Най-възрастната учителка у нас: Не се давам на младите
Тя е лъчезарна, усмихната. Тя е положителна, кипи от сила. Никой не може да й даде годините, на които е. Владка Деянова е начален преподавател в ОУ „ П. К. Яворов “ село Крушевец. По данни от Синдиката на българските учители тя е най-възрастният настоящ преподавател в цялата страна. Не е изместила никого от работното място, просто на него не се е задържал преподавател, евентуално тъй като класът е разбъркан: три от децата са в четвърти клас, а останалите девет са във втори. В подобен клас мъчно се работи.
„ Последите 15 години бях в базовото учебно заведение. То е огромна школа научена съм и на групова работа. Навремето работехме с съветски експерти, опита си го имам “, споделя учителката във връзка на смесената паралелка. Преди година отива в Крушевец. „ Аз съм стара, само че не се давам на младите “, афишира при първия диалог с директорката и към този момент втора година потвърждава с работата си на процедура, че това е по този начин. Отначало децата са уплашени, тъй като са сменили няколко учители единствено за два-три месеца. Печели първо тях, след това и родителите. А децата не са от най-лесните. Има и такива, които не знаят буквите, не могат да четат и пишат, мъчно се провеждат. Това обаче не плаши опитния възпитател. Обезоръжава ги с търпението и любовта си. „ С децата се усещам актуализирана, все едно в този момент стартирам кариерата си и работя по този начин, както съм работила от началото до в този момент “. Не се опасява от това, че няма да има в клас дисциплината, нито пък от това, че работи със разбъркан клас и разнообразни по възраст деца. Сега учениците не се отделят от нея. Родителите усетиха, че съм дялан камък, както се споделя, и също доста елементарно ме одобриха. Радват се, че децата им са в положителни ръце. „ Имат ни доверие “, заключва Деянова.
Всички от дълго време са я приели, по тази причина и Деянова се майтапи: „ Търся къща да си купя в Крушевец. Децата са се заели съществено със задачата да ми намерят къща, тъй като не желаят да пребивавам в Бургас, а да бъда при тях “. Всеки ден пътува от Бургас до Крушевец, което за нея не е проблем. В огромната поледица през зимата за напредването й оказват помощ сътрудниците. „ Работила съм на село, работила съм и в града. Децата са на всички места идентични – те желаят да им се обръща внимание, да си добър към тях и те това безпогрешно го усещат “, споделя опитната педагожка. Печеленето на доверие стартира с първите празнични стратегии, с които децата се изявяват. Отиват със особено приветствие за Коледа и Нова година при кмета. Осми март предходната година и тази година означават дружно с родителите. Първа пролет учениците от класа на Деянова са при малчуганите в детската градина. „ Всички тези изяви не ги върша, с цел да се акцентирам и лаская, а с цел да сплотя децата, да ги приобщя към учебното заведение, с цел да не бягат от учебно заведение. Деца от моя клас няма, които да бягат от час “. Това, че класът е разбъркан, й дава още по-широки благоприятни условия за сближение, тъй като кара по-големите да оказват помощ на по-малките и по този начин да ги обгрижват и пазят. Деянова си спомня за първото приветствие при кмета, което са създали: „ Кметът даде парички, с които аз купих за всяко дете съгласно опциите и ползите му по една брошура и по една торбичка с лакомства. След ваканцията на всяка банка стоеше тази изненада. Децата доста се радваха “.
В деня на настъпването на пролетта тя отпразнува осемдесетия си рожден ден с другари, родственици и близки. Поздравленията във връзка празника й пристигаха непрестанно. „ От Португалия ми се обадиха, от Гърция. Правнуците от Германия направиха с мен видеовръзка “, продължава Деянова. В фамилията си Деянова има поддръжката на децата си. Правнуците й са в Германия, в Мюнхен, само че и с тях поддържа непрестанен контакт. „ На края на април ги очаквам да ми дойдат на посетители. Уча ги на български, въпреки да им е трудничко “, подсмихва се педагожката. За персоналния си празник учителката споделя: „ Родена съм на 22 март, само че съм записана на 26 март, тъй като когато съм се родила, е имало бит да се изчаква няколко дни дали ще оживее детето. Затова и на Първа пролет си означавам тържествено рождения ден “. Но пък се майтапи, че приема поздравления от 22 до 26 март.
За тайната на своята жизнеспособност и сила тя споделя, че идва от многото задължения, които има. Гледа болен брачен партньор, плете, готви шета, върви на работа, на посетители върви и когато й се обадят - оказва помощ на близки и другари за образованието на техните деца. „ Не обичам намусените хора. Искам към мен да е ведро. Усмивката е моето скрито оръжие “. На Първа пролет и за персоналния си празник госпожа Деянова дружно със своя клас засажда дръвче за Първа пролет, което е същинско премеждие за децата. Дори в корените му слагат резервоар с обръщение към бъдещите учители и възпитаници.
Осемдесетия си рожден ден Владка Деянова отпразнува в бургаско заведение с сътрудници и другари. „ Тази вечер моят сътрудник от базовото учебно заведение Владо Спасов ще пее единствено за мен “, пошегува се рожденичката. Певецът Георги Дюлгеров също е някогашен неин възпитаник. През ръцете й са минали сегашни юристи, лекари, не може да се изброи описът с имената им. „ Половината Бургас съм обучила “, усмихва се учителката.
„ От 60 години съм учителка без да съм прекъсвала трудовата си кариера. Пенсията ми е 230 лв. за прослужения стаж “, споделя учителката. Другият стаж не го е търсила. В учебното заведение е на минимална заплата. „ С това не мога да се примиря. Да работя с хъса и желанието от първия работен ден досега. Мисля, че не ми е оценен трудът “. Въпреки горчилката, нейната молитва е: „ Запази ми, Господи, очите и краката, с цел да мога да работя “. А пожеланието към младите й сътрудници е да обичат специалността си. С обич и дух да влизат в клас и да не гледат отвисоко децата. „ Много ми се желае да няма разлика в поколенията. Да не гледат с негативизъм на нас, а да ни употребяват, с цел да се учат от опита ни в областта на образованието “, изяснява Деянова.
Станка Динева, колежка на рожденичката, споделя за нея: „ Възхищавам се на силата на Деянова. На младежкия и дух и желанието, с което се раздава на деца, родители и сътрудници “. Колко пъти още ще бие първият звънец за госпожа Деянова е мъчно да се каже, само че едно е несъмнено - тя носи в себе си възрожденския дух на учителя, силата и дръзновението на влюбения в специалността си човек и искрицата позитивизъм, с която желае да възпламени всеки.
Инфо: www.faragency.bg
