Българска журналистка: Бях опитно зайче на Астра Зенека напразно. Искате свободен достъп до болест, която убива 4 % от заразените в България
Тя e публицист. От няколко години живее в Лондон. Тя бе измежду " опитните зайчета " на имунизацията на " Астра Зенека ", чийто клинични изпитвания бяха преди тъкмо един една година.
В обява във Facebook тя написа, че напъните й са били напразни.
Миналата година (и да речем първата четвърт на тази), до момента в който жителите имаха положителни аргументи да се двоумят по отношение на имунизациите срещу коронавирус, се старах съгласно опциите си да изяснявам изгодите от предварителната защита - не тъй като съм експерт, а тъй като изпитах на собствен тил какво значи да се създаде ваксина в спешни условия.
Доброволствах във втора и трета фаза на изпитването на имунизацията на Астра Зенека в лабораторията на Оксфордския университет. Поставиха ми двойна доза точно от имунизацията, която сега избавя животи от Единбург до Йоханесбург. Дадох съвсем литър кръв сред лятото и пролетта на една чумава година. Говорих всяка седмица с лекарите и медицинските сестри, които изглеждаха като призраци, тъй като просто не спяха. Когато не работеха по изпитването, те даваха 14-часови наряди в болничното заведение в Оксфорд, където един неуморен български анестезиолог непрекъснато интубираше пациенти, брониран като космонавт.
По време на изпитването чух персонално от сър Андрю Полард - един от основателите на имунизацията - какви са упованията към тази ваксина, какво е евентуално да стане и какво най-вероятно няма да стане, какви опасности от странични реакции има и какъв брой са огромни те. Оказа се прав, за всичко. Но саможертвата на тези хора, на които - в някакъв безразсъден изблик на угриженост - съм пращала сладкиши и кафе от боязън, че ще припаднат на поста си, очевидно беше безрезултатна.
Та, аз фактически бях опитно зайче и знаех какво приказвам, само че пристигна пролетта и мнозина мои съграждани си внушиха, че са подложени опит! Сякаш близо 100 000 доброволци от целия свят, взели участие в изпитванията на трите първи утвърдени ваксини, просто локум сме яли от осем до единадесет месеца. Непознати по всички информационни канали започнаха нахакано да ми изясняват какво била правила имунизацията с човешкото тяло - без да са си я поставили и без да разграничават РНК от ДНК и аденовирусен вектор от кюнец за печка.
Как бихте се почувствали на мое място?
В началото беше просто сюрреалистично. Не можехме да се съгласим за обикновени обстоятелства от действителността - че аз имам опит, а те - не. Представете си, че имате кон, яздите си го и го храните с овес. И идват всеки ден 100 индивида, които развълнувано ви изясняват, че конят е неразучено животно, което в действителност е див звяр и един ден - някъде в бъдещето - ще ви раздра, до момента в който спите.
Не оказа помощ, че споделих и действителни резултати от изпитванията, които
недвусмислено сочеха, че имунизациите се понасят добре от огромното голям брой хора и подтикват производството на задоволително антитела в огромната част от случаите. Тогава двеста души дневно ми съобщаваха, че всички, които в миналото преди тях самите са яздили кон и са го хранили с овес, са или платени, или с промити от Бил Гейтс мозъци. Не, конят в действителност е триглав леопард, който *всеки момент* ще се обърне и ще посее гибел и съсипия измежду всички балъци.
И по този начин до през днешния ден. Междувременно, гибел и съсипия продължи да сее вирусът. И колкото повече гибел жънехме в България, толкоз по-упорито съгражданите ми отказваха да се качат на коня и да надбягат болестта, до момента в който това към момента беше допустимо - пролетта и лятото на 2021.
Днес, колкото повече хора умират у нас, в ужасяващо съпоставяне с страни с високо ваксинно покритие, толкоз повече старания поставят ваксиноборците да намерят различни пояснения за действителността. Мисълта им като пинг-понг се лашка сред заприказва, сред всички вероятни сметища за отговорност, които да разтоварят самите тях.
И знаете ли къде моето хладнокръвие се скъса като последната нишка на остаряло корабно въже?
Когато опряхме още веднъж до обвинявания към болничните медици и интензивисти - по-късно, на което ги подложихме предходната зима. Сетих се за анестезиолога в Оксфорд, който съумя някак да издаяни и тази зима може би ще има малко по-поносими смени, тъй като по-малко хора във Англия стигат до болница след всеобщата имунизация. Но след това се сетих за цялото семейство лекари - Муса, Ава и Емил Вакльови от Белишко - които починаха от ковид на постовете си. И за тези, които ги надживяха, единствено с цел да влязат назад в пъкъла измежду четвъртата вълна.
Стигнахме ето тук: *настояваме* да получим свободен достъп до болест, която по последни данни убива към 4 % от инфектираните в България и нанася съществени органови или неврологични провали в необхватен дял от случаите на оздравели. И когато стартираме да берем душа - нещо, което с висока възможност сме могли да избегнем, само че сме създали свободен избор да не избегнем - отговорни за страданието и гибелта измежду нас се оказват неколцината лекари към момента на пост в препълнените лечебни заведения.
Те очевидно нямат право на избор, с изключение на да умрат от безсилие, да полудеят или да емигрират, в каквато последователност съумеят.
Давам си ясна сметка, че този пост няма да трогне никого, тъй като за съчувствие и най-обикновен здрав разсъдък към този момент е прекомерно късно. Единствено моля, другари, имайте благосклонност към тези, които се пробват да оказват помощ. И най-накрая приемете най-малко простата истина, че всеки свободен избор носи своите последици. И за тези последици отговорността е на избралия, а не на този, който интубира след него.
В обява във Facebook тя написа, че напъните й са били напразни.
Миналата година (и да речем първата четвърт на тази), до момента в който жителите имаха положителни аргументи да се двоумят по отношение на имунизациите срещу коронавирус, се старах съгласно опциите си да изяснявам изгодите от предварителната защита - не тъй като съм експерт, а тъй като изпитах на собствен тил какво значи да се създаде ваксина в спешни условия.
Доброволствах във втора и трета фаза на изпитването на имунизацията на Астра Зенека в лабораторията на Оксфордския университет. Поставиха ми двойна доза точно от имунизацията, която сега избавя животи от Единбург до Йоханесбург. Дадох съвсем литър кръв сред лятото и пролетта на една чумава година. Говорих всяка седмица с лекарите и медицинските сестри, които изглеждаха като призраци, тъй като просто не спяха. Когато не работеха по изпитването, те даваха 14-часови наряди в болничното заведение в Оксфорд, където един неуморен български анестезиолог непрекъснато интубираше пациенти, брониран като космонавт.
По време на изпитването чух персонално от сър Андрю Полард - един от основателите на имунизацията - какви са упованията към тази ваксина, какво е евентуално да стане и какво най-вероятно няма да стане, какви опасности от странични реакции има и какъв брой са огромни те. Оказа се прав, за всичко. Но саможертвата на тези хора, на които - в някакъв безразсъден изблик на угриженост - съм пращала сладкиши и кафе от боязън, че ще припаднат на поста си, очевидно беше безрезултатна.
Та, аз фактически бях опитно зайче и знаех какво приказвам, само че пристигна пролетта и мнозина мои съграждани си внушиха, че са подложени опит! Сякаш близо 100 000 доброволци от целия свят, взели участие в изпитванията на трите първи утвърдени ваксини, просто локум сме яли от осем до единадесет месеца. Непознати по всички информационни канали започнаха нахакано да ми изясняват какво била правила имунизацията с човешкото тяло - без да са си я поставили и без да разграничават РНК от ДНК и аденовирусен вектор от кюнец за печка.
Как бихте се почувствали на мое място?
В началото беше просто сюрреалистично. Не можехме да се съгласим за обикновени обстоятелства от действителността - че аз имам опит, а те - не. Представете си, че имате кон, яздите си го и го храните с овес. И идват всеки ден 100 индивида, които развълнувано ви изясняват, че конят е неразучено животно, което в действителност е див звяр и един ден - някъде в бъдещето - ще ви раздра, до момента в който спите.
Не оказа помощ, че споделих и действителни резултати от изпитванията, които
недвусмислено сочеха, че имунизациите се понасят добре от огромното голям брой хора и подтикват производството на задоволително антитела в огромната част от случаите. Тогава двеста души дневно ми съобщаваха, че всички, които в миналото преди тях самите са яздили кон и са го хранили с овес, са или платени, или с промити от Бил Гейтс мозъци. Не, конят в действителност е триглав леопард, който *всеки момент* ще се обърне и ще посее гибел и съсипия измежду всички балъци.
И по този начин до през днешния ден. Междувременно, гибел и съсипия продължи да сее вирусът. И колкото повече гибел жънехме в България, толкоз по-упорито съгражданите ми отказваха да се качат на коня и да надбягат болестта, до момента в който това към момента беше допустимо - пролетта и лятото на 2021.
Днес, колкото повече хора умират у нас, в ужасяващо съпоставяне с страни с високо ваксинно покритие, толкоз повече старания поставят ваксиноборците да намерят различни пояснения за действителността. Мисълта им като пинг-понг се лашка сред заприказва, сред всички вероятни сметища за отговорност, които да разтоварят самите тях.
И знаете ли къде моето хладнокръвие се скъса като последната нишка на остаряло корабно въже?
Когато опряхме още веднъж до обвинявания към болничните медици и интензивисти - по-късно, на което ги подложихме предходната зима. Сетих се за анестезиолога в Оксфорд, който съумя някак да издаяни и тази зима може би ще има малко по-поносими смени, тъй като по-малко хора във Англия стигат до болница след всеобщата имунизация. Но след това се сетих за цялото семейство лекари - Муса, Ава и Емил Вакльови от Белишко - които починаха от ковид на постовете си. И за тези, които ги надживяха, единствено с цел да влязат назад в пъкъла измежду четвъртата вълна.
Стигнахме ето тук: *настояваме* да получим свободен достъп до болест, която по последни данни убива към 4 % от инфектираните в България и нанася съществени органови или неврологични провали в необхватен дял от случаите на оздравели. И когато стартираме да берем душа - нещо, което с висока възможност сме могли да избегнем, само че сме създали свободен избор да не избегнем - отговорни за страданието и гибелта измежду нас се оказват неколцината лекари към момента на пост в препълнените лечебни заведения.
Те очевидно нямат право на избор, с изключение на да умрат от безсилие, да полудеят или да емигрират, в каквато последователност съумеят.
Давам си ясна сметка, че този пост няма да трогне никого, тъй като за съчувствие и най-обикновен здрав разсъдък към този момент е прекомерно късно. Единствено моля, другари, имайте благосклонност към тези, които се пробват да оказват помощ. И най-накрая приемете най-малко простата истина, че всеки свободен избор носи своите последици. И за тези последици отговорността е на избралия, а не на този, който интубира след него.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ