Старостта не е за лигльовци - БЕТИ ДЕЙВИС
Тя е неустоимо ceкси – най-много с комбинацията от красиви женски устни, стиснали филтъра на цигара, и дръзновен взор.
Бети Дейвис (1908-1989) в действителност е една от “виновниците ” за ceксизиpaнето на жеста на пушене. Неизменната цигара в ръката й я трансформира в попкултурна икона, кумир за стотици хиляди жени-пушачи.
Еманципацията при нея не е алегорична – Бети е извънредно откровена и склонна да се кара с режисьори и шефове на студиа, измъква се от актьорския си контракт с Warner още през 30-те и напълно сама прави кариера, донесла й два Оскара за най-хубава актриса.
Тя е единствената актриса, която участва два пъти – освен това в категорията “злодеи ” в класацията “100 герои и злодеи ”.
Любопитен факт е, че още при започване на кариерата си Мерил Стрийп получава писмо от мис Дейвис – в което я дефинира за своя наследница като „ Първата дама на американския киноекран “.
Твърди се, че точно тя е „ кръстница “ на премията на Филмовата академия – когато разяснява, че статуетката доста наподобява на първия й брачен партньор, чието презиме е точно Оскар .
Само положителните девойки си водят дневници. Лошите нямат време.
Какво мислят хората за мен не е моя работа.
Не ще се пенсионирам, до момента в който краката към момента ме държат и имам кутия с грим.
Старостта не е за лигльовци.
Мъжете става по-привлекателни, когато остареят. Същото не се отнася за дамите, макар че ние имаме едно преимущество – грима.
Ключът към живота е да приемаш нови провокации. Спреш ли да го правиш – си мъртъв.
Стреми се към невъзможното, с цел да станеш най-хубавия в това, което правиш.
Бях се подготвила, в случай че в Холивуд не ми провърви, да стана най-хубавата секретарка на света.
Винаги съм желала да спечелвам. Даже когато пека нещо. Моето печено наложително е трябвало да стане по-добро от кое да е приготвено.
В днешно време има доста нови думи, с които да се откри опрощение за всеки. Липсват ми положителните остарели времена на герои и злодеи, хора на които да кажеш отлично или да презреш. В тях имаше истина, и всичкото лигаво лекомислие през днешния ден, не може да я унищожи.
Всеки има сърце. С изключение на някои хора.
Насладата от любовта трае единствено един момент. Но болката от любовта може да трае цялостен живот.
Когато мъж изрича мнение, той е мъж. Когато жена изрича мнение е кучка.
Не съм кучка. Просто имам невисок толеранс към нелепости.
Ceксът е божията смешка с човешките същества.
Аз бих се омъжила единствено в случай че намеря мъж с петдесет милиона $, като половината от тези пари ми даде преди омъжването и подсигурява, че ще почине в течение на година.
Възпитана да съблюдавам традициите, любовта ми трябваше да приключи с брак. И по този начин стана – приключи.
Домът – това е мястото, където отиваш, когато няма къде повече да отидеш.
Филмовите звезди постоянно свършваме сами. Кой знае? Може би по този начин желаеме.
Силните дами постоянно се омъжват за слаби мъже.
Ако в никакъв случай не сте били ненавиждани от вашето дете, в никакъв случай не сте били родител.
Винаги идва миг в живота на всяка жена, в който единственото нещо, което оказва помощ е чаша шампанско.
Вярвам, че светът е джунгла, и в случай че вкъщи въпреки всичко най-малко малко не е по този начин, то детето няма да успее да се впише в останалата част от света.
Хората постоянно стават артисти, тъй като не се харесват: това им дава опция да се преструват на някой различен.
Вълна след вълна от обич наводни сцената и ме заля. Това бе началото на една велика романтика в живота ми.
Оцелях, тъй като бях по-твърда от всеки различен.
По-добре неприятен сюжет и добър режисьор, в сравнение с добър сюжет и неприятен режисьор.
Актьорската игра би трябвало да бъде повече, в сравнение с живота. Сценарият би трябвало да бъде повече, в сравнение с живота. Всичко би трябвало да бъде повече, в сравнение с живота.
Открих един сигурен метод да загубиш щастието – да го искаш за сметка на всичко останало.
Психоанализа. Почти отидох три пъти. Почти. След това взех решение, че странностите ми са това, което ме прави сполучлива. Видях доста надарени артисти, които се подложиха на психоанализа и изгубиха гения си.
Аз съм Марлон Брандо на своето потомство.