Кървавата Валя излиза от затвора. Една история, която ужасява всеки
Тя е дамата с най-дълъг стаж зад решетките у нас. Остава в престъпните досиета с прозвището Кървавата Валя. Осъдена е за злокобни убийства с чук на трима възрастни хора в Поликраище. Валя Александрова твърди, че е почтена и натопена.
Тя към този момент може да излезе от пандиза. Изтърпяла е 30 години от присъдата си и тя към този момент може да бъде сменена с по-лека.
Лятото на 1998 година в Поликраище е помрачено от три брутални убийства. Две дами и един мъж са пребити до гибел с чук, а от домовете на жертвите изчезват стотици хиляди левове.
Първоначално проверяващите се насочват към жена от Самоводене като възможен причинител на убийствата, само че по-късно уличават Валентина Александрова. Тя е многодетна майка, има тапия за фелдшер, икономическо обучение и прекарва свободното си време в развъждане на животни и зеленчуци. Всички са потресени и озадачени по какъв начин е допустимо точно една жена да отнеме три живота по толкоз садистичен метод.
Осъдена е на пожизнен затвор с право на подмяна. Годините минават постепенно, трудно и тежко за Валя, чакайки правдивост. Категорична е, че е почтена и би трябвало да излезе на независимост, с цел да разкрие истината.
Александрова споделя, че преди присъдата водела изцяло естествен живот.
„ Ожених се доста млада и още преди да стана пълнолетна, родих първото си дете – момиче. Още бременна в седмия месец с биологичния татко на щерка ми прекратихме взаимоотношения. Девет години отглеждах сама детето и работех на две смени в Комбината за услуги „ Раховец “, с цел да обезпечавам прехраната.
Успоредно с това приключих за фелдшер в медицинския лицей във Велико Търново. По-късно взех и икономическо обучение в Свищов. Срещнах втория си брачен партньор – Йордан, който беше ерген и ме одобри с детето. После се роди синът ни – Иван. Купихме къща в Поликраище и се преместихме в нея. Бях подредила дома си по мой усет и жанр. Съпругът ми работеше като тракторист и караше фадрома към „ Растителна отбрана “, споделя тя.
Ежедневието й минавало в гледане на децата, поддържане на семейството, грижа за животни и 2,5 дка двор със зеленчуци. По-късно се родил вторият наследник на фамилията – Владимир, а след него и най-малкият – Пламен.
В тези години Валя и мъжът й влошили връзките си с кмета на селото, който по думите й бил извънредно нахален и непрекъснато търсел персонални облаги от тях.
„ Щом заколехме животно у дома, искаше половината месо да е за него. Аз отказвах всякога. И той реши да ме стъпче “, твърди тя.
Точно в този интервал се случват трите жестоки убийства в Поликраище. Валя споделя, че точно управникът насочва полицията към нея, без да има никакви доказателства. Представил я пред униформените като бунтарка, непокорна и рискова.
„ Във времето, в което са осъществени закононарушенията, аз бях с момчетата в София при вуйна ми. Но кметът показва мен на полицията. И по този начин стартира ходенето по тъгите. Арест в Горна Оряховица, 24-часово задържане и бланка с празни редове – копи пейст подписът ми изпод и скалъпено обвиняване. И по този начин станах нарушител без виновност. Пребиха ме в ареста, в случай че не бяха други двама арестанти да ме отърват, нямаше да съм жива “, съобщи дамата.
Разказва, че в правосъдната зала е показан като улика голям чук, който брачният партньор й употребявал при промяната на гумите на фадромата. За неговото покачване обаче били нужни двама, тъй като тежестта му било доста огромно. И по тази причина не може да си изясни по какъв начин съдиите са приели за правдиво, че тя има силата да нанася удари по жертвите с въпросния чук.
Казва, че вуйна й дала писмени пояснения по отношение на престоя на племенницата си в София, което е най-сигурното оправдание. Въпреки това свидетелските показания не са взети под внимание.
Следват с близо 20 експертизи, ДНК разбор на улика и два следствени опита. И по този начин се стига до присъдата. На 30 октомври 1998 година идва в пандиза в Сливен.
„ Дойдох доста уплашена и обезпокоена. Тук ме посрещнаха свестни затворнички, приобщих се и минаха 27 години престой с най-тежката присъда. Мъката, която изживях, беше голяма. Да бъда надалеч от децата, си е огромното наказване за мен.
През 2009 година убиха междинния ми наследник – Владимир, тъй като на неуместно място и в неуместно време е споделил на висок глас поради кого майка му е в пандиза. Същото се случва и с дребния ми наследник – Пламен, през 2013 година А Иван – най-големият, умря тази година на 29 октомври, получавайки паникатаки и разбиране “, споделя Валя.
Зад решетките прекарва времето си в плетене и бродиране. Доскоро изпращала направените произведения за самодейност в поддръжка на домове за сираци. Единствената й връзка със света е тв приемникът в пандиза и едно малко транзисторче, на което слуша радио.
Тя към този момент може да излезе от пандиза. Изтърпяла е 30 години от присъдата си и тя към този момент може да бъде сменена с по-лека.
Лятото на 1998 година в Поликраище е помрачено от три брутални убийства. Две дами и един мъж са пребити до гибел с чук, а от домовете на жертвите изчезват стотици хиляди левове.
Първоначално проверяващите се насочват към жена от Самоводене като възможен причинител на убийствата, само че по-късно уличават Валентина Александрова. Тя е многодетна майка, има тапия за фелдшер, икономическо обучение и прекарва свободното си време в развъждане на животни и зеленчуци. Всички са потресени и озадачени по какъв начин е допустимо точно една жена да отнеме три живота по толкоз садистичен метод.
Осъдена е на пожизнен затвор с право на подмяна. Годините минават постепенно, трудно и тежко за Валя, чакайки правдивост. Категорична е, че е почтена и би трябвало да излезе на независимост, с цел да разкрие истината.
Александрова споделя, че преди присъдата водела изцяло естествен живот.
„ Ожених се доста млада и още преди да стана пълнолетна, родих първото си дете – момиче. Още бременна в седмия месец с биологичния татко на щерка ми прекратихме взаимоотношения. Девет години отглеждах сама детето и работех на две смени в Комбината за услуги „ Раховец “, с цел да обезпечавам прехраната.
Успоредно с това приключих за фелдшер в медицинския лицей във Велико Търново. По-късно взех и икономическо обучение в Свищов. Срещнах втория си брачен партньор – Йордан, който беше ерген и ме одобри с детето. После се роди синът ни – Иван. Купихме къща в Поликраище и се преместихме в нея. Бях подредила дома си по мой усет и жанр. Съпругът ми работеше като тракторист и караше фадрома към „ Растителна отбрана “, споделя тя.
Ежедневието й минавало в гледане на децата, поддържане на семейството, грижа за животни и 2,5 дка двор със зеленчуци. По-късно се родил вторият наследник на фамилията – Владимир, а след него и най-малкият – Пламен.
В тези години Валя и мъжът й влошили връзките си с кмета на селото, който по думите й бил извънредно нахален и непрекъснато търсел персонални облаги от тях.
„ Щом заколехме животно у дома, искаше половината месо да е за него. Аз отказвах всякога. И той реши да ме стъпче “, твърди тя.
Точно в този интервал се случват трите жестоки убийства в Поликраище. Валя споделя, че точно управникът насочва полицията към нея, без да има никакви доказателства. Представил я пред униформените като бунтарка, непокорна и рискова.
„ Във времето, в което са осъществени закононарушенията, аз бях с момчетата в София при вуйна ми. Но кметът показва мен на полицията. И по този начин стартира ходенето по тъгите. Арест в Горна Оряховица, 24-часово задържане и бланка с празни редове – копи пейст подписът ми изпод и скалъпено обвиняване. И по този начин станах нарушител без виновност. Пребиха ме в ареста, в случай че не бяха други двама арестанти да ме отърват, нямаше да съм жива “, съобщи дамата.
Разказва, че в правосъдната зала е показан като улика голям чук, който брачният партньор й употребявал при промяната на гумите на фадромата. За неговото покачване обаче били нужни двама, тъй като тежестта му било доста огромно. И по тази причина не може да си изясни по какъв начин съдиите са приели за правдиво, че тя има силата да нанася удари по жертвите с въпросния чук.
Казва, че вуйна й дала писмени пояснения по отношение на престоя на племенницата си в София, което е най-сигурното оправдание. Въпреки това свидетелските показания не са взети под внимание.
Следват с близо 20 експертизи, ДНК разбор на улика и два следствени опита. И по този начин се стига до присъдата. На 30 октомври 1998 година идва в пандиза в Сливен.
„ Дойдох доста уплашена и обезпокоена. Тук ме посрещнаха свестни затворнички, приобщих се и минаха 27 години престой с най-тежката присъда. Мъката, която изживях, беше голяма. Да бъда надалеч от децата, си е огромното наказване за мен.
През 2009 година убиха междинния ми наследник – Владимир, тъй като на неуместно място и в неуместно време е споделил на висок глас поради кого майка му е в пандиза. Същото се случва и с дребния ми наследник – Пламен, през 2013 година А Иван – най-големият, умря тази година на 29 октомври, получавайки паникатаки и разбиране “, споделя Валя.
Зад решетките прекарва времето си в плетене и бродиране. Доскоро изпращала направените произведения за самодейност в поддръжка на домове за сираци. Единствената й връзка със света е тв приемникът в пандиза и едно малко транзисторче, на което слуша радио.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ