Златната рибка Таня Богомилова: Предпочитах футбол пред плуването
Тя е най-успешното име в историята на българското плуване – Таня Богомилова. Родена е на 30 юни 1964 година в София. Първата й среща с басейна е на 5 години, а на 14 към този момент получава званието „ занаятчия на спорта “.
Безспорен връх на спортната й кариера е олимпийската купа на 100 м бруст в Сеул’88. Нейната най-силна отдалеченост обаче е 200 м бруст, където взима златния орден от европейското състезание в София през 1985 година.
" Признавам си, че като по-малка не харесвах всички занимания, които родителите ми измисляха за запълване на времето ми – уроци по акордеон, британски, тренировки по гимнастика, плуване…
Предпочитах да играя футбол с момчетата в махалата. Явно обаче спортният ген в фамилията се е пренесъл върху мен (баща ми е бил хандбалист).
Първият ми треньор Петър Костов постоянно ме е давал за образец, защото въпреки че първоначално не обичах да влизам в басейна, защото ми бе студено, постоянно изпълнявах напътствията му ", споделя Богомилова.
Към останалите 6 медала от шампионати на Стария континент (1 сребърен и 5 бронзови) прибавя сребро на 200 м. бруст и бронз на 100 м. бруст от международното състезание в Мадрид’86.
През 1988 година е избрана за Спортист на годината в България в интервал, в който заради огромната конкуренция класацията е разграничена на мъжка и дамска десетка (при мъжете печели Христо Марков).
" Преминах през спортна паралелка в 57-мо учебно заведение, спортната школа „ Чавдар “, а през цялата ми кариера се състезавах за ЦСКА.
Там също попаднах на прелестни треньори – Христо и Теменуга Червенкови, имах положителни условия за подготовка и единственото, което се искаше от мен, е да дам най-хубавото от себе си ", откровена е именитата ни плувкиня.
В кариерата си прави 69 ремонти на държавни върхове. След нейния край поредно е треньор в Гърция, изпълнителен шеф и общоприет секретар на Българска федерация по плувни спортове, член на Техническата комисия на плуване в открити води на ФИНА.
" В националния тим по плуване работихме по методиката на Панчо Гюрков (б.р. първи щатен треньор на тима), който за нашия спорт е това, което бе Иван Абаджиев за повдигането на тежести и Нешка Робева за художествената гимнастика. Той разполагаше с добре готови треньори, които работеха с нас на групи (б.р. измежду тях е и руския експерт Иван Сивак).
За подготовката ми се грижеше Георги Дангалаков, който след това стана мой брачен партньор. Постепенно стана ясно, че брустът е най-подходящ за мен. Успях да си създадем характерен жанр – с чупка, делфинообразен.
След Универсиадата в Кобе (б.р. там Богомилова взима 2 златни и 1 бронзов медал) японците желаеха да снимат филм за мен и да учат стила ми, само че от БСФС не позволиха ", споделя още Таня Богомилова.
Европейски успех пред родна аудитория - въпреки че не успяхме да участваме на олимпийските игри в Лос Анджелис’84 поради протеста на социалистическите страни, резултатите ни на различния шампионат „ Дружба “ бяха задоволително положителни, с цел да имаме упования за положително показване на европейското състезание в София.
" По това време обаче плувкините на Германска демократична република преобладаваха и никой не смееше да приказва за златни медали. Подкрепата на публиката ни даде опция да се представим на най-високо равнище.
Възползвахме се от обстоятелството, че сме домакини и имаме право на цялостен тим и резултатите бяха налице (б.р. с изключение на Таня Богомилова самостоятелно медали печелят Ваня Аргирова – бронз на 200 м. свободен жанр и Соня Дангалакова – сребро на 200 м. съчетано и бронз на 400 м. съчетано плуване).
Самата аз се отхвърлих от край на 200 м съчетано плуване, с цел да вземам участие с щафетата 4 по 100 (б.р. в нея влизат още Бистра Господинова, Радосвета Пиронкова и Ваня Аргирова) и завоювахме бронз.
Свързвам триумфите си с препълнените трибуни на комплекс „ Червено знаме “ и като виждам актуалното му положение, ми става болно ", споделя с горест и носталгия олимпийският ни първенец от Сеул.
Трудният път към олимпийското злато минава през... раждането. През 1987 година ражда щерка си Ана и е твърдо решена да се върне във форма за Олимпийските игри в Сеул на идната година.
" За страдание, типично по български, се откриха хора, които се съмняваха в мен и желаеха да не попадам в тима.
Завърнах се в басейна едвам 20 дни след раждането, което бе неприемливо от здравна позиция и сама си провокирах следродова херния.
След това ми се наложи да направя интервенция в Харков, а след това получих херпес зостер (б.р. заболяване, при което вируса на Варицела зостер нападна кожата и периферните нерви), имах проблеми с рамената…
Честно казано, не желая да се връщам на тези моменти. Бях лимитирала участията си на надпревари и конкуренцията не можеше да ме следи.
Преди игрите в Сеул се записах за първи път в формалните документи с семейството на брачна половинка ми – Дангалакова. На летището публицистите посрещнаха нашия тим и въобще не ме разпознаха. Разпитваха Панчо Гюрков за какво не съм в листата и коя е тази Таня Дангалакова…
Първоначалната концепция бе да нападам златния орден на 200 м бруст, само че там приключих 4-та, а Антоанета Френкева взе бронза. Няколко дни по-късно бе финалът на 100 м бруст и се бях нахъсала. Оказа се, че още по време на загрявката се оказа, че плавам под границите на международния връх, само че треньорите не ми споделяха това.
Аз безусловно ги изгоних, защото желаех да остана на мира преди финала. Този път тактиката бе друга – на 200 м. поведох, само че в последните метри, казано на плувен диалект, ме „ хвана гипса “ и по този начин Зилке Хьорнер и останалите минаха преди мен. Сега направих противоположното – пуснах ги напред и по-късно стопих преднината им.
След финала от една страна се радвах на триумфа и на второто място на Антоанета Френкева, само че от друга ме бе гняв, че останах на 4 стотни от международния връх (б.р. тя обаче слага олимпийски връх, който ще оцелее 20 години).
Журналистите се чудеха по какъв начин е допустимо да печеля златен орден единствено година след раждане. Цялостното показване на българските спортисти в Сеул е без казус – завършихме 7-ми по медали. Всички в делегацията се подкрепяхме взаимно, когато имахме опция да гледаме надпреварите на сътрудниците.
Самата виках с цялостно гърло за Ивайло Маринов във финала му (б.р. боксьорът печели златото в категория до 48 кг.) и се радвах за неговия триумф. Друг забавен миг бе, че с наградата от 2000 $ съумях купя дрешки за щерка. При нас обаче парите оставаха на втори проект, а най-важно бе да защитим спортната чест на България ", декларира Богомилова.
През 90-те години се оказава, че не би трябвало на никого в България и отпътува за Гърция, където няколко години е треньор.
Още след Сеул локалните ръководители й оферират сериозна сума, с цел да се състезава за тях, само че тя признава, че и не си е помисляла, че може да плува за страна, друга от България.
Безспорен връх на спортната й кариера е олимпийската купа на 100 м бруст в Сеул’88. Нейната най-силна отдалеченост обаче е 200 м бруст, където взима златния орден от европейското състезание в София през 1985 година.
" Признавам си, че като по-малка не харесвах всички занимания, които родителите ми измисляха за запълване на времето ми – уроци по акордеон, британски, тренировки по гимнастика, плуване…
Предпочитах да играя футбол с момчетата в махалата. Явно обаче спортният ген в фамилията се е пренесъл върху мен (баща ми е бил хандбалист).
Първият ми треньор Петър Костов постоянно ме е давал за образец, защото въпреки че първоначално не обичах да влизам в басейна, защото ми бе студено, постоянно изпълнявах напътствията му ", споделя Богомилова.
Към останалите 6 медала от шампионати на Стария континент (1 сребърен и 5 бронзови) прибавя сребро на 200 м. бруст и бронз на 100 м. бруст от международното състезание в Мадрид’86.
През 1988 година е избрана за Спортист на годината в България в интервал, в който заради огромната конкуренция класацията е разграничена на мъжка и дамска десетка (при мъжете печели Христо Марков).
" Преминах през спортна паралелка в 57-мо учебно заведение, спортната школа „ Чавдар “, а през цялата ми кариера се състезавах за ЦСКА.
Там също попаднах на прелестни треньори – Христо и Теменуга Червенкови, имах положителни условия за подготовка и единственото, което се искаше от мен, е да дам най-хубавото от себе си ", откровена е именитата ни плувкиня.
В кариерата си прави 69 ремонти на държавни върхове. След нейния край поредно е треньор в Гърция, изпълнителен шеф и общоприет секретар на Българска федерация по плувни спортове, член на Техническата комисия на плуване в открити води на ФИНА.
" В националния тим по плуване работихме по методиката на Панчо Гюрков (б.р. първи щатен треньор на тима), който за нашия спорт е това, което бе Иван Абаджиев за повдигането на тежести и Нешка Робева за художествената гимнастика. Той разполагаше с добре готови треньори, които работеха с нас на групи (б.р. измежду тях е и руския експерт Иван Сивак).
За подготовката ми се грижеше Георги Дангалаков, който след това стана мой брачен партньор. Постепенно стана ясно, че брустът е най-подходящ за мен. Успях да си създадем характерен жанр – с чупка, делфинообразен.
След Универсиадата в Кобе (б.р. там Богомилова взима 2 златни и 1 бронзов медал) японците желаеха да снимат филм за мен и да учат стила ми, само че от БСФС не позволиха ", споделя още Таня Богомилова.
Европейски успех пред родна аудитория - въпреки че не успяхме да участваме на олимпийските игри в Лос Анджелис’84 поради протеста на социалистическите страни, резултатите ни на различния шампионат „ Дружба “ бяха задоволително положителни, с цел да имаме упования за положително показване на европейското състезание в София.
" По това време обаче плувкините на Германска демократична република преобладаваха и никой не смееше да приказва за златни медали. Подкрепата на публиката ни даде опция да се представим на най-високо равнище.
Възползвахме се от обстоятелството, че сме домакини и имаме право на цялостен тим и резултатите бяха налице (б.р. с изключение на Таня Богомилова самостоятелно медали печелят Ваня Аргирова – бронз на 200 м. свободен жанр и Соня Дангалакова – сребро на 200 м. съчетано и бронз на 400 м. съчетано плуване).
Самата аз се отхвърлих от край на 200 м съчетано плуване, с цел да вземам участие с щафетата 4 по 100 (б.р. в нея влизат още Бистра Господинова, Радосвета Пиронкова и Ваня Аргирова) и завоювахме бронз.
Свързвам триумфите си с препълнените трибуни на комплекс „ Червено знаме “ и като виждам актуалното му положение, ми става болно ", споделя с горест и носталгия олимпийският ни първенец от Сеул.
Трудният път към олимпийското злато минава през... раждането. През 1987 година ражда щерка си Ана и е твърдо решена да се върне във форма за Олимпийските игри в Сеул на идната година.
" За страдание, типично по български, се откриха хора, които се съмняваха в мен и желаеха да не попадам в тима.
Завърнах се в басейна едвам 20 дни след раждането, което бе неприемливо от здравна позиция и сама си провокирах следродова херния.
След това ми се наложи да направя интервенция в Харков, а след това получих херпес зостер (б.р. заболяване, при което вируса на Варицела зостер нападна кожата и периферните нерви), имах проблеми с рамената…
Честно казано, не желая да се връщам на тези моменти. Бях лимитирала участията си на надпревари и конкуренцията не можеше да ме следи.
Преди игрите в Сеул се записах за първи път в формалните документи с семейството на брачна половинка ми – Дангалакова. На летището публицистите посрещнаха нашия тим и въобще не ме разпознаха. Разпитваха Панчо Гюрков за какво не съм в листата и коя е тази Таня Дангалакова…
Първоначалната концепция бе да нападам златния орден на 200 м бруст, само че там приключих 4-та, а Антоанета Френкева взе бронза. Няколко дни по-късно бе финалът на 100 м бруст и се бях нахъсала. Оказа се, че още по време на загрявката се оказа, че плавам под границите на международния връх, само че треньорите не ми споделяха това.
Аз безусловно ги изгоних, защото желаех да остана на мира преди финала. Този път тактиката бе друга – на 200 м. поведох, само че в последните метри, казано на плувен диалект, ме „ хвана гипса “ и по този начин Зилке Хьорнер и останалите минаха преди мен. Сега направих противоположното – пуснах ги напред и по-късно стопих преднината им.
След финала от една страна се радвах на триумфа и на второто място на Антоанета Френкева, само че от друга ме бе гняв, че останах на 4 стотни от международния връх (б.р. тя обаче слага олимпийски връх, който ще оцелее 20 години).
Журналистите се чудеха по какъв начин е допустимо да печеля златен орден единствено година след раждане. Цялостното показване на българските спортисти в Сеул е без казус – завършихме 7-ми по медали. Всички в делегацията се подкрепяхме взаимно, когато имахме опция да гледаме надпреварите на сътрудниците.
Самата виках с цялостно гърло за Ивайло Маринов във финала му (б.р. боксьорът печели златото в категория до 48 кг.) и се радвах за неговия триумф. Друг забавен миг бе, че с наградата от 2000 $ съумях купя дрешки за щерка. При нас обаче парите оставаха на втори проект, а най-важно бе да защитим спортната чест на България ", декларира Богомилова.
През 90-те години се оказава, че не би трябвало на никого в България и отпътува за Гърция, където няколко години е треньор.
Още след Сеул локалните ръководители й оферират сериозна сума, с цел да се състезава за тях, само че тя признава, че и не си е помисляла, че може да плува за страна, друга от България.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ