Лекарите, които са на над 80 години, но все още работят
Тя е на 81. Той е на 85. Двамата са педиатри и още работят на смени в болница. В България лекарите над 70 година са много на брой. Въпреки че мнозина не престават да работят от обич към специалността си, данните са тревожни, споделя Веселина Божилова в публикация за " Дойче веле ".
Д-р Петра Дрянкова сяда зад кормилото и подкарва колата си от квартал " Южен " в Пловдив до МБАЛ " Св. Мина ". В болничното заведение тя се качва на четвъртия етаж и поема промяната си в детското поделение. Приема деца, назначава лекуване, наблюдава неговото осъществяване, регистрира проучвания, издава епикризи, изписва медикаменти, дава инструкции на родителите, следи за работата на сестрите. Д-р Дрянкова дава и нощни наряди. Въпреки че към този момент е на 81 години.
Нощните наряди не са по никакъв начин редки, тъй като лекарите в детското поделение на тази общинска болница са единствено четирима. А наскоро 32 медицински сестри подадоха предупреждение за овакантяване поради прекомерно ниските заплати - под 600 лв.. Заплатите на санитарките бяха единствено с 20 лв. по-ниски (те са назначени на минимална работна заплата, която на 1 януари 2019 бе вдигната на 560 лева). Понеже и други лечебни заведения с сходен бюджет се разпалиха, в края на февруари бе оповестено, че кабинетът отпуска 30 милиона лв. за нарастване на възнагражденията им. Така че сестрите останаха. Засега.
Само в Пловдив има 272 лекари на възраст над 70 години
Лекарите от " Св. Мина " не участваха в митинга. Но доктор Дрянкова се включи - в символ на поддръжка. Заплатите на лекарите в тази общинска болница също не са високи - всички са под 1000 лв.. Но множеството от тях са пенсионери. И парите им стигат, тъй като получават и пенсии. Само с пенсията си обаче те не биха могли да се оправят. И по тази причина не престават да работят.
Броят на практикуващите лекари в България в пенсионна възраст е много висок. И ниските пенсии са една от главните аргументи за това. Според информация на Българския лекарски съюз от края на 2016 година застаряването на лекарите в България добива трагични измерения - през 2016 над 50% са били на възраст над 55 години, като една трета от тях са били над 60 години или в предпенсионна възраст. 8% от всички интензивно работещи лекари в страната пък са на възраст над 70 години. А медиците, които са под 30 години, са единствено 5%. Тези данни са тревожни. Днес обстановката не се е трансформирала изключително.
Оказва се, че доктор Петра Дрянкова е една от 2491 медици, които не престават да работят, макар че са навършили годините за пенсия. В Пловдив, където работи тя, практикуващите лекари над 70-годишна възраст са общо 272 души. Българският лекарски съюз може би би трябвало да вкара още една възрастова рубрика в справките си. Защото доктор Дрянкова е надхвърлила освен 70-те, само че и 80-те години.
" Ако остана у дома, несъмнено ще умра "
Проф. доктор Борис Бойкинов също. Той дълги години завежда отделението по педиатрия в Университетската болница " Св. Георги " в Пловдив. Има голям престиж и е добре прочут освен в Пловдив. Днес проф. Бойкинов продължава да работи на две места - в частната болница " Медлайн " и на половин численост в " Св. Мина " в Пловдив. Неговата пенсия, за разлика от тази на доктор Дрянкова, е допустимо най-високата, отпускана от Национален осигурителен институт. Тук финансовият претекст не е значителен. Друга е повода, караща го да продължава да работи. " Ако остана у дома, несъмнено ще умра ", споделя 86-годишният професор.
Но по какъв начин се оправят възрастните медици през днешния ден? Все отново двамата са приключили своето обучение преди половин век. А през годините навлязоха нови технологии, в медицината имаше значително революции.
© DW/V.Bojilova
Проф. доктор Борис Бойкинов
Д-р Дрянкова се пенсионира през 1993. Първоначално живее 15 години на село. Но малко по-късно е принудена да се върне на работа, защото в живота ѝ се появяват изключителни разноски. " През цялото това време не съм серпантина да чета, да проследявам новостите ", споделя тя. Когато се връща на работа преди пет години, първо се сблъсква с компютрите. По обясними аргументи до 1993 не ѝ се е налагало да работи на компютър. Детската лекарка си записва прилежно всички инструкции, дадени от сътрудниците, репетира на изсъхнало вкъщи и когато застъпва първото си дежурство след дългата пауза, към този момент знае по какъв начин да се оправи. Днес тя написа сама епикризите, а у дома има преносим компютър, от който научава последните медицински новости. " Не ми тежат нощните наряди ", споделя доктор Дрянова. " Не мога да дремя в отделението, постоянно съм нащрек ", прибавя тя.
Проф. доктор Бойкинов още помни с детайлности първите си години в болничното заведение в Устово - през днешния ден квартал на Смолян. Не е не запомнил възрастните си сътрудници и всичко, което е научил от тях. " Учил съм се и от стажантите, и от пациентите ", споделя той. " Една от най-големите неточности, които може да направи един доктор в контакта с пациента и околните му, е да дава безспорна привидно твърда прогноза. Няколко случая помня, в които огромни експерти от това време отписваха деца, които след това се оправяха ", споделя той и прибавя, че в такива случаи шокът у околните е голям. " Всяка болест протича в изискванията на друг организъм, с друго отношение, колкото и да е идентична диагнозата, не можеш да кажеш сигурно по какъв начин ще се развие ", акцентира професорът. Той твърдо пази тезата си, че теорията е значима, само че доста по-важна е практиката и многото пациенти. За него медицината е изкуство. Проф. доктор Бойкинов съжалява за днешното устройство на опазването на здравето в България, което съгласно него е стъпило на клиничните пътеки, правени не от експерти, а от служители. Той не може да се помири с комерсиалния темперамент на медицината сега, само че тъжно осъзнава, че това е действителността. Д-р Бойкинов доста обича работата си и по тази причина продължава да работи и през днешния ден.
" Докато посъбера някой лев за старини... "
" Много обичам медицината ", споделя и доктор Дрянкова. " Обичам да оказвам помощ, да церя. Така се усещам потребна. Децата ми пораснаха, брачният партньор ми умря преди 21 години, приятелките ми ги няма към този момент. Имам една котка у нас и... болничното заведение. " А какъв брой още счита да работи? Д-р Дрянкова отgоваря напълно прагматично: " Докато изплатя заема, който взех за ремонт на жилището ми и до момента в който посъбера някой лев за старини... "
И въпреки всичко: любовта към специалността и финансовият претекст не са единствените аргументи, заради които доста възрастни лекари в България не престават да практикуват специалността си. Не са по никакъв начин малко тези, които го вършат заради острия дефицит на медици в доста региони на страната. Най-много лекари на възраст над 70 години практикуват в Силистра, Смолян, Търговище, Враца, София-област.
Д-р Петра Дрянкова сяда зад кормилото и подкарва колата си от квартал " Южен " в Пловдив до МБАЛ " Св. Мина ". В болничното заведение тя се качва на четвъртия етаж и поема промяната си в детското поделение. Приема деца, назначава лекуване, наблюдава неговото осъществяване, регистрира проучвания, издава епикризи, изписва медикаменти, дава инструкции на родителите, следи за работата на сестрите. Д-р Дрянкова дава и нощни наряди. Въпреки че към този момент е на 81 години.
Нощните наряди не са по никакъв начин редки, тъй като лекарите в детското поделение на тази общинска болница са единствено четирима. А наскоро 32 медицински сестри подадоха предупреждение за овакантяване поради прекомерно ниските заплати - под 600 лв.. Заплатите на санитарките бяха единствено с 20 лв. по-ниски (те са назначени на минимална работна заплата, която на 1 януари 2019 бе вдигната на 560 лева). Понеже и други лечебни заведения с сходен бюджет се разпалиха, в края на февруари бе оповестено, че кабинетът отпуска 30 милиона лв. за нарастване на възнагражденията им. Така че сестрите останаха. Засега.
Само в Пловдив има 272 лекари на възраст над 70 години
Лекарите от " Св. Мина " не участваха в митинга. Но доктор Дрянкова се включи - в символ на поддръжка. Заплатите на лекарите в тази общинска болница също не са високи - всички са под 1000 лв.. Но множеството от тях са пенсионери. И парите им стигат, тъй като получават и пенсии. Само с пенсията си обаче те не биха могли да се оправят. И по тази причина не престават да работят.
Броят на практикуващите лекари в България в пенсионна възраст е много висок. И ниските пенсии са една от главните аргументи за това. Според информация на Българския лекарски съюз от края на 2016 година застаряването на лекарите в България добива трагични измерения - през 2016 над 50% са били на възраст над 55 години, като една трета от тях са били над 60 години или в предпенсионна възраст. 8% от всички интензивно работещи лекари в страната пък са на възраст над 70 години. А медиците, които са под 30 години, са единствено 5%. Тези данни са тревожни. Днес обстановката не се е трансформирала изключително.
Оказва се, че доктор Петра Дрянкова е една от 2491 медици, които не престават да работят, макар че са навършили годините за пенсия. В Пловдив, където работи тя, практикуващите лекари над 70-годишна възраст са общо 272 души. Българският лекарски съюз може би би трябвало да вкара още една възрастова рубрика в справките си. Защото доктор Дрянкова е надхвърлила освен 70-те, само че и 80-те години.
" Ако остана у дома, несъмнено ще умра "
Проф. доктор Борис Бойкинов също. Той дълги години завежда отделението по педиатрия в Университетската болница " Св. Георги " в Пловдив. Има голям престиж и е добре прочут освен в Пловдив. Днес проф. Бойкинов продължава да работи на две места - в частната болница " Медлайн " и на половин численост в " Св. Мина " в Пловдив. Неговата пенсия, за разлика от тази на доктор Дрянкова, е допустимо най-високата, отпускана от Национален осигурителен институт. Тук финансовият претекст не е значителен. Друга е повода, караща го да продължава да работи. " Ако остана у дома, несъмнено ще умра ", споделя 86-годишният професор.
Но по какъв начин се оправят възрастните медици през днешния ден? Все отново двамата са приключили своето обучение преди половин век. А през годините навлязоха нови технологии, в медицината имаше значително революции.
© DW/V.Bojilova
Проф. доктор Борис Бойкинов
Д-р Дрянкова се пенсионира през 1993. Първоначално живее 15 години на село. Но малко по-късно е принудена да се върне на работа, защото в живота ѝ се появяват изключителни разноски. " През цялото това време не съм серпантина да чета, да проследявам новостите ", споделя тя. Когато се връща на работа преди пет години, първо се сблъсква с компютрите. По обясними аргументи до 1993 не ѝ се е налагало да работи на компютър. Детската лекарка си записва прилежно всички инструкции, дадени от сътрудниците, репетира на изсъхнало вкъщи и когато застъпва първото си дежурство след дългата пауза, към този момент знае по какъв начин да се оправи. Днес тя написа сама епикризите, а у дома има преносим компютър, от който научава последните медицински новости. " Не ми тежат нощните наряди ", споделя доктор Дрянова. " Не мога да дремя в отделението, постоянно съм нащрек ", прибавя тя.
Проф. доктор Бойкинов още помни с детайлности първите си години в болничното заведение в Устово - през днешния ден квартал на Смолян. Не е не запомнил възрастните си сътрудници и всичко, което е научил от тях. " Учил съм се и от стажантите, и от пациентите ", споделя той. " Една от най-големите неточности, които може да направи един доктор в контакта с пациента и околните му, е да дава безспорна привидно твърда прогноза. Няколко случая помня, в които огромни експерти от това време отписваха деца, които след това се оправяха ", споделя той и прибавя, че в такива случаи шокът у околните е голям. " Всяка болест протича в изискванията на друг организъм, с друго отношение, колкото и да е идентична диагнозата, не можеш да кажеш сигурно по какъв начин ще се развие ", акцентира професорът. Той твърдо пази тезата си, че теорията е значима, само че доста по-важна е практиката и многото пациенти. За него медицината е изкуство. Проф. доктор Бойкинов съжалява за днешното устройство на опазването на здравето в България, което съгласно него е стъпило на клиничните пътеки, правени не от експерти, а от служители. Той не може да се помири с комерсиалния темперамент на медицината сега, само че тъжно осъзнава, че това е действителността. Д-р Бойкинов доста обича работата си и по тази причина продължава да работи и през днешния ден.
" Докато посъбера някой лев за старини... "
" Много обичам медицината ", споделя и доктор Дрянкова. " Обичам да оказвам помощ, да церя. Така се усещам потребна. Децата ми пораснаха, брачният партньор ми умря преди 21 години, приятелките ми ги няма към този момент. Имам една котка у нас и... болничното заведение. " А какъв брой още счита да работи? Д-р Дрянкова отgоваря напълно прагматично: " Докато изплатя заема, който взех за ремонт на жилището ми и до момента в който посъбера някой лев за старини... "
И въпреки всичко: любовта към специалността и финансовият претекст не са единствените аргументи, заради които доста възрастни лекари в България не престават да практикуват специалността си. Не са по никакъв начин малко тези, които го вършат заради острия дефицит на медици в доста региони на страната. Най-много лекари на възраст над 70 години практикуват в Силистра, Смолян, Търговище, Враца, София-област.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ