Тя е на 91 години и въпреки мъдростта си, не

Тя е на 91 години и макар мъдростта си, не проумява политическите неразбории, само че изрично ще гласоподава, с цел да има " оправия, вместо препирня “. Сефтора от Сефтора от Чемиш чува звука на камъка по-добре от човешката тирада, само че тъй като живее от доста време сама, на индивиди се радва най-вече. Името на селото е с няколко смисли, едно от които " сладка круша “. А нейното е на хубаво момиче, което майка ѝ видяла преди да я роди.

Обича да си приказва с трите свободни кокошки в двора си. Там са и цветята ѝ, крушите, окачените на шнур чушки, дървата за зимата – нейната ария. Напоследък - сложна за пеене.

" Кметът вижда, че към този момент съм капнала и не съм кадърна да си сготвям, взе да ми дава ястие като на търтей и единствено си преценям, че съм търтей – да ми се дава ястие, и ми се реве някой път. Чувала съм, че до 90 години е границата на живота. Доволно ми е дала природата - имам наследник, щерка, имам трима внуци и шест правнуци “, споделя баба Сефтора пред bTV.

Гледа потомството си от фотосите, по-малкото от които са от младостта ѝ. От сватбата си няма, тъй като женитба не е имало.

" Не съм живяла доста неприятно, не съм живяла и доста добре – нещо приблизително. Там, където съм родена, съм живяла в богат дом – всичко е имало, не съм живяла мизерно, гладно. Ама не са ме учили, а са ме пращали да паса волове сама и с деца не съм се събирала “, прибавя дамата.

Сега парите най-малко за хляба и медикаментите стигат и не са болката от в миналото. Само самотата е за недоволство.

" Няма хора. И в другата къща няма. Пусти къщи. И лисици. Идват ми на вратата “, споделя още 90-годишната баба.

С болките си или пък може би без тях, тази неделя Сефтора отново ще отиде да гласоподава – отново с очакванията. Или пък може би и без тях. 

" Да пристигна някаква оправия, да се успокоят там и да се преклонят на една страна, да проработи каквото ще се работи “, се надява дамата.