Тя е от оная рядка порода писатели, които успяват да

Тя е от оная рядка порода писатели, които съумяват да впримчат в думи възторга, болката, хубостта и ужаса на новия век. Наред с други велики свои съвременници,  Джеймс Джойс и Марсел Пруст, тя неуморно търси и открива нови литературни форми, посредством които да разкрие и изясни комплицираната съвременна психика.

Преследвана от невидими демони още от най-ранна детска възраст, тази нежна и ексцентрична лондончанка ще изживее един живот отвън стандартите на епохата, един живот, изпълнен с впечатляващи креативен проникновения, само че и опустошителни душевни положения, един живот измежду доста другари, само че и в огромна самотност, един живот на ефимерни стремежи и дълбоки разочарования, на банални заблуди и сърцеразбиващи истини, един живот като разказ, написан от нея самата.

Това е историята за странните любови на Вирджиния Улф.

Вирджиния Стивън (както е моминското й име) се ражда през 1988 година в фамилната къща на “Хайд Парк Гейт ” 22, където живее до гибелта на татко й през 1904 година Тогава по-голямата й сестра Ванеса намира къща на площад “Гордън ”  в бохемски квартал Блумбсбъри и взима Вирджиния при себе си. Именно с този площад се свързва основаването на известния интелектуален кръг от писатели и художници, заварката сред които се дължи най-много на общата податливост на неуважение на обичайния морал и обществените стандарти.

Самото ядро на кръга се състои от група другари: Вирджиния, брат й Тоби, Литън Страчи, Саксън Сидни-Търнър, Клайв Бел и Ленард Улф. Всичките другари на Вирджиния от този интервал са странни птици, чиито животи се преплитат в комплицирани мрежи  от отворени връзки, драми и снобизъм. Сложната вътрешна динамичност на кръга става причина за доста прочувствени влюбвания и раздели, както и за развиването на по-сериозни връзки. Какъвто ще се окаже и казусът на Вирджиния и Ленард.

Бъдещият брачен партньор на Вирджиния, Ленард Улф, попада в кръга “Блумсбъри ” около другарството си с Тоби, с който са съвипускници в колежа “Тринити ”. Когато сестрите на Тоби му идват на посетители в Кембридж за обичайния майски бал през 1900 година, Ленард е изумен от хубостта им. В спомените му те са “облечени с бели рокли и с огромни шапки, държаха в ръка чадърчета, а хубостта им те оставяше без мирис. Бяха тихи, величествени и тревожни. ” Официалното запознанство на Ленард и Вирджиния ще стане на 17 ноември 1904 година Семейство Стивън го канят вкъщи си на площад “Гордън ”, с цел да се сбогуват преди отпътуването  му за остров Цейлон, където е получил чиновническо предопределение. По време на вечерята Ленард ще забележи, че Вирджиния е изключително притихнала и иглежда измъчена, болна.

Ленард отпътува за Азия и като че ли всичко завършва преди да е почнало. През 1909 година обаче Литън Старчи го окуражава да й предложи брак, което е много великодушно, само че и тайно от негова страна поради обстоятелството, че самият той го е направил малко преди този момент и Вирджиния го е отрязала. Ленард също се опитва, само че не получава отговор.

Лесли Стивън

През юни 1911 година той получава едногодишен отпуск, само че когато вдишва с цялостни гърди познатата лондонска мъгла и осъзнава какъв брой доста му е липсвал живота в Англия, решава  да не се върне в Цейлон. Няколко месеца по-късно се открива в дребен апартамент на четвъртия етаж на площад “Брансуик ” и срещите му с Вирджиния зачестяват. В края на декември към този момент не е останала и капка подозрение, че е влюбен в нея. Признава й любовта си и прави наново предложение за брак.

“Нека си помисля, ” е сдържаният й отговор.

И ще мисли цели пет месеца.

Един от най-хубавите биографи на Вирджиния Улф, Хърмаяни Лий, разказва Ленард Улф като “напрегнат като струна млад мъж, тъмнокос, слаб, с издължено лице, на което се е запечатила язвителна усмивка, с съдбоносен наследник взор и треперещи ръце. ” Само можем да си представим какво трептене е било, до момента в който е чакал отговора на избраницата си – дали като римски цезар ще вдигне палец нагоре и ще го избави от тъгите му или в противен случай, ще го обърне надолу и ще му разбие сърцето?

Край на душевните му терзания ще постави писмото на Вирджиния от 1 май 1912 година

“Струваш ми се толкоз непознат. А аз съм плашещо нестабилна…Понякога си мисля, че в никакъв случай не бих могла да споделя нищо с никого. Наречи ме рид, или камък. Да, желая всичко  – обич, деца, завършения, фамилиарност, работа… Лутам се сред възприятието на полувлюбеност в теб и тоталната студенина. Мисля си, че в случай че се омъжа за теб, нещото което неизбежно ще застане сред нас, е сексът. Както ти споделих с брутална искреност оня ден, аз не изпитвам никакво физическо увлечение към теб. ”

Всъщност отсъствието на физическо привличане се дължи значително на клиничното положение на Вирджиния. Отвращението й от хетеросексуалния секс е вследствие на психическа контузия от детството, когато, както самата тя твърди в записките си, полубрат й Джералд. блудства с нея. Въпреки че декларира на Ленард право в очите, че няма да спи с него, тя е откровено привързана към него и компанията му я прави щастлива. За нея са значими разбирането, безрезервната любов, интелектът…  Той е първият й четец, нейният максимален почитател, незаменимият й сътрудник във всичко. Затова в последна сметка споделя “Да ”.

Независимо че е изпълнен с доста тежки моменти, бракът им съумява да устои тестванията на времето. А първото корабокрушение ги дебне безусловно зад ъгъла.

Само година откакто се бракуват на 10 август 1912 година, на Ленард му се постанова да се сблъска за първи път с проявленията на менталното заболяване на брачната половинка му, за съществуването на което до този миг единствено е подозирал.

В опит да завърши с живота си Вирджиния взима огромна доза от барбитурата “Верона ”. Когато се свестява в болничното заведение, докторите й споделят, че за жена с нейното заболяване не е добра концепция да има деца. Въпреки че ненавижда даже мисълта да прави секс с мъже, осъзнаването, че в никакъв случай няма да бъде майка й се отразява тежко и до края на живота си ще мъкне невидимата каруца с труповете на неродените си деца.

Отделно от здравословните неприятности обаче, бракът на Ленард и Вирджиния потръгва повече от добре. Отсъствието на секс въобще не се отразява върху взаимоотношенията  им и двамата се впускат в руслото на една спокойна и хармонична връзка – както в персонален, по този начин и в професионален проект. През 1915 година младото семейство стават и бизнес сътрудници, когато основават издателската къща Hogarth Press. В началото издателството е просто занимание, само че с времето ще се разрасне в сериозен бизнес. Между 1917 и 1946 година с логото на Hogarth Press ще видят бял свят 527 заглавия, измежду които и забележителната творба на Т.С. Елиът “Пустата земя ”.

Вирджиния и Ленард разполагат с няколко жилища, само че в нито едно не са по този начин щастливи, както във ваканционната си къща си в Родмел, Съсекс. Там тя написа с съвсем маниакално озлобление, а в моментите, когато не го прави, двамата се любуват на взаимната си компания, четат или градинарстват. А тя пече хлябове с хрупкава коричка.

Въпреки че бракът й е повече от благополучен, въздействието на кръга “Блумбсбъри ”, в който моногамността не е на респект, оказва своето въздействие върху Вирджиния и тя въобще не се свени да превключва на флиртаджийски режим, когато й се прииска. И го прави както с мъже, по този начин и с дами.

През 1921 година е показан проектозакон  против “крайни неприличните полови актове сред дами ”, който обаче по този начин и не е гласуван (защото законодателите се тормозят, че това единствено ще накара дамите да пробват какво е!). И тъй като доста от приятелите от най-тесния й обществен кръг нямат проблем да показват другата си половост, Вирджиния не намира причина за какво и тя да не може да бъде “queer ”. И го прави – както в творчеството си, по този начин и в персоналния си живот.

През 1927 година Вирджиния Улф написва “Орландо ” – фантастична  биография на 16-годишен стихотворец от двора на кралица Елизабет I, който като хамелеон сменя пола  и личността си, пътувайки във времето. Историята завършва, когато най-после героят се трансформира в лейди Орландо – честна брачна половинка и майка от началото на 20 век. Един подробност, който може би убягва на осведомените с творчеството на Улф, е, че романът всъщност  съставлява любовно обръщение към приятелката й Вита Саквил-Уест.

Въпросната другарка е ексцентрична, харизматична и демонстративно бисексуална аристократка, същи и писателка!, която, в случай че живееше през днешния ден, щеше да се дефинира като джендър-флуидна. Въпреки че не принадлежи към прословутия Булмсбърийски интелектуален кръг, съумява да завоюва интереса И сърцето на Вирджиния.

Джулия, Лесли и Вирджиния.

Вирджиния е привлечена от 10 години по-младата Вита преди всичко, тъй като разпознава личното си затормозено аз в нейната житейска история. И двете произлизат от фамилии със студенокръвни, незаинтересовани родители, и двете не са удовлетворени, че са се родили дами. От дребна Вита ненавижда пола си, тъй като поради него е лишена от правото да наследи фамилното имение в Кент.  На 21-годишна възраст се дами за дипломата Харолд Никълсън.

Понеже и двамата са бисексуални, посред им царува безмълвно единодушие връзката им да бъде отворена. Това изцяло устройва Вита. През 1917 година те съумява да провокира огромен скандал, когато заобикаля във Франция с любовницата си Вайълет Кепел. Майките на двете дами сплотяват сили, с цел да саботират връзката им и да ги върнат при съпрузите им, само че без триумф. Вита и Вайълет се заклеват във безконечна любов и обич, както и в никакъв случай повече да не вършат секс с мъжете си.

 И с цел да стане историята още по-заплетена, един ден до Вита доближава слухът, че Вайълет е спала с Харолд. Тя избеснява и се отмята от сафистката[1] им клетва.

Въпреки че се усеща предадена, най-малко сърцето й към този момент е свободно за нова обич. И я намира през в лицето на Вирджиния Улф, с която се среща през 1922 година на светско празненство в Лондон. 

Вирджиния и Ванеса

Улф, несъмнено, знае за бурната й връзка с Вайълет (че кой ли от Лондон до Париж не знае по това време!) и се възхищава на свободния й дух. Освен това усеща, че Вита е човек, на който може да довери и най-съкровените си секрети. Вита пък намерено се възхищава на остроумието и интелигентността на новата си другарка и не пропуща случай да й показва обожанието си.

Вирджиния обаче се колебае. “Ах, написа тя в дневника си, какво да върша с тази сафистка, която май ме харесва, макар че съм остаряла? Наистина ли съм влюбена? А какво въобще е любовта? ”

В дните, в които не се виждат, Вита и Вирджиния си разменят прочувствени писма. Вирджиния към момента се колебае дали да назова възприятията си с същинското им име, а точно – обич, по тази причина внимателно продължава да твърди Вита, че “много я харесва ”. Последната пък е надалеч по-директна в изразяването на възприятията си – в едно от писмата си от 1926 година й признава: “Превърнах се в нещо, което не желае нищо друго с изключение на Вирджиния. Ти пречупи всичките ми защитни механизми и ме подчини. ” А на брачна половинка си споделя в прав текст, че е спала с Улф.

Динамиката във взаимоотношенията сред двете дами се подклажда от взаимното им удивление, почитание и… злоба. Вита завижда на Вирджиния за гениалността й, а Вирджиния пък й завижда за самочувствието и безпардонната надменност, с което минава през живота.  Съпругът Ленард е наясно с връзката им и я утвърждава, тъй като вижда какъв брой благотворно се отразява тя върху Вирджиния, писането й и нежното й психическо здраве.

Сериозните взаимоотношения с Вирджиния в никакъв случай не са спирали необузданата и свръхсексуална Вита да има и други любовници. С течение на времето пристрастеността сред двете замира и последователно се се отчуждват. Окончателният завършек на връзката им идва през 1929 година Двете дами обаче остават в другарски връзки и не престават постоянно да си вървят на посетители.

През 1940 година в едно от най-тъжните писма до Вита, излезли отдолу под ръката на гениалната писателка, се споделя: “Тук царува тотално успокоение. На двора играят боулс[2]. Toку що сложих свежи цветя в стаята ти. Ти си някъде там, а към теб валят бомби. Какво мога да кажа с изключение на, че те обичам и че ще прекарам тази необичайно тиха вечер, мислейки за теб и какъв брой си сама. ”

Шест дни преди да почине, Улф написва последните си редове до Вита, копто приключва с: ”Ти ме подари с такова благополучие. ”

На 28 март 1941 година 59-годишната Вирджиния Улф напълва джобовете на палтото си с камъни и нагазва в река Оуз, която тече покрай дома й. Тялото й е открито чак на 18 април. Ленард я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.

В предсмъртното си писмо до него тя написа: “Повече не мога да се боря. Знам, че унищожавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш умерено. Това, което желая да кажа е, че на теб дължа цялото благополучие в живота си. Беше безпределно толерантен и необикновено добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме избави, то това сигурно щеше да си ти. Всичко в мен се унищожи с изключение на вярата в твоето добродушие. Не мога да си разреша да продължа да унищожавам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят благополучие, по-голямо от нашето.

В. “

[1] Сафистки (по името на древногръцката богиня Сафо) са наричали дамите, които изпитват полово увлечение към други дами.

[2] Популярна на Острова игра, задачата на която е да се търкаля изкривена топка, тъй че тя да спре наоколо до по-малка бяла топка, наречена „ Джак “