Белослава Кръстева – Красив ум
Тя е на 13 години. И има фантазия. Да играе през есента на Световното състезание по шахмат. Да играе за България.
Толкова е близо и толкоз е далечe от Белослава тази фантазия!
Близо е, тъй като нейният гений й отрежда челно място измежду най-младите национални състезатели по шах. Определят я като „ детето-чудо “ още на първия шампионат, в който взе участие, а в този момент – 6 години по-късно, тя е към този момент нееднократен медалист в интернационален мащаб.
А за какво е толкоз надалеч от фантазията си? Защото е родена в България. В родината й шахматна федерация няма – изключена е от международните органи на този спорт след корупционен скандал. Новината за отнемането на лиценза е с двегодишна отминалост, само че мина с два-три реда по вестникарските страници, защото злоупотребите по работа у нас са метод на живот, а не сензация. Оказа се, че шахматистите от 180 страни, в това число Лесото, Джибути и Макао, са обезпечавани и представлявани от законни органи, само че тези от България не са. Всеки българин би трябвало самичък да си обезпечи спортната форма и присъединяване в надпревари – с пътните, дневните и таксите, след което може да печели медали за тима на Европейски Съюз или за някой различен, който го пожелае.
На европейското в Мамая – 2017, където Белослава извоюва в шампионата за девойки до 14 години бронзов орден, българчетата нямаха право да играят под родния байрак. Но трикольорът в бяло, зелено и алено се развя! Качен бе на почетната стълбица на спечелилите въпреки всичко. И знаете ли по какъв начин? Върху раменете на Белослава.
Тя се усмихва радостно:
„ Аз постоянно на интернационалните надпревари си нося едно огромно българско знаме. Купихме си го с мама и аз се загръщам с него, когато ми връчват орден. Това е най-хубавата част. “
Другото е труд. Непрестанен. Бела споделя:
„ Сутрин взимам рейс от „ Младост “ и ходя на подготовка при гросмайстор Деян Божков в Студентския град. Оттам с метрото стигам до математическата гимназия, там съм в седми-А клас, втора промяна сме, до шест вечерта. После имам урок по британски с преподавател по скайпа или час по национални танци в едно читалище. Пиша домашните вечер докъсно – 12 часа, тъй като предиобед съм заета с шаха – упражнявам най-малко 4 часа. “
„ Пълна отличничка е “ – споделя Людмил Кръстев, татко й. Горд е с щерка си. Тя е двукратна сребърна медалистка от държавните шампионати по типичен шах (2015 и 2016); зае 4-то място в европейското състезание за девойки до 14 години в Чехия (2016); стана първа в мощния интернационален шампионат за девойки и момчета в Сърбия (2017) и стигна в Мамая върха в кариерата си – трета на остарелия континент!
„ Първата ми игра беше с баща “ – спомня си дребната шахматистка. Лицето й е нежно, с изящни черти. Крехка е, само че единствено на външен тип. Дребната й дрънкулка излъчва самонадеяност и увереност. Говори непресторено и без планиране, за разлика от някои възрастни хора, които се завладяват по време на изявление:
„ Бях на пет годинки. Татко ми сподели по какъв начин се местят фигурите. Често играехме. Като губех, се натъжавах и плачех. Това помня най-добре – оторчението от загубата. Тати не ми даваше елементарно да надвивам. Показа ми по какъв начин се прави мат с топ и аз на първия си шампионат го използвах. Той ми беше първият ми треньор. “
За всеки от треньорите си Бела държи да каже нещо положително:
„ Георги Николов ме откри в учебно заведение и ме възпламени. Бях в първи клас, когато почна да работи с мен самостоятелно. Стефан Стойнов ме пое, като бях измежду кандидатите, само че нямах още интернационалните триумфи. Даде ми хъс в играта – да се потвърждавам до дъно. Сега съм при гросмайсторите Деян Божков и Владимир Иванов. Самите те са доста положителни играчи. Учат ме да бъда нападателна, не да се защитавам, а да нападам. “
Първият й шампионат бил в учебно заведение – за деца до 10 години. В 7 кръга спечелила второ място. Било вълнуващо – схванала, че освен желае, а и може да побеждава, и би трябвало да продължи непременно.
„ Като бях в четвърти клас ми се случи невероятното – седнах да играя против международния първенец Карпов! Играх добре. Той изглеждаше като на малкия екран – с взор изострен и остроумен – по този начин постоянно съм си представяла положителния шахматист. В груповия сеанс, несъмнено, никой не съумя да го победи. Аз бях най-малката, десетгодишна. Имах рожден ден. И с една пешка преимущество. Карпов пристигна при мен и сподели: „ Ничья “. Знаех този термин: “победата ничия” – реми. Аз се съгласих. Ръкувахме се, той ме поздрави. Партията беше забавна, след това я научих “.
Любопитно е да си побъбри човек с Белослава – научава разнообразни неща и най-важното: че геният е свише даден, само че искаш ли го задълго, плащаш с работа.
Работата обаче не се прави единствено с копнеж. И средства трябват. Уроците по шах не са безвъзмездни. Състезанията и те – десетдневни са и изискват разноски: такси са присъединяване, самолетни билети, хотел, храна, прехрана на треньор-придружител. Нужни са към 15 000 лева годишно. След мощното си показване на европейското в Румъния Бела не можа да отиде на международното състезание в Уругвай – не се откриха 8000 лева за това. Сумата се оказа непостижима за родителите й, които другояче години наред със собствени средства съумяват да поддържат щерка си в това, което най-вече обича и умее да прави.
„ Татко е ай-ти експерт. Мама е пианистка и композитор, само че за тия специалности в България опциите са лимитирани и тя в този момент прави тимбилдинги, лекува хора с музика, като музикотерапевт – изяснява детето. – Имам и сестричка на пет. “
Думата „ пари “ не загатва, заобикаля я като гърмяща змия. Докато я чувам, чувствам в очите си влага. А приказваме за шах. Мечтата й продължава: „ Бих желала на международното в Гърция да играя с Бибисара – казахстанката, която се състезава за Русия и е най-хубавата в света!„
А не може ли и Бела да играе за друга, по-богата страна? Нали живеем в световен свят?
Веждите й се събират ядосано под гъстата кестенява коса, преди да каже: „ Аз съм българка и играя за България! Искам моята страна да се популяризира. В чужбина бих отпътувала да изучавам единствено. И ще се върна отново! “
Най-трудната й победа
„ Тя беше в предпоследния кръг на европейското състезание, когато играх против израелката Ронит Левитан – спомня си Белослава. – Партията беше оспорвана и определяща за медала. Продължи над 4 часа, а аз бях болна, с температура. Стегнах се и победих. Аз изгубвам визия за всичко друго, когато играя. “
ЗА НЕЯ
Готова е да се бори до дъно
Белослава е доста упорита. Концентрирана. Като един дребен питбул застава на дъската и няма мърдане оттова. Напълно мобилизирана. С лъчение, което споделя: аз съм тук и ще се боря до последната пешка. Готова е да се бори до дъно.
Гросмайстор Деян Божков
Тя е гений
Успехите на Белослава не са изненада. Тя се отличава със съвестност в учебно-тренировъчния развой, упоритост за оптималната изява, висока отговорност и предпочитание за победа. Със сигурност е от гениите, на които разчита българският шахмат.
Маргарита Войска, и.д. началник на българската федерация по шахмат
На нея може да се разчита
Познавам Бела от 3 години, в един клас сме. Тя ми доста близка, може да се разчита на нея постоянно. Истинска и вярна другарка. Много е умна, мъдра и в това време занимателна и готина. Амбициозна, упорита, работлива и когато си сложи цел, постоянно я реализира.
Петрослава Братанова, най-близката другарка
Подкрепете я
Като родители ние поемаме напълно финансирането на щерка ни, като играч по шахмат. Но не съумяваме сами да осигурим ясна визия на подготовката и изявите й. За да си помогнем, търсим контакти с банки, телекоми и водещи компании. Но този спорт, тъй като не е всеобщ, наподобява, е отвън техните ползи. За да е в добра форма на международното състезание през октомври, Белослава би трябвало да взе участие в четири интернационалните шампионата: в Албания през април, в Сърбия през юни и през юли и в Латвия през август. Открита е сметка за задачата в Уникредит Булбанк на името на майка й Петя Кръстева с IBAN BG 13UNCR70001522658306 и код BIKUNKRBGSF. Моля за поддръжка, с цел да може Бела да съставлява България по най-хубавия метод, а тя е способна на това.
Людмил Кръстев,
бащата
Толкова е близо и толкоз е далечe от Белослава тази фантазия!
Близо е, тъй като нейният гений й отрежда челно място измежду най-младите национални състезатели по шах. Определят я като „ детето-чудо “ още на първия шампионат, в който взе участие, а в този момент – 6 години по-късно, тя е към този момент нееднократен медалист в интернационален мащаб.
А за какво е толкоз надалеч от фантазията си? Защото е родена в България. В родината й шахматна федерация няма – изключена е от международните органи на този спорт след корупционен скандал. Новината за отнемането на лиценза е с двегодишна отминалост, само че мина с два-три реда по вестникарските страници, защото злоупотребите по работа у нас са метод на живот, а не сензация. Оказа се, че шахматистите от 180 страни, в това число Лесото, Джибути и Макао, са обезпечавани и представлявани от законни органи, само че тези от България не са. Всеки българин би трябвало самичък да си обезпечи спортната форма и присъединяване в надпревари – с пътните, дневните и таксите, след което може да печели медали за тима на Европейски Съюз или за някой различен, който го пожелае.
На европейското в Мамая – 2017, където Белослава извоюва в шампионата за девойки до 14 години бронзов орден, българчетата нямаха право да играят под родния байрак. Но трикольорът в бяло, зелено и алено се развя! Качен бе на почетната стълбица на спечелилите въпреки всичко. И знаете ли по какъв начин? Върху раменете на Белослава.
Тя се усмихва радостно:
„ Аз постоянно на интернационалните надпревари си нося едно огромно българско знаме. Купихме си го с мама и аз се загръщам с него, когато ми връчват орден. Това е най-хубавата част. “
Другото е труд. Непрестанен. Бела споделя:
„ Сутрин взимам рейс от „ Младост “ и ходя на подготовка при гросмайстор Деян Божков в Студентския град. Оттам с метрото стигам до математическата гимназия, там съм в седми-А клас, втора промяна сме, до шест вечерта. После имам урок по британски с преподавател по скайпа или час по национални танци в едно читалище. Пиша домашните вечер докъсно – 12 часа, тъй като предиобед съм заета с шаха – упражнявам най-малко 4 часа. “
„ Пълна отличничка е “ – споделя Людмил Кръстев, татко й. Горд е с щерка си. Тя е двукратна сребърна медалистка от държавните шампионати по типичен шах (2015 и 2016); зае 4-то място в европейското състезание за девойки до 14 години в Чехия (2016); стана първа в мощния интернационален шампионат за девойки и момчета в Сърбия (2017) и стигна в Мамая върха в кариерата си – трета на остарелия континент!
„ Първата ми игра беше с баща “ – спомня си дребната шахматистка. Лицето й е нежно, с изящни черти. Крехка е, само че единствено на външен тип. Дребната й дрънкулка излъчва самонадеяност и увереност. Говори непресторено и без планиране, за разлика от някои възрастни хора, които се завладяват по време на изявление:
„ Бях на пет годинки. Татко ми сподели по какъв начин се местят фигурите. Често играехме. Като губех, се натъжавах и плачех. Това помня най-добре – оторчението от загубата. Тати не ми даваше елементарно да надвивам. Показа ми по какъв начин се прави мат с топ и аз на първия си шампионат го използвах. Той ми беше първият ми треньор. “
За всеки от треньорите си Бела държи да каже нещо положително:
„ Георги Николов ме откри в учебно заведение и ме възпламени. Бях в първи клас, когато почна да работи с мен самостоятелно. Стефан Стойнов ме пое, като бях измежду кандидатите, само че нямах още интернационалните триумфи. Даде ми хъс в играта – да се потвърждавам до дъно. Сега съм при гросмайсторите Деян Божков и Владимир Иванов. Самите те са доста положителни играчи. Учат ме да бъда нападателна, не да се защитавам, а да нападам. “
Първият й шампионат бил в учебно заведение – за деца до 10 години. В 7 кръга спечелила второ място. Било вълнуващо – схванала, че освен желае, а и може да побеждава, и би трябвало да продължи непременно.
„ Като бях в четвърти клас ми се случи невероятното – седнах да играя против международния първенец Карпов! Играх добре. Той изглеждаше като на малкия екран – с взор изострен и остроумен – по този начин постоянно съм си представяла положителния шахматист. В груповия сеанс, несъмнено, никой не съумя да го победи. Аз бях най-малката, десетгодишна. Имах рожден ден. И с една пешка преимущество. Карпов пристигна при мен и сподели: „ Ничья “. Знаех този термин: “победата ничия” – реми. Аз се съгласих. Ръкувахме се, той ме поздрави. Партията беше забавна, след това я научих “.
Любопитно е да си побъбри човек с Белослава – научава разнообразни неща и най-важното: че геният е свише даден, само че искаш ли го задълго, плащаш с работа.
Работата обаче не се прави единствено с копнеж. И средства трябват. Уроците по шах не са безвъзмездни. Състезанията и те – десетдневни са и изискват разноски: такси са присъединяване, самолетни билети, хотел, храна, прехрана на треньор-придружител. Нужни са към 15 000 лева годишно. След мощното си показване на европейското в Румъния Бела не можа да отиде на международното състезание в Уругвай – не се откриха 8000 лева за това. Сумата се оказа непостижима за родителите й, които другояче години наред със собствени средства съумяват да поддържат щерка си в това, което най-вече обича и умее да прави.
„ Татко е ай-ти експерт. Мама е пианистка и композитор, само че за тия специалности в България опциите са лимитирани и тя в този момент прави тимбилдинги, лекува хора с музика, като музикотерапевт – изяснява детето. – Имам и сестричка на пет. “
Думата „ пари “ не загатва, заобикаля я като гърмяща змия. Докато я чувам, чувствам в очите си влага. А приказваме за шах. Мечтата й продължава: „ Бих желала на международното в Гърция да играя с Бибисара – казахстанката, която се състезава за Русия и е най-хубавата в света!„
А не може ли и Бела да играе за друга, по-богата страна? Нали живеем в световен свят?
Веждите й се събират ядосано под гъстата кестенява коса, преди да каже: „ Аз съм българка и играя за България! Искам моята страна да се популяризира. В чужбина бих отпътувала да изучавам единствено. И ще се върна отново! “
Най-трудната й победа
„ Тя беше в предпоследния кръг на европейското състезание, когато играх против израелката Ронит Левитан – спомня си Белослава. – Партията беше оспорвана и определяща за медала. Продължи над 4 часа, а аз бях болна, с температура. Стегнах се и победих. Аз изгубвам визия за всичко друго, когато играя. “
ЗА НЕЯ
Готова е да се бори до дъно
Белослава е доста упорита. Концентрирана. Като един дребен питбул застава на дъската и няма мърдане оттова. Напълно мобилизирана. С лъчение, което споделя: аз съм тук и ще се боря до последната пешка. Готова е да се бори до дъно.
Гросмайстор Деян Божков
Тя е гений
Успехите на Белослава не са изненада. Тя се отличава със съвестност в учебно-тренировъчния развой, упоритост за оптималната изява, висока отговорност и предпочитание за победа. Със сигурност е от гениите, на които разчита българският шахмат.
Маргарита Войска, и.д. началник на българската федерация по шахмат
На нея може да се разчита
Познавам Бела от 3 години, в един клас сме. Тя ми доста близка, може да се разчита на нея постоянно. Истинска и вярна другарка. Много е умна, мъдра и в това време занимателна и готина. Амбициозна, упорита, работлива и когато си сложи цел, постоянно я реализира.
Петрослава Братанова, най-близката другарка
Подкрепете я
Като родители ние поемаме напълно финансирането на щерка ни, като играч по шахмат. Но не съумяваме сами да осигурим ясна визия на подготовката и изявите й. За да си помогнем, търсим контакти с банки, телекоми и водещи компании. Но този спорт, тъй като не е всеобщ, наподобява, е отвън техните ползи. За да е в добра форма на международното състезание през октомври, Белослава би трябвало да взе участие в четири интернационалните шампионата: в Албания през април, в Сърбия през юни и през юли и в Латвия през август. Открита е сметка за задачата в Уникредит Булбанк на името на майка й Петя Кръстева с IBAN BG 13UNCR70001522658306 и код BIKUNKRBGSF. Моля за поддръжка, с цел да може Бела да съставлява България по най-хубавия метод, а тя е способна на това.
Людмил Кръстев,
бащата
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ