Кикбоксът - за малки и големи момичета и момчета
Тя е нестихваща страст и безспорен генератор на сила. Яна Дешева е edna такава жена, че усмивката от лицето й в никакъв случай не слиза, макар тоталния мултитанскиг в животан си. Майка на 3 деца, идеалист, само че и безспорен перфекционист във връзка с основаване на прецизен проект за реализиране на всяка своя цел, Яна доста ни стимулира и въодушевява, че с готовност и любов нещата се случват.
А като разбрахме, че и цялото й семейство са любители на един не толкоз обичаен спорт - кикбоксът, нямаше по какъв начин да не я помолим да ни опише малко повече за пътя, мотивацията и триумфите й.
Споделяме с вас нейната фамилна история и страст от първо лице:
Цялото ни семейство се вълнува от кикбокс към този момент повече от 10 години - превъзходен спорт за дребни, както и за по-пораснали, подобаващ за що се касае за момчетата, толкоз и за девойки. Този спорт ми оказва помощ да отглеждам в здраве и да дисциплинирам в полезности и трите си деца.
Синът ми е съвсем на 16. Първата му подготовка беше преди да навърши 5. Той не си спомня какво е животът без кикбокс. Съвсем естествено, сестра му, която е с 3 години по-малка, пое към татамито на същата невръстна възраст. Най-малката ни щерка е на 5 и тренира от към година. Да, страховит спорт, който е подобаващ за деца точно на такава възраст.
Нашият клуб,, организира тренировки по кикбокс в много учебни заведения в София, което дава на дребните деца елементарен достъп без непотребни задължения от страна на родителите. Тренировките на най-малките са много игриви, с цел да може да се забавляват до момента в който учат. Мотивацията също е доста значима, с цел да не им омръзне и тя се основава като се задават цели - изпит за колан, идно съревнование. След като навършат 7 години, децата влизат в публична спортна възраст и могат да се включат в доста интернационалните надпревари.
Защо кикбокс?
Помага в ученето. Разтоварването след целодневни учебни занимания е доста значимо. Макар и да наподобява като в допълнение натоварване, в действителност тренировката дава опция на мозъка да почине, а тялото, сковано през целия ден на бюрото, да се раздвижи.
Държи децата заети. При по-малките, това е един час дневно надалеч от екрана, а по-големите държи надалеч от несъответствуващи компании.
Прави децата част от общество. В кикбокса средата е доста подобаваща за деца на всякаква възраст. Има дисциплинираност, която подсигурява тяхната безопасност; подчиненост, която е значима за дребните, с цел да знаят къде в обществото стоят, само че и за по-големите, защото учи на отговорност и грижовност
Спортсменство - в залата си част от тим, само че на татамито си самичък против съперник, който от време на време се случва да е съотборник, даже другар. Спортът те учи да приемаш както успеха, по този начин и загубата с почитание към себе си и съперника.
Самостоятелност и отговорност - в залата, на съревнование или на лагерите, които се организират 2 пъти в годината, родителите нямат опция да обгрижват персонално децата си. Това прави обществото за най-малките - обгрижва ги и ги приобщава. В същото време те се научават да се оправят сами в обстановки, в които другояче мама се намесва, борят се с дребни компликации, каляват се и израстват като персони много по-бързо от децата отвън спорта.
Яна Дешева
Защо кикбоксът е за момчета?
Изразходват силата си в залата. Често момчетата имат неизчерпаема сила, не стопират да тичат, скачат играят. Трудно им е да седнат зад бюрото и да се концентрират в урока, вечер не им се спи. Малките кикбоксьори изразходват доста сила в залата, вечер са изтощени, а в учебно заведение са по-спокойни.
Спортът ги учи да НЕ бъдат нападателни. Спортсменството се учи в залата, само че се демонстрира в учебно заведение и у дома като приемливост към останалите деца. По-рядко демонстрират нападателно държание към другите деца, защото знаят, че качествата, които получават в залата не са с цел да нараняваме.
Увереност. Кикбоксът прави момчетата по-силни, по-бързи, по-съобразителни, а тези качества са в основата на една убеденост, която им оказва помощ да преодоляват компликации от всевъзможен темперамент.
Защо кикбоксът е за девойки?
Самоувереност. Важна за момчетата, само че още по-важна за девойките. За мен е доста значимо дъщерите ми да градят своята убеденост на база на реализирани резултати, а не толкоз върху физически дадености. Еднa госпожица, която се е прибрала със златен орден от съревнование, влиза в класната стая с високо вдигната глава.
Здрави, мощни и красиви тела. Момичетата развиват сложно телата си по най-хубавия метод. Кикбоксът не трансформира телосложението по изкуствен метод, а в противен случай - развива всички мускулни групи, както и гъвкавостта.
Не губят своята женственост. Обратно на упованията, девойките не стават груби, недодялани и не получават мъжкарско държание. Здраво спортно тяло и убеденост - това е женствено!
Яна Дешева
Защо кикбоксът също е за родители?
Когато и трите ти деца упражняват, е съвсем неизбежно и ти да не се увлечеш. Вълнението да гледаш по какъв начин подвигат ръката на детето ти е неописуемо. Мечтаеш някой ден в името на това дребосъче да чуеш химна на България. Споделяш страстта с другите родители и непроменяемо ставаш и ти част от това общество . Всички родители от Стар Тийм интензивно участваме по всевъзможни способи в интензивности и организации на клуба, радваме се за персоналните, само че и за цялостните триумфи. Вярвам, че имаме парченце принос за това, нашият клуб да е най-успешният в България и да печели интернационалните самопризнания. Всички ние се борим за една положителна и благотворна среда за децата си.
А като разбрахме, че и цялото й семейство са любители на един не толкоз обичаен спорт - кикбоксът, нямаше по какъв начин да не я помолим да ни опише малко повече за пътя, мотивацията и триумфите й.
Споделяме с вас нейната фамилна история и страст от първо лице:
Цялото ни семейство се вълнува от кикбокс към този момент повече от 10 години - превъзходен спорт за дребни, както и за по-пораснали, подобаващ за що се касае за момчетата, толкоз и за девойки. Този спорт ми оказва помощ да отглеждам в здраве и да дисциплинирам в полезности и трите си деца.
Синът ми е съвсем на 16. Първата му подготовка беше преди да навърши 5. Той не си спомня какво е животът без кикбокс. Съвсем естествено, сестра му, която е с 3 години по-малка, пое към татамито на същата невръстна възраст. Най-малката ни щерка е на 5 и тренира от към година. Да, страховит спорт, който е подобаващ за деца точно на такава възраст.
Нашият клуб,, организира тренировки по кикбокс в много учебни заведения в София, което дава на дребните деца елементарен достъп без непотребни задължения от страна на родителите. Тренировките на най-малките са много игриви, с цел да може да се забавляват до момента в който учат. Мотивацията също е доста значима, с цел да не им омръзне и тя се основава като се задават цели - изпит за колан, идно съревнование. След като навършат 7 години, децата влизат в публична спортна възраст и могат да се включат в доста интернационалните надпревари.
Защо кикбокс? Помага в ученето. Разтоварването след целодневни учебни занимания е доста значимо. Макар и да наподобява като в допълнение натоварване, в действителност тренировката дава опция на мозъка да почине, а тялото, сковано през целия ден на бюрото, да се раздвижи.
Държи децата заети. При по-малките, това е един час дневно надалеч от екрана, а по-големите държи надалеч от несъответствуващи компании.
Прави децата част от общество. В кикбокса средата е доста подобаваща за деца на всякаква възраст. Има дисциплинираност, която подсигурява тяхната безопасност; подчиненост, която е значима за дребните, с цел да знаят къде в обществото стоят, само че и за по-големите, защото учи на отговорност и грижовност
Спортсменство - в залата си част от тим, само че на татамито си самичък против съперник, който от време на време се случва да е съотборник, даже другар. Спортът те учи да приемаш както успеха, по този начин и загубата с почитание към себе си и съперника.
Самостоятелност и отговорност - в залата, на съревнование или на лагерите, които се организират 2 пъти в годината, родителите нямат опция да обгрижват персонално децата си. Това прави обществото за най-малките - обгрижва ги и ги приобщава. В същото време те се научават да се оправят сами в обстановки, в които другояче мама се намесва, борят се с дребни компликации, каляват се и израстват като персони много по-бързо от децата отвън спорта.
Яна Дешева Защо кикбоксът е за момчета?
Изразходват силата си в залата. Често момчетата имат неизчерпаема сила, не стопират да тичат, скачат играят. Трудно им е да седнат зад бюрото и да се концентрират в урока, вечер не им се спи. Малките кикбоксьори изразходват доста сила в залата, вечер са изтощени, а в учебно заведение са по-спокойни.
Спортът ги учи да НЕ бъдат нападателни. Спортсменството се учи в залата, само че се демонстрира в учебно заведение и у дома като приемливост към останалите деца. По-рядко демонстрират нападателно държание към другите деца, защото знаят, че качествата, които получават в залата не са с цел да нараняваме.
Увереност. Кикбоксът прави момчетата по-силни, по-бързи, по-съобразителни, а тези качества са в основата на една убеденост, която им оказва помощ да преодоляват компликации от всевъзможен темперамент.
Защо кикбоксът е за девойки?
Самоувереност. Важна за момчетата, само че още по-важна за девойките. За мен е доста значимо дъщерите ми да градят своята убеденост на база на реализирани резултати, а не толкоз върху физически дадености. Еднa госпожица, която се е прибрала със златен орден от съревнование, влиза в класната стая с високо вдигната глава.
Здрави, мощни и красиви тела. Момичетата развиват сложно телата си по най-хубавия метод. Кикбоксът не трансформира телосложението по изкуствен метод, а в противен случай - развива всички мускулни групи, както и гъвкавостта.
Не губят своята женственост. Обратно на упованията, девойките не стават груби, недодялани и не получават мъжкарско държание. Здраво спортно тяло и убеденост - това е женствено!
Яна Дешева Защо кикбоксът също е за родители?
Когато и трите ти деца упражняват, е съвсем неизбежно и ти да не се увлечеш. Вълнението да гледаш по какъв начин подвигат ръката на детето ти е неописуемо. Мечтаеш някой ден в името на това дребосъче да чуеш химна на България. Споделяш страстта с другите родители и непроменяемо ставаш и ти част от това общество . Всички родители от Стар Тийм интензивно участваме по всевъзможни способи в интензивности и организации на клуба, радваме се за персоналните, само че и за цялостните триумфи. Вярвам, че имаме парченце принос за това, нашият клуб да е най-успешният в България и да печели интернационалните самопризнания. Всички ние се борим за една положителна и благотворна среда за децата си.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ