В ранните часове в градското гробище на Сливен една млада жена е екзекутирана с изстрел в тила
Тя е наказана за убийството на двамата си невръстни сина. По подигравка на ориста изтезанието на кърджалийката Елина Златанова е осъществена в Международния ден на дамата и Деня на майката, само че този факт наподобява убягва от вниманието на българските управляващи. Комунистическият режим ще падне година и половина по-късно, а няколко години по-късно ще бъде анулирано и смъртното наказване. Така Елина Златанова ще се трансформира в последната жена, екзекутирана у нас написа lifebites.bg. Престъплението Елина Златанова е българо-мохамеданка от Кърджали, чието име е заменено в средата на 80-те, по време на Възродителния развой. Златанова е акушерка, а брачният партньор й доктор Мартин Златанов е доктор в болничното заведение на Кърджали. Бащата на Елина е някогашен народен представител и фамилията й е уважавано в града. Бракът на младата жена обаче е злополука а животът й цялостен призрачен сън. Тя е превърната в робиня на брачна половинка си и брат му, като й е неразрешено да излиза от жилището им в кв. Възрожденци с изключение на, с цел да върви на работа. Но това, което прелива чашата и кара Елина да убие двете си невръстни деца са слуховете, че брачният партньор й си има държанка. Слуховете се удостоверяват по-късно, когато доктор Златанов се дами за любовницата си и емигрира в Турция. Процесът На 19 януари, 1986 година, Бабин ден, Елина би трябвало да отиде на празненство със брачна половинка си, само че той се прибира късно вечерта и даже не й обръща внимание. На идната заран, откакто брачният партньор отпътува за работа, Елина Златанова взима 20-литрова туба с бензин и я разлива из жилището, след което го възпламенява. Десетмесечният й наследник Елин се задушава в пламъците, а 4-годишният му брат Невен се пробва да избяга, само че майка му го убива, намушквайки го с кухненски нож в корема. Златанова полива самата себе си с бензин, само че в последния миг заобикаля от пламъците и е избавена от комшии. По време на правосъдния развой Елина Златанова твърди, че чужд мъж в сини работни облекла нахлува с щурм в жилището и го подпалва. Разследващите обаче откриват следи от намушквания по тялото на 4-годишния Невен и Златанова си признава всичко. По време на процеса килърката се признава за отговорна по всички обвинявания и припада няколко пъти при споменаването на имената на синовете й. Златанова е защитавана от адв. Рени Цанова, която се пробва да я изкара невменяема, само че съдът не приема тази теза. Елина наподобява се е примирила със ориста си и последните й думи в залата са: " Никога нямаше да съм добра майка. Не заслужавам да пребивавам, само че в случай че ме оставите жива, ще се опитам да изкупя виновността си ".Елина е приета за отговорна макар смекчаващите виновността условия и е наказана на гибел. Наказанието По времето на социализма множеството изтезания биват осъществявани в стая на Софийския централен затвор, където има особено приспособление за изтезания. Но както в този момент, по този начин и тогава единственият затвор за дами е този в Сливен и изтезанието е трябвало да бъде осъществена там, по убеждение на шефа на пандиза и регионалния прокурор. Рано сутринта на 8 март, Елина е изведена от килията си, качена в рейс и откарана до авансово квалифициран ров в гробището на Сливен. Била е принудена да застане на ръба на изкопа, след което доброволец от защитата на пандиза я прострелва с патрон в тила. Екзекуцията на Елина Златанова се случва в навечерието на Възродителния развой. Само година по-късно, в интервала май-август, 1989 година, към 360 хиляди българо-мохамедани напущат България и емигрират в Турция. Според някои въпреки казусът Елина Златанова да не е политически, той е употребен ловко от страната, с цел да се подчертае още един път неравноправието сред българо-мохамеданите и останалото население. Още повече, тъй като съгласно осведомени смъртните присъди на дами по времето на социализма са необичайност, без значение от това какъв брой тежко е осъщественото закононарушение. Последната екзекуция у нас е осъществена на 4 ноември, 1989 година, едвам шест дни преди промяната на режима. Самоковецът Георги Алински е разстрелян откакто е приет за отговорен по обвиняване в измама. В интервал от 10 години Алински поврежда три пъти лифта на Боровец за бойкот. Смъртното наказване у нас е отстранено дефинитивно на 10 декември, 1998 година Машината за разстрели в Софийския централен затвор е предадена за скрап още при започване на 90-те, а стаята, в която са се изпълнявали смъртните присъди, през днешния ден се употребява като склад и нищо не подсказва за предходното й предопределение. /Автор Йово Колев/ Източник:lifebites.bg
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ




