено ние ”, изсмива се Леа. След тази преживелица те подписват най-добрия възможен контракт за 5 години лансиране и работа в Западна Европа. Това е времето на шеметни триумфи и непрекъсната промяна на Цюрих с Мюнхен, Амстердам със Стокхолм.
Леа и Еди са щастливи и влюбени. Той се грижи за своята звезда. Но идва предложение от американски импресарио, което би могло да промени живота на Леа вечно. То обаче не включва мъжа ѝ. Тя не си дава даже секунда за размисъл: " Не мога нито момент без Еди, а вие ми оферирате да пребивавам две години без него ".
Години по-късно Казасян ще ѝ признае, че от самото начало го е мъчила съвестта: „ Ти жертва най-големия късмет в живота си, с цел да бъдеш звезда в моя оркестър ”. " Ей, арменец, най-важното е, че бяхме постоянно дружно ", усмихва се Леа.
Тя знае, че музикантът от време на време ѝ кръшка, само че постоянно дискретно и в никакъв случай задълго, по тази причина преглъща обидата. Обаче се случва нещо, което даже широкоскроената и разбираща Леа мъчно може да преглътне. Съпрузите имат личен дом в София и на 13 август 1971 година в него Леа отпразнува шумно рождения си ден. Уж всичко е наред, само че Еди Казасян се влюбва. Ударът е тежък, тъй като това не е просто следващата забежка. Любовницата му ражда дете и той се чуди по какъв начин да подели времето си сред двете си фамилии.
След турне в Канада, през април 1976 година, Леа, която цялостен живот има доста високо кръвно, получава тежък инсулт. Еди се измъчва от виновност. Певицата остава с изцяло парализирана лява страна, а Еди ѝ помага безусловно.
Задава се годината на Дървения Дракон: какво да чака всяка зодия от 2024 съгласно китайския хороскоп На фокус
След толкоз години дружно и макар измените, двамата са като залепени един за различен. Връзката им е толкоз мощна, че споделят болките си - безусловно. Когато на нея ѝ се сковава лявата ръка, Еди получава мощни болки в своята. " Ще бъда с теб до последния си мирис ", ѝ казва една вечер Еди. Така и става...
Здравословното ѝ положение не може да откъсне Леа от втората ѝ огромна обич - сцената. Тя е прекарала инсулт, само че се научава да върви на високи токчета и да прикрива с шал парализираната си ръка. В Хелзинки си купува безценен антикварен стол и до края на живота си пее седнала царствено на него.
Последното ѝ представление е на 27 май 1986 година Тогава към този момент е болна от рак, само че не стопира да подвига публиката на крайници. В деня след концерта Леа демонстрира на лекарите си в „ Пирогов ” филм, отдаден на нея, и по-късно издъхва.
След загубата на Леа, Еди като че ли е грохнал и стартира да гасне. " Чувствам се като сирак без нея. Вече не обичам празници, тъй като по този начин мина целият ми живот. Сега обичам повече самотата и уединението. " – споделя той.
Еди отива при обичаната си Леа на небето през 2004 година Надяваме се, че някъде там те не престават да се обичат под звуците на джаза.
Истинското име на Леа е Лиляна Иванова. Избира псевдонима си, тъй като значи лъвица, а тя е родена под огнения знак – на 13 август 1923 година в Дупница.
Детството ѝ минава в Истанбул, където фамилията ѝ емигрира заради комунистическите убеждения на татко ѝ и присъединяване му в атентата в църквата „ Света Неделя ”. В Турция Леа и четирите ѝ сестри имат оскъдно, само че щастливо детство. Баща ѝ е художник и се надява тя да го наследи. Момичето прилежно рисува, само че нещо не му доближава. Когато става на 17 година фамилията ѝ се мести в София.
„ Мечтаех да стана оперна певица заради обилните и красиви костюми. Когато споделих, околните ми ме заведоха на прослушване при тогавашните оперни звезди Павел Елмазов и Илка Попова. " – споделя джаз дивата. Попова откровено ѝ казва, че няма задоволително богат глас за оперната сцена. Леа не се наскърбява от това, в противен случай – признателна ѝ е и двете стават близки приятелки.
Приятелството с Илка Попова я учи освен на музика, а и на положителни обноски и държание в обществото. За цялостен живот Леа ще запомни урока на оперната прима: „ На сцената и пред обичания би трябвало да имаш 13 лица. За да се съхраниш, в никакъв случай не би трябвало да показваш пред другите твоето същинско въодушевление ”.
Пенко Балкански Преди Еди Казасян да се трансформира в мъжа на живота ѝ, сърцето ѝ принадлежало на различен - Леон Алфаса. През 1940 година тя е на 17 и е начинаеща на сцената, а той свири на алтсаксофон в фамозния „ Джаз Овчаров ”. Запознават се в артистично кафене на ул. „ Раковски ” и надареният музикант с еврейски генезис стартира да ѝ преподава първите уроци. Макар да е учила в Робърт лицей в Истанбул и да е пяла в детския хор на Българската екзархия, Леа е наблягала на рисуването, с цел да угоди на татко си и не разбира от солфеж.
Леон обаче счита, че хубавицата крие " злато в гърлото си " и я предлага за солистка на джаз формация №1 в България по това време. Изпитът обаче е същинска злополука. Притеснена, Леа не помни текста си, пее подправено и разплакана напуща сцената. Диригентът Асен Овчаров обаче вижда нещо в нея, връща я и по този начин бележи пътя ѝ към славата.
Леон е безнадеждно влюбен в нея. Тя го нарича „ Алфонс ” и двамата са неразделни. Годината обаче е 1941 година и принуждават Алфаса да носи жълта звезда. В знак на взаимност и Леа си поставя такава, без да е еврейка. Една заран военни го прибират от общия им дом и го интернират в провинцията да чука камъни.
„ Леон Алфаса беше прелестен човек и още по-прекрасен музикант, който след войната щеше да поеме палката на диригент в симфоничната музика първо в Париж, а по-късно и в Ню Йорк. Алфаса беше неразлъчен другар на Леа. ” – споделя в спомените си приятелят им Божидар Сакеларев – " Леа се грижеше дълго за него, изпращаше му артикули, писма, яйца или персонално му ги носеше в лагера. Когато на пазара нямаше даже едно яйце, тя му занесе в дървена каса 200 яйца в плява. Алфонс беше първата ѝ любов. Едва разпалена, тази обич трябваше да угасне. Леа нямаше сили да устои на насилствената разлъка. "
Леон Алфаса съумява да избяга от България и прави кариера като музикант по света. Няма данни повече да са се виждали с Леа, само че той я помни цялостен живот, тъй като преди гибелта си, през 90-те години, идва в София особено, с цел да взе участие в документален филм, отдаден на певицата.
Самата Леа изпитва тежкия ботуш на лагерите. След 9-ти сепрември 1944 година я изпращат на лагер в Ножарево за „ леко държание и пеене на упадъчна западна музика ”. Там три месеца е подлагана на унижения. След излизането не ѝ позволяват да пее, оферират ѝ работа като продавачка, но тя отхвърля. Държавна сигурност я следи на всяка крачка, а най-близките ѝ сътрудници са принудени да пишат донесения против нея.
Една неделна заран през 1956 година Леа тича към зала „ България ”. Там полулегално са я допуснали да пее в джазовите матинета. Облечена е в червен костюм, който майка ѝ е ушила от едно знаме. Портиерът застава на пътя ѝ с думите, че към този момент ѝ е забраенно да влиза в залата и затръшва вратата.
Всичко пред нея се завърта. Опомня се в болница, където схваща, че е получила инфаркт - единствено на 33 години! Въпреки че певицата оцелява, София осъмва с новината, че Леа Иванова е умряла. Най-потресен е един талантив млад мъж и огромен неин почитател, който се оказва бедещето ѝ – Еди Казасян.
epicenter.bg Дори не се познават, само че той към този момент е безнадеждно влюбен в нея – още откогато е бил на 11 години и я чува да пее в един пловдивски бар. Цял живот запомня изпълнението ѝ на " Настроение " от Глен Милър. Толкова е разчувствуван, че не може да спи. До същинската им среща обаче има цели 10 години.
Когато плъзва мълвата, че Леа Иванова е мъртва, младежът върви сърдит към софийската сладкарница „ Савоя ”. Музикант по душа, той от дълго време свири скрито по забави, макар че баща му упорства да учи право.
Изведнъж се случва знамение. На улицата среща своя другарка, която върви на разположение...с Леа Иванова. Въпреки че не пие алкохол и е изгубил мозъка и дума от неочакваната среща, Еди се отзовава на поканата на дамите да пийнат по нещо. Леа има два билета за " Аз пея под дъжда " с Джин Кели. Казасян с наслада приема да посетят прожекцията.
„ В последния миг се оказа, че заменят кино лентата с " Как се каляваше стоманата ". Целият салон се изнесе, единствено ние с Леа останахме ” – припомня си Еди години по-късно – " Останахме сами в салона и по този начин „ калявахме стоманата ”, че не се разделихме през идващите 30 години ”.
Казасян е по-млад от Леа със 7 години. За нея той е освен обичан и музикант, ами най-искрен почитател, другар и носач на куфарите с костюмите. Идеята да учи право е пометена от любовта му към стихийната " лъвица ". Двамата заживяват дружно без подписан брак – извънредно скандално решение за това време. Властите им вършат неочаквани инспекции и от време на време ги глобяват за „ морално-битово разлагане ”.
epicenter.bg Целият този тормоз от страна на страната омръзва на певицата. По време на подготовка в бар „ България ” Леа изненадващо уведомява оркестъра: „ Ние с Еди ще отидем да сложим по едно подписче в гражданското и след това се връщаме да гуляем " . Еди е сюрпризиран, само че е толкоз влюбен, че не отхвърля неочакваната женитба. " Така избрах безконечното премеждие - Леа! ", споделя той.
Вечерта Леа, която обича пищността, компанията на хората и празненствата, тържествено афишира от сцената, че двамата към този момент са семейство. Всички ръкопляскат и ги поздравяват, но стеснителният Еди се скрива в гримьорната. Публиката скандира името му, той обаче събира кураж да се яви чак в края на програмата.
Двамата си пасват, тъй като са върли бохеми. Животът им е непрекъсната забава. Почти в никакъв случай не остават сами – другари са с всички известни лица по това време. Никога не обядват вкъщи. Управителят на Руския клуб всеки ден чете на Леа менюто по телефона, с цел да си избере ядене. Въпреки звездния им статут, животът им се побира в един куфар.
Еди обаче има един минус. Той е легендарен коцкар и Леа знае добре това, защото го назовава „ погрешен арменецо “. Въпреки това, двамата си принадлежат.
Следват славни години – турнета във Виена, Белград, Берлин. Иванова не слиза от страниците на вестниците и списанията, всеки ден дава изявленията за радио или телевизия. Осигуряват ѝ личен коафьор, гримьор и стилист. Германската столица е луда по българката и нейния оркестър. Целият Берлин е облепен с нейния лик, а всяка вечер я приветстват по 4 000 души във „ Фридрихщадс палас ”.
Живеят пищно и не се тормозят да го показват, следвайки съвета на Илка Попова, че с цел да си същинска звезда, би трябвало да се държиш като звезда. Дават целия си хонорар, с цел да си купят чисто нов " Мерцедес 28 CL ". Западногерманският импресарио Лоренц Райх тогава ненадейно пита „ Всички български реализатори ли карат такива коли? ”. „ А, не, единствено ние ”, изсмива се Леа. След тази преживелица те подписват най-добрия възможен контракт за 5 години лансиране и работа в Западна Европа. Това е времето на шеметни триумфи и непрекъсната промяна на Цюрих с Мюнхен, Амстердам със Стокхолм.
Леа и Еди са щастливи и влюбени. Той се грижи за своята звезда. Но идва предложение от американски импресарио, което би могло да промени живота на Леа вечно. То обаче не включва мъжа ѝ. Тя не си дава даже секунда за размисъл: " Не мога нито момент без Еди, а вие ми оферирате да пребивавам две години без него ".
Години по-късно Казасян ще ѝ признае, че от самото начало го е мъчила съвестта: „ Ти жертва най-големия късмет в живота си, с цел да бъдеш звезда в моя оркестър ”. " Ей, арменец, най-важното е, че бяхме постоянно дружно ", усмихва се Леа.
Тя знае, че музикантът от време на време ѝ кръшка, само че постоянно дискретно и в никакъв случай задълго, по тази причина преглъща обидата. Обаче се случва нещо, което даже широкоскроената и разбираща Леа мъчно може да преглътне. Съпрузите имат личен дом в София и на 13 август 1971 година в него Леа отпразнува шумно рождения си ден. Уж всичко е наред, само че Еди Казасян се влюбва. Ударът е тежък, тъй като това не е просто следващата забежка. Любовницата му ражда дете и той се чуди по какъв начин да подели времето си сред двете си фамилии.
След турне в Канада, през април 1976 година, Леа, която цялостен живот има доста високо кръвно, получава тежък инсулт. Еди се измъчва от виновност. Певицата остава с изцяло парализирана лява страна, а Еди ѝ помага безусловно.
Задава се годината на Дървения Дракон: какво да чака всяка зодия от 2024 съгласно китайския хороскоп На фокус След толкоз години дружно и макар измените, двамата са като залепени един за различен. Връзката им е толкоз мощна, че споделят болките си - безусловно. Когато на нея ѝ се сковава лявата ръка, Еди получава мощни болки в своята. " Ще бъда с теб до последния си мирис ", ѝ казва една вечер Еди. Така и става...
Здравословното ѝ положение не може да откъсне Леа от втората ѝ огромна обич - сцената. Тя е прекарала инсулт, само че се научава да върви на високи токчета и да прикрива с шал парализираната си ръка. В Хелзинки си купува безценен антикварен стол и до края на живота си пее седнала царствено на него.
Последното ѝ представление е на 27 май 1986 година Тогава към този момент е болна от рак, само че не стопира да подвига публиката на крайници. В деня след концерта Леа демонстрира на лекарите си в „ Пирогов ” филм, отдаден на нея, и по-късно издъхва.
След загубата на Леа, Еди като че ли е грохнал и стартира да гасне. " Чувствам се като сирак без нея. Вече не обичам празници, тъй като по този начин мина целият ми живот. Сега обичам повече самотата и уединението. " – споделя той.
Еди отива при обичаната си Леа на небето през 2004 година Надяваме се, че някъде там те не престават да се обичат под звуците на джаза.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ