Тя е първата българка, станала световна шампионка по бокс. Дълги

Тя е първата българка, станала международна шампионка по бокс. Дълги години е упражнявала различен спорт. Изненадва всички с гения и силата на духа си и през днешния ден е подготвена да се бори за олимпийска купа. Тя е Станимира Петрова и е Човек на деня на Свободна Европа.

Преди дни тя завоюва за девети път златен орден на купа „ Странджа “ . Завоюва купата в категория 54 кг и по този начин донесе първото злато за България на 75-ото юбилейно издание на най-стария интернационален боксов шампионат в Европа, който се организира в София.

След нея това направиха още двама - Светлана Каменова (57 кг) и Радослав Росенов (63.5 кг).

Голямата цел на 33-годишната Петрова обаче е друга - към този момент международна и европейска шампионка, в този момент тя се приготвя за Олимпийските игри в Париж , които ще се проведат през лятото.

Българският бокс досега има три квоти, едната от които е нейна, а другите на Каменова и Хавиер Ибаниес (57 кг). Петрова се надява, че България ще завоюва още квоти на идната олимпийска подготовка в Италия при започване на март.

" При нас царува доста приятна атмосфера, сносно се сформирахме като тим и като приятелки. Така че поисквам триумф “, сподели националната състезателка след спечелването на купа " Странджа ".

Тя е удовлетворена от представянето си, както и обстоятелството, че се е срещнала с противнички, които или към този момент имат квоти за Париж или ще вземат такива.

" Всички срещи бяха мощни и сложни, само че се веселя, че се оправих. Конкуренцията в женския бокс е доста сериозна и се ускорява през годините “, добави Петрова, която се състезава за клуб „ БК Добруджа “ под треньорството на Петър Лесов .

Станимира Петрова е родена на 16 декември 1990 година в Асеновград . Когато е едвам 8-годишна стартира да тренира таекуондо. Тогава родителите ѝ вземат решение да запишат 2 години по-големия ѝ брат на военен спорт, само че тя цяла нощ плаче и моли родителите се също да отиде в школата. Те се съгласяват, въпреки че дълго въобще не я вземат насериозно.

Малката Станимира обаче е твърдо решена да потвърди, че може да стане добра таекуондистка, даже по-добра от брат си. И го прави. Първо печели медали на републикански шампионати. През 2013 година победи с европейска купа в самостоятелната конкуренция в словенския град Блед, след което става и шампионка на планетата отборно в зала „ Арена Армеец “.

След 15 години в този спорт и доста триумфи, тя изненадващо прави завой към бокса. Отдавна татко ѝ Николай , който като дете е упражнявал бокс, ѝ е споделил, че е родена за бокс, само че тя дълго време не му има вяра. Той обаче съумява да ѝ даде убеденост и тя взема решение да рискува. Тогава тя е в четвърти курс в Националната спортна академия и записва бокс като свободноизбираема дисциплинираност.

Някои от нейните треньори по таекуондо одобряват новината с схващане, други обаче са много скептични.

" Бях в най-силната си форма, когато взех решение да си потегли, тъй че съм напълно наясно с възприятията им. На единия от треньорите си даже му обясних: " Аз ще стана международен първенец по бокс ", а той ми сподели: " Не си на 15, не можеш да станеш ", споделя тя през 2017 година пред.

Не след дълго обаче Станимира потвърждава, че е същински гений в бокса и го опровергава изцяло. Както и новия си треньор, при който стартира да се занимава с бокс.

" Беше скучно, учеха ни единствено по какъв начин да си подвигаме ръцете, тогава отидох при треньора и му споделих, че желая същинска подготовка, а той ми отговори: " Ти няма да издържиш ", спомня си Петрова за началото си в боксовата зала.

Тя освен се оправя, а скоро отива на републиканско съревнование, което даже печели. Големият възторг обаче идва на първото международно състезание, на което се явява. Там печели златен орден. През ноември 2014 година на шампионата в Чеджу, Южна Корея , малко преди да навърши 24 години, тя завоюва международна купата против европейската шампионка Марция Давиде (Италия). Само за 100 дни Петрова се изкачва от 19-о преди всичко в международната класация в категория 54 кг.

За този непредвиден голям триумф тя е признателна на треньора си в клуба „ Пловдив-98 ” - международния първенец от Тампере 1993 Александър Христов . Същата година Петрова е оповестена за почетен жител на родния си Асеновград.

След това тя взе участие на летните олимпийски игри в Рио де Жанейро (2016) и в Токио (2020).

Нейният кумир в бокса е именитият американски боксьор Мохамед Али , роден с името Касиус Клей, само че прима исляма.

Любимият ѝ филм е " Момиче са милион $ ". В разтърсващата драма, режисирана от Клинт Истууд, Хилари Суонк изиграва ролята на момиче, което с доста труд и твърдоглавие сбъдва фантазията си да бъде боксьорка, само че най-после животът ѝ завършва трагично. Станимира го е гледала неведнъж и всякога е плакала, споделя, че го претърпява като персонална история и вижда себе си в героинята.

" Искам да стана боксьора на 21 век, само че не на България, а на целия свят ", споделя преди няколко години тя.

Сега тя споделя, че пътят, по който минава, с цел да се приготви за Олимпийските игри в Париж, е доста дълъг, само че към този момент е научила един урок - че би трябвало да се любува на това, което прави, а не да има фиксидея, че безусловно би трябвало да завоюва орден.

" И аз взех решение, че ще се любувам на пътя, без значение какво ще стане. Ако не ми е писано, няма да взема орден, само че желая да знам, че пътят ми е бил благополучен, че съм правила това, което желая, че съм се раздала на 100-200% ", сподели тя пред преди дни.

Състезателката няма амулет, само че има собствен обред за шанс преди всеки мач - сплита косата си на плитки.

В момента Станимира Петрова няма упоритости след Олимпийските игри да става треньор. Първото, което би желала да ѝ се случи, е да има деца.